Маршируват цял ден, като спират да се нахранят по пладне; шпионите и бързоходците тръгват преди тях, за да научат къде се намират Тюдор и армиите на двамата Станли, после вечерта Ричард нарежда на армията си да спре, точно пред селото Атърстоун[4]. Ричард е опитен и уверен командир. Везните на късмета в тази битка могат да се наклонят във всяка от двете посоки. Зависи дали армиите на двамата Станли са на негова страна, или срещу него; зависи дали Нортъмбърланд ще тръгне в настъпление, когато бъде призован. Но във всяка битка, която Ричард е водил, никога не е било напълно сигурно кой на кого е верен. Той е командир, закален в огъня на гражданската война; в никоя битка не е знаел със сигурност кой е приятел и кой – враг. Видял е брат си Джордж да става изменник. Виждал е брат си Едуард да побеждава като по магия. Разполага армията си внимателно, разгърната на висок терен, за да може да наблюдава стария римски път за Лондон, Уотлинг Стрийт, а освен това да има контрол и над равнината. Ако Хенри Тюдор се надява да префучи стремглаво покрай него призори и да продължи към Лондон, Ричард ще връхлети с тътен надолу по хълма и ще го нападне. Ако Тюдор свърне настрани, за да се бие, Ричард има добра позиция. Той е пристигнал пръв и е избрал терена.

Не му се налага да чака дълго. Докато се стъмва, виждат как армията на Тюдор свръща от пътя и започва да устройва лагера си. Виждат как лагерните огньове започват да блещукат. Не правят опит да се скрият; Хенри Тюдор може да види кралските войници по издигнатия терен вдясно от него, а и те могат да го видят в ниското. Ричард открива, че изпитва странна носталгия по дните, когато е бил под командването на брат си, по онзи случай, когато се движат под прикритието на нощта и палят лагерни огньове на половин миля зад собствените си притихнали войски и така успяват да объркат неприятелите, че на сутринта връхлитат над тях за броени минути. Спомня си и друг случай, когато се движат под прикритието на мъгла и ситен ръмеж, и никой не знае къде се намира другият. Но това са били сражения под командването на Едуард, разполагащ с помощта на една съпруга, за която се говори, че умее да призовава лошо време. Сегашните дни са по-прозаични. Тюдор отклонява своите войници от пътя, през високата пшеница, така че да се виждат ясно, и им нарежда да запалят малките си лагерни огньове и да бъдат готови за сутринта.

Ричард изпраща вестоносец при лорд Станли и му нарежда да доведе хората си, за да се строят в боен ред заедно с кралската армия, но пратеникът се връща само с обещание, че те ще пристигнат по-късно, доста преди зазоряване. Лорд Джордж Стрейндж хвърля плах поглед към Норфолкския херцог, който е готов да го обезглави при първо нареждане, и казва, че е сигурен, че баща му ще се появи на разсъмване. Ричард кимва.

Нахранват се добре. Ричард нарежда мъжете да ядат до насита, а на конете да се даде сено и вода. Не се опасява от изненадваща атака от страна на младия Тюдор, но все пак поставя постове. Прибира се в палатката си да спи. Не сънува; издърпва одеялото над главата си и спи добре, както винаги преди битка. Да си позволи да стори нещо друго, би било глупаво. Ричард не е глупак, и е бил на по-лоши места, на по-лоши бойни полета, изправен пред по-страховит враг от този новак с неговата сбирщина.

От другата страна на равнината Редмор, Хенри Тюдор крачи из лагера си, неспокоен като млад лъв, докато става твърде тъмно, за да вижда къде стъпва. Той чака Джаспър; знае без съмнение, че Джаспър язди през мрака, за да стигне до него, шляпайки през потоци с мастиленотъмна вода, минавайки напряко през притъмнели тресавища, бързайки с всички сили. Никога не се е съмнявал в лоялността и обичта на чичо си. Но не може да свикне с мисълта за битка на сутринта без Джаспър до себе си.

Чака вест от лорд Станли. Графът е казал, че ще пристигне с голямата си войска веднага щом бъдат установени позициите за битката, но сега идва вестоносец да съобщи, че Станли ще дойде чак призори – устроил си е собствен лагер, войниците му са настанени за през нощта, и ще бъде глупаво да ги вдига на крак в тази тъмнина. На сутринта ще дойде, на разсъмване; когато битката започне, той ще е там, Хенри може да е сигурен в това.

Хенри не може да бъде сигурен в това, но не може да направи нищо. Неохотно поглежда на запад още веднъж, да не би да види как там факлата на Джаспър потрепва в мрака, а после се прибира в палатката си. Той е млад мъж; това е първата битка, която води сам, на своя отговорност. Почти не успява да заспи.

Измъчват го ужасни сънища. Сънува, че майка му идва при него и му казва, че е допуснала грешка, че Ричард е истинският крал, и че нахлуването, бойните позиции, лагерът, всичко е грях срещу реда на кралството и Божията воля. Бледото ѝ лице е сурово, и тя го проклина, задето е бил претендент и се е опитал да детронира един истински крал, че е въстанал срещу естествения ред на нещата, еретик, който нарушава свещените Божии закони. Ричард е миропомазан крал, приел е свещения елей върху гърдите си. Как може Тюдор да вдига меч против него? Той се обръща, събужда се, а след това пак се унася в дрямка и сънува, че Джаспър плава обратно към Франция без него, оплаквайки смъртта му на бойното поле. После сънува, че Елизабет, принцесата на Йорк, младата жена, обещана му за съпруга, която той никога не е виждал, идва при него и казва, че обича друг мъж, че никога няма доброволно да му стане жена, че той ще изглежда като глупак пред всички. Поглежда го с красивите си сиви очи, пълни със студено съжаление, и му казва как всички ще узнаят, че е приела друг мъж за свой любим и все още копнее само за него. Казва, че любимият ѝ е силен мъж, и е красив, и че тя презира Хенри като беглец. Той сънува, че битката е започнала и се е успал, и скача от леглото си в ужас, удря си главата в един от прътите на палатката, и открива, че е сам, гол, треперещ, стреснат и разбуден от собствения си страх – а до зазоряване остават цели часове.

Въпреки това, той изритва пажа си да се събуди, и го изпраща за гореща вода и свещеник, който да отслужи литургия. Но е твърде рано: лагерните огньове още не са запалени, няма гореща вода, още няма изпечен хляб, не може да се намери нищо за ядене. Не могат да намерят свещеника, а когато успяват, той още спи и трябва да се приготви; не може да дойде веднага и да се моли с Хенри Тюдор. Не е приготвил нафората за причастието, а разпятието ще бъде издигнато призори, не сега, в тъмнината. Одеждите са в обоза; в поход са от толкова отдавна, че ще трябва да ги търсят. Хенри трябва да се сгуши в дрехите си, усещайки миризмата на собствената си, избила от страх, студена пот, и да чака да се разсъмне и останалият свят да се изправи лениво на крака, сякаш днес не е денят, в който ще се реши всичко, сякаш днес не е денят, в който той може би ще намери смъртта си.

В лагера на Ричард кралят организира церемония, за да подчертае сериозността на битката и да поднови клетвите за вярност от коронацията си. Такова събитие се случва само в моменти на най-сериозна криза – тогава един крал трябва да поднови обетите, разменени между него и неговия народ. Никой тук не го е правил преди, и лицата на хората са светнали заради тържествеността на случая. Първи вървят свещениците и хор от певци, които напредват с отмерена стъпка пред войниците; после идват великите лордове, най-видните мъже на кралството, облечени за битка със знамената си отпред; след това идва кралят, облечен в тежките си, гравирани бойни доспехи, гологлав на топлата утринта светлина. В този миг, когато отново предявява правото си над трона, той изглежда далеч по-млад от своите трийсет и две години. Изглежда изпълнен с надежда, сякаш победата в този ден ще донесе мир на неговото кралство, шанс да се ожени отново, да се сдобие с наследник, да утвърди династията Йорк на престола на Англия завинаги. Това е ново начало, за Ричард и за Англия.

Ричард коленичи пред свещеника, който вдига свещената корона на Едуард Изповедника и я полага внимателно върху тъмнокосата глава на краля. Той усеща бремето ѝ, тежко като вината му, а след това усеща как тежестта сякаш изчезва: освободен е от всеки грях. Изправя се на крака и се обръща с лице към войниците си.

– Бог да пази краля! – разнася се хилядогласен вик. – Бог да пази краля!

Ричард се усмихва на този възглас, който е чувал в чест на брат си; който е чувал и за себе си. Това е нещо повече от подновяване на клетвата, дадена по време на коронацията – да служи на сънародниците си и на своето кралство, това е неговият начин повторно да посвети себе си на каузата. Каквото и да е сторено, за да се стигне до този момент, е простено. Това, което следва, ще бъде основата, на която ще го преценяват. А сега той знае, че е в правото си – миропомазан и коронован крал, който се отправя срещу един самозванец, един претендент, чиято кауза е разбита още по време на последното царуване, чиито васали са си останали у дома; който разчита за подкрепа на чуждестранни престъпници и наемници, който е привлякъл на своя страна само най-изменчивите благородници, робуващи само на своя интерес – а може би дори и те няма да застанат зад него.

Ричард вдига ръка за поздрав към войниците си и се усмихва на гръмките им приветствия. Обръща се настрани, внимателно сваля свещената корона и им показва бойния си шлем с бойната корона, прикрепена леко към него.

Той ще влезе в битка с корона на глава; ще се бие под кралския си флаг. Ако Хенри Тюдор има смелостта да го предизвика на двубой, няма да се наложи да го търси. Ричард ще бъде толкова ясно видим на бойното поле, колкото и в мига, когато трите слънца на Йорк грееха като символ на тримата братя Йорк. Той лично ще се отправи в битка и ще убие момчето Тюдор в единоборство. Това е крал-воин; това е защитникът на английския мир.

Тръбите изсвирват призива "На оръжие", и сега всички войници вземат оръжията си, отпиват последна глътка разреден ейл, проверяват брадвите си, мечовете, копията, подръпват леко тетивите на лъковете си. Време е. Кралят е получил опрощение на всичките си грехове. Повторно е дал свещените кралски обети. Той е коронясан и въоръжен. Време е.

В лагера на Тюдор чуват тръбите, и започват да оседлават конете си и да затягат връзките на броните си. Хенри Тюдор е навсякъде: сред офицерите, нареждайки им да са готови, уверявайки се, че имат план за битката. Не търси с поглед Джаспър; няма да си позволи миг на нервност или съмнение. Сега не трябва да мисли за нищо друго, освен за предстоящата битка. Изпраща само едно съобщение на лорд Станли: Идвате ли сега? Не получава отговор.

Получава писмо от майка си, което един вестоносец слага в ръката му, докато той стои, с разперени ръце, за да прикрепят предницата на бронята.

Сине,

Бог е с теб, не можеш да се провалиш. Не мисля за нищо и за никой, друг освен за теб в молитвите си. Нашата Повелителка ще ме чуе, когато се моля за момчето си.

Зная Божията воля, и Бог е с теб.

Твоя майка,

Маргарет Станли

Той прочита писмото с познатия почерк, сгъва го и го пъхва в нагръдника си, над сърцето, сякаш то може да възпре заплахата от замахващ меч. Видението на майка му за неговото бъдеще е господствало над живота му, вярата на майка му в нейните права го е довела до това място. Още от момче, когато е видял как извличат от бойното поле неговия настойник от династията Йорк, мразен от майка му, той никога не се е съмнявал в нейната прозорливост. Никога не се е съмнявал в династията Ланкастър. Сега вярата ѝ в него и убеждението ѝ, че той ще победи, са единственото, което му вдъхва сигурност. Той вика да доведат коня му, и те му го довеждат оседлан и готов.

Двете армии се строяват и потеглят бавно, за да се сблъскат. Топовете на Ричард, разположени на по-високия терен, са насочени към десния фланг на Хенри, а офицерите на Хенри заповядват на войниците да се изместят леко наляво, за да могат да заобиколят Ричард и да избегнат огневата линия. Сутрешното слънце напича гърбовете им; вятърът също е зад тях, сякаш за да ги тласка напред. Те настъпват към армията на Ричард, вдигнатите пики блестят и изглеждат по-многобройни, отколкото са. Войниците на Хенри хукват напред, препъвайки се, а Тюдор спира коня си, за да огледа полето. Поглежда назад. Няма следа от Джаспър. Поглежда наляво. Армията на Станли, двойно по-голяма от неговата, се е строила в боен ред, точно на половината път между краля и претендента. Станли може да връхлети надолу, и ако се обърне наляво, ще атакува Ричард и ще застане като авангард пред войниците на Хенри. Ако се обърне надясно, ще унищожи армията на Хенри. Хенри се обръща към пажа си:

– Върви при лорд Станли и му кажи, че ако не дойде сега, ще зная какво да мисля – казва той троснато.

После поглежда назад към собствените си войски. Подчинявайки се на крясъците на своите офицери, те вече тичат; втурват се напред към кралската армия и следва ужасяващ сблъсък, когато двете страни се срещат. Изведнъж настъпва хаосът на битката, ужасният шум на клането, пълното объркване на ръкопашната схватка. Един конник от кралската кавалерия препуска край строя, размахвайки бойната си брадва, сякаш сече коприва и оставя след себе си редица от залитащи и умиращи мъже. После един копиеносец от армията на Тюдор излиза от редицата и с един сполучлив удар забива острата си пика нагоре и навътре в подмишницата на ездача, отхвърля го от коня му и го мята надолу към войниците, които му се нахвърлят като озъбени кучета и го разкъсват.