Адел Паркс - Чуждото е по-сладко

Със сигурност не беше от мъжете, които Елайза харесваше. Обаче побърза да си напомни, че в момента търси точно такъв мъж. Беше слаб, а раменете му бяха приведени. Твърде много време прекарваше на бюрото си. Изобщо беше ли стъпвал във фитнес зала? Не беше тъмнокос (както й бе обещала Марта), обаче не беше и рус — беше нещо средно и неподдаващо се на описание. Имаше хубава усмивка, обаче дали това можеше да компенсира потните му ръце?

— Ти сигурно си Елайза — каза Таркин. Скочи на крака да я посрещне, при което столът му се удари в съседната маса и една чаша с вино се разля. Беше бяло вино и се изля на пода, а не върху хората, обаче те въпреки това се засуетиха и ги смутиха. Той щедро им купи нова бутилка. Според нея това беше мил жест. Седна и й се прииска да го хареса.

— Изобщо не приличаш на Марта. — Ушите на Таркин все още бяха яркочервени след инцидента с виното. На Елайза й се искаше да престане да я зяпа, но просто не можеше. Той се обърна, за да види какво е онова нещо зад гърба му, което до такава степен поглъща вниманието й.

Тя най-сетне отново погледна очите му, които бяха много хубави.

— Не, не си приличаме. Всъщност сме доста различни.

— Винаги съм смятал, че Марта е страхотно момиче. Направо прекрасна, съвършена — заяви Таркин. — И че Майкъл е голям късметлия.

Елайза се разкъсваше между две противоположни чувства. Беше доста поласкана заради Марта — щеше да й е много приятно, когато довечера й предаде комплимента. Сестра й се нуждаеше от всичко, което можеше да повдигне самочувствието й. От друга страна, в света едва ли има нещо по-потискащо от това мъжът, с когото се срещаш, да харесва по-голямата ти сестра.

— Боже, тя наистина е самата прелест — продължи да се прехласва Таркин.

— Да си поръчаме ли вино? — попита Елайза. Мислено вече го бе зачеркнала от колонката „Става“ и го бе понижила в третата колонка. И без друго името му не й допадаше особено. Все пак нямаше възможност често да посещава ресторанти като „Куалино“, затова реши максимално да се възползва от случая.

— Хубава идея. Харесваш ли „Пуле Фюме“. Знам, че е любимото на Марта.

Тя се усмихна храбро и се зачуди дали ще издържи до лепкавия пудинг с карамел.

Следващата среща на Елайза беше с един доста слабоват като кандидатура журналист на име Себастиан. Тя имаше опасения още преди да се срещне с него.

— Според мен от журналист не става свястно гадже — заяви пред Марта. — Работят твърде много и обичат работата повече от жените си.

— За бога, Елайза! Ако към изискванията ще добавиш и това мъжът, когото търсиш, да те обича повече от всичко друго, трудната ти задача ще заприлича на Херкулесов подвиг.

— Не е нужно да му обича повече от всичко останало — е, поне не веднага, но трябва поне да ме предпочита пред сестра ми или пред работата си — отвърна на удара тя. Доста преувеличаваше слабостта на Таркин към Марта, защото бе забелязала, че това я ласкае. Не че Марта проявяваше някакъв интерес към друг мъж, освен към Майкъл, само че имаше нужда от повдигане на духа.

— Себастиан наистина изглежда добре. Според мен трябва да му дадеш шанс.

Себастиан беше красив. Всъщност тя дори се поразтревожи, когато забеляза, че двамата с него доста си приличат. И двамата бяха високи, имаха хубав загар и бяха грациозни. Щяха да бъдат прекрасна двойка — обаче това на очите му очна линия ли беше?

Срещнаха се в един модерен бар, което допадна на Елайза. Не знаеше как да се облече за срещата си в „Куалино“ (накрая избра черен костюм с панталон, който обличаше само на събеседвания за работа и на погребения, обаче интересното бе, че се оказа съвсем подходящ за атмосферата онази вечер). Бар „Ви“ поне беше място, каквото често бе посещавала. Спокойно можеше да се довери на гардероба си от „Дизел“.

Барът беше малък, но изглеждаше доста по-просторен, защото стените и таванът бяха покрити с мозайка от миниатюрни огледални плочици, а това леко притесни Елайза, понеже не успяваше да задържи вниманието на Себастиан — той твърде често се заглеждаше в собственото си отражение.

След като час и половина се съревновава с огледалата и с вниманието към привлекателния барман, Елайза се извини и отиде да се обади на Марта.

— Той е гей.

— Винаги сме се чудели дали не е така.

— Е, вече знаеш.

— Откъде си сигурна? Не реагира ли на авансите ти?

— Не, Марта, не съм правила никакви аванси, обаче повярвай ми, този тип е гей.

— Добре, тогава ще те чакам да се прибереш.

— Да, добре — въздъхна тя. — Едва ли ще закъснея.

Третата среща на Елайза беше с мъж на име Хенри. Той я накара отново да се замисли дали имената определят характера на човека. Нейните приятели се казваха Нийл, Мат, Марк, Дейв и други подобни. Приятелите на Марта се казваха Хенри, Пиърс, Себастиан и Таркин. Как е възможно? Дали всички с име Таркин проявяват афинитет към хората с име Пиърс? Дали не се търсеха нарочно? Опита се да си представи, че най-добрият приятел на Грег се казва Джерард. Възможно бе, защото той беше много общителен и не би имат предразсъдъци по отношение на някого само заради името му (за разлика от нея), обаче сигурно би го съкратил до нещо готино като Джед или би му измислил някакъв глупав прякор. Въпреки това Елайза си напомни, че е много по-вероятно ипотеки и акции да притежават хора, носещи името Хенри, Пиърс, Себастиан и Таркин. Просто трябваше да насочи вниманието си към това.

Хенри беше консултант по мениджмънт. Тя нямаше никаква представа какво точно представлява работата му, обаче беше сигурна, че е очарователна. Хенри предложи да се срещнат в бара на Олдуич и да пийнат шампанско. Елайза реши, че мястото е достатъчно лъскаво, и с радост се съгласи.

— Как мина? — попита Марта, веднага щом тя прекрачи прага.

— Ами, той е симпатяга, да, свестен е.

— „Симпатяга“ или „готин“? — Марта познаваше изразните средства на сестра си — всъщност „симпатяга“ се намираше на светлинни години от „готин“.

Елайза седна на големия оранжев диван и разкопча обувките си. Размърда пръсти. Обувките с десетсантиметрови токчета изглеждаха фантастично, обаче несъмнено бяха инструмент за мъчение, измислен от женомразци. Пое чашата с горещ шоколад, която Марта й подаде, и сви крака под себе си.

— Хайде, искам подробности — настоя есетра й.

Елайза установи, че й става все по-трудно да разказва за срещите си. Все пак тези хора бяха приятели на Марта.

— Беше малко надменен. Нали разбираш, той е от хората, които смятат, че мъжете са по-висша раса, защото могат сами да отварят бурканите.

Тя явно нямаше намерение да казва нищо повече, затова Марта реши, че трябва да я подкани.

— Хареса ли ти как изглежда?

— Не е зле.

— Не е зле ли?

Марта трудно преценяваше доколко привлекателен е даден мъж, защото не бе поглеждала друг, освен Майкъл, през всички години, през които бяха заедно. Обаче знаеше, че повечето от приятелките й смятат Хенри за готино парче. Споменаването на името му по време на разговор със сигурност ускоряваше пулса. Всъщност тя малко се притесняваше, докато уреждаше тази среща на сляпо за Елайза, защото на Хенри му се носеше славата, че е донжуан със страх от обвързване, който следва мотото: „Дръж се зле с жените, за да поддържаш интереса им“. След това обаче реши, че Елайза е в състояние да се справи с такъв мъж, и беше права — тя се оказа достоен противник. Хенри очевидно не бе проникнал под бронята й, а тя категорично бе устояла на чара му.

— Хубостта му обаче е твърде очебийна — додаде Елайза, но всъщност просто се опиташе да се държи учтиво.

— А и каква хубост търсиш? — попита Марта, която започваше да губи търпение от придирчивостта на сестра си.

— Ами, твърде спретнат е за мен. Предпочитам мъжът да е малко по-…

— Небрежен?

— Точно така.

— По-секси.

— Да.

— По-опасен.

— Абсолютно.

— Това не е външен вид, който отличава много бизнес партньори в най-големите консултантски компании в света. Когато ги избират за поста им, предпочитат да залагат на безопасността.

— Предполагам. Както и да е, той съзнаваше, че е хубав, а аз не обичам подобна суета. Мразя да се държат така, сякаш ти правят услуга, че излизат с теб. Боже, не им ли стига, че техните оргазми винаги са истински?

— Той е мъж. Какво очакваше?

— Очаквах поне да е запомнил името ми.

— Е, това може да бъде минимално изискване — съгласи се Марта.

Двете жени замълчаха и Марта се запита дали Елайза няма най-накрая да признае, че това търсене е нелепо. Дали няма да признае, че Грег е идеалният мъж за нея, и да се прибере при него, преди да е станало твърде късно.

Възцари се мълчание, което накрая Елайза наруши, като попита:

— Е, кой е следващият в списъка?