Чу как сърцето й се разбива на парчета. Усети го да става на прах. В този момент се запита как би могла да каже на децата си, че светът е хубаво място, че е най-добре да говорят истината, че е много важно да се държиш внимателно, че „живели щастливо“ е възможна развръзка. Колкото и старомодно да звучеше, тя винаги бе вярвала в добротата, в истината и в нежността, смяташе, че живее в това вечно щастие. Но какъв е смисълът да даваш пари за благотворителност, да помагаш на възрастните дами в супермаркетите, винаги и да намираш време да изслушваш приятелите си, да готвиш, да чистиш, да се грижиш за съпруга си и да го цениш, след като нещата въпреки това можеха да се окажат грозни? Вярата й в хората, в добротата, в истината, в нежността, в собствения й живот почиваше изцяло върху факта, че двамата с Майкъл са щастливи.

А сега той се бе подиграл с всичко. С цялото шоу. Беше прецакал всичко.

Марта положи огромни усилия да се съсредоточи. През бученето в ушите си успя да чуе: „децата… нашият приоритет“, „да продадем къщата“, „няма нужда да се бърза“, „пролетта е подходящо време за продажба на имоти“, „адвокати… едва ли ще ни трябват“, „със сигурност ще си останем приятели“, „просто не мога да живея така“, „само един живот, не е приятно“.

— Има ли друга жена?

— За бога, Марта, пак ли?

— Всички смятат, че има.

— Общуваш с доста тесногръди хора, Марта.

Тя не обърна внимание на наглостта му и се съсредоточи върху онова, което искаше да чуе:

— Има ли?

— Няма да удостоя въпроса ти с отговор.

— Значи има.

— Време е да пораснеш.

— Просто ми кажи! Кажи ми имаш ли връзка с друга? Или може би не точно връзка, още не, обаче… обаче си мислиш, че си влюбен в друга или просто я харесваш, или… — Опита се да си поеме въздух през сълзи, раздирана от остра болка. — Просто ми кажи. Помогни ми да разбера защо разруши всичко. Имаш ли връзка с друга?

Искаше той да каже, че няма. Щеше да му повярва въпреки трупащите се доказателства, че е точно обратното. Не беше казала на никого, дори на Елайза, но беше попаднала на извлечение от фитнес залата на Майкъл. Той беше водил там свой гост. Кого? И защо напоследък толкова често работеше до късно? Наистина ли беше на работа? А и почивката, която неотдавна си беше взел — че кой ходи в Париж сам?

Искаше да повярва, че е възможно да има невинно обяснение. Все още му вярваше повече, отколкото на всеки друг. Но ако имаше връзка с друга жена, тя искаше да научи и това. Искаше просто малко честност. Дължеше й поне това. Той със сигурност съзнаваше, че тя има нужда да запази известно уважение към бащата на децата си. Дори да беше унизително и против волята й, защото е казал истина, която не иска да чуе.

— Кажи ми! — изхълца.

— Не мога да говоря с теб, Марта. Не разбираш ли? Ти просто ме принуждаваш да мълча. Знам, че съм те разочаровал. Съвсем ясно ми го заяви и аз съжалявам, обаче просто не те обичам вече. Колкото и да е трудно да го разбереш, ще се наложи да го направиш, защото не възнамерявам да прекарам живота си с човек, когото не обичам. Нито за да ти спестя тази болка, нито заради децата, нито защото приятелите и родителите ни го искат. Това е моят живот и аз не те искам в него.

— Просто се разкарай оттук, Майкъл. Мамка му, разкарай си задника оттук, безгръбначно и лъжливо копеле!

Марта усети как ругатните внезапно започват да й допадат.

20.

Елайза оцени срещата като успех. Отиваше се да реши дали да си поръча за десерт пудинг и кафе или само кафе. По-добре само кафе. Не искаше коремът й да се издува, докато лежи по гръб, а със сигурност много й се искаше да легне по гръб (е, честно казано, можеше и отгоре). Чудеше се дали да го заведе у дома, или да отидат в неговото жилище. Очевидно правилата диктуваха, че ще е по-безопасно да го заведе у дома, но понеже това всъщност беше домът на Марта, прецени, че ще е по-добре да отидат у Чарли. Малко вероятно бе той да се окаже някакъв психар, размахваш брадва, защото беше приятел на Марта, а освен това тази вечер сестра й щеше да се опитва да съблазни Майкъл с билети за Дисниленд в Париж. Ако успееше, имаше голяма вероятност двамата не след дълго да се отдадат на страстта, а ако планът й се провалеше, щяха да я заварят да хлипа.

За пореден път.

Елайза не очакваше планът на Марта да успее. Според нея сестра й разчиташе неправилно сигналите на Майкъл. Елайза смяташе, че той се бе отдръпнал, защото му беше дошло до гуша от отговорността да бъде баща. Опитваше се да се отърве от възможно най-много отговорности (направо не повярва на ушите си, когато Марта сподели, че Майкъл нито веднъж не е станал през нощта за нито едно от децата). Само че неочаквано за самия него бягството от отговорността му като баща му бе навлякло гнева на Марта и непрекъснатото напомняне за недостатъците му очевидно бе за Майкъл толкова неприятно, колкото и това да си измие задника в белина. Оставаше му само да изчезне от картинката напълно. На Елайза й се повдигаше дори само при мисълта за това.

Чувстваше се виновна, защото съзнаваше, че най-вероятно в момента Марта плаче, обаче от друга страна, нямаше нищо против едно чукане. Този мъж бе единствената й надежда, след като бе напуснала Грег.

Чарли беше натрупал милиони от една интернет компания. Беше проявил здрав разум да продаде акциите си достатъчно рано, преди хората да станат твърде алчни. Беше се оттеглил с достатъчно средства, за да може да се пенсионира още на двайсет и осем години. Само дето не се беше пенсионирал. Вместо това бе основал собствена компания, която се занимаваше с лицензирането на DVD. Елайза не слушаше внимателно обясненията му, макар да беше впечатлена, че продължава да работи, въпреки че не му се налага. Беше сигурна, че ако Грег натрупа достатъчно пари, за да може да се пенсионира, той ще направи точно това. И за нула време отново ще остане без пукната пара. Не че някога щеше да натрупа достатъчно пари, за да престане да работи.

Учуди се, че толкова често мисли за Грег. Разбира се, никога не мислеше за него благосклонно. Е, освен когато на срещата е Таркин си бе казала, че много повече предпочита името на Грег. А също и когато беше на среща със Себастиан и си бе казала, че много повече предпочита хетеросексуалността на Грег. И когато беше на среща с Хенри и си бе казала, че много повече предпочита скромността на Грег. И когато беше на среща с Уил и си бе казала, че предпочита чувството за хумор на Грег. И когато беше на среща с Джайлс, който се бе държал доста мило, но когато започнаха да работят с езиците, тя си бе казала, че предпочита целувките на Грег.

Само че Чарли имаше прилично име, беше хетеросексуален, струваше й се забавен, очарователен, беше запомнил името й и беше хубав. Трябваше да се погрижи за дрехите му — вълненият пуловер трябваше да изчезне. Грег не би облякъл подобно нещо, ако ще да умре. Обаче все пак Чарли плати вечерята, а и тя направо си умираше за това.



Не че не се постараха. Не беше поради липса на усилие или на желание, обаче въпреки това нещо се обърка. Двамата щастливо скочиха в едно такси. И двамата бяха наясно защо бе приела поканата му за кафе, затова нямаше никакво неловко мълчание. Всъщност Чарли веднага започна да я опипва, макар че Елайза би предпочела да изчака, докато пристигнат в апартамента му. Да, самата тя копнееше за малко екшън, обаче винаги й се бе струвало толкова гадно да се натискаш по такситата. Това обикновено означаваше, че става дума или за изневяра, или за малолетни любовници.

Апартаментът му беше хубав. Чист и удобен. Явно всичко в него беше скъпо, но не биеше на очи. В банята нямаше никакви ужасии, по чаршафите нямаше никакви косми. Явно имаше чистачка, защото Елайза забеляза, че рамките на прозорците не са прашни, а нито един мъж не би избърсал праха от рамките на прозорците. Или поне се надяваше да е така, защото самата тя не го правеше, и макар да нямаше високи критерии за хигиената в жилището, искаше й се да вярва, че все пак са по-високи, отколкото на средностатистическия самотен мъж.

Наля й чаша вино. Притежаваше внушителна колекция от вина, обаче не говореше непрекъснато за нея, нито пък изтъкна невежеството й, оставяйки я да избира. Просто предложи едно вино, каза, че има богат букет от аромати и че ще й хареса, после отвори бутилката.

Когато реши, че е достатъчно пияна, но все пак не прекалено, за да не си спомни нищо впоследствие, Елайза предложи да се преместят в спалнята.

Външно погледнато, всичко беше наред. Било е и по-зле. Само че проблемът беше, че помнеше и случаи, в които е било и много, много по-добре. Той не беше виновен. Знаеше, че е добре да има малко любовна игра, и се съобрази с това, не беше нито капризен, нито прекалено скромен, нито странен, нито мързелив. Само че не познаваше тялото й, не правеше нещата така, както трябва.

Тя не обичаше да дразни мъжете и докато лежеше в леглото му по прашки (той беше чисто гол, мъжете обичат да свалят дрехите си), си даде сметка, че не би могла да се откаже. Затова натика пръстите му в интимните си части с надеждата положението да се подобри, когато проникне в нея. Обаче не стана така. Колкото по-навътре проникваха пръстите му, толкова по-разочарована се чувстваше. Той като че ли не успяваше да намери най-чувствителното й място. Елайза се опита да насочи ръката му в правилната посока и той схвана намека, обаче отново нищо, въпреки че пръстите му бяха толкова дълбоко в нея, че сякаш всеки момент щеше да докосне сливиците й. Странно. Когато Грег я чукаше с пръста, тя направо полудяваше. Дори веднъж съседите почукаха на стената, за да ги помолят да не бъдат толкова шумни. Какво ставаше? Да не би пръстите на Чарли да бяха твърде малки. Тя смяташе, че не е широка — правеше специални упражнения за целта и освен това не беше раждала.

Може би щеше да е по-добре направо да минат по същество. Имаше приличен пенис. Нормален размер. По опита на Елайза всички пениси изглеждаха доста еднакви и предизвикваха коментар единствено ако са твърде малки или възбуждащо огромни. Той го напъха в нея и запъшка. Явно поне той си прекарваше добре. Не беше ли странно, след като тя от седмици мечтаеше за това. Ето, сега лежеше по ръб на меки памучни чаршафи с един доста симпатичен пич, а й се искаше само да се обърне на една страна и да заспи. Не го направи, естествено. Щеше да бъде много грубо, а Чарли даваше всичко от себе си. Елайза се извъртя, за да може да го яхне, защото така по-бързо стигаше до оргазъм, а имаше чувството, че той ще изчака тя да свърши първа. Ето по това се познава истинският джентълмен в двайсет и първи век. Обикновено подобна загриженост й допадаше, обаче тази вечер я дразнеше.

Той стисна гърдите й и започна да ги мачка. Натискът му беше точно толкова грубичък, колкото трябваше, обаче пак не й въздейства. Въпреки това Елайза започна да мята глава и да стене. От доста време не бе имитирала оргазъм, но понякога беше направо за „Оскар“. Хубавото на имитирането на оргазъм с непознат мъж е, че той не знае разликата между истинския и престорения оргазъм. Лошото е, че решава, че е направил нещо както трябва, и е склонен да повтори същото несекси нещо и следващия път, когато спиш с него. Само дето Елайза вече знаеше, че това няма значение, защото нямаше да има следващ път с Чарли.

21.

Елайза отвори входната врата — къщата беше необичайно и зловещо притихнала. Може би Марта беше завела децата в парка. Взе пощата. Две сметки, брошура за скъпи френски детски дрешки и поредната пощенска картичка от Грег. Третата, която получаваше. Странно, но само седмица след като го бе напуснала, групата му беше поканена да подгрява доста голям и набиращ известност мъжки състав по време на турнето му във Великобритания и Германия. Той смяташе, че музиката им е боклук, така че не ставаше дума за голям пробив, а по-скоро за незначителен напредък — повечето концерти бяха по клубове, а не в големи зали — обаче все пак беше постоянна работа за шест седмици. Първите шест седмици, през които Грег щеше да получава редовни приходи.

Картичките му кой знае защо я разстройваха.

Не че в тях й се обясняваше във вечна любов и я молеше да се върне.

А точно защото не правеше нищо подобно.