Всичко, което знаеше, би трябвало да я накара да се въздържи от следващия си ход. Възпитанието й, сегашното й положение, месните новини, правилата. Не биваше да приема поканата му да я откара вкъщи. Със сигурност не трябваше да предлага да си намерят местенце, на което да спрат. Със сигурност не трябваше да му прави свирка. Но какво да направи? Не можеше да допусне животът просто да се изниже покрай нея — паметник на пропуснатите възможности.

Може би алкохолът й вдъхваше смелост. А може би бе съзнанието, че винаги бе играла по правилата, а докъде я бе довело това? Както и да е.

Членът му миришеше на чисто. Той самият миришеше на чисто. И беше красив. Голям, прекрасен, прав, силен, симетричен. Марта винаги бе смятала, че пенисите изглеждат доста глупаво. Имаха странна форма и грозни цветове — но неговият беше истинска наслада. Самият той беше наслада.

Вдигна глава с изцапана със сперма и със слюнка буза, но се чувстваше чиста. Не се почувства изцапана, както би могло да се очаква, като се има предвид, че беше доста пияна, че бе на трийсет и две години и се намираше в някакъв автомобил на по-малко от километър от дома си.

Вярваше му.

Той я закара. Къщата беше притихнала и Марта изпита необяснимо облекчение, че Елайза си е легнала. Не й се говореше с никого. Искаше само да си легне и да сънува.



С мъка отвори очи и с учудване установи, че слънцето напира зад пердетата. Беше декември, небето не трябваше ли да е сиво? Раздвижи глава — не я болеше. Не трябваше ли да има махмурлук? Не трябваше ли първата й мисъл да я изпълни с неописуем ужас, към който бързо да се добавят срам и разкаяние?

Никакви подобни признаци.

Марта изпъна ръце и крака. Божичко, беше си легнала гола! Пресегна се, взе пижамата си и едва бе успяла да дръпне горнището над главата си и да намъкне долнището, когато Елайза, Матю и Мейси нахълтаха в спалнята й.

— Стани и се усмихни! Донесла съм ти чаша чай и много се надявам да се чувстваш ужасно. — Елайза подаде Мейси на сестра си и постави чашата с чая на нощното шкафче. Матю скочи върху леглото, едва не преобърна чашата и се пъхна под завивките до майка си и сестра си. Елайза вече беше облечена, обаче не можа да устои, затова също се покатери на леглото в половината на Майкъл — поне Марта все още я наричаше така.

— Добре ли прекара?

— Много, благодаря.

— Така си и помислих. Знаех си, че ще ти хареса да излизаш. Кога се прибра? Трябва да е било много късно, защото гледах някакви филм по „Скай“ докъм три.

— Да, струва ми се, че беше към четири.

— Че какво прави до това време? Да не би да отидохте у Клеър за по едно питие?

— Не.

— Какво тогава?

— Няма да повярваш.

— Опитай.

— Бях в Холанд Парк и правих с-в-и-р-к-а — изрече думата по букви, макар че Матю нямаше откъде да знае какво означава.

— Какво? — Елайза рязко се изправи и този път чашата с чая наистина полетя. Засуетиха се за салфетки, попиха течността. — Шегуваш се, нали?

— Не.

— Кой е той? Познавам ли го?

— Не. Вчера се запознахме.

— Мамка му, Марта! — Замисли се какво да каже. Беше сигурна, че сестра й изпитва угризения и унижение, затова не искаше да е твърде сурова, колкото и смаяна да бе. — Виж, не се тревожи, Марта. Много хора правят глупости, когато са пияни. Пиши го в графата „житейски опит“ и не му мисли много, че е било унизително.

— Не се чувствам унизена.

— Сигурно се мразиш. Това е също толкова лошо. Не му мисли много и не се мрази.

— Не се мразя.

— Така ли?

— Не, прекарах великолепно — увери я тя и се усмихна, тъй като си припомни как Джак я вдига и как тя се притиска към него. „Дръзка маймунка“ — бе й казал той. Беше внушителен, красив, голям, всъщност огромен. Изглежда, свирката, която му направи, наистина му хареса. Стана много твърд и пулсираше. Беше толкова секси да си желан така първично, така непресторено. Марта се почеса по носа и се запита как е възможно да се превръща в жена, която се интересува от красиви мъжки членове.

Елайза впери поглед в сестра си. Не можеше да реши как да реагира. На лицето й бяха изписани смесица от смайване, удоволствие и гняв. Марта не би трябвало да прави подобни неща. Елайза не мислеше за себе си като за човек, който се противопоставя на промените. Но подобно поведение от страна на Марта бе наистина странно. Тя искаше всичко да се върне постарому — а това не беше постарому. Или пък беше? Ако си припомнеше дните, прекарани в училище, сестра й доста се бе понатискала по време на танците, организирани в църквата. Двете се криеха в спалнята си в събота сутрин, ядяха препечени филийки, пиеха чай, не обръщаха внимание на родителите си и си разказваха за целувките с език.

Но с език, не с член.

— Е, какъв е той? — промърмори.

— Много е мил.

— Много мил ли? Звучи ужасно. Искам подробности.

Марта взе да усуква — вдигна Матю от леглото и го настани на пода с един пъзел. Нямаше мърдане. Не само беше отвикнала от официалната практика да си разказват всичко, но и бе забравила, че трябваше да опише този тип и срещата си с него до най-малките и ужасни подробности. Обаче не беше в състояние да го направи — а дори да можеше да го опише, едва ли някой щеше да й повярва.

Той беше божествен.

Съвършен.

Мъж, за каквито се разказва само във филмите или в книгите. Не беше истински.

Погледна Елайза и се зачуди откъде да започне. Сестра й чакаше, лицето й бе пламнало от нетърпение и възбуда.

— Ами, трудно е да се каже точно.

— Започни от външния му вид — как изглежда?

— Божествен, съвършен. Като герой от книга или от филм.

Марта се ухили широко, просто не успя да се въздържи. Елайза помръкна. Кимна и се опита да се усмихне насърчително, обаче Марта забеляза как в погледа й се прокрадна предпазливост.

— Какво? — сърдито попита тя.

— Нищо, нищо. Продължавай.

— Защо изглеждаш толкова притеснена?

— Не съм.

— Напротив. — Марта целуна дъщеря си и разсеяно я погъделичка с пръст по крачето. Мейси засия.

— Ами, мъже като във филмите и книгите просто не съществуват. Няма такива. Точно затова си купуваме книгите и ходим на кино, за да видим мечтите си осъществени — заяви Елайза. Съжаляваше, че тя трябва да съобщи тази новина на Марта. От друга страна, все никой трябваше да го направи. Сестра й беше като агънце, понесло огромна табела „Ела, изяж ме“, и се канеше да влезе в леговище на лъвове.

— Е, Джак е такъв. Той изглежда великолепно, тялото му е направо смъртоносно, откровен е, облича се добре и е много мил — не се предаваше Марта.

„Направо смъртоносно ли“ — помисли си Елайза. Това ли бе изрекла сестра й току-що?

— Откъде знаеш, след като току-що сте се запознали?

— Не знам откъде, просто знам.

— Умее ли да танцува? — опипа почвата Елайза. — Да, божествено, обаче не пие.

— Виждаш ли, винаги има по някакъв дефект. Как така не пие? Да не е алкохолик?

— Казва, че не е — подразни се Марта не само защото тази мисъл бе споходила и нея. — И какво ако е? — предизвикате попита.

Сестра й само изви вежди.

— Значи е от типа „моето тяло е моят храм“, така ли? Не пие, понеже в алкохола има много калории. Чалнат на тема здраве.

— Просто не му харесва вкусът на алкохола — въздъхна Марта. Много й се искаше Елайза да не е толкова твърдо решена да я залива с ледена вода. — Виж, прекарах страхотна нощ. Това е всичко. Не съм смазана от чувство за вина или от срам. Не се чувствам омърсена или порочна. Просто преживях нещо страхотно. Нали ти ми каза да рискувам?

— Имах предвид да си купиш кожена пола, а не да правиш свирки на публично място на напълно непознати мъже.

— Не го чувствам като непознат.

— Но е такъв. Можеше да е някой убиец.

— Не е.

— Той няма да те уважава.

— Струва ми се, че ме уважава.

— Толкова си наивна.

— А ти си толкова недоверчива.

— Няма да ти се обади.

— Ха, ха, точно тук грешиш! — Протегна се, намери мобилния си телефон и ликуващо го вдигна. Беше получила съобщение със следния текст: „Здравей, прекрасна. Да се видим по-късно?“.

Сестра й се изуми. Освен това не можеше да повярва, че Марта е успяла да осъществи операцията по размяна на телефонните номера и да се ориентира в менюто на мобилния си телефон.

— Няма да се омъжвам за него, само ще се размотаваме — защити се Марта.

„Ще се размотаваме.“ — Тя не размотаваше нищо, освен кълбото с конците.

— Е, трябва да призная, че много бързо се учиш — каза Елайза. — Матю, Мейси, хайде да оставим майка ви сама, ще отидем да закусим.

Тя стремително напусна стаята — жалко, че не носеше една от онези широки поли с тюл, за да подсили ефекта.

Марта не очакваше, че сестра й ще реагира така. В крайна сметка беше чувала безброй нейни разкази за подобни подвизи, но никога не си бе позволявала да я съди, макар понякога да й се бе искало. Елайза твърдеше, че няколко подходящи еднократни свалки вдъхват самочувствие. Тя не беше жена, която смята, че подобни неща те омърсяват. Марта се вбесяваше най-вече, защото съзнаваше, че тук не става дума дали Елайза одобрява, или не поведението й от морална гледна точка — знаеше, че възраженията й са плод на загрижеността й. Сестра й не смяташе, че тя би могла да се справи с подобно нещо, не смяташе, че е достатъчно опитна, защото сексът беше неин специалитет, не на Марта. „Що за снизходително отношение — помисли си тя, — аз съм раждала два пъти, разбира се, че аз водя. Освен това съпругът ми току-що ме напусна — няма опасност някой да разбие сърцето ми, то вече се разпадна. В безопасност съм.“

25.

Ще гледаш ли децата тази вечер? — попита Марта Елайза.

Вече час събираше смелост да зададе този въпрос. Беше нахранила децата, бе ги изкъпала, така че нямаше да е трудно да ги наглежда, а и Елайза по принцип нямаше нищо против да й помага. Всъщност нали точно тя я подтикваше да излиза по-често? Само че я обземаше подозрението, че сестра й няма да одобри плановете й.

— Защо? Къде отиваш? — попита Елайза, без да вдига поглед от списанието си.

Марта я познаваше твърде добре и знаеше, че цялото й внимание не е насочено към статията.

— Ще излизам с Джак, ако нямаш нищо прогни, мамче. — Опита се да се пошегува с настойническото поведение на по-малката си сестра, но всъщност то я подразни. Дръпна завесите, за да остани навън зимната нощ и да скрие щастливата семейна сцена. Матю си играеше кротичко с влакчето си, а Мейси пиеше млякото си. Марта се наведе, за да вдигне дъщеря си и да я гушне. Вдъхна аромата на току-що измитата й коса, най-скъпия парфюм. Калвин Клайн не би могъл да бутилира такова ухание.

— Вече си приела, така ли? — раздразнено попита Елайза.

— Не, казах евентуално, но преди това трябва да проверя дали можеш да гледаш децата — отвърна Марта търпеливо.

И послъга.

Вече бе обещала на Джак. Беше преценила, че сестра й едва ли ще излиза някъде в понеделник вечер и ще бъде свободна да гледа децата.

— Значи си му казала, че имаш деца? — предизвикателно попита Елайза.

— Да.

— И той как реагира?

— Готино.

„Готино, готино“ — повтори думата наум Елайза. Съвсем нормална дума, която бе станала необикновена, защото беше изречена от сестра й. Погледна към Марта, за да види дали новият й предвзет речник не я кара да се чувства неудобно. Тя изглеждаше съвсем спокойна. Всъщност най-странното нещо у нея бе, че изглеждаше съвсем сдържана, съвсем естествена.