— И какво направи? — попита Джак, престорено притеснен. Марта се замисли върху разговора, който водеха, и на устните й се прокрадна усмивка.

— Увих шунката във фолио. — Вече имаше опасност да се разсмее.

— Много съобразително, миличка. Добре, че си се сетила — похвали я Джак и попита: — Искаш ли да се отбия?



Джак пристигна в дома на Марта половин час след тона. Донесе вечеря, усмивката и сексапила си. Тя му отвори вратата и той изобщо не си губи времето с празни приказки. Не можеше да каже нищо, за да я утеши. Вместо това обхвана лицето и с ръце и я целуна. Наистина я целуна. Ръцете му обгърнаха цялата й глава. Уплаши се, че може да се изгуби в тях. Отвори очи и видя, че той не е затворил своите, гледаше я така, сякаш тя бе от огромно значение. Жизненоважна. Захапа ухото й, при което по гърба й се развихри електрическа буря, премина през задника й, отдолу и после вътре в нея. Той отдръпна ръка от брадичката й и я постави върху гръдта й, а след това силно, но нежно потърка зърното между палеца и показалеца си.

Устните му не се откъсваха от нея, докато я възбуждаше, след това я обсипа с множество леки и приятно болезнени ухапвания. Без да я съблича и без да й позволи да помръдне, я доведе до оргазъм. Марта дишаше тежко, сърцето й биеше учестено, гръдта й порозовя, бельото й беше мокро. Свърши веднъж, след това втори и трети път. Това й помогна. Съзнанието й беше преизпълнено с миризмата на секс и с усещането за пулсиращата в гениталиите й кръв, а това й помогна да забрави за изгубените пластмасови кутии, за изгубения съпруг и за изгубеното си семейство. Той свали джинсите и блузата й. Тя се движеше бързо и безсрамно, разсъблече го, след това захвърли и дантелените си бикини. Стояха голи в кухнята и в прегръдките си и се целуваха, след това продължиха да се целунат.

Хората все й повтаряха, че разводът е като смъртта, че трябва да тъгува, че е нормално да се чувства объркана, тъжна и сърдита. Марта не знаеше дали това е правилно, всичко, което искаше, е да се чувства жива. С всеки прекрасен тласък се усещаше озарена, развълнувана, будна. Той я вдигна и тя обгърна кръста му с крака. Насочи го към кухненската маса, за да се облегне на нея вместо той да поема цялата й тежест — не че за него имаше значение, тя бе лека като перце. Притискаше я все по-плътно към себе си и всеки път проникваше малко по-дълбоко, по-бързо и по-силно. Държаха се като животни, които не можеха и никога нямаше да се наситят едно на друго. Чукаха се страстно, често и с огромна надежда и нежност. Беше момиче, след това жена, а сега отново беше момиче.

Февруари

33.

Марта завинаги щеше да запомни този февруари като слънчев. Което беше странно, защото февруари обикновено е мрачен и вял. Тази година всяка сутрин я поздравяваше синьо небе, огряно от ярко зимно слънце. Носеше много жълто и се усмихваше твърде често, макар че Елайза непрекъснато й задаваше въпроси: „Нали знаеш, че няма такова нещо като идеален мъж?“. Марта смяташе, че всъщност от нея не се иска да отговаря, затова не го и правеше. Мълчанието й предизвикваше сестра й да настоява: „Ти наистина мислиш, че той е съвършен, нали?“ с тон, от който ставаше ясно, че правилният отговор, поне що се отнася до нея, няма да е „да“.

— Почти — предизвикателно отговори тя, мажейки с масло филията на Мейси. Дъщеря й взе филията, подържа я около две секунди и я запрати на пода. Разбира се, по силата на закона за всеобщата гадост, филията се приземи с намазаната страна надолу.

— Божичко! — засмя се Марта, намаза втора филия и й я подаде. Дребните глупости като размазано по килима масло вече не я разстройваха. През първите няколко седмици, след като Майкъл я напусна, се разплакваше дори ако разлееше мляко. Гневните изблици на децата почти я изваждаха от релси. Ако някое от тях паднеше и си ожулеше коляното, не се знае кой плачеше повече — Марта или детето. Грижите за Матю и за Мейси се бяха оказали огромно предизвикателство, за което не беше подновена. А сега да ги храни, да ги утешава, да ги обича и да ги защитава отново бе станало съвсем лесно.

Или поне възможно.

Забавленията й с Джак й се отразяваха добре. Чувстваше се значима.

Непрестанното заяждане на Елайза дори не стигаше до нея, макар понякога да й се струваше, че сестра й е превърнала в смисъл на живота си да помрачава ликуването й.

— Джак е направо неуморим. Питам се дали може да издържа двайсет и четири часа на денонощието седем дни в седмицата? — попита Елайза. Преглътна последната лъжица с овесени ядки, след това веднага се разхвърча из кухнята и се зае да прибира нещата, които щеше да вземе със себе си на работа.

Възможно ли бе един ден постоянното бъбрене да се стори на Марта толкова дразнещо, колкото бе отчужденото мълчание на Майкъл. Не, не можеше да си го представи. Сестра й грешеше.

— Нали ти каза, че съвършени мъже не съществуват? Ако е така, Джак трябва да има някакъв недостатък, а ако единственият му недостатък е, че е толкова енергичен, значи нещата не са много зле — разсъди Марта. — Освен това аз не искам да прекарвам с него двайсет и четири часа на денонощието седем дни в седмицата.

Странно защо не се почувства неловко, когато употреби тази фраза от един юношески филм.

— Запозна ли го с някого от близките си?

— Какво искаш да кажеш с това „запозна ли го“? Ти нали си го виждала. — Започна да раздига чиниите от закуската и да ги пъха в миялната машина.

— Аз го видях, не си ме запознала с него. — Разликата очевидно съвсем ясна за Елайза, убягваше на Марта. Обърка се. Сестра й се опита да й обясни: — Аз бях тук, когато той дойде и ти просто ми каза името му. Това не е същото като да направиш всичко възможно да запознаеш човека с някого. Представи ли го на мама и на татко? — Елайза преустанови търсенето на мобилния си телефон и на кредитната си карта, и на картата си за метрото и се изправи лице в лице със сестра си, сложила ръце на кръста.

Марта усещаше кога е изправена пред предизвикателство.

— Не, още не съм имала удобен случай.

— А с Клеър, с Дон, с Дом или с Тара, въобще с някого от приятелите ти или с Майкъл?

— С Майкъл ли? За бога, Елайза, че защо ми е да запознавам Джак с Майкъл?

— Още никой не го познава, не е ли така?

— Да.

— Странно — установи Елайза, която трудно се въздържа да не добави: „А така!“.

— Не е толкова странно.

— Значи не ти е гадже, а само се чукате.

— Само че нежно.

— Все пак не ти е гадже — заяви категорично сестра й.

— Той е загрижен за мен — възрази Марта.

— Знаеш, че всички жени, които той чука нежно, си мислят същото — подчерта Елайза и я попита дали не е виждала някъде картата й за метрото.

Марта отказваше да мисли за това. Нищо не можеше да направи по въпроса, затова каква полза имаше да мисли. Джак се срещаше и с други жени. И какво от това? Спеше с други жени. И какво от това? В миг си представи как Джак целува друга жена. Лицето й беше размазано и неясно. Марта прогони жестоката картина от главата си, но мисълта я жегна. Усети как болка пронизва гърдите й. Глупаво беше. Вече милиони пъти беше мислила за това. Значи той все още търсеше разнообразието. Не беше готов да се обвърже. Тя също. Само това имаше значение. Няма защо да мисли за друго. И това й стигаше.

В нейното положение.

Елайза заподскача нагоре по стълбите. Марта я чу как пуска кранчето докрай, докато си миеше зъбите. Сетне отново доприпка долу — сестра й винаги закъсняваше, винаги бързаше. Тя й подаде картата за метрото.

— А, благодаря.

— Работата е в това, Елайза, че тази странна смесица от нежност и хладина ме устройва. Не съм сигурна, че съм готова за нещо повече.

— Казваш го, защото той не ти предлага нищо повече — възрази тя и вдигна ципа на високите си ботуши.

— Забавлявам се с един гуру на хубавия стил, който не пие кока-кола, какво лошо има?

— Много.

— Той е секси и красив и…

— И ме питаш какво лошо има? Виж, той просто не е твой тип. Има татуировка, носи верижка на врата си и кара мотоциклет. — Така казано, Елайза май имаше право. Обикновено Марта не намираше мъжете с татуировки, мотоциклети или бижута за привлекателни, обаче странното беше, че Джак бе успял да превърне и трите неща в доста възбуждащи атрибути.

— Той си има стереотип. Спал е със стриптийзьорка и отмята жените, с които е бил по рождена дата и по държава. Обича разнообразието — настоя Елайза.

— Е, има си минало — нима това не важи за всички? — Марта си отбеляза да не споделя толкова много с Елайза, защото после тя го използваше срещу нея.

Сестра й навлече огромното си зимно палто. И без друго не беше особено весела, а обличането на грозното палто винаги я изстрелваше в отвратително настроение. То не й отиваше. Беше глупава покупка.

— Тревожи ме не толкова миналото му, колкото това, че иска същото бъдеще.

Марта въздъхна. Съзнаваше, че Елайза има право. Онзи ден беше питала Джак дали е участвал в тройка. Просто се шегуваше, но той прие въпроса й на сериозно и отговори: „Не, още не“. Тя не посмя да признае това на Елайза, запило знаеше, че ще се вбеси. Попита го дали е първата омъжена жена, с която е спал. Доста нечестен въпрос, обаче много й се искаше да бъде първа в нещо, да биде уникална за него по някакви начин. За съжаление се оказа, че преди няколко години се е срещал от време на време с една жена, която също очаквала разводът й да приключи.

Поне беше честен.

Нищожна утеха.

Поразведри се, когато се сети, че не го е питала дали е първата майка, с която е спал, и си напомни да го попита. Елайза сякаш прочете мислите й и театрално въздъхна.

— О, Марта! Търсиш си белята. Дори белите лабораторни мишки се учат по-бързо от теб.

Тя се вбеси. Искаше й се да попита сестра си какво трябва да научи. Как да се затваря в себе си? Как да бъде студена и недоверчива? Как да се предпази от ново влюбване? Това не беше никакъв живот, поне според нея. Не каза това, а само отбеляза:

— Поне няма да подреждам кашоните за играчки на децата в нощта на Свети Валентин.

— Защо си толкова сигурна?

— Ами… — Не знаеше какво да отговори. Допускаше, че Джак ще прекара празника на влюбените с нея, обаче сега осъзна, че няма никакви гаранции.

— Откъде знаеш, че няма да прекара нощта на Свети Валентин с някоя от многото си „голи приятелки“? — настоя Елайза.

Откъде наистина?

— Виж, Марта, не искам да бъда жестока, обаче… — Обаче щеше да бъде жестока, Марта просто го знаеше. — … изглеждаш страхотно и винаги си била много мила, обаче, скъпа, има много красиви момичета, стотици, а мъжете рядко си падат по милите жени.

Уф! Марта не искаше да пита, обаче знаеше, че трябва да го направи:

— А по какво си падат мъжете?

— По страхотните цици. По предизвикателството. По Кайли Миноуг.

Марта сведе поглед към своите цици. Малки, но добре оформени, беше най-хубавото определение, на което можеше да се надява.

Смяташе, че Елайза се е изразила пределно ясно, но според сестра й явно се налагаха още обяснения:

— Знам, че твърдят, че няма смисъл да са по-големи от една шепа, обаче и двете нямаме дори такова. Освен това ти не си Кайли — дори не можеш да пееш, а що се отнася до предизвикателството… — Млъкна, като че ли нямаше какво повече да се добави.

— Кажи — настоя Марта, защо аз не съм предизвикателство?

— Марта, ти си на разположение. Грижовна си и си предсказуема. Това да ти звучи като предизвикателство?

— Няма да играя игрички. Не съм такава. Освен това сигурно ще загубя.

Елайза погледна към сестра си и още веднъж оцени положението като ужасно. Марта не би трябвало да се развежда, не беше достатъчно брутална, за да си проправи път в джунглата на срещите с мъже. Ясно беше, че Джак ще я направи на кайма, беше само въпрос на време. Макар Марта неведнъж да бе твърдяла, че Джак е само за развлечение, явно си падаше по него. Здравата.