— Здрасти, кукло, къде си? — сънливо попита тя.

— В „Селфриджис“.

— Хубаво. Оглеждай се за кафяви джинси и ако видиш нещо, което смяташ, че ще ми хареса, ще дойда да се срещнем там.

— Добре. Снощи не се срещнах с Джак.

— Каква изненада. — След това добави по-загрижено: — Съжалявам. Иска ми се да не бе станало така.

Елайза беше здраво стъпила на земята и вече допускаше най-лошото.

— Мисля да му се обадя.

— По дяволите, Марта, не го прави.

Марта си представи как сестра й скача ужасена от леглото. Вероятно грабваше картата си за транспорта и се втурваше към спирката на автобуса в отчаян опит да се намеси.

— Трябва.

— Защо да трябва?

Марта си помисли как преди време най-голямата й амбиция бе да види Елайза омъжена, за да може Мейси и Матю да бъдат шафери на сватбата й. Сега не искаше това. Желанието й се бе променило. Сега й се искаше да се научи да кара сноуборд. Искаше да види някой двойник на Елвис, за предпочитане във Вегас да се научи да кара сноуборд. Искаше да види полетата с лалета в Холандия. Преди представата й за добре прекарано време в събота бе да плеви градината, а след това да има време да отстрани котления камък от батерията на душа, преди да отиде на седмичните покупки. Сега водеше децата на обяд в ресторант „Блубърд“ и харчеше цяло състояние в „Мис Сиксти“. Сега носеше пръстен на един от пръстите на крака си и си мислеше дали да не си сложи обица на пъпа. Джак не беше виновен за това, но беше част от него. Откакто се бе запознала с него, бе станала по-добър човек, по-различен, бе намерила себе си. Сега й се струваше нормално да носи тесни джинси с ниска талия и боти със стоманени токове. Бяха по-удобни от спретнатите костюми и затворените обувки. Смяташе, че се намира в началото на нещо и не искаше още да свършва.

— Защото животът ми е по-хубав с него, отколкото без него.

— Ще нападнеш в глупаво положение. Това не го интересува, а ако го преследваш, ще се почувства неудобно.

— Дали? Надали.

„Но дали, надали“ — повтори наум Елайза.

— Що за израз е това? — настоя да узнае. — Някоя простотия на Джак?

Марта обаче не отговори, защото вече беше затворила.

Позвъни на мобилния телефон на Джак. Препрати я на гласовата му поща, но тя не остави съобщение. Боеше се, че ще има само една възможност, затова не желаеше да я пропиляна, като измърмори някоя глупост на секретаря му. Опитът показваше, че няма никакъв шанс, да каже нещо разумно или правилно на телефонен секретар — не го правеше дори и когато трябваше да съобщи на газовата компания показанията на уреда за отчитане.

Пет минути по-късно телефонът й звънна и завибрира. На екранчето се появи надпис: „Джак“.

— Здрасти — каза тя.

— Здрасти — мрачно отговори той.

„Най-вероятно чувство за вина“ — помисли си Марта.

— Здрасти — повтори тя, защото не знаеше какво друго да каже.

— Здрасти. — Явно и той не знаеше.

— Вече го каза.

— Ти също.

— Ами за снощи, наистина бях ужасно вкисната. — Напоследък с голяма лекота употребяваше подобни думи.

— Досетих се.

— Накара ме да се почувствам евтина, нежелана и използвана, като жена, с която се чукаш, а не като „гола приятелка“ или въобще като приятелка.

— Нямам никаква представа защо се е получило така — бавно изрече Джак.

— Защото не може просто да се отбиваш за едно чукане, след като кръчмите затворят. Приключих с това. Твърде стара съм за него. Заслужавам нещо повече. И да, наистина ти изпратих шоколадово десертче и това може да означава нещо повече от факта, че знам за слабостта ти към сладкото, обаче можеше поне да ми се обадиш и да кажеш, че нещата се развиват твърде бързо за теб. Но да ме пренебрегваш и да се надяваш, че ще се разкарам, е равносилно на страхливо бягство. — Най-сетне спря, за да си поеме дъх.

— Десертче ли? Бягство? За какво говориш. Нали ти обясних за рождения ден на Филип? Казах ти, че ще дойда доста късно.

— Моля?

— Казах ти, че съм обещал отдавна и няма да успея да се измъкна рано. Предупредих те, че не е добра идея да се виждаме тази вечер, обаче ти въпреки това настоя да мина.

— Така ли?

— Ако не ме лъже паметта, беше доста настоятелна.

Тя смътно започнала си припомня разговора, който бяха водили в сряда вечерта.

— О, мамка му, мамка му, мамка му! — изруга. Смяташе, че това обяснява положението. Беше казала, че няма нищо против. „Върви на празненството, ще се видим по-късно.“ Засмя се отчасти от облекчение, отчасти от смущение.

— Мисля, че говорихме за това, след като беше пийнала една-две чаши вино — допусна Джак.

Марта усети облекчение и в неговия глас, а това я изпълни с желание да размаха щастливо ръце. Не си направи труда да отрича за виното, истина беше. Направо беше неспасяема, като пийнеше.

Мамка му! Ама че женски глупотевини.

— Ужасно съжалявам — каза, защото беше точно така. Наистина ужасно съжаляваше. Цялото това мъчение за нищо. — Съвсем бях забравила, че така се разбрахме. Мислех си, че е заради шоколадовите десерти.

— Заради кое?

— Мислех, че това те е… отблъснало. Че аз… — Наистина не знаеше какво да каже. Всичко й се струваше толкова глупаво. Самата тя изглеждаше глупаво.

— А, да, десертите. Много смешно. Благодаря.

— Харесаха ли ти?

— Много. Здравата ме разсмя, малка госпожице Е.

Знаеше си. Знаеше си. Светът беше чудесно място. Нямаше от какво да се плаши. Пред нея бяха отворени всякакви възможности. Трябваше да има доверие в него. Трябваше да му вярва, да се надява, да се доверява и да го обича, а не да го зачерква като останалите, защото той не беше дори на същото платно и заслужаваше това уважение и възможност. Светът също. Марта нямаше да бъде жестока.

— Имаш право, сега си спомням. Боже, много се срамувам. Ужасно съжалявам.

— Много ме разстрои, момиче. Какво беше това снощи? Защо ме заряза? Къде сбърках?

— Бях забравила. Боже, много съжалявам!

Значи си е мислел, че тя го е зарязала.

— Радвам се, че се върна, прелестна мис Е. — Джак се усмихваше. Долавяше го по гласа му, защото той веднага й прости. Разбираше грешката и несигурността й. — Марта, искам да не забравяш едно нещо. Едно-единствено нещо. Няма да направя нищо, с което да те нараня. Всъщност ще сторя всичко по силите си да те направя щастлива и ще се постарая да се забавляваш колкото може повече. Аз съм открит човек. Ако променя мнението си, ще ти го кажа. Няма просто да не се появя.

Марта му повярва. Въпреки популярните романи, които твърдяха противното.

— Работата е там, че ми харесва да бъдеш част от живота ми. Животът ми е по-хубав с теб, отколкото без теб.

— Точно това си мисля и аз цял ден — каза тя.

36.

За пръв път от години Марта се вълнуваше за Деня на Свети Валентин. Изгаряше от радостна възбуда. Дали щеше да й изпрати картичка? Вероятно, защото няколко пъти й спомена за Деня на Свети Валентин. Така че сигурно възнамеряваше да го празнува. Тя не можеше да повярва и в това, че във Великобритания има мъже, които си спомнят четиринайсети февруари и нямат нужда от подсещане. Във всички магазини, в които бе разгледала картичките, шоколадовите целувки и шоколадовите пишки, откъдето беше купила фойерверките с форма на сърце и сериозно се бе замислила дали да не купи една кадифена маска за очи, беше видяла други жени, които разглеждаха стоките, а не мъже. Жените размишляваха, разглеждаха и накрая купуваха картичките. Жените вземаха красиви малки кутийки с бонбони, които всъщност предлагаха сънища.

Докато избираше подаръка си за Деня на влюбените, Марта се затваряше с другите жени. Сравняха покупките си и си разказваха как са разглеждали витрини, оформени с червен креп и розови хартиени рози. Жените нямаха нищо общо помежду си, освен желанието за забавление и очакването. Той дали щеше да й купи подарък. Съмняваше се, че ще бъдат цветя или шоколадови бонбони. Всъщност щеше да е малко разочарована, ако станеше така. Щеше да е донякъде предсказуемо и да стане причина да се почувства неудобно, задето бе оформила пубисното си окосмяване във формата на сърце и го бе боядисала леко в червено.

Колко се бе смяла в козметичния салон! Помнеше първия път, когато бе чула, че някои жени си правят интимна прическа с кола маска. Стрела, ако не я лъжеше паметта. Марта беше ужасена: „Ама че глупост! Каква вятърничавост!“. Сподели го с Елайза, но тя я изненада с думите: „Ами не знам, веднъж си направих моята с форма на сърце и беше доста забавно“.

Тогава погледна на този факт като на поредното потвърждение на положението на сестра си като на подменено дете в тяхното семейство. Сега обаче беше на мнение, че сърцето — точно както го бе описала Елайза, е доста забавно.

— Нов начин да си разкриеш сърцето — коментира Ейми, козметичката на Марта. Изобщо не се подсмихва, което беше добре от нейна страна, защото до този момент най-голямата дързост, която си бе позволявала Марта, бе да поиска да лакира ноктите на краката си. Ейми предложи боядисването в червено.

Марта се забавлява неимоверно, докато избираше картичките валентинки и подаръците. Не помнеше как е минал празникът предната година. Сигурна беше, че Майкъл й е дал картичка. Винаги си разменяха картички. Подаваха си ги над купите с корнфлейкс на закуска. Но кога за последен път бяха правили нещо наистина специално за Деня на Свети Валентин? Не си спомняше кога за последен път са пили шампанско, вечеряли са или са се любили, защото е Денят на влюбените. Майкъл винаги бе смятал, че всичко е с чисто търговска цел — печелеха само производителите на картички и на шоколад. И тя винаги се бе съгласявала с него.

Пред хората.

Спомняше си обаче вълнението, когато като четиринайсетгодишна беше получила шест картички за Деня на Свети Валентин, повече от всички останали в класа. Цял месец направо летеше.

Съвсем по сталински, сега тя пренаписваше историята. Седмица по-късно на случая „шоколадов десерт“ се гледаше с умиление. Първото им недоразумение с Джак противно на очакванията ги бе направило по-близки. Без да си дават сметка, те трупаха общи преживявания. Имаха щастливи дни, когато ходеха на кино, играеха с децата, разговаряха, четяха, слушаха музика, и прекрасни нощи, когато споделяха леглото, пица, кофичка кисело мляко, а сега вече имаха и едно споделено недоразумение. Това недоразумение не беше достатъчно сериозно за нито една от страните, за да им останат лоши спомени, но беше достатъчно важно и за двамата, за да осъзнаят, че са в състояние да се наранят дълбоко и затова трябва да внимават да не го правят. Двойките понякога имат недоразумения.

Пренаписването на историята беше пълно и Марта се убеди, че безспорният успех на доставката на шоколадовия десерт изисква от нея да направи нещо подобно и в Деня на Свети Валентин. Подобно, но по-мащабно. Не сподели плана си с Елайза, защото знаеше, че тя ще подметне пренебрежителни забележки, а нямаше нужда някой да я обезсърчава. Напоследък бе започнала да се пита дали сестра й наистина знае толкова много за мъжете, за романтиката и за друга подобни сърдечни въпроси. От гледна точка на Марта Елайза разбираше някои неща и не разбираше други, също както всяка жена. Според нея, не че Елайза я бе питала за мнението й, сестра й бе допуснала грешка, като бе напуснала Грег. Огромна грешка. Оттогава не й се струпаше щастлива. Затова не сподели с никого плановете си за Деня на Свети Валентин. Просто направи каквото смяташе за правилно.



Рецепцията в офиса на Джак я плашеше. Беше едно от местата, които не се нуждаят от нищо друго и не използват нищо друго, освен пространството, за да ви покажат колко са модерни: бели стени, бели мраморни подове, бели лилии в бяла ваза, кацнала на бюро от орехово дърво. Бюрото беше високо, почти на нивото на гърдите на Марта.