Адел Паркс - Чуждото е по-сладко

Елайза подозираше, че господин и госпожа Евъргрийн са я намерили на прага на дома си, когато е била (приблизително) на два дни, и са я прибрали от добро сърце, защото как иначе би могла да обясни факта, че е съвсем различна от сестра си? Госпожа Евъргрийн не беше жена, която би заченала от млекаря и би измамиш съпруга си да отгледа детето като свое. Въпреки това двете като че ли не бяха сестри.

Марта не само не се впечатли, когато Елайза й разказа, че е прекарала предишната нощ в някакъв клуб и е пила на една маса с Бейсмънт Джакс, но и съвсем се обърка.

— В колежа ли сте учили заедно? Познавам ли я? — учтиво попита тя, докато трескаво се мъчеше да намери причина, поради която би трябвало да си спомня за тази Бърта Джакс.

Елайза изобщо не си направи труда да й обяснява, стана й твърде неудобно.

Освен че се обличаха различно, двете се изразяваха по различен начин (Марта си служеше само с изискания книжовен английски, а тя използваше жаргон). Походката също беше различна (Марта ходеше вдървено, с изправен гръб, правеше резки движения, а Елайза се носеше с плавна и ленива грация). Първото нещо, което тя правеше всяка сутрин, бе да пусне радиото. Изключваше го само за да пусне някой компактдиск или докато гледаше MTV. Обожаваше разсейването и бръмченето на фоновия шум. Сестра й прекарваше целия си ден, молейки се за тишина, а най-смелата й мечта бе един спокоен следобед. Дори преди раждането на децата Марта пускаше радиото само от време на време, за да слуша „Часът на жената“ или конкретен концерт по Радио 3. Движеха се в различни среди и всяка от тях трудно общуваше с приятелите на другата. Елайза можеше на секундата да цитира нещо от Симон дьо Бовоар и смяташе, че тази жена трябва да бъде обявена за светица, а Марта (ако я притиснеха) заявяваше, че женското движение е „объркало нещата“. Тя купуваше бельото си само от „Маркс енд Спенсър“, защото предлаганите от тях артикули бяха „красиви и с невероятно добро качество“. Най-изкусителното бельо в чекмеджето й беше един изрязан сатенен сутиен в прасковен цвят в съчетание с бикини в същия цвят. Елайза изразходваше времето и доходите си в „Ажан Провокатьор“, където дързостта й направо се развихряше.

Но двете наистина се боготворяха.

Имаха обши спомени, които създаваха дълбока връзка помежду им. Марта и Елайза познаваха всяка подробност от детството на другата. Знаеха кои пуловери са боцкали, кои чорапи са се смъквали, знаеха каква е била косата на любимата кукла на другата (тази на Марта имаше копринена коса, а на куклата на Елайза се бе сплъстила, след като си бяха играли на фризьорки, използвайки брашно и препарат за миене на съдове). Елайза помнеше писъците на Марта, когато бе изгоряла на слънцето — цяла вечност преди правителствената кампания, насърчаваща майките да мажат децата си със слънцезащитен крем с фактор 50.

Изгарянето беше толкова жестоко, че дори допирът на чаршафа бе мъчителен за чувствителната й кожа. Елайза плака, докато гледаше как полагат сестра й във вана с успокоителен лосион. Точно както бе плакала и Марта, след като играта им на цирк се бе объркала и Елайза в крайна сметка се озова гипсирана в болницата.

Двете заедно за пръв път бяха опитали „Спейс Дъст“ и „Ориндж апъл“, розовия млечен шейк на „Нестле“. „Ейнджъл Дилайт“ и хрупкавите палачинки на „Финдъс“. Бяха хващали с уста висящи ябълки, бяха яздили магарета, строили пясъчни замъци, бяха се карали заради куклите „Пипа“ и за избора на телевизионна програма, бяха крещели възторжено за Пол Йънг и Ник Кършоу (вероятно това бе последният път, когато Марта бе удостоила с внимание света на поп звездите). Заедно вярваха и престанаха да вярват в Дядо Коледа, а това бе връзка, която не би могла се разруши от нещо толкова тривиално като невежество по отношение на модерната клубна сцена.

Елайза не разбираше защо някои може да поиска да стане държавен чиновник. Марта пък нямаше никаква представа какво прави един редактор на музикални видеоклипове, но въпреки това обичаше да слуша за лудориите на сестра си. Елайза се срещаше с толкова интересни хора, с манекени и дисководещи, с писатели и комици. Не че имената им говореха нещо на Марта (положение, което не се улесняваше особено от факта, че Елайза рядко споменаваше нечие име два пъти). Освен това тя ходеше на толкова интересни места — все цъфваше в някои нов клуб или ресторант. Марта със сигурност не би искала да смени мястото си с това на сестра си, но трябваше да признае, че животът й наистина изглежда привлекателен и бляскав. Разбираше защо на Елайза това й допада…

От своя страна Елайза се възхищаваше на подредения живот и начина на мислене на Марта. Обичаше племенника и племенницата си, които винаги миришеха на чисто и излъчваха надежда и невинност (може би не в момента, защото Мейси хленчеше, понеже пак й никнеха зъби). Макар кулинарните й умения да се ограничаваха до претоплянето на готова храна, купена от „Маркс енд Спенсър“, тя изпитваше уважение към способността на Марта да приготвя вкусни ястия. Всъщност беше оставала до края на много отегчителни вечери в дома й само за да опита печен костур със зеленчуци.

Отидоха в любимата им чайна близо до Холанд Парк, която всъщност беше книжарница, но в дъното й имаше две-три маси и голяма удобна кушетка, тапицирана с вкус с щампована дамаска от „Либърти“3. Собственикът на магазина се опитваше да създаде типичната за стария свят прашна академична атмосфера, но всъщност всичко в магазина бе чисто и съвсем ново. Според Марта мястото беше съвършено. Сервираха само чай от лайка или „Ърл Ерей“. Елайза си бе тръгнала нацупена от „Бианки“, защото там можеха да й предложат единствено „Пи Джи Типс“, а сега се настани на стола и се подготви да бъде впечатлена.

Марта настоя да вземе Мейси със себе си, когато отиде да поръча два чая „Ърл Ерей“. Според Елайза това правеше задачата на сестра й ненужно трудна, но нищо не каза. Предпочете да вземе едно от лъсканите списания, пръснати за клиентите върху ниската масичка, и веднага го разгърна на страницата с хороскопите. Не беше виновна, че е Водолей, това бе извън контрола й.

Марта внимателно постави чашите върху масата, настани Мейси в едно високо столче, подаде й сухар и седна, или по-точно се отпусна тежко на стола срещу сестра си.

— Чуй това, Марта — възкликна Елайза с неприкрито въодушевление: — „Със сигурност ще почувствате недостиг на средства, ако не се погрижите за финансите си. Добре би било да проверите внимателно банковите си извлечения.“ Това е много странно, защото банкоматът тъкмо отказа да ми даде пари — сигурно пак съм прехвърлила лимита.

— В това няма нищо странно, Елайза. Ти винаги надхвърляш лимита — делово отсече Марта, доволна, че тя е платила сметката. — Не знам защо обръщаш внимание на тези хороскопи, в тях няма нищо научно.

— Не се учудвам, че го казваш, понеже си Дева. Девите са много недоверчиви.

Марта изви вежди, но нищо не каза. Нелепо бе Елайза да разчита на подобни щуротии, за да намери път в живота си. В други отношения беше толкова здравомислеща. Марта бе по-голяма щастливка. Когато имаше проблеми, не се занимаваше с хороскопи, карти Таро или чаени листенца. Просто обсъждаше положението с Майкъл и той й даваше съвет.

— „Ако сте родени между единайсети и осемнайсети февруари, може да се запитате дали сегашният ви партньор е подходящ за вас.“ Направо да настръхнеш — ужаси се Елайза.

— Да не би е Грег да имате проблеми? — попита Марта незабавно, обзета от тревога. Мразеше някой да има проблеми. Това не съответстваше на възгледите й за живота, а най-малко от всичко би искала проблемите да са на сестра й.

— Нещо такова — въздъхна Елайза и отпи от чая си. Имаше вкус на котешка пикня и тя закопня за силното еспресо в „Бианки“, само че нямаше никакво намерение да го признава, най-малко пред себе си. — Не че се караме или нещо такова — рече. — Просто съм отегчена. Ти някога чувстваш ли се отегчена, Марта?

— Не, никога — отговори тя, без да се замисля върху въпроса.

— На моменти наистина много ме дразни. Майкъл дразни ли те?

— Никога — светкавично изстреля Марта. Липсваше й увереност, за да се подразни от някого, така че просто не можеше да си представи свят, в който съпругът й ще я подразни. Е, с изключение на миналия петък вечерта, обаче това не се броеше. Не знаеше защо не се брои, обаче бе сигурна, че е така.

— Ето виждаш ли — заяви сестра й с убеждението, че е доказала правотата си. Марта нищо не виждаше, обаче не знаеше как да й го каже. — Мисля, че просто го надраснах. Смятам да сложа край. Осребрявам чиповете — додаде отчаяно.

— Но какво ще правиш без него? — попита Марта смаяна и доста разочарована. Смяташе, че Елайза и Грег си подхождат, и беше доволна, че сестра й е успяла да поддържа връзка цели четири години. Преди Грег връзките й траеха най-много един-два месеца. Грег и Елайза винаги изглеждаха щастливи заедно, поне се смееха много повече, отколкото й бе известно да го прави друга двойка. И макар отдавна да се бе отказала от надеждата Елайза да направи нещо толкова естествено, като това да се омъжи за Грег (и така Мейси и Матю да й станат шафери), смяташе, че поне връзката им ще бъде трайна. Твърдо вярваше, че за хората е по-добре да имат някаква връзка, отколкото да нямат. Така беше по-уместно и така трябваше да бъде. Няма ли да си самотна без него?

— Е, нали ще имам приятелите си, работата, теб. Той не е всичко.

Нито един мъж не бе всичко за Елайза. Тя рядко се задържаше при някого достатъчно дълго, за да го обикне от все сърце и да създаде сериозна връзка. Когато започна да се среща с Грег, не бе допускала, че ще живее в Лондон повече от шест месеца — канеше се да замине за Австралия. Обаче твърде добре се забавляваха, за да си подаде документите за виза, а след това си намери работа в музикалната индустрия — първата работа, която наистина я заинтригува. Справяше се наистина добре. Не че беше нещо необикновено, обаче я харесваха и я уважаваха. Приемаше работата си сериозно — е, относително сериозно. Все още не я биваше много по картотекирането, писането на фактури или точността, обаче се стараеше. Съмняваше се Грег някога да е вземал нещо на сериозно.

— Той вече не е онова, което търся.

— Какво точно търсиш? — попита Марта и избърса устата на дъщеря си, без да откъсва поглед от сестра си.

Елайза грейна. Нямаше търпение да й разкаже за последните си душевни вълнения. Фактът, че искаше някои неща, които притежаваше Марта, щеше да спечели уважението и одобрението на сестра й.

— Търся мъж, който иска да е истински мъж, а не момче. Мъж, който да има хубава работа и собствен апартамент. Някого, когото мога да си представя да пазарува в „Мадъркеър“.

Марта зяпна от изненада.

— Наистина ли?

— Да. Искам мъж, който си купува едномесечна карта за пътуване, а не да рови из раницата за дребни монети всеки път, когато се налага да вземе метрото. Точно затова не искам мъж с раница, а с куфарче и с лаптоп.