— Разбирам — подхвана Марта, като подбираше думи си внимателно и се стараеше да не издаде удивлението си. — Е, ще ти кажа едно нещо, Елайза, никога не преставаш да ме изумяваш.

— Знаех, че ще се зарадваш — широко се усмихна сестра й, без да забележи резервираността на Марта. Погледна часовника си, разбра, че има опасност да закъснее за работа за трети път тази седмица, извини се, целуна Марта и племенницата си и излезе от чайната, обзета от облекчение, че няма да й се налага да погълне още от котешката пикня.

Марта допи чая си и с усилие успя да настани Мейси в количката. Тя се съпротивляваше, изопвайки телцето си като стоманен прът, и отказваше да пъхне задничето си в количката. Искаше майка й да я носи на ръце. Макар да бе едва на девет месеца, Мейси успяваше да изрази нуждите и желанията си със забележителна яснота — нещо, което вероятно бе наследила от баща си, защото Марта не можеше да си представи, че би могла да наложи волята си на някого с такава решителност, дори сега. Мейси плака и писка няколко минути, с което предизвика неодобрението на останалите клиенти на чайната. Най-накрая се измори и заспа. Марта усети как познатият възел на вината се затяга в стомаха й. Всъщност Мейси не би трябвало да спи по това време. Тя вече не спеше преди обяд, а ако не можеше да заспи следобед, в края на деня щеше да стане много капризна, което пък означаваше, че щеше да се събуди рано на следващия ден, а това щеше да подразни Майкъл.

Майчице!

Въпреки това обаче Мейси вече спеше и Марта не можеше да направи нищо. Реши да се опита да се наслади на редкия лукс на спокойствието и тишината. Щеше да се възползва от възможността да разгледа книжарницата.

Порови в чантата си и извади списък със заглавия от бележника си, след това се запъти да търси три от книгите. Бяха сред номинираните за наградата „Букър“, а една беше спечелила „Пулицър“. Всички би трябвало да се окажат хубави и образователни. Стилът на писане несъмнено щеше да бъде изискан, уверен и интелигентен, както го описваха критиците и издателите.

Макар че може би щяха да бъдат малко мрачни.

Марта поклати глава, когато се сети, че за девет месеца е прочела само пет книги. Помнеше, че някога четеше по пет книги на месец. Реално погледнато, беше малко вероятно да успее да прочете дори трите, които бе купила по Коледа.

Опита се да си спомни какво е да прочетеш някоя книга просто за удоволствие. Огледа огромните лавици с книги, които сякаш казваха: „Посмей се, прочети ме“. Имаше книги с розови, тюркоазни или жълти корици, с малки илюстрации, с украсени с пайети дамски чанти или с препълнени чаши за шампанско. Позволи си да докосне с пръст релефно отпечатаното име на автора на една от тях, но не можа да я вземе. Кога щеше да има време да прочете нещо, което да задоволи само собствените й желания? Знаеше, че романите, които бе избрала, поне ще бъдат полезни — те несъмнено щяха да бъдат обсъждани на вечерите, на които присъстваше.

Марта се премести до лавиците с картички. Трябваше да купи картичка за годишнината от сватбата на Ед и Бел, поздравителна картичка за лелята на Майкъл по случай настаняването й в ново жилище и картичка за рождения ден на бащата на Майкъл. До една изискани. Никакви дупета, гърди или неприлични каламбури. Последната й покупка беше книжка за едно от приятелчетата на Матю. Марта избра „Гладната стоножка“ — вдъхновяваща и стимулираща. Идеално. Винаги подаряваше книжки на децата.

Тръгна си от книжарницата с приповдигнато настроение. Престана да се безпокои, че Мейси е заспала в неподходящ момент и знаеше, че разполага с предостатъчно време, за да вземе Матю от забавачката. Следобед можеше да се отбие в супермаркета. Успя да прогони от главата мисълта за предстоящата раздяла на Елайза и Грег. Много я биваше да пренебрегва лошите новини. Терапията чрез пазаруване винаги й помагаше и тя бе много доволна от днешните си покупки, които до една бяха крайно добре премислени. Много разумни.

7.

Елайза се събуди от нещо, което ближеше лицето й. Ако беше Грег, той наистина се нуждаеше от съвет за хигиената си. Само че не беше Грег, а Куче. Куче беше шпаньолът на Грег, спасен от приюта за кучета преди две години. Животът на Куче с Грег беше всичко друго, но не и кучешки живот. Куче беше ужасно разглезен и от Грег, и от Елайза. Тя се притесняваше, че за нея Куче замества детето, но нямаше никаква представа на какво се дължат дълбоките чувства на Грег към него.

Куче се казваше така, защото не успяха да постигнат съгласие за друго име. Елайза въздъхна и си помисли, че може би е по-добре, че няма да има дете от Грег, защото в противен случай сигурно щеше да се казва Дете, Момче или Момиче.

— Добре, добре — отстъпи тя пред настойчивостта на Куче. Прехвърли дългите си крака извън леглото и изпъна ръце над главата си.

— Добро утро, миличка — промърмори Грег. — Боже, колко си хубава! Върни се в леглото.

— Някой трябва да нахрани Куче и да го изведе на разходка — сопна се Елайза. Не знаеше какво я бе подразнило повече — че ще пропусне сутрешното чукане или че трябва да намери кучешката храна в мръсната кухня.

Взе си душ, облече се и неохотно влезе в кухнята. Там винаги изглеждаше и миришеше по-зле, отколкото очакваше, защото хигиената не беше първостепенна грижа на Грег. Потърси чиста вилица и отчаяно си помисли, че сред малкото чисти съдове в кухнята е паничката на Куче, което обаче се дължеше на факта, че бе облизана до блясък, а не на действието на препарата за миене на съдове. Елайза загреба вонящото конско месо и поднесе паничката на Куче.

— Не би трябвало да го правя, аз съм вегетарианка — провикна се тя към Грег, който още се излежаваше.

— Откога?

— Отдавна, само че ти не си забелязал.

— Ама нали завчера на излизане от клуба си купи хотдог?

Елайза се стъписа за миг.

— В тези сандвичи няма почти никакво месо — предизвикателно отговори.

— А снощи яде риба с пържени картофи — не се предаваше той. Стоеше в рамката на вратата на кухнята гол-голеничък, разтъркваше очи и палеше цигара. Сложна смесица от удоволствие и неудоволствие прониза гърдите й. Не можеше да го отрече — той беше прелестна секси кръстоска между мъж и момче. Адски много й харесваше.

И буквалния смисъл.

Ако се махнеше адската част, щеше да бъде съвършен мъж.

Грег беше висок и слаб. Беше в много по-добра форма, отколкото заслужаваше, като се имаше предвид, че живееше предимно с крана за вкъщи, алкохол и цигари. Косата му беше по-дълга, отколкото беше модерно, но му отиваше. Винаги изглеждаше така, сякаш се нуждае от бръснене, дори и след като току-що се бе избръснал.

Беше адски съблазнителен.

Въпреки че имаше нужда от подстригване и че първородната им рожба щеше да се казва Дете.

— В такъв случай съм рибоядна.

— Мислех, че си Водолей.

— Ха, ха, много смешно — сряза го Елайза. Пресегна се към броя на „Ивнинг Стандарт“ от предишната вечер и го отвори на хороскопите. Никога не беше сигурна дали в тях се има предвид денят на издаване на вестника — това не й се струваше много смислено, понеже всички четяха „Ивнинг Стандарт“, докато се прибираха от работа, а тогава денят бе почти преминал. Затова смяташе, че прогнозите би трябвало да се отнасят за следващия ден. За всеки случай винаги четеше вестника и в двата дни.

„Денят е чудесен да поработите върху връзката си. Ако сте установили на кои проблеми с даден човек трябва да обърнете внимание, няма по-подходящ ден от днешния да се заемете с решаването им. Ясното общуване ще бъде възможно само ако сте напълно честни, особено със себе си.“

Всъщност хороскопът не я развесели особено.

— Ще отида да потичам с Куче, а ти можеш да свършиш нещо полезно — например да почистиш.

Както обикновено апартаментът на Грег бе осеян с празни консервени кутийки и опаковки от чипс. Бяха се натрупали съдове от закуската от последните четири дни. Елайза се опитваше да не им обръща внимание, но най-вероятно нямаше да издържи и щеше да надене гумените ръкавици. Грег огледа кухнята по начин, който потвърди предположението й, че наистина не забелязва растящите грамади от мръсни съдове, препълнения черен чувал за отпадъци (нямаше кошче), лепкавото петно върху линолеума и мазнината по печката.

— Ще купиш ли малко „Крънчи Нът“ корнфлейкс, така и така излизаш? Не, по-добре вземи „Коко Попс“ Не, не, „Фростид Шредис“. Боже, не мога да реша. Какво да вземем според теб.

Елайза затръшна вратата зад гърба си и не си направи труда да му отговори.

8.

Горкото Куче. Сигурно си бе мечтало за кратко пътешествие до най-близката улична лампа или най-много до магазина на ъгъла, за да купят корнфлейкс, обаче Елайза имаше предвид нещо съвършено различно. Тя бързо го поведе по улиците, прекосиха Ъксбридж Роуд, помъкна го покрай Шепърдс Буш Грийн, като му позволи само да подуши тревата, и по Холанд Парк Авеню до дома на сестра си.

Марта й отвори. Беше подпряла Мейси на хълбока си, а Матю се бе залепил за крака й. Беше облечена в елегантен тъмносин панталон, бяла риза и меки кожени мокасини. Както винаги косата й бе сресана безупречно и си бе сложила гланц за устни. Елайза се почувства ужасно със спортните си панталони и с горнището на анцуга.

Въпросът й май нямаше смисъл:

— Здрасти, Марта, нали не идвам твърде рано?

— Не, разбира се, с децата сме на крак от шест. — Марта беше радостна да види Елайза. Не спомена нищо за мъчителното начало на деня: Мейси отново капризничеше заради зъбите, а Матю се сърдеше заради вниманието, което получаваше сестра му. Майка им вече трудно различаваше виковете им, защото те се сливаха в едно несекващо мърморене. Посещението на Елайза беше добре дошло, щеше да я разсее. Марта се постара да се отдръпне с вкопчения в крака й Матю и с жест покани сестра си да влезе. Тя старателно изтри обувките си, но се боеше, че Куче ще изцапа безукорно чистия плюшен килим в коридора.

— Може ли да вляза с Куче?

— О, да, да, няма проблем. Заведи го в градината. Матю много ще се зарадва. Ще тормози някои друг, а не сестра си.

Марта се постара да не мисли за кучешка тения и си напомни да провери градината за кучешки изпражнения, когато сестра й си тръгне.

Елайза изпълни указанията й, докато тя се опитваше да намери развлечение и на двете деца. Те отказаха да обърнат внимание на образователните дървени играчки, понеже предпочитаха да си играят с Куче. Елайза се почувства донякъде безотговорна, защото остави Куче да се грижи само за себе си, обаче предпочете да се върне в кухнята и да изпие с Марта чаша кафе.

— Къде е Майкъл? — попита, след като се покатери на един висок стол.

— Още спи. Седмицата му беше много натоварена.

„И аз искам да имам съпруг, който да е в леглото, понеже е имал натоварена седмица, а не защото е ленив негодник“ — помисли си Елайза, но нищо не каза. Вместо това попита дали не може да получи нещо за закуска.

— Не си ли закусила? — От въпроса й Елайза се досети за неодобрението й, че е излязла гладна от къщи. Стисна устни в очакване на укорите й.

Вероятно Марта забеляза това, защото нищо не каза. Просто започна да изрежда:

— Има прясно изцеден портокалов сок, домашно приготвено мюсли „Бърчър“ — което е много вкусно. Можеш да го опиташ с екологично чисто кисело или прясно мляко. Имам обезмаслено, полуобезмаслено и пълномаслено. Мога да ти предложа яйца на очи, варени или бъркани. Имам бекон и наденички. Струва ми се, че са останали и малко сладкиши.

Елайза не можеше да не сравни предложеното й тук пиршество със съдържанието на хладилника и бюфета на Грег. Ако някой ги посетеше ненадейно в събота сутрин за закуска, трябваше да се задоволи със сухари, „Мармайт“4 и черно кафе.

— Малко мюсли и портокалов сок, моля.

Марта се засуети, докато й приготвяше закуската. Правеше го за четвърти път тази сутрин. Първо се бяха нахраниш децата, а после тя бе хапнала една препечена филийка. След като приключеше с Елайза, трябваше да се заеме със закуската на Майкъл — той обичаше да се храни към единайсет и половина. След това щеше да започне да приготвя обяда на децата. Елайза зарея поглед през прозореца.