Сигорни пресметна наум. Ако не даваше на майка си много пари за харчене, би могла да я остави в хотела до Нова година. За Силвия Кац щеше да мисли по-нататък.

— Как е Монти? — попита тя с най-безразличния тон, който успя да изимитира. Как човек разпитва майка си за сериозността на намеренията й? Докъде е стигнал той? Сиг отново потрепери. Мисълта за физическия контакт между тези две развалини беше още по-кошмарна от мисълта за Силвия Кац в леглото на майка й. Може би, помисли си, щеше да е по-добре, ако хората издъхваха на петдесет — тихо, кротко, без суматоха и проблеми. Истината обаче бе, че Монти нямаше да стигне много далеч, ако Силвия Кац хърка в спалнята.

— Слушай — каза Сиг, — това не е домът на госпожа Кац. Дори не е и твой дом. За бога, не е и мой дом. Това е място, което използваме, за да…

— О, Сюзън, Сюзън, Сюзън. Какво ще правя с теб? Понякога животът има нужда от украшения. Как бих могла да оставя Силвия в някой мотел на Западна петдесет и пета улица, например? Тя е моя приятелка, Сюзън. И не проваля шансовете ми с Монти, повярвай ми. — Филис отиде до тоалетката и се консултира с огледалото над нея. — Той знаеше как изглеждам, преди да ме промените. Харесва ме каквато съм — с брадавиците, студеното къдрене и всичко останало. След бала се виждах с него два пъти. Първия път хапнахме, а втория — пазарувахме за Коледа. — Филис погледна дъщеря си. — Имаме подарък за теб. — Искаше да й покаже, че Монти ще бъде добър баща.

— Нямам нужда от друг подарък, освен вестта, че Монти ти е направил предложение.

— Слушай, не виждам някакви мъже да са се втурнали да ти предлагат брак — каза Филис рязко. — Правя каквото мога. Аз вечно съм тази, която трябва да прави всичко. — Седна и кръстоса крака. За миг Сигорни почувства, че теорията за гените е вярна — Филис говореше точно като нея самата.

— Излизам с Монти, защото го харесвам, а не заради вас. Но той ще ви повлияе добре. Знае работата и отговорностите си. — Стана. — Трябва да си взема чантата.

Филис отиде в спалнята.

Позвъни се и Сиг затвори вратата на спалнята, за да не се вижда брат й.

— Аз ще отворя — каза тя.

Филис кимна и тръгна към канапето.

— Не сядай! — извика Брус. — Ще изпомачкаш панталона.

— Какъв досадник — промърмори Филис.

— Виж кой говори! — изрева Брус.

— Престанете. И двамата! — нареди Сиг и, както винаги, се почувства като единствения възрастен в стаята. Погледна се в огледалото и приглади косата си. След това отвори.

Пред нея стоеше Монтеги Дънлийд, изправен върху облите си крака. Протегна ръка и стисна нейната сърдечно.

— Здравейте, здравейте — каза той със силен, но очарователен шотландски акцент.

Сиг го покани да влезе. Надяваше се да забележи стаята и усилията, които е положила. Изглеждаше обаче, че Монти забелязва само майка й.

— Филис, изглеждаш достатъчно добре, за да те изяде човек!

— Моля те — отвърна Филис, — да не започваме с такива приказки толкова рано.

Сиг се зачуди дали ще припадне или ще удуши майка си. Стори й се, че чува сподавения стон на Брус от спалнята. Щеше да удуши и него. Монти обаче изглеждаше във възторг от нелепия хумор на Филис. Седна и се изкиска.

— Това ми припомни нещо — каза той. — Старо, сбръчкано и мирише на джинджър, що е то? — Изчака и тъй като никоя от двете жени не отговори, се разсмя. — Физиономията на Фред Астер — обяви той и се заудря по коленете.

Сиг чу още едно стенание откъм спалнята и пак се замисли за братоубийство. Зарадва се, когато на вратата се позвъни отново. Въведе Филип. Беше висок, слаб човек с ръбест костюм и притъпено чувство за хумор.

— Филип Норман — представи го на Монти.

— Но името ми не е Норман! — захили се Монти.

Филип не се усмихна на плоската шега.

— Не — зае се да обяснява, — това е името на рода ми.

— Значи сте благородник? Значи сте сър Норман?

— Не — започна Филип. — Не, само Филип Норман.

— Но името ми не е Норман — повтори Монти и този път Филис се изкиска. Както и Брус, в спалнята.

Филип погледна към вратата.

— Това е госпожа Рочестър — обясни Сиг. — Държим я в другото крило при Джейн Еър. Не й обръщайте внимание. — Погледна часовника си. — Ако не тръгнем веднага, ще закъснеем. Градът е задръстен заради празниците и ако не тръгнем навреме, изобщо няма да стигнем — добави тя и ги поведе навън, в нощта.



— Защо адвокатите трябва да се заровят на триста метра под земята? — попита Монти.

Филис се притисна към него и попита:

— Защо?

— Защото там някъде, дълбоко, са свестни момчета.

Филип Норман, адвокат в Ей Ти енд Ти опита да се усмихне.

— В коя фирма казахте, че работите — попита Монти коварно. — Не беше ли „Дагиизмамим & Бързо“?

Филис избухна в смях.

— Не, мисля, че беше „Кротувай & Бъдимил“.

Монти изрева от възторг.

— Още шампанско? — попита той.

Бяха в кафене „Люксембург“, в Уест Сайд, което беше малко по-шумно и малко по-развеселено, отколкото Сиг бе свикнала. Това обаче — нямаше как да не признае — имаше своите преимущества. Първото беше, че разговорите на майка й и Монти не я караха да се черви напълно, а второто — че ако Филип решеше да каже нещо, никой нямаше да го чуе. И накрая, никой познат нямаше да я види с него, а това спасяваше гордостта й. Бяха почти привършили с вечерята, сервираха кафето. Сиг започваше да чувства, че целият маскарад може би си е струвал в края на краищата.

— Не, благодаря, не искам повече — каза Сиг, когато Монти се опита да й налее последното шампанско. — Някои от нас утре са на работа.

Не й се вярваше, но майка й и Монти се спогаждаха отлично. В известен смисъл това не бе необяснимо — и двамата бяха еднакво мръднали.

— И аз не искам — обади се Филис. — Утре ще имам страхотно главоболие.

— Главата не боли от шампанското — обясни Монти, — а от липсата на сексуално удовлетворение.

— Не мисля, че това е сред проблемите ми — отвърна Филис, но в очите й се появи пламъче, което стресна Сиг и накара Монти да стане още по-дързък.

— Без да обясняваме надълго и нашироко, решението на проблема ти се намира в моите гащи — каза той на Филис.

— Слушай, скъпи, може да имам нужда от любов, но нямам нужда да се смея — отговори Филис сдържано. — Защо мъжете си мислят, че който и да било дава пет пари за пенисите им, освен уролога?

— Увереността ми се основава на общественото мнение — ухили се Монти. — Знаеш ли какво е общото между гърмящата змия и четирисантиметровата пишка?

Филис сви рамене.

— Никой не иска да се чука с тях — отговори Монти и пак се изсмя с цяло гърло.

Филис също не се сдържа и се разсмя, но след това се овладя и присви устни.

— Лично аз нямам никакво желание да виждам ничий мъжки троен комплект.

Но отказът й изглежда настърви Монти още повече.

— Никой не ми е казвал „не“ през последните трийсет години — призна той.

— Време е да свикнеш — увери го Филис, но Сиг бе сигурна, че майка й е доста очарована от този недодялан, див шотландец.

Зачуди се докога ще трае късметът им.

Тринайсет

Първата вечер от Ханука дойде и си отиде. От малки сестрите и братът не бяха обръщали голямо внимание на този празник, но сега, след като ги имаше Травис и Джеси, отново започнаха да купуват подаръци. Жалко, мислеше си Сиг, че Ханука, който всяка година се празнуваше на различни дати, никога не се падаше след Коледа — когато би могла да се възползва от намалението в цените. Беше решила тази вечер да покаже апартамента си на Корнелия Уорън, брокер, след това да купи няколко скромни подаръка, да се види с майка си и да посети презряната, но неизбежна коледна вечеря на фирмата й. Тя винаги се превръщаше в тест за издръжливост, но тази година гарантирано щеше да е изпитание с огън. Както обикновено, щеше да се състои в едно от централните заведения, в които сервират скоч и пържоли и които Сиг ненавиждаше.

Излезе от работа рано, взе душ, облече се и изсуши косата си. После изтегли триста долара от банковия автомат край ъгъла. И тръгна в декемврийския полумрак, твърдо решена да свърши каквото трябва.

Четирийсет минути по-късно излезе от „Шварц“ с празни ръце и повече от леко замаяна. Беше видяла кошница с котка и три котенца и реши да я купи за Травис, но после погледна етикета с цената — двеста и седемдесет долара! Джеси обичаше куклите Барби, но вече имаше толкова много, че единствено специалният коледен вариант би могъл да попълни колекцията й, а Сиг нямаше намерение да даде сто двайсет и пет долара за някаква си пластмасова кукла. Кой би могъл да си позволи подобно нещо? Кои са тези хора? Магазинът беше пълен и Сиг, огряна от деликатна зеленикава светлина, напусна с триста непокътнати долара и разбита на пух и прах гордост.

Стори й се някак естествено да измине пеша двете пресечки до „Пиер“. Само за да видя какво прави мама, каза си. Даваше си сметка обаче, че се нуждае от подкрепа и утеха не по-малко, отколкото й се искаше да се измъкне от ситуацията. Майка й не беше от сърдечните и топли хора, а по-скоро напомняше гранит — но точно сега Сиг се нуждаеше от нещо солидно. Когато стигна до апартамента, вече се бе успокоила. И слава богу, защото Филис, както обикновено, бе твърде заета със себе си, за да забележи каквото и да било.

— Какво ще правиш довечера? — попита Сиг, някак тъжно.

— О, ще дойде Монти. Може би ще излезем да хапнем, а може и да поръчаме нещо тук.

Сиг се надяваше да излязат. Вечерята в „Пиер“ можеше да достигне триста долара, при това без вино.

— А ти какво ще правиш? — попита Сиг госпожа Кац натъртено.

— Ами… предполагам, че и аз ще остана тук. Имам да прочета нещо.

Възрастната жена измъкна от джоба си свито на руло списание. За втори път в продължение на по-малко от минута Сиг сериозно се замисли над възможността да удуши тази преминала критическата възраст жена.

Боже, трябваше да покани госпожа Кац на вечерята на фирмата, само и само за да я махне оттук! Как би могъл Монти да се сближи с майка й, след като Силвия Кац непрекъснато му се плете в краката? Не знаеше ли Силвия какво означава такт?

— Ако искаш, по-късно можем да се срещнем долу, за да пийнем по нещо — намекна Сиг на майка си. Ако успееше да заведе Монти и Филис в бара, биха могли да се случат някои неща. А междувременно госпожа Кац би могла да си легне и да се махне от хоризонта.

— Обикновено не пия толкова късно — каза госпожа Кац на Филис. Сниши глас и добави: — Ако реша да го направя, трябва да стана посред нощ. Или… то знаеш.

Сиг дори не искаше да знае. Дори не искаше да мисли за това. Кога самата тя щеше да достигне фазата от живота, когато ще са й необходими памперси? Боже, ставаше злобна. Заради празниците — винаги й се отразяваха така. Погледна си часовника. Закъсняваше за проклетата вечеря.

— Приятна вечер с Монти — пожела на майка си натъртено.

— Благодаря — пропя Силвия Кац.



Сиг бе опитвала — успешно — да избягва шефа си цяла вечер, но това бе само половината предизвикателство. Ако дадеше шанс на Бил, той отново щеше да й дръпне една реч за лошите й резултати, за това, че от месеци не е привлякла нито един нов клиент и за това, че тази година няма да има премия за Коледа. Сиг не би понесла да изслуша всичко това. Сега обаче й се налагаше да слуша брътвежите на колегите, които бяха на масата й. Брокерите доста приличаха на рибарите — винаги разказваха колко голяма риба са хванали. И общо взето бяха склонни да лъжат. Лъжата служеше за две неща — най-напред им помагаше да се чувстват по-добре в тази лоша година, и после — караше другите да се чувстват по-зле.

Сиг знаеше със сигурност, че повечето лъжат. Операторите регистрираха всички нови сметки и Сиг ги проверяваше всяка седмица. Знаеше и че не само тя е затънала, но за нея — по-възрастна от мнозина други и единствената жена, която винаги се е справяла добре — залогът изглеждаше доста по-голям.