— А на кого би му харесало? Онова нещо… беше пурпурно. Останалата му част беше сбръчкана, висеше и се люлееше като брадичката на президента Никсън. — Силвия потрепери и допи аспирина. — Спомняш ли си как трепереше челюстта му, когато говореше? Трябваше да го свалят само заради това. Всеки път, когато погледнех президента, си мислех за Сид и неговия… — Силвия направи гримаса. — Защо им е на мъжете да показват това нещо на когото и да било? Има си причина да ги наричат срамни части.

Филис си помисли за Монти и за начина, по който държеше раменете и кръста й, докато танцуваха. Биваше го. Винаги бе чувствала, че това е признак за… възможности. Не че някога бе изпробвала предположението си. Не беше спала с никого, освен с Айра. Мисълта обаче се въртеше в ума й. Не често. Всъщност, само веднъж, когато бяха на почивка с Кити и Норман Стайнбърг и тя си бе помислила, че Норман е… заинтригуван.

Айра никога не бе танцувал добре и изобщо бе престанал да танцува дълго преди проблемите със сърцето. Веднъж, след като му съобщиха диагнозата, вече нямаше никакви шегички. Кога му я бяха съобщили? Филис се замисли за миг кога за последен път се бе любила с Айра. Със сигурност не през това десетилетие. Не беше сигурна дали й се беше случвало и през осемдесетте.

Доколкото бе в състояние да си спомни, беше през лятото на 1979 година, в Лейк Джордж. Ако тогава знаеше, че ще е за последен път, щеше да обърне повече внимание. Филис въздъхна и си спомни слънчевите лъчи, влизащи през прозореца на хотела, Айра върху нея. Някога й харесваше, когато Айра държеше гърдите й. По онова време те вече бяха увиснали, но той сякаш не обръщаше внимание. Винаги я докосваше много леко, нежно. Когато беше млада, носеше косата си дълга. Айра вадеше фибите една по една, бавно, така че косата й да падне до кръста. Макар и да нямаше кой знае какво въображение, поне беше нежен.

Филис поклати глава. Сега гърдите й стигаха до кръста, а косата й беше къса. Зачуди се какво ли би си помислил за тялото й Монти, който също не беше първи красавец. И какво тя би си помислила за неговото. Филис знаеше как изглежда плътта й и гледката никак не й допадаше. Някак си обаче, когато видя косматите му гърди, когато усещаше как ръката му, сложена на кръста й, властно я движи на дансинга, бе почувствала тръпка на старите места… Изчерви се. Щеше да навърши седемдесет. Каза си, че е нелепо да мисли за такива работи, да се чувства така на тази възраст. Но беше хубаво.

Погледна приятелката си Силвия от другата страна на бездната, широка почти колкото смъртта. Знаеше, че е смешно да храни подобни чувства, но върховете на гърдите й се стоплиха по начин, за който дори не искаше да си спомня. А там долу, там…

Е, отново се чувстваше жива. Може би беше както преди, а тя чисто и просто не си спомняше. Явно човек не би могъл да забрави това — както карането на велосипед. След това й мина през ум, че никога не се бе научила да кара велосипед и се усмихна. Харесваше й усещането, беше жалко, че Силвия не разбира. В крайна сметка, какво беше това, ако не самият живот, съсредоточен в три точки на тялото й?

Силвия заговори отново. Филис се помъчи да се съсредоточи. Приятелката й бе по средата на цяла лекция.

— Не е само това. Знаеш, че вече не е безопасно. Би трябвало да мислиш за последиците.

— Какви последици? Сутрешна болест като твоята? Или че може да забременея?

— Много смешно — тросна се Силвия. — Не. Имах предвид, че може да пипнеш СПИН. Може да умреш.

Филис я погледна право в очите.

— Навършвам седемдесет. И без това ще умра, Силвия — каза тя. — Струва ми се обаче, че преди това трябва да поживея още малко.



Шарън и Сиг отидоха в „Пиер“, за да вземат госпожа Кац и да я отведат в апартамента на Сиг, за да помогне в подготовката за следващия ден. По този начин Сиг щеше да е сигурна, че госпожа Кац няма да пречи по-късно и че с малко късмет би могла да задържи възрастната жена при себе си, за да осигури така нужното усамотение на майка си и Монти. Силвия Кац бе предложила да приготви една от специалните си торти за рожден ден и Сиг бе приела. Не че не искаше да харчи пари за професионално направена торта, но й се искаше и да изпробва фурната си, тъй като досега не я бе ползвала никога. Шарън твърдо се държеше както винаги — очакваше само да види дали ще преживее Ханука и Коледа, без да разочарова децата прекалено или без да изхвърли Барни от къщата.

— Готови ли сме? — попита Сиг. Трябваше да дойде Монти, за да изведе Филис за пореден път.

— Псссст — отвърна госпожа Кац, докато обличаше палтото си във вестибюла. — Той не е добър човек. Опита се да се освежи с майка ти. Добре, че бях тук — прошепна тя.

— Как така да се освежи? — попита Сиг. Сърцето й се разтуптя радостно, но стомахът й се сви.

— Чух шум. Бях почти заспала, но го чух. Излязох от спалнята и ги видях тук, на канапето. Той се опитваше да… — Госпожа Кац млъкна. — Искаше да се освежи — повтори.

В този момент Филис влезе във вестибюла, облечена в плетен костюм, с подходяща шапка. Сиг повдигна вежди.

— Знам — каза Филис и сви рамене. — Шапката. Брус ме накара. — Сиг се зачуди колко струва тази шапка и дали би стояла добре на собствената й глава. — Брус настоя. Монти пък каза, че обича шапки.

Той иска да се освежи с майка й, а майка й иска да му достави удоволствие? Това звучи обещаващо наистина, помисли си Сиг.

— Възхитителна е — каза госпожа Кац по адрес на шапката. — Също и ти.

— Разбра ли сега защо я държа край себе си? — попита Филис.

В този момент на вратата се почука.

— Рано е — отбеляза Сиг. — Това е добър признак.

— Не може да е Монти. Не позвъни. Сигурно е някоя от камериерките.

Сиг отвори и видя брат си, Тод и Бърнард Кринц. В миг загуби ориентация. Брус не беше виждал Кринц от фиаското на бала, нали? Какво правеше сега тук? Тод изглежда също се чудеше, защото се притискаше към Брус, сякаш беше негова собственост. Брус се усмихна и го целуна по бузата.

— Здрасти — каза Брус небрежно и мина покрай Сигорни, помъкнал след себе си Тод и Кринц. — Здрасти, Силвия. Здрасти, мамо. Накриви шапката. — Приближи се до майка си, целуна я по бузата и накриви шапката й така, че да бъде абсолютно чаровна. Вестибюлът се препълни. Брус влезе във всекидневната. Веднъж седнеше ли, повече нямаше да излязат. Стовари се върху канапето.

Какво, по дяволите, става? — зачуди се Сиг.

— Брус, може ли да поговорим за минута? — попита тя и тръгна към спалнята.

— О, Боже! Вече не мога да стана. Изтощен съм.

— Ела веднага — каза Сиг с гласа, който използваше, за да го буди сутрин, когато беше ученик — гласът, който използваше, преди да донесе каната с ледена вода. Гневният й поглед го вдигна от канапето. Сиг затвори вратата към всекидневната и започна:

— Какво, по дяволите, става тук? Защо го доведе?

— О, той се обади. Покани ме на премиера на една книга. Аз купих екземпляр и го поканих тук, за да пийнем по чашка.

— Полудя ли? — попита Сиг. — Монти ще дойде след десет минути, а ти водиш Бърнард! Целта ми е да накарам Монти да предложи на мама брак, а не да устроя още една старческа оргия.

— Спокойно. Спокойно, Сиг. — Брус се хвърли върху леглото. — Това тук не е мозъчна хирургия. Става дума за ухажване. Така или иначе, човекът каза, че може би ще се съгласи да влезе в бизнеса с картичките.

— В какво друго твое може да поиска да влезе? — попита Сиг. — Ти си непоправим. Такъв флиртаджия! Няма оправдание за поведението ти. Да изложиш на опасност всичко, за да…

— Ей, Сиг, не говорим за лекарство против рака. Не си закъсала толкова за пари. — Сиг имаше чувството, че ще го удуши веднага, още там, на леглото. — Така или иначе, аз съм закъсал за пари, а Кринц не е чак толкова лош за дъртак.

Твърде бясна, за да каже каквото и да било, Сиг се обърна и връхлетя във всекидневната, където Монти вече помагаше на майка й да си облече палтото.

— Tempus fugit — каза той. — Ще заведа майка ви на концерт.

— На опера? — попита Бърнард с копнеж.

— Не.

— Оркестърът на Сан Франциско в Карнеги Хол? — продължи Бърнард.

— Не. Уорън Зевън в Гринидж Вилидж.

— Приятно прекарване — пожела им Силвия.

Монти повдигна вежди и й се усмихна с насмешка.

— Приятно прекарване и на теб — каза той. — Кой спи с котки? — попита той заядливо, като явно повтаряше някаква тяхна шега.

— Госпожа Кац — изкиска се Силвия.

— Понякога и госпожа Нусбоум — припомни й Монти и се засмя.

Влезе Брус.

— Монти, имаш билети за концерта на Уорън Зевън? — попита той с недоверие. — Почти невъзможно е да се купят.

— Това е малък подарък преди рождения ден. — Монти сложи ръце на раменете на Филис. — Както разбрах, утре е денят, в който се е родила майка ти. — Усмихна й се. — Божествена си с тази шапка. Като Бети Бъкол. — Вдигна Филис и я завъртя, докато Бърнард, Сиг, Брус и Силвия гледаха втрещени.

— Струва ми се, че е възбуждащо момче — отбеляза Брус. Проследиха с очи как майка им и Монтеги Дънлийд излязоха, за да слушат рокендрол.

Петнайсет

Шарън, Барни, Джеси и Травис се събраха в апартамента на Сиг. Шарън и Сиг усилено довършваха подготовката за голямото събитие. Тод трескаво сгъваше салфетки, готов да реализира най-голямото постижение в областта на оригами за сезона. Беше донякъде нервен. И защо не? Сиг също беше нервна. Майка й имаше рожден ден — седемдесетият, макар и настойчиво да твърдеше, че е само на шейсет и девет. В предишни години Сиг би изпратила на мама картичка и чек, но тъй като сега тя беше в Ню Йорк и откакто бе разцъфтял романът й с Монти, Сиг, Шарън и Брус се надяваха семейното тържество да подтикне Монти да сложи пръстен на ръката на майка им.

Въпреки суматохата Сиг осъзна, че е удивително тихо. Къде бяха децата?

— Кой наглежда децата? — попита тя Барни. Госпожа Кац все още човъркаше тортата, а Барни изглеждаше напълно безучастен. Сиг мина покрай тях.

— О, Боже! Хвърлят разни неща през балкона! — Сиг си представи как горкият Травис предприема светкавично пътешествие към земята от трийсет и втория етаж. Мина покрай сестра си, прекоси празнично украсената трапезария, безупречната всекидневна и излезе на малката тераса. Травис току-що бе изстрелял в пространството ленена салфетка, а Джеси се канеше да хвърли кристална чаша за шампанско.

— Замръзни! — извика Сиг на двете деца с глас, който ги накара да се вцепенят. — Дай ми тази чаша, Джеси — добави на племенницата си.

Безмълвно, Джеси поклати глава и я скри зад гърба си.

— Джеси — заговори Сиг с най-милия си глас, — пляскали ли са те някога така, че дупето ти да почервенее?

Джеси отново поклати глава.

— Е, днес може да ти се случи. А сега дай чашата на леля Сиг.

Джеси тикна кристалната чаша „Бакара“ в ръката на Сиг, която се усмихна и я взе.

— Добър избор, Джеси — каза одобрително. — Дупето ти е в безопасност още един ден. А сега ти и братчето ти влезте вътре и се дръжте добре или няма да получите подаръците си за Ханука от леля. — Двете деца влязоха вътре пред нея. — Барни, къде си? — извика Сиг.

Барни излезе от кухнята с чаша мартини с маслинка в едната ръка и чинийка с ордьовър в другата.

— Всичко под контрол ли е? — попита го тя любезно.

Барни кимна. Тази сутрин Шарън й бе казала, че банката ще ги изгони от къщата им следващия месец, ако не намерят малко пари. Барни не изглеждаше обезпокоен. Сиг се наведе към него, въпреки упойващия му аромат.

— Барни, наглеждай децата поне с едно око или ще ти извадя другото и ще го пусна в проклетото ти мартини. До маслинката.

Мина покрай Барни и отиде в кухнята. Госпожа Кац привършваше празничната торта, върху която имаше портрет на Филис и надпис „Честит рожден ден“, обградени от бели сметанени цветя. Монти изглеждаше пленен от Филис и с малко късмет това семейно събиране би могло да го подтикне да предприеме нужния ход. По-проблематична беше самата Филис. Въпреки непрекъснатите разпити, на които я подлагаха децата й, тя все още не им бе казала какво чувства. Но нима това бе нещо ново? Кой би могъл да каже как ще реагира тя на евентуално предложение? Несъмнено Монти й допадаше, но тя все още предпочиташе да не предприема нищо, освен да остроумничи пред него и да отбягва всичките им въпроси.