Оливия Голдсмит - Да омъжим мама

Когато Монти пристигна в „Пиер“ след празненството с картофените палачинки, беше облечен в обичайния си вечерен костюм, ако не се броят новите обувки „Мъри“.

— Изглеждаш дистинге — отбеляза Филис и си даде сметка колко старомодна е думата. За първи път от близо петдесет години се смущаваше като момиче. — Имаш ли някакви специални планове? — попита го тя.

— Имам — каза Монти и я изгледа по най-привлекателен начин. Макар и да бе плешив и по-дебел, отколкото бе полезно за здравето му, Монти излъчваше някаква самоувереност, която го правеше привлекателен, дори секси.

На вратата на апартамента се почука. Филис не очакваше никого.

— Може ли да отворя? — попита Монти, мина през вестибюла и отвори на Бърнард Кринц.

Архитектът влезе в стаята усмихнат и се огледа. За първи път ръкостискането му не беше като на търговец на стари коли, който иска на всяка цена да сключи сделка. Вместо това изглеждаше изпълнен с ентусиазъм — дори нетърпение. В първия момент Филис се изплаши, че Бърни търси нея, но след това от спалнята се появи госпожа Кац, без жилетката си, облечена в рокля с мъниста. Монти сложи ръка на рамото на Бърнард и го стисна сърдечно.

— Е — каза той, — премиера в „Метрополитън“, най-добрата ложа в залата и чудесна жена за компания. Вагнер не е сред любимците ми, но съм сигурен, че поне ти ще останеш доволен.

Филис изгледа Силвия озадачено, но Силвия беше облечена и готова, сякаш бе абсолютно наясно с тези неща. Бърнард й помогна да облече голямото си палто и да вземе незаменимата си чанта. Едва когато излязоха, Монти се обърна към Филис и й се усмихна.

— По-скъпо е, отколкото да купиш на малкото си братче шоколад, за да те остави на мира, но пък си осигуряваме поне пет часа тишина и усамотение.

След това се наклони към Филис и опря ръка в стената над рамото й, така че тя се оказа заклещена между тялото му и прозореца вляво. Знаеше, че се кани да я целуне — истинска целувка, целувка, която имаше значение и която би могла да доведе до други неща. В гърдите си почувства трепет, който не беше ангина. Бе минало доста време от последната й истинска целувка и не беше сигурна как ще реагира.

В този момент на вратата се позвъни отново. Монти повдигна вежди, усмихна се и отиде да отвори. В стаята влязоха трима келнери — единият буташе масичка на колелца, вторият носеше две бутилки шампанско в кофички с лед, а третият — поднос с вкусни неща.

— Реших, че можем да хапнем тук — отбеляза Монти.

Единият келнер подреди масата със замах и понечи да сложи розова ленена салфетка в скута на Филис, но Монти го спря.

— Не, благодаря. Аз ще се погрижа за това — каза той и ги освободи с жест. — Ако имаме нужда от нещо, ще се обадим.

Монти бе поръчал всичко — като начало миди за себе си, любимият й пъпеш за нея. С шампанското, плодът бе превъзходен. Никой, никога не бе глезил Филис по този начин. Когато й се бе налагало да се погрижи за нещо, погрижваше се и толкова. Бе се грижила за децата, когато бяха малки, бе се грижила за фирмата и Айра, когато той беше болен, и се грижеше за всички роднини, когато тъгуваха. Сега се бе появил човек, който да й поръча вечеря, включително и любимата й салата — дори бе забелязал с какви подправки я предпочита. Монти бе внимателен мъж.

— Не съм свикнала с такива неща — призна тя.

— Е, време е да свикнеш — каза той и мушна последната мида в устата си. — Забавно е човек да се отнася с теб наистина добре. — Усмихна се хитро и продължи: — Хрумна ми една идея. — Стана и остави вечерята, неизползваните чаши, сребърния кафеник. — Не мисля, че сега ни е необходима повече храна. Трябва ни само време.

Улови я за ръката и Филис почувства някакво бодване, електрическо жужене, което почти я накара да се изкиска с глас. Този човек беше на седемдесет и четири години и напълно откачен, но въпреки това тя реагираше. И в същото време, когато усети как желанието му възпламенява нейното собствено, я обзе някаква неохота. Беше свян, а може би и малко страх.

Сякаш почувствал боязливостта й, Монти я прегърна.

— Стари сме вече, татко Умлям — цитира той погрешно старото стихотворение, което Филис почти не помнеше. — Не искам да те карам да бързаш, но наистина те желая.

— Така ли? — попита Филис шеговито и свенливо. Харесваше й да го чуе. Всичко у този старец й харесваше.

— Искам да спиш с мен — добави Монти и целуна ухото й. — Може да не съм така добър, както някога, но от време на време… — Гласът му бе пресипнал. — Не съм привърженик на дългите годежи, а ти?

Филис поклати глава и го остави да я заведе в спалнята.

На прага я целуна, заведе я до леглото, сложи я да легне и внимателно свали обувките й.

— Милко съм нервна — призна Филис.

— Само малко ли? — попита Монти и се засмя. — На нашата възраст картите са на масата. Ти не можеш да загубиш девствеността си, но аз лесно мога да загубя своята гордост.

Наведе се и целуна Филис кратко, съвсем кратко, но все още имаше вкус на миди, шампанско и още нещо. След това седна на леглото и улови ръката й.

— Знаеш ли какво научих през последните пет десетилетия за секса? — попита той.

Филис, все още смутена, поклати глава.

— Научих, че в любовта към една жена има твърде много неща, с които повечето мъже нямат търпение да се занимават. Възрастта отне много от мен, Филис, скъпа, но ме дари с търпение. — Наведе се и я целуна отново, този път по-продължително. — Мога да ти гарантирам две неща… че никога няма да има нищо, от което да се срамуваш, и че в края на краищата, с мен ще преживееш много, много хубави неща.

Беше прав.

Два дни по-късно Сиг се събуди от бясно звънене и чукане по вратата. Никой в Ню Йорк не ставаше толкова рано в неделя.

— Какво има? Какво има? — промърмори тя навъсено, успя да се увие в един мохерен шал и отиде до вратата. До Коледа оставаха само девет дни за пазаруване, защо трябваше да я безпокоят така?

Шарън, задъхана и със зачервено лице, стоеше до Брус, който пък беше пребледнял като задник на ирландец.

— Какво има? — попита Сиг. — Мама добре ли е?

— Не — отговори Шарън.

— О, Боже, да не би…

— Не е това — прекъсна я Брус. — Не е получила инфаркт. Аз ще получа. Чековете на Монти се оказаха невалидни… и за моя бизнес и за дарението за училището.

— Какво? — изграчи Сиг. — Това е невъзможно! Ами Монтана? Ами авиолинията? Наследничката на Гинес?

— Фалшификат. Всичко е фалшификат — отвърна Брус. — Освен за наследничката. Оженил се е за нея и е изсмукал всичко. Той е търсач на съкровища. Запознал се е с мама в първа класа на самолета от Флорида. Сигурно е искал да се запознае с богата вдовица.

— Мама е летяла с първа класа? — учуди се Сиг и докосна главата си с ръка. Тримата все още стояха на прага. Сиг се наведе, за да вдигне вестника, „Сънди Таймс“. Трябваше да провери дали е излязла обявата й за апартамента.

— Влезте — каза тя. — Влезте.

Брус и Шарън минаха покрай нея. Раменете на Шарън бяха увиснали. Седнаха във всекидневната.

— Добре — заговори Сиг и се почувства по-уморена от всякога. — Започнете от началото.

— Гениалната статистичка Шарън е объркала всичко. Данните й, както казват специалистите по маркетинг, са силно компрометирани. — Брус направи гримаса. — Монти няма пукнат цент. Вложил е парите на жена си в авиолинията, но тя е фалирала преди повече от десет години. Оттогава живее на кредит и непрекъснато взема заеми. Нашият Коперник, тук, е объркал всичко.

— Не съм виновна аз! — извика Шарън. — Мама го избра, не аз.

— Къде е мама? — попита Сиг и усети как стомахът и гърлото й се свиват.

— Мисля, че все още е в „Пиер“ — отвърна Брус.

Сиг изпъшка и потрепери. Каква ли щеше да е сметката от там? Беше обявила пръстена си за продажба на търг, но дори и с парите от него шансовете да запази апартамента си и да оправи живота си бяха по-малко от когато и да било. Не можеше да потисне отчаянието си.

— Добре — каза тя съсредоточено и със спокойствие, което не чувстваше, — имам план. Най-напред ще убием Монти. След това ти, Брус, ще убиеш Шарън, а аз ще убия себе си.

— Никой ли няма да убие мама? Що за план е това? — пробля Шарън. — Тя е виновна за всичко.

Брус не обърна внимание на живеещата в предградието своя сестра.

— Може пък и да се получи нещо — каза той и потупа Сиг по голата ръка. — Шарън, ако искаш, можеш да убиеш мама, преди аз да убия теб.

Шарън се разплака.

— Не съм виновна аз! — повтори тя.

— О, млъкни — сряза я Брус. — Винаги, за всичко си виновна само ти.

— Не съм! Не е моя вината, че Барни отказа работата, която му предлагаше Монти.

— Отказал е? — попита Сиг. — Побъркал ли се е? — Брус я погледна. — Въпросът е риторичен — увери го тя. — Наистина ли е отказал работата?

— Каза, че била под достойнството му. Предлагаше му да стане мениджър на средно ниво, нещо в маркетинговия отдел. Барни заяви, че няма да приеме нищо по-долу от вицепрезидент.

— Боже мой! Стои без работа и без пари близо две години и отказва предложение? — попита Сигорни.

Брус сви рамене.

— Все едно. И то е било фалшиво, сигурен съм.

Преди това бърборене да се е превърнало във фронтална атака, Сиг се окопити.

— Достатъчно — каза тя. — Ще съм облечена след четири минути и половина.

— Какво ще правим? — попита Шарън.

— Отиваме в „Пиер“, за да проведем сърдечен разговор с мама.

Тъмната, лъскава врата на апартамента в „Пиер“ приличаше на портал на крепост. Позвъниха три пъти и зачакаха.

— Чувствам се като приказен принц, който трябва да спаси принцесата — отбеляза Брус.

Сиг го изгледа мрачно и заяви троснато:

— Единствената принцеса тук си ти. Сега няма време за глупости, а и приказният принц досега щеше да е разбил вратата.

— Ще трябва да извикаме охраната — каза Брус и сви рамене.

— Великолепно хрумване — промърмори Сиг.

Чуха шумолене и шпионката се затъмни. Вратата се отвори и се появи госпожа Кац, облечена в пухкава хавлия от хотела.

— Толкова рано? — учуди сетя и се прокашля. — Може би трябва да дойдете по-късно.

Сиг бутна вратата, за да се отвори докрай и мина покрай госпожа Кац, ненужният пътник без билет. Колко ли й струваше присъствието й? Шарън и Брус я последваха. Сиг стигна до всекидневната — там бяха разхвърляни вестници, на канапето имаше одеяло, а на масичката стояха останки от вечеря. Госпожа Кац я настигна и попита:

— Къде отиваш?

Сиг я изгледа както си знаеше и отиде до вратата на спалнята. Улови дръжката.

— Не зачиташ ли правото на личен живот? — попита госпожа Кац навъсено.

— А ти? — сряза я Сиг. — Дойде тук и се натресе на майка ми. Лепна се за нея като лепенка. Каква възможност й оставяш да има личен живот?

Госпожа Кац повдигна вежди с изненада, обидено.

— Всякаква — отговори тя, сви рамене и й обърна гръб. — Ще видиш.

Сиг отвори вратата. Брус и Шари бяха непосредствено зад нея. Видяха главата на майка си — с разрошена коса, но спокойно лице — положена върху косматата стара ръка на Монти Дънлийд.

— О, Боже! — възкликна Шари и закри очите си с длани.

Монти, чиято плешива глава блестеше над разрошената коса отстрани, отвори очи и седна. Гърдите му бяха космати като ръката. Гърдите му висяха над корема. Сиг беше готова да затвори очи. Някак си не си бе представяла това.

— О, Боже! — успя да каже само тя, като ехо на сестра си.

— Какво правите с майка ми? — попита Брус настоятелно.

— Мисля, че се нарича „традиционен“. Или тук, в Щатите, го наричате „мисионерски“?