Филис също отвори очи.

— Е, с това започна наистина… — включи се тя.

Шарън вдигна двете си ръце, сякаш за да се предпази от удар.

— Получихме повече информация, отколкото ни е нужна! — извика тя и потрепери.

— А кой ви е карал да се интересувате? — попита Филис. Надигна се и стана ясно, че тя също е гола. Сиг забеляза дантелената коприна, захвърлена край леглото.

Брус извърна лице и издаде гърлен звук:

— Боже! Кой би си помислил, че мама е като… като… Луиз Брукс в „Кутията на Пандора“!

Сиг грабна един халат от стола край леглото и го хвърли на Монти, докато майка й се опитваше да закрепи завивката под мишниците си. Всъщност на Сиг й се гадеше, но трябваше да издържи. Мина по килима и застана край нощното шкафче. Вдигна годежния пръстен, който бе оставен там и го задържа на светлината. Блестеше, несъмнено, но сега, когато се вгледа по-внимателно, без усилие видя, че цветът не е какъвто трябва — вместо белите отблясъци на съвършения камък, повърхностите отразяваха цветовете на стаята.

— Пълен фалшификат! — извика тя и го запрати гневно към стъклото. — Ти, мошеник такъв! Пълен мошеник!

— Сюзън, овладей се — намеси се Филис. — Какво, според теб, правиш?

— А ти какво правиш? — попита Сигорни. — Срещна този човек преди няколко дни. Дори не го познаваш, а вече спиш с него!

— Аз съм сгодена за него, Сюзън. Освен това ти искаше да се сгодя за него. — Сви рамене. — Според мен е все едно дали съм омъжена, но Монти е старомоден. — Погледна го по начин, непознат за Сиг. Това я обърка и смути. Накара я да се почувства изолирана, дори… омерзена. Погледна Монти.

Той не беше само старомоден, а стар. Сиг не можеше да не се втренчи в купчината стара плът пред очите й, кожата му, покрита с жълти петна, космите, които стърчаха от ушите му и кошмарните бръчки по ръцете на майка й. Беше достатъчно лошо, че самата тя трябваше да прибира корема си, когато спеше с Филип Норман. Но поне не беше сбръчкана, а тялото на Филип беше гъвкаво и жилаво. Той знаеше какво удоволствие й доставя то в леглото. Защо тогава Сиг имаше чувството, че Монти дава на майка й нещо друго, нещо повече? Прогони мисълта от главата си.

— Вън! — каза му. — Остави майка ми на мира.

Монти вдигна рунтавите си вежди и поклати глава.

— Забравяш, че сме сгодени.

Сиг едва сдържаше гнева си. Ръцете й трепереха и усещаше как треперенето се изкачва нагоре и пронизва тялото й. Всичко се бе объркало. Нямаше да има никакво спасение, поне не за майка й. Пръстенът й — истинският — сега си бе отишъл завинаги, също и този на майка й. Този мошеник, този шарлатанин, бе провалил всичко. Тя щеше да загуби апартамента си, да се откаже от работата си и да завърши в някой мръсен апартамент под наем в бедняшки квартал с майка си в гостната… ако изобщо имаше гостна. Щяха да си делят наема и да свързват двата края с осигуровката на Филис. Тъкмо тя, Сиг, неомъжената дъщеря, щеше да се грижи за майка им, докато собствените й гърди увиснеха до пъпа.

— Вън! — извика тя отново, но този път беше почти през сълзи.

— Извинявай — каза Филис, — но за коя се мислиш? — Погледна Брус и Шарън. — И какво правите вие тримата тук? Това е моят живот и вие нямате никакво право да се намесвате в него.

Сиг погледна тавана. Ако имаше пистолет…

— Мамо — зае се да обяснява Брус, — този човек е лъжец. Той е мошеник. Няма пукната пара.

— Ей! — изкрещя Филис. — Не смятах да се омъжвам за него заради парите му! Монти е на седемдесет и четири и все още му става. Освен това знае какво да прави с него!

— И това го казва жена, която се бе отказала от гениталиите си — добави Монти гордо. С едната си ръка прегърна Филис, а с другата се протегна към нощното шкафче, за да си вземе пура.

— Мамо, стани от това легло! — изръмжа Сиг. Филис сви рамене и се подчини, въпреки че беше гола. Трите й деца изпищяха едновременно и ужасени се обърнаха с гръб. Сиг успя да грабне копринената дреха от пода и да я хвърли към майка си. Филис спокойно започна да се облича.

— Какъв е проблемът тук? — попита тя и приглади тъканта около надебелялата си талия. — Имал е пари. Сега няма пари. Може би пак ще има пари. Така или иначе, обещавам ви, че междувременно няма да отмъкне наследството ви. — Замълча и се усмихна иронично. — Освен това не отмъкна и добродетелта ми. — Погледна Сиг и добави: — Ако трябва да си говорим истината, ти, Сюзън, няма с какво толкова да се гордееш. Ако си мислиш, че се е опитвал да те измами, много се лъжеш! Самата ти се опита да го измамиш с всичко това.

Посочи стаята, новите дрехи, свежите цветя.

Сигорни се вторачи в Монти.

— Тя няма никакви пари. Разбираш ли? Няма пукнат цент, ако не се брои пенсията й. Няма акции. Бижутата бяха стандартни. Няма никакъв шанс да получи повече пари, освен ако не се примириш със социалната й осигуровка. Няма къща в Палм Бийч. Аз плащам този апартамент, но аз също съм фалирала.

Ето, каза го най-накрая. Сега трябваше да разберат — да научат за ипотеката, за неуспеха й, всичко останало. Но въпреки това, щеше да защити майка си.

— Избрал си погрешен кон — каза тя на Монти. — Стани, отиди си и остави майка ми на мира. Тръгна след нея заради пари, но тя няма никакви.

— Време е да се чупиш — отбеляза Брус ядосано.

— Това — отвърна Монти — е повече от ясно.

Стана от леглото, обу си панталоните преспокойно и го направи.

Осемнайсет

— Няма да се срещаш с него. Забрави.

— Какво означава това „забрави“? — попита Филис.

— Означава това, което означава — каза Сиг. — Той не те харесва. Искаше да пипне парите ти, а ти, длъжна съм да ти напомня, нямаш никакви. Майко, преди това се е оженил за богата наследничка и е отмъкнал цялото й богатство. Сега искаше да направи нещо подобно.

Беше черен понеделник и след провала с Монти, малко преди да отиде на работа, се чувстваше кошмарно.

— Не ставай смешна — сряза я Филис. — Как бих могла аз да наследя каквото и да било?

Дъщеря й дърпаше нервно дрехите си.

— Полетът в първа класа. Тоалетите — обясни Брус. Сиг го бе повикала, за да държи майка им под око, докато тя е на работа.

— Този човек е мошеник — повтори Сиг. — Може би е и крадец. Не знаеш ли, че стават и такива неща? Няма начин да го видиш пак.

Предишния ден бяха останали в „Пиер“ само колкото да приберат нещата на майка си и Сиг с учестено дишане да плати сметката с кредитната си карта. Сега се бяха оттеглили, заедно с прилепчивата госпожа Кац, в апартамента на Сиг.

— Не мога да повярвам, че се е опитал да плати училището на Джеси с чек без покритие — изскимтя Шарън. Сиг бе извикала и нея, за да пази майка им. — Толкова съм объркана! Как бих могла да покажа физиономията си в училището на дъщеря си?

— Досега нищо не те спираше — изтърси Брус. — Чековете на Барни бяха кухи като хралупи. Ами аз, Шарън? Току-що получих поръчка за нов тираж картички, а нямам пари да ги отпечатам. Можех да се споразумея с Бърнард, но Монти ми предложи заем без лихва. Непростимо е, че проявих такава глупост. В моя бизнес това е най-важният сезон. Истина е, че действах само на хартия, но поне беше истинска. А сега изпратих на доставчиците си фалшиви чекове. Как ще им го обясня? Видях на косъм, но Монти развали и това. Ще ми се да удуша този шотландски кучи син.

— Така ли трябва да говориш пред майка си? — попита Филис и скръсти ръце. Замълча и се замисли. — Той ме харесваше. Сигурна съм. И не ме интересува дали има пари.

В другия край на стаята нещо прошумоля. Госпожа Кац, седнала прилично изправена на ръба на стола, стискаше чантата си с две ръце. Какво й става? — зачуди се Сиг. Госпожа Кац заклати глава, сякаш имаше нервни тикове или искаше да й се обърне внимание. Сиг реши, че вероятно и двете. Пое дъх. Или от раздразнение, или за да се успокои.

— Въпросът не е в това, мамо. Той явно е социопат. Знам го. Ходила съм с десетина такива. Никой нормален мъж не хвърля чекове по този начин. Освен когато е наясно, че нямат никакво покритие. Забрави за Монти — помоли я Сиг отчаяно. — Край на глупостите с Монтеги.

— Коя си ти? Някоя скапана Капулети? — попита Филис.

Сиг отново пое въздух.

— Мамо, искаме да се омъжиш за богат човек. Ако не го направиш, двамата ще живеете в Бронкс на помощи за храна — предупреди я Сиг. — Така или иначе, Монти смяташе, че си богата. Той стана от леглото ти и си отиде. Напусна те, защото разбра, че си бедна. Няма да имаш пари дори за билет за метрото, за да ни идваш на гости.

Филис поклати глава.

— Знаеш ли какво не ти е наред, Сюзън? Твърде отговорна си. Какво те засяга всичко това? Хубаво, ще живея в Бронкс. Аз съм оттам. Ти не си ми майка.

— Мамо, не искам да наранявам чувствата ти, но Монти искаше да те използва.

— Да ме използва? Мен? Та той не можа даже да ме бие на канаста.

— Или не е искал. Точно така действат използвачите — поясни Сиг.

— Добре, аз пък нямам намерение да се занимавам с никакви други дъртаци — заяви Филис. — Във Флорида беше пълно с такива. Затова се махнах оттам.

За момент Филис замълча. Сиг се зачуди дали устните на майка й треперят наистина или само така й се е сторило. Сложи ръка на рамото на Филис и сниши глас:

— Съжалявам, мамо. Заслужаваш нещо по-добро. Наистина.

Филис я погледна.

— Ти също, Сюзън. — Поклати глава и седна на един стол. — Е, а сега какво?

Сиг седна на канапето до Шарън и отново вниманието й бе привлечено от госпожа Кац, която държеше чантата си за дръжките и я въртеше на 180 градуса. Сиг излезе от транса си.

— Сега следва фалит. За мен. Предполагам, че ще се наложи да се махна от Уолстрийт. Ще трябва да си намеря друга работа, което е ужасно лесно за жена на моята възраст и на моето ниво. — Изсумтя. — Оставам на улицата, това е.

— Стига, Сиг — сви рамене Брус. — Винаги си била черногледа. Това последното го скрои, за да издоиш Монти, нали? Аз съм този, който ще си загуби бизнеса, а нямам нищо друго, дори колкото мама.

Сиг се вторачи в него. Много е лесно, помисли си тя с горчивина, близките ти да си мислят, че можеш да направиш всичко, че можеш да платиш за всичко и че владееш положението напълно.

— Съжалявам, че те разочаровам, Брус, но не се преструвам на бедна. Това не са празни приказки. Аз съм фалирала. Вече нямам никакви акции. През последните две години непрекъснато продавам. И губя. Някога чувал ли си какво значи падане на цените, господин предприемач? Господин икономическо чудо? — Стрелна Шарън с очи и добави: — Дори Барни знае какво е това.

— Ще трябва да махнем децата от частното училище — каза Шарън скръбно. — Обясниха ни, че не могат да ходят там, ако не платим след Коледната ваканция.

— Страхотно. Значи всички потъваме — отбеляза Сиг. — Аз съм старши брокер, който не носи печалба. Всичките ми клиенти, адвокати, търговци и собственици на недвижими имоти ме изоставиха. Те също губят. Не получавам комисионни. Още колко време, смятате, че ще ме оставят в онзи голям кабинет? Предупредиха ме два пъти, така че времето наближава. Но няма да се върна на стоковата борса. — Сиг поклати глава. — Предпочитам да стана келнерка.

— Сериозно ли, Сиг? — попита Шарън с недоверие. — Ще те уволнят ли? Като Барни? Сериозно ли говориш?

Сиг, с напиращи в гърлото й сълзи на унижение, само махна с ръка и кимна. Сестра й я докосна със съчувствие.

— О, Боже! — възкликна Шарън и се разплака. — Ще загубиш апартамента? Джеси и Травис ще го понесат толкова тежко!

— Да. На самата Сиг също може да й се стори неприятно — добави Брус. — Същата стара Шарън. — Отиде при Сиг и улови ръката й. — Защо не ми каза?

Тя сви рамене.

— Каква полза щеше да има? Не би могъл да ми помогнеш.

Брус стисна ръката й, вгледа се в нея и кимна.

— Значи сега и дума не може да става за малък безлихвен заем? — попита я.