— Аз няма да го направя — каза Шарън и запълни празнината. Гласът й прозвуча твърдо, макар че брадичката й трепереше. — Няма — повтори тя. Увереността си бе отишла, започваше хленченето. Сиг продължи да чака. Използваше тази техника, когато изпълняваше голяма поръчка. — Нали трябва да се мине по моста „Трибъро“? — попита Шарън тревожно и зачака отговор. Такъв не последва, ако не се брои пъшкането на Брус, когато издиша дима от цигарата си. — Не мога да мина по този мост — добави Шарън с глас на малко момиченце. Сиг започна да я съжалява. — Нека Брус я вземе.
Брус изсумтя. Станал е зеленикав на цвят, но продължава да пуши, помисли си Сиг с раздразнение. Сестра й се тъпчеше. Брат й пушеше. Чудесно.
Преди Брус да успее да реагира с още нещо, Сиг се намеси:
— Брус каза, че няма да може, защото имал среща с евентуален нов клиент. — Винаги се срещаше с евентуални клиенти и от това не се получаваше нищо, но… — Чисто и просто ще изпратя кола — добави тя уморено.
— Не можеш да постъпиш така! Мама ще го коментира през следващите десет години.
— Слушай, Шарън. Аз не мога да отида, Сиг не може да отиде, ти не можеш да отидеш. Какво предлагаш в такъв случай? — попита Брус гадно.
Шарън не му обърна внимание:
— Сиг, тя никога няма да се качи в лимузина. Знаеш отношението й към парите. Ще се опита да натъпче целия си багаж в автобуса. Докато го прави, ще получи сърдечен удар и след това ще трябва да се грижим за нея.
Последва дълга пауза, докато тримата си представяха чутото картинно.
— Права си. Трябва да отидем всички — каза Сиг. Чувстваше се зле. Обедът не бе минал добре, а Брус я бе скандализирал с…
— Решено. Какво ще правим с нея, след като пристигне? — попита Брус, смачка фаса си в безупречно чистия кристален пепелник на сестра си и запали нова.
— Имам идея. — Шарън вдигна поглед от канапето, което бе хлътнало под тежестта й. Въпреки страха в очите й, тя се усмихна с надежда на брат си и сестра си. Брус, потънал в креслото, все още се възстановяваше след тежката петъчна вечер. Приближаващите празници, незначителните продажби и новината за пристигането на майка му го бяха накарали да прекали.
Сиг, потънала в мисли, стана и започна припряно да вдига микроскопични трохички от килима, да намества декоративните свещници и салфетките, да бърше невидимите петна, останали от обеда на първокласните си клиенти. Трябваше да поддържа нещата в ред заради второкласните клиенти утре. Нито Сиг, нито Брус поглеждаха към Шарън, но Сиг — с глас, който далеч не беше безразличен — най-накрая попита:
— Е?
— Мамче, мога ли да получа малко сок? — намеси се Джеси, докато триеше бузата си с меката кашмирена покривка на Сиг. Въпреки че я бе помолила да не го прави, Шарън бе довела Барни и дъщеря си, а Барни не се грижеше за нея, както Шарън бе обещала.
— Ето какво ми хрумна — каза Шарън, без да обръща внимание на безмилостната си дъщеря. — Ще оставим мама в старчески дом.
— Да. Точно така — подметна Брус с отвращение.
— Шарън, в никой дом няма да я искат, защото физически е здрава — отбеляза Сигорни. — Не е саката или болна…
— … Освен емоционално — съгласи се Брус. — Никоя ясла няма да я задържи. Ще започне бунтове заради храната. Ще изгризе тунел с изкуствените си челюсти и ще избяга.
Замълчаха.
— Можем да им кажем, че е душевно нестабилна — предложи Шарън.
— Ей, може и да се получи — възкликна Брус и присви очи. — Ще я заведем в някой добре охраняван дом за възрастни и ще кажем, че има сенилна деменция.
— Тя винаги е имала деменция, Брус. Това не е свързано с възрастта й — припомни му Сигорни. — Така или иначе, тя знае кой ден от седмицата е и кой е президент. — Сиг се засмя горчиво. — Когато й зададат този въпрос, в отговор ще изслушат петнайсетминутна тирада.
— Мамо! Мога ли да получа малко сок? — попита Джеси отново.
— Барни, ще дадеш ли на Джеси да пийне нещо? — Шарън почти изпищя. Сиг и Брус се сепнаха и се свиха отвратени. Барни бе настанил собственото си туловище в кухнята, гледаше мач на „Овните“ по телевизията и лакомо гълташе остатъците от обеда. Брус се хвана за главата. Шарън не забеляза, нито пък стана от канапето. Не намали и силата на звука.
— Джеси, бъди търпелива или ще се наложи да седнеш на стола за размисъл в ъгъла. — Каза го с гласа на малко момиченце. Джеси наведе глава и отиде да се скрие зад копринените пердета на Сиг, по осемдесет долара метъра. Взе покривката със себе си. — Какво ще стане, ако кажем, че страда от заблуди? — продължи Шарън отчаяно. — Можем да обясним, че не ни е майка, а само си мисли, че е.
Брус за първи път отвори очи изцяло и седна изправен.
— Шарън, Боже, гордея се с теб. Идеята ти е наистина коварна. Обичам коварството у хората. — Замълча за момент. — Като в стар криминален филм. Мама е старата богата еврейка, ние сме лошите измамници. „Но, лельо Филис, нали знаеш, че нямаш деца?“ След това скриваме шапката й в шкафа.
— Сигурно се забавлявате с тези глупости — намеси се Сиг. — Мама няма шапка, вие не сте в никакъв шкаф, а кошмарът започва след три дни. Брус, не насърчавай Шарън. — Сиг се обърна към по-малката си сестра: — Шари, никой старчески дом няма да вземе мама, а дори и да я вземе, тя не може да си го позволи. Знаеш ли какви са цените? В „Де Уит“ искат по двайсет хиляди долара на месец.
— Е, не е нужно да е на такова тежкарско място — обади се Барни, който най-накрая се появи със сока. Голият му корем се виждаше под издутата памучна фланелка с емблемата на „Овните“. Въпреки собствените си тлъстини, той продължаваше да укорява Шарън заради теглото й. — Не й трябва нищо префърцунено. Не е маркизът, нали?
— Млъкни, Барни — казаха му Сиг и Брус едновременно.
— Изтикайте я в някоя лудница — продължи той и подаде препълнената чаша на Джеси. — Заведение за смахнати престъпници. Там й е мястото и без друго. Побъркана е.
— Не е побъркана, Барни — започна Сиг с глас, калибриран така, че да бъде разбран и от четиригодишно дете. — Не е побъркана, а мрази. Мрази теб. Има разлика.
— Добре, аз пък твърдя, че е побъркана.
Брус повдигна вежди и погледна Шарън.
— Може би е време тъкмо Барни да седне на стола за размисъл в ъгъла? — каза той с глас на малко момиченце. Без да каже дума, Барни се обърна и тръгна към кухнята. — Ах, така е по-добре. — Брус въздъхна и затвори очи. — Сега мога да умра спокоен.
— Брус, престани. Ти имаш ли някаква идея? — попита Сиг, която поглеждаше нервно към Джеси със сока. Нима племенницата й се стремеше да пробие дупка в покривката? И защо се безпокоеше за материални неща, когато целият й живот щеше да рухне?
— Мисля си, че майка ни е нещо като отрицателна леля Мама. — Замълча. — Еврика! Това е то! Анти-мама. Не бива да се бърка с Антихриста, макар че както разбирам, там, на юг, е била точно това. Какво да правим? Какво да правим? Може би трябва да я поръсим със златен прашец и да я продадем като лампион на битака на Двайсет и шеста улица? Тя е типичен продукт на петдесетте години.
— Ще се държиш ли сериозно? — сопна му се Сиг. Брус не беше глупав. Лошото бе, че непрекъснато се шегуваше, до самия си фалит. Замисли се по какъв начин да го накара да се концентрира.
— Обади ми се и госпожа Кац. Изглежда мама й е казала, че смята да отседне в „Челси“.
— О, Боже! — извика Брус и едва не изпусна цигарата си. — Та това е само на три преки от апартамента ми!
— Не беше ли това мястото, където умряха от свръхдози няколко рок звезди?
Брус кимна. Обземаше го истински дълбок страх.
— Де да имахме същия късмет! От какво би могла да умре? Свръхдоза бонбони? Единственият начин подобно нещо да те убие, е на главата ти да падне цял кашон.
Сигорни не обърна внимание на приказките им. Щеше да й се наложи да се справи с майка си, празниците и раздялата с Норман едновременно.
— Вие двамата, ще престанете ли? Защо не опитате за момент да се съсредоточите?
Брус погледна най-голямата си сестра с кървясали очи.
— Само ако престанеш да се държиш толкова високомерно. — Стисна болната си глава. — Знаеш, че в момента, в който мама се появи тук, ще започне отново да те нарича „Сюзън“ и ще капитулираш. Ще те нарече „Сюзън“ пред всичките ти обядващи, търгуващи с акции приятели. Ще те следва в банята, след като си се нахранила, за да е сигурна, че няма да повърнеш. Ще надебелееш до деветдесет килограма за нула време.
— Пфу! Пфу! — започна да плюе Джеси и изпопръска пердетата с портокалов сок. — Пфу! В чашата има разни неща!
— Да, скъпа. Нарича се пулп. Това е част от портокала — обясни Шарън спокойно.
— Прясно изстискан е — каза Сиг през стиснати зъби, за да избегне мозъчен кръвоизлив. — Барни, би ли донесъл малко книжни салфетки и бутилка сода? — извика тя, като все пак съумя да не се разпищи. — Ще избърша лицето ти и ще взема сока — каза на племенницата си.
Джеси започна да скимти. Тогава, за изненада на Сиг, майката на Джеси също започна да скимти. Сиг и Брус се обърнаха към Шарън и после се спогледаха изумени. Сиг повдигна вежди, което по целия свят означава „Какво става?“. Брус сви рамене в отговор: „Кой знае?“. Дори Джеси престана да плаче и погледна майка си. Сиг забрави пердетата и навъсено седна до Шарън на канапето.
— Какво има, Шари?
— Знам, че искате мама да дойде да живее при нас. Затова е цялата работа. Знам го! Само че не може да дойде, просто не може! — Разрида се. — Нямаме къде да я сложим. Не можем да й дадем кола. Барни използва свободната стая за кабинет, докато си намери нова работа, а и на мен самата ще ми дойде твърде много.
Шарън продължи да плаче и вдигна края на кашмирената покривка, за да избърше сълзите си.
— Знам, че ще се опитате да ме убедите, но няма да се съглася. Просто не мога. Не мога да я оставя да живее при Джеси и Травис — изхленчи тя. Затършува в издутата си чанта, за да намери помпата за дишане. Когато се разстроеше, винаги посягаше към лекарството против астма. — Миналия път, когато беше при нас, трябваше да се подложим на шест двойни сеанса при семейния психотерапевт. Знаете ли колко струва? — Шарън избърса носа си в покривката, а Сиг трепна. — Травис сънуваше кошмари всяка нощ. Мисли, че думата „на-ни“ е ругатня. А Джеси онемя.
— Е, това би било облекчение — промърмори Брус. — Струва си усилията.
Барни дойде във всекидневната отново. Твърде късно — Джеси бе избърсала устата и езика си с другия край на кашмирената покривка. Риданията на Шарън станаха по-силни и бурни. Тревогата на Сиг сега се разпредели по равно между сестра й и покривката. Потупа месестото рамо на Шарън и й подаде салфетка.
— Шари, не искаме от теб това. Знаем, че животът ти би се превърнал в ад.
— Не че вече не е такъв… — добави Брус. Скимтенето на Шарън се усили.
Сиг хвърли укоризнен поглед към брат си: видя ли какво направи?
— Не се опитваме да те измамим, за да вземеш мама при теб. Най-напред, не би било честно. Второ, мама няма да се съгласи. Не обича квартала ви. — Сиг реши, че няма смисъл да добавя, че Филис не обича и Барни. — Трето, това няма да реши проблема ни. Когато не ти натяква и не превръща живота ти в ад, ще се занимава с нашия. — Шари вдигна очи. Сълзите й бавно намаляха. — Слушай — продължи Сиг, — трябва да намерим постоянно решение. Начин наистина да я неутрализираме и да я отделим от себе си веднъж завинаги. Мисля, че знам как може да стане това. Трябва да го направим веднага. Вземаш или ликвидираш.
— Боже мой! Искаш да я убием? — изохка Шарън и закри ушите на Джеси с ръце, за да я предпази. — Искаш да ти помогнем да го направиш, нали? Всички ни ще натикат в затвора!
— Не. Убийството е изключено — каза Брус. — Но не по морални причини, ей богу. Тази жена съсипа първите трийсет години от живота ми. Нямам намерение да прекарам вторите трийсет в затвора заради нея. — Потрепери. — Можете ли да си представите мен в затвора? Всяка нощ ще е различен. Бас хващам, че Тод дори няма да идва да ме вижда. — Погледна Сигорни сериозно и попита: — При всичките ти неясни клиенти, познаваш ли някой, който би свършил работата така, че да не пострадаме?
Сигорни извъртя очи към тавана. Брус никога ли не ставаше сериозен? Шарън не умееше ли да мисли малко повече?
"Да омъжим мама" отзывы
Отзывы читателей о книге "Да омъжим мама". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Да омъжим мама" друзьям в соцсетях.