— Зарежи тези глупости. Искате да се омъжа за пари и да ви оставя на мира. Аз обаче не съм такова момиче.

— Мамо, не си момиче от шейсет години.

— Знаеш какво имам предвид! Никога не съм намесвала парите в тези неща. Ако исках да се правя на пачавра за пари, можех да стана актриса.

— Пачавра!? — пропя Брус. — Пачавра?

Облегна се назад, за да се изсмее.

Филис не реагира.

— Така или иначе — продължи тя с известно достойнство, — богатите никога не са ме привличали. Те са арогантни. Те са себични.

— Както никой в тази стая — промърмори Брус.

— Не казваме, че трябва да се омъжиш за някой, когото не харесваш — обади се Шарън услужливо. — Можеш да го харесваш и той пак да е богат.

— Вече бях омъжена. Била съм там. Правила съм го.

— Точно така. Беше омъжена за татко и ти харесваше. Защо тогава да не се омъжиш пак?

— Когато се омъжих за баща ви, се омъжих за цял живот. Тогава беше така. Само кинозвездите се развеждаха, но дори и при тях ставаше със скандал. Не че имам нещо против развода. — Филис изгледа Шарън многозначително. — Някои хора не могат без това. Не бих искала да ги обезсърчавам. — Шарън предпочете да не обръща внимание на майка си, взе си покрита с шоколад ягодка и отхапа половината. — В наши дни нещата са други — продължи Филис. — В наши дни всяка жена трябва или да остане неомъжена, или да има четири брака.

— Четири!? — попита Сиг. Четири брака? Самата тя не бе преживяла и един. Майка й беше абсолютно непредсказуема и почти толкова объркваща. — Четири сватби и едно погребение — добави тя саркастично.

— Четири — повтори Филис с влудяващата самоувереност, която проявяваше във всичко. — Да си говорим истината… първият винаги е грешка. — Филис отново се усмихна на Шарън и сви рамене. — Омъжваш се за някой Барни — каза на Шарън — или, в моя случай, за някой Айра. Кой знае каквото и да било?

— Майко! Какво не му беше наред на татко? — пробля Шарън с пълна уста, защото бе лапнала втората половина на ягодката.

— Той беше мъж. Това беше единственият проблем. Не е за първи брак. Първият брак ти показва колко разочароващи са мъжете.

— Благодаря, мамо — обади се Брус. — Не е чудно, че така съм объркал половете.

— О, не го приемай толкова лично — каза му Филис.

— А защо жената трябва да се омъжи повторно? — не можа да не попита Сиг.

— Вторият брак е по любов. Ха! Поне повечето така си мислят, когато го правят. — Филис поклати глава. — Трябва да прочистиш организма си от това нещо или си обречена. Всеки, който има поне малко ум в главата, в края на краищата се отказва. — Погледна Брус и добави: — Не и ти. Ти продължаваш да гониш мечти. — Кимна към Тод, който правеше снимки от балкона.

Упрекът се хлъзна по добре намокрения гръб на Брус.

— А номер три? — попита той. Понякога майка му го очароваше като О. Джей Симпсън в джипа си — знаеш, че всичко ще свърши с трагедия, но не си в състояние да отделиш поглед.

Филис се отпусна на стола си.

— Третият брак трябва да е за Ф.О.Ц.Ж. Финансова осигуреност за цял живот. Трябва да е някой, готов да се грижи за теб, който няма да допусне да живееш от социалните си осигуровки.

Сиг се почувства хипнотизирана като змия пред дресьор.

— А четвъртият?

— За приятелство — усмихна се Филис почти с тъга. — В краен случай и някоя Силвия Кац може да свърши работа.

— Е, всичко това доказва правотата ни. Трябва ти още един съпруг. Не ти достигат цели три.

— За мен е твърде късно. Имах предвид теб. Не ми трябва съпруг! Искам още внуци!

— Вече имаш двама — напомни й Шарън. — Не е ли достатъчно?

— Да, Шарън. Ти го направи — каза Филис и сниши глас. — Умните никога не се размножават — добави тя с горчивина, съвсем тихо.

Брус и Сиг се спогледаха.

— О, пак ли това? — промърмори Сиг.

— Мислех, че си се отказала от мен, мамо — обади се Брус. — Имам предвид, след като ти казах.

— След като ми каза! Направи такава драма от това! Сякаш вече не знаех. Кой крадеше гримовете ми? Кое друго момче на четиринайсет знаеше имената на всички дизайнери на обувки във Франция?

— Била си наясно? — попита Брус, искрено ужасен.

Майка му кимна.

— Тъкмо затова бизнесът ти с поздравителни картички не върви. Хомосексуалистите нямат нужда от смешни картички. Или от обратен Дядо Коледа. Лесбийките нямат нужда от нищо смешно.

Брус потъна в стола си.

— Трябва ми време, за да схвана какво ми казваш. Толкова съм объркан, че не мога да мисля нормално.

— Никога не си можел, Брус.

— Но ти винаги си ми натяквала, че трябва да се оженя.

Филис сниши глас.

— Да. Защото искам да се установиш. Да намериш някого и да поемеш ангажименти към него. — Тя кимна към Тод, който продължаваше да прави снимки от балкона. — Изглежда симпатичен. Казвала ли съм ти, че непременно трябва да е жена? — Филис стана. — Пол-мол. Погледни сестрите си. Те не са гордост за моя пол. — Вдигна ръка и посочи помирително Сиг и Шарън. — Не се самообвинявайте. Постигнахте максималното за брюнетки. — Наведе се към Брус и сложи ръка на коляното му. — Провалих се с тях — призна сото воче. — Как му беше името?

— Тод.

— Тод? Сигурен ли си, че е евреин?

— Да, евреин е. Освен това обаче е твърде млад и вероятно глупав. Освен това си пада по видимото. Прилича на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“. — Брус изсумтя. — Не бива да се бърка с римейка. Траволта е чудесен, но Де Палма не може да се сравнява с Антониони.

— В това, че е млад и глупав, няма нищо лошо. От младите и глупавите стават добри съпруги. По-добри от мен. Имаш ли сериозни намерения спрямо него?

— Мамо, ще ме оставиш ли на мира? Харесвам го. Симпатичен е. Той обаче има нужда от свое собствено пространство.

Филис поклати глава.

— Трябва да наема по едно ателие за всички мъже в Ню Йорк, които имат нужда от свое собствено пространство — каза Филис. — Ти и сестра ти Сюзън сте попадали поне по на дузина такива. Е, ти знаеш как да се забавляваш. Сега обаче е време да се установиш. Намери си някой приятен дизайнер, който умее да готви. Престани да живееш от картонени кутии с храна за вкъщи. Осинови си някое хубаво бебе китайче. Сещаш ли се?

— Е, след като толкова си падаш по брака, защо самата ти не се омъжиш? — попита Сиг, напълно изтощена. — Защо не ни помогнеш?

— Скъпа, аз бях омъжена. Влудявах баща ви цели четирийсет и седем години. След това той умря. Мисля, че това е достатъчно. Сега е твой ред да влудяваш някого.

Ситуацията беше патова. Сиг, както винаги, се опита да мисли бързо, за да измисли някакъв подход — какъвто и да е — стига да свърши работа.

— Деца, искам да знаете, дойдох тук заради вас. Смятам да се реванширам за времето, когато боледувахте, а аз не си стоях у дома. Ще се реванширам за всички родителски срещи, на които не съм присъствала. Ще се реванширам за…

— Мамо — прекъсна я Брус, — разбирам, че съжаляваш за някои неща. Мисля, че всички родители съжаляват. Можеш да се реваншираш пред нас като се върнеш във Флорида.

Филис положи върховно усилие, за да не реагира. В края на краищата, Брус беше дълбоко оскърбен. Айра не му бе обръщал достатъчно внимание. Или може би тя му бе обръщала прекалено много внимание. Така или иначе, тъкмо тя и Айра го бяха създали такъв, какъвто е. Обърна се към Сиг.

— Мамо — каза й Сиг, — това е много важно за мен.

— И за мен — добави Брус.

Шарън мълчеше, но пък гледаше Филис напрегнато, сякаш животът й зависеше от нея.

Тогава, изведнъж, Филис осъзна за какво става дума. Беше на прав път. Децата й наистина се нуждаеха от майка, но това не бе всичко. Имаха нужда и от баща. Това бе викът им за помощ и този път нямаше как да не го признае. Нямаше да ги предаде както преди или както собствените й родители бяха предали нея.

А какво би си помислил Айра? През целия си живот Филис не бе имала друг мъж, освен него. Не би ли страдал Айра? А би ли я приел някой друг мъж, освен него? Замисли се над това и прехапа устни.

Може би, само може би, ако се направеше на онова, което искаха от нея — фотомодел или нещо такова, Сиг най-накрая щеше да си намери свестен мъж, Брус най-накрая щеше да се установи, а Шарън щеше да зареже този неудачник Барни. Филис не беше сигурна, че ще успее, но поне би могла да опита.

— Ще си помисля — каза тя.

— Значи ще ни помогнеш? Ще се срещнеш с някои от мъжете, които издирихме? Ще се държиш мило с тях?

— Мило? — попита Филис. — Не мисля, че е ставало дума да се държа мило.

— Права си. Едва ли бихме могли да очакваме подобно нещо от теб. Въпросът е да не се превърнеш веднага в Лорина Бобит. Ще положиш всички усилия да ги окуражиш, нали?

Филис въздъхна.

— Наистина ли мястото за паркиране е четиристотин долара? — Замълча и се замисли. — Ако не бях дала буика си на Силвия Кац, бих могла да живея в колата. — Загледа се към парка през прозореца. — Може би ще се обадя на Силвия.

— Ще направиш ли каквото искаме? — попита Сиг, когато мълчанието стана твърде дълго.

— Мамо, моля те — каза Шарън жално.

— И още как — обади се Брус.

А кога беше последният път, когато децата й се бяха обединили около нещо? Това бе важно, много важно и за тримата. И ако един мъж би могъл да ги ощастливи, ако един баща-заместител би могъл да свърши работата, коя бе тя — а и Айра — че да възрази? Най-накрая Филис кимна.

— Значи ще го направиш? — попита Сиг.

— Папата пише ли бестселъри? — попита Филис.

Осем

Брус оглеждаше майка си критично, както винаги. Този път обаче го правеше с цел. Сиг му бе дала малко пари, бюджет, и го бе упълномощила да ползва сметката й в универсалния магазин. Днес трябваше да започне промяната.

Брус бе взел майка си от „Пиер“ и двамата тръгнаха по Пето авеню покрай „Тифани“, „Плаза“ и „Шери Недърланд“. Всички входове и витрини бяха окичени с елегантна нюйоркска коледна украса — копринени панделки, козметика и фино разпръснати петна изкуствен сняг. Единствено хората изглеждаха зле. Брус забеляза якетата, анцузите, грозните, издути зимни дрехи и потрепери. Майка му не изглеждаше по-добре от тях. Хетеросексуалните нямаха никакво понятие от стил.

— Ще започнем с косата.

— С моята коса? Какво й е на косата ми?

— Само всичко — отговори й той спокойно. — Цветът. Формата. Сту… — Потрепери. — Студеното къдрене. Защо всички възрастни жени не признават друго, освен студено къдрене и руса коса? За това ще ни трябва истински гений. — Повдигна един кичур. По-зле е от природно бедствие. Наричаш това „път“? И Мойсей не би могъл да оправи нещата. Трябва да се доберем до някой салон за спасителни операции.

— На планината Синай? — попита Филис иронично, заради споменаването на Мойсей, но Брус не й обърна внимание.

— При Флекс. Той е Айнщайн на цвета.

— Флекс? Майка му го е кръстила Флекс?

— Истинското му име е Анджело. Флекс е професионалното му име.

— Фризьор с псевдоним? Забрави, няма да отида при такъв.

— Ще отидеш. Ако успеем да си запишем час.

— Брус, ако успея да си уредя среща с истински гений, няма да говоря с него за фризури. Боядисвам косата си сама и вече знам как става.

— Ти всичко знаеш. Знаеш повече за боядисването на коса от стилиста Флекс, който е един от най-добрите в цялата страна.

— Е…

Брус, който лесно забравяше гнева си, улови умолително ръката на майка си.

— Хайде, мамо, помогни ми. Дървена си като Чарлтън Хестън в „Бен Хур“. Знам, че не се връзва с религията ти, но, моля те, наруши една Божия заповед поне веднъж.

— Извинявай. Нямаше ли заповед да уважаваш майка си и баща си?

— Има, но тя не се отнася за косата на майка ми. Хайде, приятелко, ще те заведа на Калъмбъс авеню.