– Юън – каза тя.

Замаяно той се отдръпна и примигна.

– Нора?

– Да. Не ме ли позна?

Очакваше той да се отдръпне, или поне да премести ръката си от гърдите ѝ.

Но не го направи.

– Знаех, че си ти. Помислих, че сънувам – преди тя да осъзнае какво прави, той отново сведе глава, за да я целуне. – Отблъсни ме, Нора – каза той внезапно. – Кажи ми, че те отвращавам и че не искаш да имаш нищо общо с мрачен, самосъжаляващ се пияница.

Тя се намръщи на думите му.

Кой му беше казал това?

– Не те намирам за отблъскващ, Юън. Напротив.

Той хвана лицето ѝ в големите си ръце и я погледна. Очите му бяха мрачни и изпълнени с болка.

– Кажи ми го, Нора – настоя той. – Защото, ако не го направиш, ще те любя тук, в гората, като животно.

Думите му я шокираха, точно толкова колкото и признанието му, и отчаянието което чу в гласа му.

Леля ѝ Елеонор, веднъж ѝ бе казала, че най-ценното притежание на една жена беше нейната девственост. Ако жената имаше късмет, тя щеше да избере на кого да я отдаде.

Ако ли не, баща ѝ щеше да вземе решението. В съзнанието ѝ се появи лицето на Раян и тя едва се сдържа, за да не се свие. Ако не успееха да стигнат до Англия, той щеше да е нейната съдба. Никога нямаше да я накара да се чувства така, както Юън. Тялото ѝ бе горещо и трепереше, изпълнено с желание. Ами ако само Юън я караше да се чувства така, а никой друг не успееше? Ако го отпратеше, щеше да се омъжи непокътната. Раян изобщо не се вълнуваше от това дали е девствена; интересуваше го само богатството ѝ.

Но Юън…

Той имаше нужда от нея. Усещаше го дълбоко в себе си. Винаги се бе чудила какво ли щеше да е да си легне с мъж. В съзнанието си си бе представяла сладкодумен трубадур, който щеше да спечели сърцето ѝ. Но тихият мечок, беше този, който я зовеше.

Недей.

Думата се заби в съзнанието ѝ. Ако го направеше, щеше да я промени завинаги. Повече нямаше да е невинна. Можеше дори да зачене детето му. Но нещо дълбоко в нея ѝ подсказваше, че износването на детето му едва ли щеше да е най-трудното нещо. В края на краищата, любопитството и желанието ѝ надделяха над нея. Майка ѝ винаги ѝ беше казвала, че ще я отклонят от пътя ѝ.

Тази вечер я бяха завели при Юън МакАлистър и точно тук искаше да бъде.

– Люби ме, Юън.

12 Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип – Иродиада, но Йоан Кръстител го порицава, задари което е затворен в тъмница. На рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада – Саломе танцува за него и той ѝ обещава каквато награда пожелае. По съвет на майка си, Саломе изисква главата на Йоана Кръстителя, заради което Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката – Б.р.

13 Хвърляне на кабер – Шотландски спорт, в който атлетът хваща голямо дърво, без клоните, и го балансира до изправено положение, а после след няколко стъпки за засилка, състезателят трябва да го хвърли, максимално далеч – Б.пр.


Глава 7

Думите на Нора шокираха Юън. Беше очаквал, че ще го отпрати, а не да го приканва. Не би трябвало да го желае. Добрият мъж би се отдръпнал от нея. Но той не беше добър. Бе див и груб. От типа мъже, които вземаха това, което искат, без да мислят за бъдещето. Точно заради това се бе забъркал в нещастието с Айзобел. Беше действал под влиянието на страстта и бе платил прескъпо за това. Той и благоприличието бяха пълни непознати. Никога не е бил такъв тип човек. Бе оставил маниерите и изискаността на братята си, докато той се оправяше сам без строгите окови, в които обществото и майка му го бяха хванали. Сега съжали, че не знаеше думите, с които да признае на Нора колко много означаваше този момент за него.

Колко много тя значеше за него. Беше прекарал толкова време без утеха. Дълги години без топлината от нежна ласка. Как беше възможно да се отдръпне сега. Особено след като вкуса ѝ се бе отпечатал върху езика му. Коприненият рай, който беше устата ѝ, бе нещо, на което не можеше да устои. Той беше просто смъртен, а не някой светец. Не, никога не е бил светец.

Юън проследи извивката на подутите ѝ устни с върха на пръста си, преди да ги разтвори и да я целуне страстно.

Той затвори очи и вдиша сладкия ѝ дъх, оставяйки езика си да се дуелира с нейния, да обходи небцето ѝ, докато тя не изстена и потръпна от движението. Гъвкавото ѝ тяло се притисна към неговото, докато той освобождаваше връзките на долната ѝ риза.

– Би трябвало да ме отблъснеш – каза той, като се отдръпна от целувката ѝ, за да се вгледа в нежните ѝ, приветстващи очи.

– Може би, но често правя обратното на това, което трябва.

– Да, девойче, така е. И това е едно от по-скъпите ти качества.

– Подиграваш ли ми се?

– Не, любима, никога не бих ти се подиграл.

Сърцето на Нора запърха, когато той я дари с истинска усмивка. Беше неочаквана и спираща дъха.

Очите му блестяха на слабата лунна светлина. Желанието му я прегръщаше, докато ръцете му я защитаваха от студената и влажна земя. Страстта и силата му я обгръщаха.

И тя искаше още.

Нора простена гърлено, когато той се върна към устните ѝ, за да я целуне нежно. Никога преди не беше докосвана по този начин. Никога не си бе помисляла, че обикновена целувка ще бъде такова невероятно преживяване.

И когато топлата му, гальовна ръка се доближи до гърдите ѝ, тя подскочи от нетърпение. Болка и удоволствие пронизваха тялото ѝ, докато се разгорещяваше все повече в най-съкровеното си място.

Какво беше това, което се случваше с тялото ѝ? Тази странна нужда, която я измъчваше?

Не разбираше тези чужди усещания. Бяха объркващи и всепоглъщащи.

Възбуждащи. Измъчващи. И я оставяха с желанието за още.

Юън спря да целува устните ѝ, за да си проправи път с целувки надолу по врата ѝ към гърдите, които бе обхванал с шепи. Нора преглътна при вида на главата му, наведена над гърдите ѝ и усещането за езика му, дразнещ стегнатите ѝ зърна. Езикът му беше груб и горещ, устните му – успокояващи и нежни. Притисна главата му към себе си, като остави кичурите коса да дразнят пръстите ѝ.

Беше толкава красив, докато я изследваше и дразнеше. Прекрасното му лице разкриваше удоволствието, което изпитваше само от това, че я докосва.

Тя въздъхна от задоволство и се остави на невероятните усещания да я завладеят, докато накрая не се превърна в продължение на мъжа, който я прегръщаше.

Тази вечер щеше да бъде негова.

Юън никога не бе докосвал тяло като нейното. Тя бе толкова възбудена, така привлекателна. Още повече, той знаеше, че тя споделяше с него нещо, което не бе споделяла с никого.

Той беше първият ѝ.

Не можеше да си представи защо би го избрала. Не заслужаваше това, което тя му предлагаше. Не беше достоен за нея и точка по въпроса.

Тя беше безгрижие и радост.

Той беше тъмнина и печал.

Но се радваше, че тази вечер поне засега, тя бе с него без значение каква бе причината.

Нора дръпна ризата му.

Нетърпелив да ѝ угоди, той я съблече, а карираните му панталони я последваха.

Тя ахна силно, докато прокарваше длани по напрегнатите му ръце. Той стисна зъби и отметна глава от удоволствие.

Нещата, които докосването ѝ му причиняваха…

Беше невероятно. Освежаващо. Караше го да се чувства мъжествен и див.

Беше силно възбуден. И най-вече, чувстваше се уязвим към нея.

Но не можеше да се отдръпне. Не, имаше нужда да получи още от нея. Копнееше да докосне всеки сантиметър от тялото ѝ и да го обяви за свое.

Нора усети моментна паника, когато Юън свали долната ѝ риза. Изведнъж тя бе гола пред него.

Беше страшно и странно еротично. Не можеше да си спомни някога да е била гола пред някого. Никой не знаеше как изглежда гола.

Никой освен Юън.

С лудо биещо сърце, тя се вгледа в големия му член и се опита да си представи какво би било да поеме това в тялото си. Със сигурност щеше да я разполови.

– Ще ме боли ли? – попита тя плахо.

Той погали бузата ѝ с пръсти.

– Ще направя всичко възможно, за да не те нараня.

Тя му се усмихна, доверявайки му се напълно, въпреки че не беше напълно сигурна дали говори искрено. Как можеше да не боли? Беше огромен.

Юън легна върху нея и я взе в обятията си. Чувството за тялото му, докосващо нейното, накара всичките ѝ мисли да се изпарят. Усещаше добре тежестта му, без да я притиска.

Той взе ръката ѝ в своята и я насочи обратно към себе си.

– Не се страхувай от мен, Нора – прошепна ѝ.

Тя прокара ръка по мъжествеността му, докато върхът на члена му изучаваше химена ѝ.

– Кажи ми да спра и ще го направя.

Тя му се усмихна, като бе наясно, че повечето мъже не биха ѝ го предложили. Това я направи още по-нежна към него.

– Не спирай.

Той я целуна отново, след което проникна силно в нея.

Тя се напрегна от изгарящата болка, която я изпълни.

Юън шептеше окуражаващи думи в ухото ѝ, докато използваше езика си, за да си играе с нежната кожа на шията ѝ.

Тя дишаше тежко от болката, опита се да се отпусне, докато той я приканваше. Никога не си беше представяла, че усещането, да бъде с мъж, би било такова, но се радваше, че Юън е този, който беше в нея. Беше благодарна за силата на ръцете му, които я обгръщаха и за звука на плътния му глас в ухото си. Тя прегърна раменете му с ръце и зарови лице в мускулестия му врат, вдишвайки аромата му. Това ѝ даваше кураж и сила да не го отблъсне.

Искаше това. Желаеше да сподели тялото си с него и Юън да е този, който я изпълва за пръв път.

Той изгаряше от желание, докато се въздържаше да не проникне в нея по-дълбоко.

Беше трудно.

Желаеше я невъобразимо. Обгръщаше го с топлина, а дъхът ѝ по кожата му го караше целия да тръпне. Беше прекрасна и не искаше никога да я пусне.

– Отпусни се, любима – каза той внимателно. – Обещавам, че няма да се движа, докато не си готова за това.

Той изчака, докато тя не отслаби прегръдката си. Погледна към него, доверявайки му се.

Юън се усмихна на куража ѝ и на красивата гледка под него, на голото ѝ тяло, свързано с неговото. Това беше най-красивото нещо, което бе виждал някога. Вълна на страстно притежание го завладя особено когато погледна надолу, за да ги види съединени.

– Усещането да си в мен е толкова странно. – каза тя.

Юън се засмя. Досега никоя жена не беше казвала подобно нещо. Но пък говоренето беше това, което тя правеше най-добре и той намираше вроденото ѝ любопитство за очарователно. Нямаше никакви задръжки относно въпросите и коментарите си.

– Как се чувстваш? – попита той.

– Цяла. Мога да те усетя чак в сърцевината си.

Дъхът му секна, когато чу думите ѝ и си представи образа, който те създаваха. Харесваше му да я чува как говори подобни неща.

– Може ли вече?

Тя кимна.

Той се отдръпна, след това притисна бедрата си към нейните. Двамата простенаха в унисон.

– Заболя ли те? – попита я той.

– Не – отвърна му тя задъхано.

Юън се задвижи бавно, осмелявайки се да проникне достатъчно дълбоко.

– Това е прекрасно – вздъхна тя. – Така ли трябва да е?

– Някога оставаш ли без въпроси?

– Да не би да трябва да мълча?

Юън се претърколи, докато двамата бяха все още съединени. Той я постави върху себе си, като я гледаше на лунната светлина. Очите ѝ се разшириха още повече.

– Нима трябва да съм отгоре по този начин?

Той се засмя.

– Харесва ли ти?

Прехапвайки устна, тя кимна ентусиазирано.

– Тогава се предполага, че трябва да го направим.

Юън ѝ показа как да го язди бавно и спокойно. Прокара ръце по бедрата ѝ, гледайки как лунната светлина се отразява в бледата ѝ кожа.

– Може ли да ти задам още един въпрос?

Умът му беше замаян от усещането за голото ѝ тяло, плъзгащо се срещу неговото, че му отне няколко секунди, преди да отвърне.

– Ако ви доставя удоволствие да го правите, милейди, моля, при никакви обстоятелства не спирайте да говорите. Разкажи ми още за това какво е усещането да съм в теб.

– Ти си голям и силен. Мога да усетя как пулсираш в мен.

Нора посочи към долната част на корема си.

Гледката как гали корема си почти разби контрола му. Той пое ръката ѝ в своята я отмести, преди да успее да се предаде твърде рано на оргазма, за който копнееше.

Нора размърда задните си части срещу него.

– Какво трябва да правя?

Той повдигна бедрата си, като проникна още по-дълбоко в нея.

– Каквото поискаш.

Тя се отърка в него по такъв невероятен начин, че той изръмжа от задоволство.

Когато бе с него, Нора се чувстваше толкова свободна. Прокара ръце по здравите му гръдни мускули и корем. Беше толкова странно да го вижда, легнал под нея между разтворените ѝ крака.