Той държеше бедрата ѝ с ръце и насочваше движенията ѝ. Но това, което я приковаваше, беше блаженството, изписано на лицето му. Бузите му бяха зачервени, очите му тъмни и нефокусирани. Тя изстена, когато той прокара ръката си нагоре от бедрата ѝ, към гърдите, където се заигра с твърдите ѝ зърна. Ако някой ѝ беше казал, че ще седи така върху мъж и ще се наслаждава на случващото се, щеше да го нарече лъжец и въпреки това тя стоеше по този начин с твърдата му мъжественост в себе си.

– А ти как ме усещаш, Юън?

– Влажна и нежна.

– Бил ли си с много жени?

Той спря да се движи.

– Не. Не много.

Тя се усмихна. Това правеше този момент още по-специален.

– Щастлива съм. Искам случващото се между нас да е специално.

Юън хвана лицето ѝ с ръце.

– Повярвай ми, любима, така е – той я придърпа към себе си и я целуна пламенно.

Нора изтръпна от страстта, която вкуси, от начина, по който дразнеше устните ѝ със своите и преплиташе езика си с нейния. Мускулите му я обграждаха и това я караше да трепери.

Юън прекъсна целувката и отново се завъртя с нея, поемайки контрол. Нора изви гръб, когато той се задвижи по-бързо, по-силно. Сякаш бързаше за нещо. Какво беше това чудно усещане, когато той се плъзваше в и извън тялото ѝ? Всяка ласка носеше повече удоволствие; всяка целувка и докосване отекваха в нея.

– Направи ме твоя, Юън.

Но в сърцето си знаеше, че това вече се беше случило.

Той превзе отново устните ѝ, когато проникна в нея, дори още по-дълбоко отпреди. Тя обви кръста му с крака и се остави на страстта да я завладее.

Юън сведе глава към рамото ѝ и изръмжа свирепо, щом свърши в нея. Тя дишаше накъсано, когато той се строполи отгоре ѝ и я прегърна силно.

– Благодаря ти, Нора – прошепна в ухото ѝ, като дишаше тежко.

След това отново я целуна по устните с нежна ласка, която я накара да изтръпне.

Юън се отдръпна от нея, легна по гръб и я придърпа към себе си.

Предполагайки, че е приключил, тя се изненада, когато той разтвори краката ѝ и докосна най-съкровенното ѝ място.

– Какво правиш? – попита тя.

– Искам да ти доставя удоволствие.

– Но ти вече го направи.

Той се усмихна дяволито.

– Не, моя невинна гълъбице, не съм.

Нора преглътна, когато дългите му тънки пръсти проникнаха дълбоко в тялото ѝ. Тя се напрегна леко, докато те прогаряха нежната кожа на долните ѝ устни.

– Не губи влажността си, Нора...

Объркана от това, което той намекваше, тя се намръщи.

Юън придърпа плейда си и го използва, за да я изтрие между краката. Това му действие я накара да се изчерви.

– Какво правиш?

Очите му горяха.

– Довери ми се. Обещавам ти, че това ще ти хареса.

Той легна между краката ѝ и разтвори широко бедрата ѝ.

Лицето на Нора пламна, когато осъзна, че той вижда сърцевината на тялото ѝ.

Юън прокара дългия си пръст по женствеността ѝ. Тя потрепери. След това използва останалите си пръсти, за да я разтвори и наведе главата си надолу.

Нора подскочи от изненада, щом устните му я покриха. Всяко нервно окончание в тялото ѝ затрепери, когато тя извика изненадано. Той я галеше с език и устни.

Тя мъркаше и стенеше, докато притискаше главата му към себе си. Вече неспособна да говори, можеше единствено да се наслаждава на усещането, което всяко еротично облизване създаваше.

Кой можеше да предположи? Дъхът му беше горещ по голата ѝ плът, а когато проникна дълбоко в нея с пръст, тя си помисли, че ще умре.

Нора погледна към него само за да види, че я гледа, докато я измъчваше в захлас.

Отдръпна се, но не извади пръста си от нея. Завладя я странно интимно чувство.

– Не се срамувай, гълъбице – прошепна той, след което продължи да я дразни с уста.

Сякаш със собствено мнение, тялото ѝ се извиваше при всяко негово докосване и целувка.

– О, Юън – простена тя.

И докато той продължаваше, тя откри, че вече не можеше да говори. Не бе способна да прави каквото и да е било друго, освен да се наслаждава на чувството. На усещането за езика му, плъзгащ се по нея и на въртеливите движения на пръста му.

Удоволствието, което изпитваше, достигна невъобразими висини, докато накрая тя бе сигурна, че ще се пръсне.

И тогава, секунда по-късно, тя наистина избухна. Тялото ѝ се разполови и Нора извика.

Юън не спря. Той остана на място, ближейки и дразнейки я, докато тя не свърши още два пъти.

Когато изглеждаше, че той бе решен да продължи да я дразни, тя го помоли за милост.

– Моля те, Юън – простена тя. – Страхувам се, че ако свърша отново ще умра.

Той се изсмя на молбата ѝ, след това извърна глава и засмука нежната кожа на бедрата ѝ.

Нора остана да лежи така, напълно изтощена и слаба. Дишаше накъсано, когато Юън я придърпа в прегръдката си и я задържа така.

– Не се шегуваше – каза тя, докато тялото ѝ бавно се възстановяваше. – Нямах представа, че това съществува.

Той я целуна по челото и хвана лицето ѝ с ръце.

– Нито пък аз – прошепна внимателно той.

Нора се усмихна и се сгуши в него, желаейки да е колкото се може по-близо до него. Това бе единствената прекрасна нощ в живота ѝ и тя се радваше, че я бе споделила с него. Ако утрешният ден я принудеше да се омъжи за Раян, поне беше познала една нощ на истинска страст. Нощ, в която бе лежала в прегръдките на мъж, който я желаеше и уважаваше.

Щеше винаги да я цени.

Юън слушаше как Нора заспива. Чувството на вина и съжаление го завзеха.

Това, което бе направил тази вечер, беше непростимо. Бе отнел девствеността ѝ – право, което принадлежеше на съпруга ѝ, а не на него. Баща ѝ и годеникът ѝ, щяха да са бесни, когато научеха. Мисълта, че друг мъж ще я докосва както той тази вечер, представата, че тя ще окуражава другиго с думите си, го изпълваше с неописуема ярост.

Тя бе негова!

Нямаш право да я имаш! И без това какво можеш да ѝ предложиш?

Юън зави и двамата с плейда ѝ и прокара ръка през бледорусата ѝ коса. Нямаше какво да ѝ предложи. Всичко, което знаеше, бе това какво изпитваше, когато я държеше така.

Начинът, по който се чувстваше всеки път, когато тя го погледнеше.

Господ да им е на помощ, защото и двамата щяха да си платят за тази вечер. Но той щеше да се увери, че ще е този, който щеше да заплати най-високата цена. Никой нямаше да нарани дамата, заради това, което му бе дала. Той щеше да се погрижи за това.

Катарина се събуди точно преди зазоряване. Всички все още спяха и тя не забеляза, че Нора не е в своя сламеник, докато не взе кофата си и не се насочи към потока за прясна вода. Подсвирвайки си мелодията, която майка ѝ я бе научила, тя откри Юън и Нора да лежат прегърнати под плейд. Въпреки че бяха почти покрити, личеше, че и двамата са голи. И не беше нужно да си много умен, за да разбереш защо двамата лежаха голи в гората под плейд. Тя се усмихна, след което се отдалечи на пръсти, за да не ги обезпокои. Въпреки всички протести на Нора, дамата бе влюбена в него.

Катарина почувства краткотрайна ревност. Искаше ѝ се да да намери мъж, когото да обича. Но нямаше да позволи това да унищожи радостта, която изпитваше към Нора. Любовта беше красиво нещо и всички заслужаваха да открият своята перфектна половинка. Тя вярваше в любовта от пръв поглед. Повече от това, Кат вярваше в предначертаната съдба. Някъде там всеки имаше своя половинка; един ден тя щеше да открие и своята любов.

Но това можеше да почака.

Сега Юън и Нора имаха нужда от нейната помощ.

– О, не и този поглед.

Тя се обърна, за да открие, че Виктор седи в сламеника си и я наблюдава.

– И какъв поглед е това? – попита тя.

– Замислила си пакост, шери. Просто ми кажи, че този път не включва и мен.

Тя се засмя.

– Не, Виктор, в безопасност си.

Той си отдъхна с облекчение.

– Благодаря ти за малката услуга. И кой е рибата, която е на път да се хване на въдицата?

– Това не те интересува.

Виктор изсумтя.

– Смяташ да ги събереш заедно, нали?

– И ако е така?

– Мисля, че Юън ще предпочете да го отровим, вместо да го упоим.

– Виктор! Той обича дамата.

– Кат – каза той с дрезгав глас – знам, че приличаш на майка си. Тя се остави сърцето ѝ да я отклони от пътя, и докъде я доведе това? Освен теб, всичко, което получи от своята капризна любов, беше разбито сърце. И до ден днешен чака известие от баща ти. Това ли искаш за тях двамата?

– Баща ми нямаше право на избор, за кого да се ожени, но той обичаше майка ми, знаеш го. Ако беше някой друг, щеше да се ожени за нея.

– Нора е обещана на друг. Знаеше ли това? Тя е обвързана с него, както баща ти беше…

– Не. Юън няма да позволи тя да се омъжи за друг. Знам го.

Той поклати глава.

– Не си играй с живота им, Кат. Умолявам те. Правя това само защото ми беше наредено, но знаеш, че не съм съгласен. Остави ги на мира.

Кат разбра предупреждението му. Той бе прав. Въпреки любовта между родителите ѝ, те бяха принудени да живеят разделени. Но не грейналите ѝ очи бяха събрали Юън и Нора заедно. Бяха собствените им действия.

И ако можеше да направи нещо, за да им помогне, щеше да го стори.

Нора се събуди, откривайки, че още лежи върху Юън. Лицето ѝ се изчерви, когато си спомни какво бяха направили в късните часове на нощта.

Сега, на утринната светлина, тя видя голите им тела.

Докато се отдръпваше, Юън се събуди рязко, сякаш очакваше да се бие. Веднага щом я видя, той се успокои. Нежната усмивка, с която я дари, помогна доста в това, да облекчи неудобството ѝ.

– Добро утро, мила.

– Добро утро.

– Боли ли те? – попита той.

Тя отново се изчерви.

– Не, а теб?

При това той се засмя. Господи, колко ѝ харесваше звукът от този дълбок тътен.

– Не, любима. Изобщо.

Юън се изправи до седнало положение и плейдът се смъкна, разкривайки голото му тяло пред нея. Нора не можа да спре погледа си, който се придвижи надолу само за да види, че отново се е възбудил.

– Това често ли се случва?

Той погледна надолу, след което срещна очите ѝ с дяволита усмивка.

– Само когато те погледна.

Целувката му беше както нежна, така и настоятелна.

Поне докато не чуха циганите да се движат и да си говорят. Юън се отдръпна.

– По-добре да се облечем, преди някой да дойде да ни потърси.

Нора кимна. Докато се протягаше към долната си риза, осъзна, че бедрата ѝ бяха обляни в кръв.

Юън се обърна, когато чу тревожното ѝ ахване. Вдигна я от земята и я отнесе до потока, помагайки ѝ да се изкъпе. Беше невероятно нежен с нея.

Тя забеляза, че е намръщен, докато премахваше всички следи от това, което бе направил.

– Съжаляваш ли за стореното? – попита го тя.

Юън вдигна очи, а погледът му бе смесица от възмущение и чувство за вина.

– Не съжалявам за това, което направихме. Как мога да съжалявам? Само се страхувам какво може да ти се случи, ако някой друг научи.

– Няма да кажа на никого. Обещавам, че няма да искам нищо повече от теб.

Юън замръзна.

Думите ѝ го шокираха. Досега не бе познавал толкова мила жена. Имаше безброй приятели, които бяха принудени да се оженят за някое момиче, защото то бързо търчеше при баща си, за да разкаже какво ѝ бяха сторили. Вместо това Нора му предлагаше защита. Тя бе наистина уникална девойка. Жена, с която би искал да прекара живота си, докато я изучава.

Поколеба се при мисълта. Смееше ли да опита? Или да не опита?

Той се изправи пред нея, несигурен какво да прави. Неуверен какво би трябвало да стори. Но в края на краищата, вътре в него отекваше една-единствена истина. Нора заслужваше някой по-добър от него.

След като я изкъпа, двамата се облякоха, докато той обмисляше какво да прави с нея. Върнаха се при циганите, които бяха станали и готвеха.

– Къде бяхте вие двамата? – попита Виктор.

За първи път, Нора не можеше да отговори, изчерви се и погледна към него със страх в очите.

– Станахме рано и отидохме да се разходим – отвърна Юън.

Дори и циганите да не бяха повярвали, никой не каза нищо. Те просто продължиха с разнородните си задачи без да им обръщат внимание.

Катарина ги приближи с две чинии наденица и хляб.

– Реших, че тази сутрин двамата може да сте огладнели. – Тя наведе глава, когато погледна към Нора. – Въпреки че изглеждате леко уморена, милейди. Не спахте ли добре?

– Много добре, благодаря – отвърна Нора бързо, взе чинията си и се отдалечи от любопитния поглед на Катарина.

– А вие, милорд?

Юън се насили да не поглежда към Нора.

– Доста добре, благодаря.

Не разговаряха, докато закусваха; измиха чиниите и след това приготвиха фургона.