– Ако не бях там…

– Той е този, който… – Юън замълча, когато за малко бе повторил думите, които тя му бе казала относно избора на Киърън да се самоубие.

Тя бе също толкова отговорна за това, което Раян бе направил, колкото той бе отговорен за Киърън.

Брат му беше глупакът, който бе влязъл в езерото.

И за какво?

За безполезна блудница, която бе унищожила всеки мъж, който бе познавала, включително и собственото си семейство? Айзобел не я бе грижа за никого другиго, освен за себе си и Киърън бе постъпил глупаво, като бе захвърлил живота си заради някой като нея. Юън беше прекарал последните години от живота си в изолация с вината, която го разяждаше. Винеше себе си за решението, което Киърън беше взел. Не той беше принудил брат си да влезе в езерото. Глупостта на Киърън го беше направила. В края на краищата, брат му не беше помислил за никой друг освен за себе си. В скръбта си, той бе погубил не само живота си, но и този на Юън.

И то само защото Юън го беше позволил. Бе разрешил на собствената си мъка, вина и болка да го заслепят. Киърън трябваше да бъде по-силен. Ако Айзобел значеше толкова много за него, той трябваше да тръгне след нея и да си я върне. Киърън трябваше да се бори за това, което иска. Юън щеше да се бори. Никога нямаше да позволи на някой просто да му отнеме Нора…

Той примигна, осъзнавайки значението на тази мисъл.

Неговата Нора.

Кога беше започнал да мисли по този начин за нея?

И въпреки това го мислеше.

Когато си беше помислил, че Раян се е върнал за нея… Това почти го беше убило. Сега, когато тя отново бе с него, не искаше да я пуска.

Тя означаваше всичко за него. Беше всичко….

Скъпи светци, обичаше я. Той наистина я обичаше истински.

Нора осъзна, че по бузата ѝ се стича сълза чак когато Юън избърса лицето ѝ с опакото на ръката си.

– Не плачи, любов моя.

Той я придърпа внимателно към себе си и я задържа близо до гърдите си, за да може да потърси утеха в туптящото му сърце под бузата ѝ. Нора отвърна на прегръдката му и просто беше благодарна, че не беше загубила и него. Греъм МакКейд беше луд, който с удоволствие би убил и двама им. Но сега бяха в безопасност. Юън беше с нея – и двамата бяха невредими. Тя го прегърна още по-силно, доволна от този прост факт. Юън пое лицето ѝ с вързаните си ръце и я целуна.

– Люби ме, Нора – прошепна той. – Точно в този момент искам да съм в теб.

Думите му трябваше да я шокират, но тя не успяха. Истината бе, че искаше същото нещо.

– Ранен си.

– Не съм.

– Но си вързан.

Той ѝ се усмихна дяволито. Погледът му, изпълнен с желание, я накара да се усмихне широко. Повдигна ръцете си над главата ѝ и ги свали обратно надолу, за да може тя да се озове в прегръдката му. Отпусна се назад, дръпвайки я със себе си.

Внимавайки да не докосва хълбока му, Нора се засмя на гледката, която представляваха, преплетени по този начин един в друг. Но когато я целуна, смехът ѝ утихна под вълна от дълбоко желание.

Той прехапа устни, отдръпвайки се назад.

– Искам да ми свалиш панталоните.

Нора никога не беше очаквала такова нещо. Трябваше да се чувства покрусена дори от самото предложение, но част от нея беше развълнувана от идеята. Юън вдигна ръцете си, освобождавайки я отново. Окуражена от погледа му, пълен със страст, тя изпълни желанието му и развърза панталоните му, след което ги смъкна от дългите му крака. Той вече беше възбуден. Сърцето ѝ заби бързо от вида му, лежащ гол и до някаква степен безпомощен. Намираше го за необичайно еротично. Едно от ъгълчетата на устата ѝ се изви нагоре.

– Този поглед трябва ли да ме притеснява? – попита Юън.

Нора прехапа устна.

– Не съм сигурна. Просто си мислех, че си само мой.

– Да, любима, така е.

– На практика си безпомощен…

– Когато става дума за теб, винаги съм безпомощен.

Думите му я накараха да се усмихне. Нора не знаеше откъде се беше появила тази смелост, но докато го гледаше, беше завладяна от любопитство. Искаше да изследва тялото му. Докато прокарваше ръце по голите му крака, видя, как мъжествеността му трепна в отговор.

– Може ли да те докосна? – попита тя.

– Да – отвърна той с дълбок и дрезгав глас. – Няма да имам нищо против да ме докосваш където поискаш.

Тя колебливо придвижи ръката си към възбудения му член. Когато пръстите ѝ го докоснаха, той простена. Дишайки накъсано, хвана ръката ѝ със своята, за да ѝ покаже как да го гали. Удоволствието, изписано на лицето му и дълбоките, мъжествени стенания развълнуваха Нора. Той беше толкова твърд и в същото време толкова нежен на допир. Никога преди не беше изучавала мъжествеността на един мъж по този начин; сега я изследваше обстойно.

Прокара пръсти по върха, а влагата му намокри пръстите ѝ. След това продължи надолу, чак до основата и внимателно стисна тестисите му с ръка. Той изви гръб под нея и изръмжа. Юън наблюдаваше как тя изучаваше тялото му. Досега не беше познавал нищо толкова прекрасно като дланите ѝ върху него. Искаше му се ръцете му да са свободни, за да може да отвърне на ласките ѝ.

– Това харесва ли ти? – попита тя, когато отново прокара пръст по главичката.

– Да.

– Какво изтича от върха ?

Той простена. Тази жена беше истински невъзмутима, когато задаваше въпросите си.

– Това е просто нещо, което прави, когато съм възбуден.

– Може ли да те вкуся така както ти мен?

Само мисълта за това го накара да простене.

– Да.

Той я наблюдаваше, докато тя внимателно наведе главата си към члена му. Помисли си, че ще умре от екстаз, когато го пое в устата си. Изръмжа и се насили да лежи неподвижно, докато тя го изследваше. Последното, което искаше, беше да я изплаши или да я накара да се отдръпне. Но усещането за езика ѝ, който го галеше, докато устата ѝ, влажна и гореща го поемаше целия, му даряваше повече удоволствие, отколкото можеше да понесе. Досега никоя жена не беше правила подобно нещо с него. Това не беше нещо, което мъжът би поискал от една дама, и все пак тя го бе направила сама. Да, той обожаваше смелостта ѝ. Любопитството ѝ.

Обичаше я.

Юън прокара завързаната си ръка през косата ѝ, наслаждавайки се на усещането. Тя го дразнеше и засмукваше, водейки го до невиждани висини, докато той едва не избухна. Изведнъж тя се отдръпна и го погледна.

– Искам да те усетя в мен, Юън.

– Яхни ме през кръста.

Тя изпълни желанието му.

Извивайки гръб, Юън намести бедрата си между нейните.

Без да се съблича, Нора бавно се плъзна върху него.

И двамата простенаха в унисон.

Юън взе ръката ѝ в своята и я насочи към устните си, за да може леко да хапе пръстите ѝ, докато тя го яздеше. За нея беше невероятно въздействащо да го люби, когато ръцете му бяха вързани, а тя все още беше напълно облечена. Голите ѝ бедра горяха срещу неговите, докато се извиваше над него. Той зависеше от милостта ѝ и тя контролираше удоволствието им. Никога не би могъл да си представи каква тръпка му носеше това. Нора го наблюдаваше как я гледа, докато се отпускаше върху него.

– Чувството да си вътре в мен е прекрасно – каза тя с въздишка. – Мисля, че мога да те усетя чак в утробата си.

Думите ѝ и мисълта, семето му да достигне там, накараха Юън да изстене. Отдавна се беше отказал от надеждата за съпруга и деца.

Но докато я гледаше, той желаеше точно тези неща. Искаше да я види как носи неговото дете. Желаеше да я държи в прегръдката си, докато тя кърмеше бебето му. Не можеше да си представи по-прекрасен рай от това.

Тя свърши, крещейки името му. Юън се притисна към нея, след което изръмжа, когато собственият му оргазъм го застигна и отнесе на място, което само Нора му беше показвала. Тя се отпусна върху него, като внимателно отбягваше раната му.

– Кое е това у теб, което ме кара да те желая толкова? – попита го тя невинно.

– Не знам, милейди, само се моля каквото и да е, никога да не развиваш устойчивост срещу него.

Тя се усмихна и слезе от него. Двамата се почистиха, след което Нора му помогна да се облече.

Той се настани на влажната земя близо до коня. Нора лежеше сгушена до него. Тя заспа, докато му разказваше за звездите. Юън я наблюдаваше как спи, но сънят така и не го споходи. Не смееше да заспи.

Поне не още.

Всеки път, когато си позволеше да се унесе, се събуждаше със спазъм.

С наближаването на зората, чу звука от приближаващи стъпки.


Глава 11

– Нора – повика я Юън и я разтърси, за да я събуди.

Тя бавно се разбуди.

– Да?

– Някой идва.

Тя се изправи мигновено.

– Къде?

Юън ѝ показа посоката, като кимна с глава. Той се изправи на крака, след което я скри зад един храст.

Грабна един клон от земята и зачака на ранната утринна светлина, който и да идваше към тях да се покаже. Дървото не беше добро оръжие и ръцете му все още бяха вързани по такъв начин, че го държеше странно. Въпреки това смяташе да го използва подобаващо.

Стъпките се приближаваха все повече.

Той вдигна клона.

Звучеше така, сякаш някой се препъна, след което изруга високо на глас.

– Ох, по дяволите, това боли?

– Тихо, Виктор, че ще събудиш мъртвите. – каза Кат, но Юън все още не можеше да види никой от двамата през гъстата зеленина, която ги обграждаше.

– Катарина? – извика Юън.

Циганите преминаха през гората, озовавайки се в малкото сечище пред него.

Катарина се усмихна победоносно.

– Виждате ли? Казах ви, че ще тръгне на север. Само глупак би се върнал обратно в селото, след като знае, че го преследват. А Юън е всичко друго, но не и глупак.

Той захвърли настрани клона, когато Нора се показа от скривалището си.

Катарина се спусна към нея и я прегърна, докато Виктор остана настрана, а на лицето му беше изписано същото облекчение, което Юън изпитваше.

– Вие двамата какво правите тук? – попита Нора. – Не че не се радвам да ви видя. Но как ни намерихте?

– Беше лесно да ви открием. МакКейд бяха оставили голяма следа, която да следваме – каза Катарина. – Открихме ги малко след като вие двамата им бяхте избягали. Те планираха начин, по който да ви заловят отново, когато стигнеха селото. След като ние идвахме от селото и не ви бяхме срещнали, знаех, че трябва да сте тръгнали на север, за да ги избегнете. След това накарах Лисандър и Бейвъл да се върнат обратно по същия път, като се престорят на вас и да отведат МакКейд далеч от следата, докато аз и Виктор продължихме да ви търсим.

– Да се престорят на нас? – попита Нора.

Катарина се засмя.

– Ще трябва да се реваншираме на Бейвъл, защото носи рокля и твоят воал.

– Сигурен съм, че МакКейд няма да се приближат достатъчно, за да осъзнаят, че това не сте вие, а и дори да го направят Пейгън ги следи, в случай че решат да хитруват и се разделят – съгласи се Виктор. – След като стигнат селото, Лисандър ще подкупи селяните да потвърдят, че сте били вие и че сте минали оттам. Познавайки го добре, не се и съмнявам, че може да се справи доста добре със задачата.

Юън протегна завързаните си ръце към Виктор.

– Мога ли да заема камата ти?

Мъжът извади ножа, който бе на кръста му и преряза въжетата.

Юън трепна, когато китките му се освободиха, понеже сега щипеха още повече. И все пак беше добре отново да си свободен.

Нора ахна, виждайки китките му. Бяха окървавени и покрити с големи синини.

– О, Юън. Първо хълбокът ти и сега това. Не мога да си представя как понасяш болката – тя погледна към Катарина. – Кат, имаш ли нещо, което можем да поставим на китките му? И ще имам нужда от игла и конец, за да зашия хълбока му.

– Ранен ли си? – попита Виктор.

– Греъм го намушка – отвърна Нора преди Юън да е имал шанс да го направи. – Раната не е добре почистена.

Катарина им направи знак да я последват.

– Елате, трябва да имам нещо във фургона.

Вървяха през гората, докато не стигнаха фургона, който беше изоставен назад, след като гората бе станала прекалено гъста, за да може да мине.

Юън се спря, когато видя ниския и слаб мъж, който седеше отзад в отворения фургон.

Кръвта му се смрази.

Беше Раян.

Той стоеше отзад с надменна усмивка на лицето, докато краката му висяха надолу.

Колкото до Юън, той предпочиташе да види как Греъм или някой от братята му го чакаха.

– Раян! – ахна Нора, като се спусна към него.

Тя го придърпа в здрава прегръдка и го стисна силно.

Гледката прониза Юън.

– Помислих, че си умрял – каза тя точно преди да го целуне развеселено по бузата. – Благодаря на бог за Неговата милост.

Юън се чувстваше така, сякаш са му нанесли зашеметяващ удар. Не желаеше смъртта на мъжа, но…