— Това не ме притеснява. Половината са с тениски от концерти, а другата половина са с кожени сака. Ще изглеждам като черна овца с каквото и да съм облечен.

— Имаш право — ухили се Алвин, — но забележи с каква енергия зареждат партито ти. Не мога да си представя да прекарам цяла нощ само с Нейт.

Джеръми погледна агента си в отсрещния край на стаята. Нейт носеше костюм от три части, челото му светеше от пот, а върху брадичката му беше покапал сос от пицата. Изглеждаше по-неуместно дори от него самия. Нейт забеляза, че го гледа, и му помаха с парчето пица.

— Което ми напомня… да ти благодаря, че покани приятелите си на ергенското ми парти.

— Че кого да поканя? Обадих се на момчетата от „Сайънтифик Америкън“, но не проявиха интерес. Всички други, за които се сетих, бяха жени. Ако не броим братята ти и Нейт, разбира се. Едва сега осъзнах, че си живял като отшелник тук. А и това е само подгряващо парти, за да се настроим за вечерта.

— Страхувам се да попитам какво още се предвижда.

— Не бой се. Изненада е.

Гостите нададоха възторжен рев. Тук-там се разля бира, докато повторението показваше как Айвърсън вкарва кош за три точки.

— Говори ли с Нейт?

— Да. Защо?

— Защото не искам да провали вечерта, дрънкайки за писане. Знам, че е болезнена тема, но се налага да я забравиш, щом яхнем лимузината.

— Няма страшно — излъга Джеръми.

— Да бе! Затова подпираш стената, вместо да гледаш мача.

— Събирам сили.

— По-скоро изглежда, че пестиш сили. Ако не те познавах, щях да се усъмня, че това ти е първата бира.

— Е, и?

— Е, и? Това е ергенското ти парти! Позволено ти е да го удариш през просото. Да ти донеса ли нова бира?

— Няма нужда — настоя Джеръми. — И така се забавлявам.

Алвин го изгледа изпитателно.

— Променил си се.

Да, помисли си Джеръми, променил съм се. Но не каза нищо.

Алвин поклати глава.

— Знам, че ще се жениш, но…

Джеръми го погледна втренчено.

— Но какво?

— Това — отговори Алвин. — Всичко. Начинът, по който си облечен. Начинът, по който се държиш. Все едно си друг човек.

Джеръми сви рамене.

— Може би съм пораснал.

Отлепяйки етикета на бирата си, Алвин отговори:

— Да… Може би.



Щом мачът свърши, приятелите на Алвин се нахвърлиха върху храната, решени да не оставят нито хапка от пицата, докато най-сетне Алвин ги отпрати от апартамента. Когато си тръгнаха, той, Нейт, Джеръми и братята му се качиха в лимузината, очакваща ги пред блока. В колата имаше нова касетка с охладена бира и дори Нейт се развесели. Понеже не носеше на алкохол, той се олюляваше след трите изпити бири, а клепачите му натежаваха.

— Клосън — обади се той. — Трябва да напишеш история като онази за Клосън. Нещо такова трябва да напипаш. Още един слон в торбата. Чуваш ли?

— Чувам. Слон в торбата — отвърна Джеръми, стараейки се да отбягва възкиселия му дъх.

— Именно! Това ти трябва!

— Знам.

— Трябва да е нещо велико!

— Разбира се.

— Слон! Чуваш ли?

— Големи уши, дълъг хобот, яде фъстъци. Слон. Разбрах.

Нейт кимна.

— Така ми харесваш!

Седнал срещу тях, Алвин се обърна към шофьора да го упъти. След няколко минути колата спря. Братята на Джеръми пресушиха бирите си, преди да слязат.

Джеръми слезе последен и осъзна, че са пред същия изискан бар, където бе отпразнувал появата си в „На живо в час пик“ през януари. С дълъг гранитен бар и артистично осветление, мястото беше елегантно и претъпкано както винаги. През витрината изглеждаше, че има само места за правостоящи.

— Реших, че ще ти хареса да започнем оттук — каза Алвин.

— Защо не? — отвърна Джеръми.

— Хей! — извика Нейт. — Това място ми е познато! — Озърна се. — Идвал съм и преди.

— Хайде, момче — подкани ги един от братята на Джеръми. — Да влизаме!

— Но къде са танцуващите момичета?

— По-късно — отговори друг от братята. — Нощта тепърва започва.

Джеръми се обърна към Алвин и той сви рамене.

— Не съм планирал нищо, но знаеш как се развихрят някои момчета на ергенско парти. Не отговарям за всичко, което ще се случи нощес.

— Отговаряш и още как!

— Днес си много духовит, няма що!

Джеръми тръгна след Алвин към входа на бара; Нейт и братята му вече си проправяха път сред тълпата. Щом влязоха, Джеръми започна да попива атмосферата, където някога се чувстваше в свои води. Повечето посетители бяха облечени стилно; неколцина в костюми сякаш бяха дошли направо от офиса. Съзря красива брюнетка в далечния край на бара, която пиеше нещо тропическо; в предишния си живот щеше да й предложи да я почерпи. Тази нощ се замисли за Лекси и докосна мобилния си телефон, питайки се дали да не й се обади, за да й каже, че е пристигнал и всичко е наред. Може би дори да й се извини.

— Какво ще пиеш? — извика Алвин.

Вече се беше добрал до бара и се бе облакътил върху него, опитвайки се да привлече вниманието на бармана.

— Нищо засега — отговори му Джеръми, надвиквайки гълчавата.

През човешкото море видя как братята му се скупчват в отсрещния край на бара. Нейт залитна в опит да освободи път на друга група.

Алвин поклати глава и поръча два джина с тоник; плати и подаде единия на Джеръми.

— Не приемам откази. Това е ергенското ти парти. Като кум, тропвам с крак и настоявам да се повеселиш.

— Забавлявам се — повтори Джеръми.

— Нищо подобно. Какво става? Пак ли се скарахте с Лекси?

Джеръми огледа бара; стори му се, че в ъгъла вижда жена, с която е излизал. Джейн някоя си. Или Джийн?

Нямаше значение, но си търсеше повод да отбегне въпроса на Алвин. Изопна рамене.

— Нещо такова — призна.

— През цялото време се карате — каза Алвин. — Това не ти ли говори нещо?

— Не се караме през цялото време.

— Каква беше причината този път? — попита Алвин, сякаш не чува забележката му. — Забрави да я целунеш по правилния начин, когато тръгна към летището?

Джеръми се намръщи.

— Тя не е такава.

— Но нещо не е наред — настоя Алвин. — Искаш ли да го обсъдим?

— Не — отвърна Джеръми. — Не сега.

Алвин повдигна вежди.

— Нещо сериозно е, а?

Джеръми отпи от питието и усети как прогаря гърлото му.

— Не е сериозно.

— Както и да е — поклати глава Алвин. — Щом не искаш да говориш с мен, поговори с братята си. Ще ти кажа само, че откакто се премести там, не изглеждаш щастлив. — Замълча, за да подчертае казаното. — Сигурно затова не можеш да пишеш.

— Не знам защо не пиша, но това няма нищо общо с Лекси. И не съм нещастен.

— Дърветата ти пречат да видиш гората.

— Какво ти става? — възкликна Джеръми.

— Опитвам се да ти отворя очите.

— Звучи, сякаш не искаш да се оженя за нея.

— Мисля, че не бива да се жениш — отсече Алвин. — Казах ти го още преди да се преместиш. Не я познаваш и част от проблема ти е, че най-сетне го осъзнаваш. Не е късно…

— Обичам я! — прекъсна го раздразнено Джеръми. — Защо говориш така?

— Защото не искам да допуснеш грешка! Тревожа се за теб. Не можеш да пишеш, разорен си, очевидно не се доверяваш на Лекси, а и тя не ти се доверява достатъчно, щом не ти е казала, че е била бременна и преди. А сега сте се скарали за не знам си кой път…

Джеръми примигна.

— Какво каза?

— Казах, че не искам да сгрешиш.

— След това! — извика Джеръми.

— Какво след това?

— Каза, че Лекси е била бременна и преди.

Алвин поклати глава.

— Имах предвид…

— Откъде знаеш?

— Не знам… Сигурно ти си ми споменал…

— Не съм — възрази Джеръми. — Разбрах тази сутрин. И не съм ти казвал. Откъде знаеш тогава?

В този момент, вперил очи в приятеля си, той осъзна, че парченцата от мозайката внезапно се подреждат — непроследимите имейли, флиртът му с Рейчъл и поканата да му гостува, фактът, че Алвин я бе споменал в един от разговорите им, което означаваше, че не я е забравил, необяснимото изчезване на Рейчъл и думите на Алвин, че ще се чуят по-късно, защото сега има „гости“.

Джеръми затаи дъх, прозрял всичко от началото до края — прекалено невероятно, но твърде очевидно… Рейчъл беше приятелка на Лекси от години, имаше достъп до дневника на Дорис, знаеше какво съдържа и навярно знаеше, че Дорис го е дала на Джеръми. Рейчъл, която ревнуваше Родни от Лекси… И Алвин, неговият приятел, който продължаваше да се среща с бившата му съпруга и да споделя с нея.

— Рейчъл е била тук, нали? — попита задавено Джеръми. — Била е при теб в Ню Йорк, нали?

— Не.

— Ти си изпратил имейлите — продължи Джеръми, разярен и смаян от предателството на Алвин. — Излъга ме.

Хората наоколо се заобръщаха към тях; Джеръми не ги виждаше. Алвин отстъпи неволно назад.

— Ще ти обясня…

— Защо го направи? Мислех, че си ми приятел.

— Приятел съм ти.

Джеръми не го чу.

— Знаеше колко ми е трудно!

Поклати глава, опитвайки се да осъзнае целия смисъл на случващото се. Алвин протегна ръка към него.

— Добре де, Рейчъл беше тук. И аз изпратих имейлите — призна. — Не знаех, че е решила да дойде. Просто се обади, че пристига. Изненадах се не по-малко от теб. Честна дума! Колкото до имейлите, изпратих ги, защото съм загрижен за теб. Откакто замина, не си на себе си. Не исках да допуснеш грешка.

Джеръми не продума. Алвин стисна ръката му и продължи:

— Не казвам да не се жениш за нея. Тя изглежда чудесно момиче. Но ти прибързваш и не се вслушваш в разума. Възможно е да е най-прекрасната жена на света, надявам се да е, но трябва да знаеш в какво се впускаш.

Джеръми издиша бавно, неспособен да погледне Алвин в очите.

— Мария ти каза, нали? — попита. — Каква е причината да се разведем?

— Да — призна Алвин, явно облекчен, че приятелят му започва да се вразумява. — Да… Каза ми, че няма начин Лекси да е забременяла. Мария беше по-подозрителна и от мен. Замислих се и реших да изпратя имейлите. — Той въздъхна. — Сигурно сгреших. Не предполагах, че ще ги вземеш толкова на сериозно. Усетих, че си разтревожен, когато ми се обади, и осъзнах, че и ти се съмняваш как е забременяла. — Алвин млъкна, за да му позволи да обмисли чутото. — После дойде Рейчъл, изпихме по няколко чаши и тя започна да ми разказва как Родни все още таи чувства към Лекси. Спомних си как Лекси беше скрила, че е прекарала вечерта с него. Рейчъл говореше ли, говореше. Научавах все повече за миналото на Лекси. За онзи мъж, с когото излизала, и как забременяла. Това потвърждаваше мнението ми, че знаеш много малко за нея.

— Накъде биеш?

Алвин си пое дъх, подбирайки внимателно думите.

— Казвам, че да се ожениш, е сериозно решение и трябва да знаеш в какво се впускаш.

— Мислиш, че бебето е от Родни? — попита Джеръми.

— Не знам — отвърна Алвин, — но това не е главното…

— Нима? — повиши тон Джеръми. — Кое е главното? Искаш да изоставя бременната си годеница и да се върна в Ню Йорк, за да обикалям баровете с теб?

Алвин вдигна ръце.