Така беше и в отношенията му с жената, която му бе родила дъщеря.

Споменът извика горчива усмивка на плътните му устни. В този ден той беше пиян, беше прекалил със силно питие, за да притъпи болката, която чувстваше, да разсее задушаващия го гняв при мисълта за това, което му се беше случило. Току-що се беше завърнал в имението на баща си и семейството го отбягваше, тъй като роднините му не знаеха как да се справят с този сърдит, потънал в мрачни мисли мъж, който се беше завърнал при тях. Преди Кам беше човек, който обичаше смеха, сега скъпеше думите си и говореше само, когато бе необходимо. Една вечер, след като бе пийнал порядъчно, забеляза хубавичка девойка, прислужничка на снаха му, да минава през имението. Тръгна след нея също като вълк, който преследва отделило се от стадото агне, сякаш надушваше дирята. Последва грубо обладаване, набързо и без нежности.

Беше забравил за тази нощ, но след няколко месеца откри, че девойката е отпратена обратно при семейството си. Брат му се изпусна и каза, че била изгонена от работа, защото забременяла, но решително отказала да съобщи името на бащата. Кам пое нещата в свои ръце. Знаеше, че трябва да постъпи така, както е редно спрямо детето, за което бе уверен, че е негово. Издири жената, върна я обратно в имението и заяви на близките си, че след като тя носи в утробата си детето на един Бюканън, то би следвало да се роди в пределите на фамилното имение. Настаниха я в малка къщичка и Кам се погрижи тя да има всичко необходимо до раждането на детето. Не се виждаше с нея, а предпочиташе да получава вести за състоянието й от иконома на баща си.

При раждането се получиха усложнения и акушерката прати да повикат Кам. Детето му, дъщеря, се роди здраво — много красиво бебе, едно по-нежно, женствено копие на баща си. Именно в този момент, когато акушерката постави бебето в ръцете му, Кам разбра, че не би могъл да остане емоционално безразличен към детето. Тъжно му беше, че жената, която го бе дарила с това скъпоценно малко същество, загуби в битката за живота. Горчиво чувство за вина се надигна в гърлото му, докато гледаше неподвижното тяло върху малкото легло. Мълчаливо се помоли за душата й и благодари за саможертвата.

За да не плаши с вида си детето, той го посещаваше само вечер, когато сенките на нощта прикриваха обезобразеното му лице. Стигаше му и това, че дойката се прекръстваше винаги, когато той се отбиваше да види дъщеря си. Понякога сядаше край креватчето й, наблюдаваше я как спи и галеше русите й къдрици със здравата си ръка. Веднъж, припомни си той, дори я беше чул да мърмори в съня си «татко».

Почувства солената влага в очите си при спомена за дъщеричката си, която можеше да признае за свое дете, но никога нямаше да прегърне.

— Ще се върнеш ли в дома на съпругата си днес? — попита Джейми.

Кам остави ножа и вилицата и впи тъмносините си очи в Джейми.

— Да. — Тази сутрин й изпратих съобщение, за да я информирам за плановете си.

— И какво възнамеряваш да правиш?

— За кое?

Джейми, обикновено малко флегматичен, почувства как го изпълва гняв.

— За жена ти, за брака ти, разбира се — каза той, като леко повиши той.

Кам отчупи с вилицата си от препечената коричка на дивечовия пай.

— Това си е моя работа — отвърна той, като поднесе вилицата към устата си. После се опита да смени темата: — Готвачът ти е доста добър, Джейми.

Джейми реши да пренебрегне комплимента и продължи разговора по въпроса, който смяташе за най-важен.

— Какво ще стане с графската титла?

В отговор Кам сви широките си рамене.

— Какво има да става? — отвърна той на въпроса с въпрос.

— Негово величество даде ли ти титлата граф на Деран?

Кам бавно отпи глътка от гъстото червено вино, наслаждавайки се на вкуса му. Навремето бе прекарал няколко седмици в Бургундия и оттогава ценеше вината, произвеждани там.

— Да. Непосредствено след женитбата ми това беше надлежно отбелязано в документите на кралския двор. Така че сега аз съм граф на Деран. — Кам се усмихна. — Ако умра, без да имам наследници от този брак, титлата се връща на благоверната ми съпруга, която наново става графиня по право.

Джейми преглътна хапката си и зададе следващия въпрос:

— Помислил ли си за новото си положение? Сега ти си един от най-влиятелните хора в кралството, Камерън. А — Джейми замълча за момент — знаеш не по-зле от мен какво значи това за някои хора. Ще станеш прицел на още повече клюки в двора. Такова богатство и положение водят след себе си силна завист, приятелю.

— Мислиш ли, че не знам това, Джейми? Бих бил доволен да имам някъде малко собствено имение, може би по границата с Шотландия, близо до семейството ми. Никога не съм копнял за тази чест, но след като ясно изразеното желание на краля беше да взема за жена наследницата на Фицджералд и да поема графската титла, ще трябва да го сторя.

— И да основеш цяла династия?

— Не мисля за династия, Джейми. Знаеш ли, желанията ми са много по-скромни. Искам син, кръв от кръвта ми. Законен наследник.

— Това е проблем и за Негово величество — каза Джейми. — Ето защо той също иска да сключи законен брак. Добре известно е, че нашият славен крал Чарлз не среща трудности да прави бебета, въпреки че те всички са незаконородени. Англия се нуждае от законен наследник на трона, за да не се възцари отново хаосът в страната.

— Ами ти, Джейми? Не искаш ли да предадеш на наследниците см натрупаното богатство на Ковингтън? Не копнееш ли за свой собствен син? — попита Кам.

— Трябва да призная, че доста съм мислил по този въпрос — каза Джейми. — Трудното в случая е да открия жената, която бих могъл да обикна.

— Ти гониш мечти, приятелю — каза Кам малко рязко. — Твърде рядко съм срещал в живота си това, което наричаме любов. Страст, да. Това лесно се постига. Намери си жена, която да ти роди деца, и любовница, за да ти доставя удоволствие.

Лешниково-кафявите очи на Джейми придобиха замислен израз.

— Това ли си планирал за себе си?

Кам отпи бавно от виното си.

— Не, аз съм венчан и това слага край на всичко друго.

— Тогава какво ще кажеш за вчера?

— Това вече е минало — въздъхна Кам. — Пък и няма никакво значение за мен.

Той набоде още едно парче от пая и смени темата.

— Имам намерение да те поканя да вечеряш с мен и графинята тази вечер.

— Мислиш ли, че е разумно?

— О, Джейми, престани да се тревожиш. Уверявам те, всичко е наред. А сега, нека да довършим това ядене. Какво ще кажеш за една игра на шах после?



Расови коне.

Тя се нуждаеше поне от няколко отлични коня, за да могат да се сбъднат плановете й. И много разчиташе на краля да й помогне в избора.

— Графиньо — чу тя гърления басов глас зад гърба си. — Дума да няма, много ми е приятно, че ви виждам. Хайде, дайте да ви хванем под ръка.

— С удоволствие, Ваше величество — отвърна Мариса и подаде ръка на краля. Разхождаха се в красивия парк Сейнт Джеймс. Тя знаеше, че кралят обича да се разхожда и че често го виждат рано сутрин да обикаля алеите на някой от парковете около двореца, придружен от няколко джафкащи около краката му ловджийски кучета. И днес не беше направено изключение — три малки кученца тичаха около тях.

— Как сте?

— Доста добре, Ваше величество — отговори Мариса, доволна, че е облякла плътна рокля от тъмнорозово кадифе, тъй като усещаше лек хлад.

— Отлично. — Чарлз се взря от висотата на ръста си в красивата си придружителка. Свежата й хубост беше омайваща на фона на всички гримирани придворни дами от свитата му. Ако беше омъжена за някой друг, за човек, който би склонил да играе ролята на отстъпчивия съпруг — mart complaisant, той със сигурност би помислил за един флирт с нея. Графиня Деран притежаваше бърз ум и духовитост, двете качества, които Чарлз най-много ценеше у жените. Погледът на тъмните му очи се спря върху пищната бяла гръд, която се откриваше от четвъртитото деколте на корсажа й. Неговият сватбен подарък, огърлицата от злато и сапфири, лежеше върху сочната плът, която той би желал да погали. Горещият пламък на желанието се надигна в слабините му.

Мариса повдигна глава и очите й срещнаха втренчения взор на краля. Разбра какво означава този поглед и бузите й се обагриха в руменина.

Неловката ситуация бе нарушена от едно от кучетата на краля, което залая възбудено. Беше подгонило една голяма катерица и я плашеше, застанало под едно дърво. Пухкавото животинче страхливо надничаше от клоните.

Чарлз повика кучето и то дотича при тях.

Мариса въздъхна дълбоко, доволна от намесата на кучето в този момент, който би могъл да се окаже неловък, ако бе продължил малко повече. Наведе се и разроши с ръка меката козина на кучето, а кралският любимец я възнагради с подобие на усмивка и влажно близване по ръката.

— Обичате ли животните? — попита кралят.

— Да, много, Ваше величество — отвърна Мариса, като се изправи. — Докато живеех при братовчед си Килрун, имах няколко любими кучета, между които и една голяма хрътка. Тя беше едра, предана и готова да ме брани яростно.

— Беше? — Чарлз не пропусна да забележи употребата на минало време.

Тъжна усмивка се появи на устните на Мариса:

— Тя загина по време на лов. Преследвахме един голям, доста зъл глиган и накрая попаднахме на дирите му. Конят ми започна да куца и аз бях принудена да спра и да изчакам, а останалите продължиха. Не бяха изминали и две минути, когато чух шум. Изглежда, глиганът беше сменил посоката и тичаше право към мен. Имах само една малка кама, за да се защитавам, и знаех, че тя няма да ми бъде от полза срещу едрия звяр.

— Сигурно сте загубили ума и дума от страх — предположи Чарлз.

— О, да, бях ужасена, Ваше величество — призна Мариса. — През главата ми мина странната мисъл, че баща ми ме е изпратил в Ирландия, за да запази живота ми, а един див звяр ще стори онова, което хората на Кромуел не успяха да направят. Но аз съм от рода Фицджералд и не бих се оставила да загина, без да се съпротивлявам. — Мариса прекъсна разказа си, за да се полюбува на малкото ято патици, които плаваха щастливо във водата. — Кучето ми дотича обратно тъкмо когато глиганът се готвеше да ме нападне. То загуби живота си, за да спаси моя.

Продължиха да се разхождат но пътеката и Чарлз с леко закачлив тон попита:

— Как се справяхте с изучаването на латински, графиньо?

— Учителите ми смятаха, че съм добра, Ваше величество.

— Можете ли да преведете тогава този израз: aut Caesar aut nullusl.

Мариса спря и помисли секунда, после отговори с ясен и сигурен глас:

— Или Цезар, или никой.

— Съвършено вярно — каза Чарлз и я възнагради с една от ослепителните си усмивки, която открои белите му зъби на фона на мургавото му лице. — Във вашия случай, графиньо, бих се осмелил да заменя Цезар с Фицджералд.

Мариса се засмя високо и звънливо. Не се чувстваше засегната от прозорливата забележка на краля.

— Бих казала, че Ваше величество е съвсем прав в преценката си. Винаги е било така в семейството ни и осмелявам се да предположа, че ще продължава да бъде така.

— Във вашия случай, скъпа графиньо, гордостта е добродетел — каза Чарлз.

— Ваше величество е както винаги извънредно внимателен към смирената си поданичка.

При тези думи Чарлз също се разсмя високо и от сърце, като си припомни почти същите слова, изречени от съпруга на графинята.

Мариса го погледна учудено.

Чарлз се опита да й обясни:

— Шегата засягаше мен, скъпа. Вашите думи ми напомниха за изреченото от един друг човек. Но няма значение. А сега бих ви предложил да се върнем обратно в Уайтхол, тъй като там ще дойде човекът, за когото ви говорих. Той ни предложи да огледаме конете му.

И Чарлз се запъти обратно. Мариса наблюдаваше как тълпите се стичат към него. Обикновените хора го приветстваха, поздравяваха го на висок глас, а тук-там се чуваха и неприлични забележки. Той беше техният крал, родом от Лондон, и той можеше да се разхожда из парка си спокойно, без да се бои от нищо. Мариса осъзна, че това наистина беше много важно за Чарлз — да даде възможност на поданиците му да го виждат сред тях самите. И от своя страна, те му отвръщаха с обичта си. Той печелеше поклонници благодарение на личното си обаяние и на силния си характер, а не на елегантните си дрехи, ушити по френска мода. Чарлз беше едновременно и достъпен за хората, и царствен.

Мариса забеляза също и закачливите погледи, отправени към нея. Харесваше ли й, или не, но те я вземаха за последното завоевание на краля, най-новата нагиздена и уханна фуста, която да забавлява Чарлз. Чу един мъж да казва: