Щом видя, че Мариса е възбудена до крайност от милувките му, и се увери, че е готова, Кам бързо разкопча брича си, повдигна се леко и проникна в тялото й, възпрян от преградата на химена. Започна леко да тласка напред, като се опитваше да проправи пътя си през доказателството за нейната девственост.

Мариса отвори очи. Кам бе между краката й, все още облечен, вълненият плат на брича му се триеше във вътрешната страна на бедрата й. Краката й се разтвориха още по-встрани, когато усети проникването на твърдия му дълъг член, изпитващ здравината на химена й. Избухналата болка изпълни цялото й същество. Тя се опита да отмести тялото си, но той продължи ритмичните тласъци навътре и навън.

Кам взе решение: излезе от тялото й за миг и отново проникна с дълбок тласък. Болезненият вик на Мариса разкъса сърцето му, докато тялото му се движеше неумолимо към окончателната развръзка. Сега вече нейните движения инстинктивно повтаряха неговите. Потънал дълбоко в тялото й, Кам не можеше повече да се сдържа: експлодира и семето му се изля в нея. Накъсаните им викове отекваха из стаята.



Кам лежеше изтощен до Мариса. Затвори окото си, поемайки жадно въздух. Мили Боже, никога досега не бе изпитвал толкова силен оргазъм! Умът и тялото му се издигаха, извисяваха го все по-нагоре, там, докъдето никога не бе достигал. Бе се отдал изцяло и бе открил, ме все още има какво да научи. С Мариса бе отключил към себе си врата, за която дори не знаеше, че съществува. Насладата и удовлетворението, познато му от безброй други жени, не можеше да се сравнява с огъня на тяхното съвкупление.

Любовта, която бе отсъствала в предишните му връзки, бе превърнала чисто плътския полов акт в най-могъщата сила. Той щеше да бъде само неин мъж дори и след свършека на дните им.



Мариса се пробуди и видя, че е сама в леглото; ръцете й бяха развързани, а тялото й бе покрито с карираното одеяло. Заедно с болките в крайниците изпитваше усещане за изключителна жизненост.

Последното, което си спомняше, бе въздействието на проникването на Кам в тялото й — сякаш дори и вързана, тя бе по-свободна от когато и да било през живота си. Чувството бе толкова силно, че тя бе загубила контрол над емоциите си и бе крещяла името му. Бе отворила очи няколко мига по-късно, само за да се предаде на потребността от сън — изтощението й бе пълно.

Но защо съпругът й бе сметнал за нужно да я завърже? Очите й бяха впити в неговите, когато се бяха слели един в друг; тя не бе открила никакъв намек за лудост, а само изненада.

Обърна се и огледа стаята. Беше сама. От Кам нямаше и следа. Нима бе взел онова, което искаше, и я бе изоставил?

Вратата се отвори и в стаята нахлу влажен въздух. Мариса придърпа одеялото по-плътно към тялото си. Кам влезе с дървено ведро, пълно с вода. Тя срещна погледа му и дланите й конвулсивно стиснаха одеялото. Някакъв вътрешен глас я накара внезапно да изпита срам. Дали бе видял всичко, което можеше да се види в нея?

«Тя е толкова невероятно красива» — помисли си той. Пламъкът на многобройните свещи осветяваше кожата й и й придаваше плътен перлен отблясък.

— Събудих ли ви?

— Не — отвърна тя. Зелените й очи гледаха предпазливо. Гласът му й прозвуча формално, сякаш не бяха споделили току-що едно легло — и телата си.

— Нахраних конете — каза той и остави ведрото на масата. После свали плаща, с който бе наметнат. Това, което му се искаше да направи точно в този момент, бе да се присъедини към Мариса в леглото и да продължи да изследва дълбините на чувствата им. Отчаяно копнееше да почувства ръцете й върху тялото си, устата й — върху плътта си, върху цялата си плът. Копнееше да я научи как да доставя удоволствие на един мъж.

Но за да направи това, трябваше да й позволи да види зловещите следи от делото на друга жена. А това гордостта му никога, никога не би допуснала. За нея бе по-добре да чувства гняв, отколкото съжаление. За нея бе по-добре да пита, отколкото да знае. Така бе решил той.

Кам повдигна бродираната кърпичка — нейния подарък от деня на бала, и каза:

— Не съм имал възможността да ви благодаря за един друг прекрасен подарък. Правя го сега.

— Няма защо — отвърна автоматично Мариса и си помисли колко е странен този разговор, особено сега. И двамата избягваха да говорят за онова, което бе станало.

Кам потопи ленената кърпичка във ведрото и после я изстиска.

Мариса го гледаше с широко разтворените си зелени очи.

Той седна на ръба на леглото и впи в нея здравото си око.

— Няма да те нараня, обещавам.

Мариса му вярваше. Това стоеше над логиката и тя просто прие факта. С осакатената си дясна ръка той хвана одеялото и бавно го дръпна от тялото й. Тя се изчерви и сведе очи, удивлявайки се на импулсивното си желание да го помоли да я вземе отново. Болката от разкъсването на девствената й ципа се бе разпръснала, изместена от чудното усещане за екстаз, толкова поглъщаш, че не можеше да не се поддаде на съблазънта му.

Кам нежно изтри с влажната ленена кърпа кървавите следи от бедрата й. Мариса се задъха от студенината на плата, от интимното докосване на ръката му до тялото й. Краката й се разтвориха леко; неспособен да устои на изкушението, Кам наведе глава, почти докосвайки с устни червеникавокафявите къдри.

Той стана, едва сподавяйки дълбоката болка в сърцето и тялото си. Колкото повече копнееше за Мариса и за повторение на чудесните мигове, които бяха прекарали заедно, толкова по-добре разбираше, че това е невъзможно. Бе отишъл твърде далеч и връщане назад нямаше. Великолепният му план да прави любов с нея по свой собствен начин се бе сблъскал с неочакван проблем: тъй като обичаше Мариса, той не можеше повече да продължава да използва откраднати мигове, когато искаше безброй часове, да спъва тялото й за сметка на собствената си свобода.

Това бе техният първи ден като любовници и щеше да остане и последен, закле се Кам.

Глава деветнадесета

Тежко, тревожно мълчание изпълваше стаята. И мъжът, и жената пазеха мислите си, питайки се кога и дали изобщо трябва да говорят. Дъждът бе престанал и вечерта бе студена. Кам беше отворил едно малко прозорче, за да влезе свеж въздух. Ъглите на устата му бяха изкривени от мрачна усмивка. Да седи на невероятно неудобния стол едва ли бе начинът, по който бе планирал да прекара остатъка от вечерта. Вместо да изпитва насладите от тялото на жена си, той бе заключен сам в собствените си проклети тайни, неспособен да й даде обяснение.

Съмняваше се, че жена му е в добро настроение. Бе забелязал объркването, изписано на лицето й, въпросите в зелените й очи.

Усети, че е гладен. Не бе ял от сутринта. Любезността изискваше да покани жена си, независимо от обстоятелствата. Кам се надигна от стола, като се подпря на златната топка на бастуна си, за да превъзмогне болката в десния си крак. Извърна се и видя, ме Мариса е будна. Тя лежеше на леглото, все още завита само с одеялото. С възможно най-изискания дворцов тон той попита:

— Ще се присъедините ли към мен на вечеря, Мариса?

— Да — отвърна тя. Беше лежала будна, опитвайки се безуспешно да намери отговори на въпросите си. Ситуацията изглеждаше съвсем необикновена. Камерън се бе оттеглил мълчаливо, бе запазил разстоянието между тях и тя не знаеше какво да прави. Точно затова остана неподвижна и се питаше какво ли им крои бъдещето.

Кам остави бастуна си, донесе от ъгъла на стаята една кошница, покрита с парче плат, и я сложи на захабената изтрита повърхност на масата.

Мариса се уви в карираното шотландско одеяло, стана от леглото и вдигна захвърлените си брич и риза от каменния под. Босите й стъпала се вледениха. Обърна се с гръб към съпруга си, наметна одеялото на раменете си и обу брича. Пусна одеялото чак когато навлече и ризата си.

Кам я гледаше, забравил кошницата. Желанието предизвикваше болки в слабините му. Копнееше да прокара ръка по извивката на гърба й, да я последва с устни и да опита цялото й тяло. Насили се да се овладее и се зае с работа: извади две прясно опечени пити хляб, няколко ябълки — Кендъл му беше казал, че били най-хубавите, с които разполагала готвачката, и че току-що били донесени от Кент, а също и череши и праскови. Имаше и малко шунка и три резена сирене.

Вече облечена и по-спокойна, Мариса обу чорапите си, поспря и отправи тревожен поглед към съпруга си, който държеше остър нож. Макар да не бе левак по рождение, той използваше ножа умело и сръчно. Китката му бе силна, а пръстите — гъвкави. Дъхът й секна. Тя вече отлично познаваше силата и красотата на тази опитна ръка.

Седна срещу съпруга си и пое калаената чиния, отрупана с шунка, сирене и плодове.

— Вино? — запита той с бутилка в ръка.

— Да — отвърна тя. Сетне отпи и остави бокала на масата. Бе неин ред да отправи въпроса си.

— Защо?

Кам срещна погледа й и промълви единствено:

— Не мога да ви кажа.

— Не можете или не искате?

Той само присви широките си рамене. Зелените й очи потъмняха от гняв.

— Не можете да ми кажете дали това, което се случи между нас, бе както трябва?

— Какво знаете вие за това как трябва? — отговори Кам на въпроса й с въпрос.

— Но защо, защо? — възкликна тя.

— Имах си причини — рече той, използвайки възможността да отпие отново от чашата.

— Тогава помогнете ми да разбера какви са те — помоли Мариса.

— Това не ви засяга.

— Лъжец! — яростно каза тя.

Единственото синьо око на Кам потъмня.

— Дръж си езика, момиче!

— Аз съм Фицджералд! Ние не се спираме пред заплахи.

Кам протегна ръка и сграбчи нежната й китка.

— Сега сте Бюканън, миледи. По име и в действителност.

— И дойдох доброволно при вас — парира го тя.

— Да, знам — призна той и пусна ръката й.

— Тогава защо ме завързахте като престъпница?

Кам остави въпроса й без отговор и започна да се храни.

Раздразнена от нежеланието му да отговори на въпроса й, Мариса заби зъбите си в една ябълка, наслаждавайки се на вкуса й. С развързани ръце тя можеше да направи всичко, каквото поиска. Пред няколко часа бе искала да прегръща съпруга си, да усеща кожата му под пръстите си, да изследва тялото му така, както той бе правил с нейното. Помнеше какво бе усещала, когато бе докосвала Камерън в беседката и в неговата стая в странноприемницата, когато бе дошла да му поднесе благодарността си за това, че бе спасил живота й.

«Майко Божия!» — помисли си Мариса и впи поглед в него, оставяйки плода на масата. Изведнъж бе открила отговора на въпроса защо я бе завързал. За да не й позволи да го милва!

— Не искахте да ви докосвам, нали? — запита го тя открито.

Лицето на Кам остана безучастно; единственото, което тя забеляза, бе опъването на лицевите му мускули.

Но Мариса вече бе открила отговора.

Трябваше да се досети, че тя ще отгатне. Бе прекалено прозорлива и интелигентна, за да бъде заблуждавана дълго време. И все пак той още не искаше да признае истината. Малко лъжа би го предпазила — така щеше да държи Мариса на сигурно разстояние от сърцето си.

— Решителна сте, миледи. Ще ви позволя това — изсмя се рязко Кам. — Да, аз си имам причини. И най-важната е да имам наследник от вас. — Гласът му я преряза със студената точност на стомана.

— Дете?

— Да, дете. Син, надявам се.

— Това все още не обяснява…

— За Бога — прекъсна я той, — трябва ли да ме карате да ви казвам всичко?

— Да — настоя тя, смятайки, че накрая той ще й се довери.

— Взех единствената част от тялото ви, която желаех, от която имах нужда — каза той грубо. — Не ми е притрябвало да се държим за ръце.

Лицето на Мариса пребледня. Повдигна й се от вида и мириса на храната.

— Докато ви яхах, си мислех за жената, която обичам — каза Кам. — Именно нейните ръце копнеех да ме прегръщат… — Той казваше истината, но Мариса не можеше да знае това — защото именно тя бе тази жена. После добави: — Щом не мога да я имам, няма да позволя това и на никой друг.

Мариса се изчерви от унижение. Тя бе тъпа, влюбена глупачка. Съпругът й беше влюбен в друга жена.

— Обичате другата и все пак се оженихте за мен?

— Аз съм лоялен поданик на Негово величество. Бракът с вас ми донесе повече, отколкото някога съм мечтал.

Любовта бе за него най-богатата й зестра.

— Както и аз — равнодушно призна Мариса собствената си лоялност. — Моля се семето ви да покълне, за да не ви се налага пак да изпълнявате тежкия си дълг.