— Лично кралят на Англия ни кумува. Сватбата е съвсем законна и обвързваща и за двама ни.

Алана присви рамене и отиде по-надалече:

— Споделяли ли сте леглото на сина ми?

Майката на съпруга й приличаше много на собствената й баба, която също бе дошла при нея с откровените си въпроси.

Червенината с цвят на дива роза по страните на Мариса беше достатъчен отговор за Алана. Тя стана от креслото и се присъедини към Мариса на канапето.

— Обичате ли сина ми?

В езерно-сините й очи Мариса видя сериозността на въпроса. Алана Бюканън изпитваше отчаяна нужда да разбере.

— Обичам го, belle-mere — каза Мариса с ясен и откровен глас.

— Дори такъв, какъвто е?

Мариса хвана ръката на Алана, въздъхна и поясни:

— Аз не съм някое вятърничаво момиче, което иска красива играчка за пред света. Но ще ви призная, че бях смаяна, когато се срещнахме за пръв път и видях лицето му — това трябваше да се очаква. Бях неподготвена. Но не се уплаших, belle-mere, защото очите ми могат да проникват зад белезите.

— Значи не побягнахте с писъци, когато ви го представиха?

— Не, разбира се! — ядоса се Мариса.

Алана разтвори сърцето си и отговори на честността на Мариса със своята собствена откровеност.

— В такъв случай вие сте точно жената за моя син. Бих искала да бях проявила поне малко от вашата смелост, когато го видях.

Мариса се смути.

— Какво искате да кажете?

Вместо отговор Алана зададе нов въпрос.

— Ще отговоря на въпроса ви след малко — обеща тя, — но първо трябва да ми кажете дали знаете как Кам получи белезите си.

— Не — призна Мариса. — Все още не сме разговаряли за такива подробности. И Негово величество, и приятелят на Кам, Джейми Ковингтън, знаят, но не са ми казвали нищо.

— Да, кралят има причина да обича сина ми, защото Кам доказва лоялността си към Чарлз със собственото си лице. Една жена обезобрази сина ми. Алчна кучка, която продаваше за пари информация за роялистките агенти.

— Жена? — попита Мариса, поглъщайки думите й. — Мислех си, че е някой от хората на Кромуел.

— Известно ли ви е какви длъжности изпълняваше Камерън при нашия крал?

Мариса кимна.

— Да, зная. Той ми разказа малко след като Джейми ми разкри в какво се е състояла работата му.

— Той се нагърби със задачата да се върне в Лондон и да открие предателя сред привържениците на роялистката кауза. За съжаление бил разкрит от жената, с която спял — а тя участвала в заговор за убийството на краля. Това, което знаел синът ми, щяло да е от огромна полза за хората, които търсели Чарлз Стюарт. Кам отказал да разкрие местонахождението на краля или пък някой от плановете му. По-скоро би загинал, отколкото да предаде краля си.

— Вярвам в това — потвърди Мариса, — защото можах лично да се убедя във връзката между Негово величество и Камерън. Тя е изключително здрава.

— Да — рече Алана с леко треперещ глас, — той е верен на онези, които обича. Много трудно е да се скъса връзката на Камерън с някого.

Мариса забеляза вълнението в гласа й. Алана замълча, сякаш събираше сили.

— Бил подложен на мъчения, за да издаде онова, което знаел.

Мариса задиша тежко.

Алана Бюканън въздъхна и притисна свободната си ръка към устните си, сякаш за да спре трепета им.

— Добре ли сте? — попита я Мариса. Усещаше вълнението, което я изпълваше.

Алана видя състраданието в очите на снаха си. Ех да беше проявила състрадание и тя, когато синът й се нуждаеше от нея! Съпругата на Кам беше силна и способна на нежност. Две много ценни качества. Всяка жена би трябвало да ги притежава, за да обича съпруга си… и сина си.

— Да — най-сетне отвърна Алана. — Кам е третото ми дете. Кенет и Дънкан, по-големите му братя, приличат много на Ангъс, моя съпруг. Камерън е различен. Елзбет е негово копие.

— А следователно и ваше — отбеляза Мариса.

Графиня Тейрн се усмихна горчиво.

— Вярно е. Синът ми бе прелестно дете. Едната страна на лицето му все още притежава тази чудна красота.

Мариса можеше чудесно да си представи как бе изглеждал мъжът й преди — несравним мъж, с прекрасно лице и фигура.

— Но аз се отклонявам — продължи Алана. — Онази кучка оковала ръцете и краката му за леглото си, докато спял, гол и уязвим. Помощникът й счупил костите на дясната му ръка. Кам не проговорил. Слугата смазал коляното му. Но той не проронил и дума.

Мариса можеше да си представи мъчителните болки, които бе изпитал Камерън.

— Когато и така не успяла да накара сина ми да проговори, проклетата кучка го измъчвала с нагорещен ръжен. Извадила окото му, а сетне обгорила лицето и шията му. Щяла и да го убие, но Джейми Ковингтън успял да го избави.

Гняв се надигна в Мариса — че някой изобщо е бил способен на такава нечовешка жестокост. Ръцете й се свиха в юмруци, ноктите й се забиха в дланите. Искаше й се жената, причинила болка на Камерън, да бъде подложена на Фицджералдовото правосъдие.

Сетне сърцето й се изпълни с невероятното страдание, което съпругът й бе изпитал. Животът му се бе променил завинаги вследствие пъклените планове на една жена. Някой по-слаб мъж сигурно би се пречупил под тежестта на общественото презрение и собственото си самосъжаление. Но не и Камерън. Той носеше белезите си и външно, и вътрешно. Всеки би могъл да види физическите недъзи, но колцина биха могли да проникнат в невидимото, питаше се тя. В раните на душата.

— Преди малко говорихте за смелост? — запита Мариса.

— Липсваше ми — тъжно призна Алана. — Когато синът ми се върна при нас, едва оживял от ада, през който онази кучка го бе превела, той отново бе подложен на страдание от ръцете на една жена.

— Вашите? — запита озадачено Мариса.

— Да. — Алана стисна ръце в скута си и сведе очи. — Като глупачка аз виждах само недъзите, а не човека. Собствения си син, когото обичах повече от всичко на света… нараних го по-дълбоко, отколкото го бе наранила тя.

— Какво се случи?

— Джейми ни бе съобщил, че той е ранен и че ще се върне при нас колкото се може по-скоро. Очаквахме го дълги месеци. И най-сетне той отново бе в замъка ни. В безопасност зад крепостните стени. Носеше тежко черно наметало с качулка, което много приличаше на монашеско расо и скриваше лицето му. После свали наметалото… Лицето, което видях, предизвика у мен шок, по-силен от здравия разум, по-силен от майчинското чувство. Изкрещях от ужас при вида на собствения си син. Вместо да съм благодарна, че е останал жив, допуснах егоистичната ми суетност да го нарани още повече, като избягах отвратена.

Мариса можеше да си представи описаната от Алана сцена. Камерън, едва възстановил се от раните, нанесени на плътта му, се връща у дома — единственото място, където е очаквал да го посрещнат с обич. До каква степен майчиното му предателство трябва да е разкъсало цялото останало му достойнство; а бягството на жената, която го е носила в утробата си, трябва да е предизвикало дори още по-силно страдание. Вместо да притисне Камерън в обятията си, дарявайки го с цялата любов, на която е била способна графиня Тейрн, тя избягала позорно.

Мариса впи зелените си очи в Алана. Срамът от някогашната постъпка на свекърва й бе болезнено изписан на лицето й. Сега Мариса вече можеше да си обясни студения тон и грубото поведение на Кам.

Макар и да знаеше какво бе извършила Алана Бюканън, Мариса не можеше да я съди и презира. Беше й ясно, ме тази жена наистина е страдала от неблагоразумната си постъпка. Бе загубила уважението на сина си, и то, ако Мариса преценяваше правилно, на любимия си син.

— Твърде късно разбрах какво съм извършила. Камерън проваляше всичките ми усилия за помирение и отблъскваше опитите ми да се извиня.

— Значи сте дошли да го видите за последен път?

— Моля се да не е за последен път — каза Алана.

— А детето? — Мариса не бе сбъркала обичта към момиченцето, която бе видяла в очите на съпруга си. За него то означаваше много.

— Елзбет принадлежи на баща си. Тя е Бюканън и това е нейно рождено право — заяви Алана.

— А майка й?

— Тя умря при раждането й.

Щеше ли образът на тази непозната жена да хвърли сянка върху брака й? Мариса рискува с още един въпрос.

— Съпругът ми обичаше ли я?

— Нито една жена не спечели сърцето на сина ми — отвърна шотландката. — Тялото му да, многократно, защото винаги е бил истински жребец, особено под наставничеството на Чарлз Стюарт. Но семето си остави само веднъж, и Елзбет е живото доказателство за това. — Алана наклони русокосата си глава настрани. — Безпокои ли ви фактът, че Елзбет е незаконородена?

— Тя не е отговорна за обстоятелствата около раждането си.

— А ще бъде ли по силите ви да я обичате? Много трудно е да намерите в сърцето си място за детето на друга жена.

— Тя е дете на съпруга ми и затова е част от връзката ми с него — бързо отговори Мариса. — А освен това, щяхте ли да рискувате, ако не бях я приела с желание?

Алана сви рамене.

— Не се бойте, belle-mere. Ще се грижа за Елзбет, сякаш съм я носила в собствената си утроба — увери я Мариса.

— Моля се на Бога — каза откровено Алана — да носите скоро в утробата си братчета и сестричета на внучката ми.

— Такова е и моето желание — отвърна Мариса.



Много по-късно, докато лежеше в топлата вана, Мариса се върна мислено към разговора си с графиня Тейрн. Майката на Камерън й бе изяснила много неща, които не разбираше.

С информацията, която й бе дала Алана Бюканън, Мариса можеше да планира следващата си стъпка. Подобно на военачалник определящ стратегията на битката, Мариса обмисляше как би могла да спечели наградата, за която копнееше най-силно — любовта на Камерън Бюканън.

Онова, което кроеше, бе дръзко и рисковано.

Тя стана от медната вана с греховна усмивка на уста.

Любовта й си струваше това.

Глава двайсет и трета

— Ciamar a tha sibh? — Ангъс изчака да остане насаме с Камерън, за да попита сина си как живее.

Кам отговори на келтски, че е добре, а сетне премина на английски.

— Не съм забравил древния език, татко.

Ангъс се усмихна сърдечно.

— Добре е, че не си, момчето ми, особено сега, когато си английски лорд.

— Все още съм шотландец и винаги ще остана такъв — отвърна гордо Кам.

— Сега си един от най-важните лордове в Англия. — Ангъс тържествено погледна сина си. — Земите и именията ти са достойни дори за принц — каза той. — Това е повече, отколкото изобщо някога бих могъл да ти дам, момчето ми.

— Това не е толкова важно — каза Кам сериозно. — Имам онова, което ценя най-много, татко — уважението и обичта ви. — Той хвана баща си за ръката. — Никога не съм ревнувал от Кенет или Дънкан.

— Да, зная това, синко — отвърна Ангъс. — Нито баща ти, нито по-големите ти братя не са имали по-предана от твоята ръка, на която да се облегнат. Само ми се искаше да бях притежавал повече… — Гласът на Ангъс бе изпълнен със съжаление. — Тогава навярно нямаше да ти се наложи да напуснеш Шотландия, за да търсиш късмета си. Тогава — той спря, хващайки дясната ръка на Кам, — щеше да можеш да останеш в родната си земя.

Кам долови скритата мъка в бащините си думи и се опита да го успокои.

— Лицето ми не е такова по ваша вина. Изобщо недейте да мислите така — каза твърдо Кам. — Щях да последвам Чарлз Стюарт независимо от всичко, защото вярвах в него и каузата му. Вярвам и сега.

— Значи си се примирил?

Кам сви широките си рамене под фината си ленена риза.

— Отдавна, откакто се научих да приемам действителността такава, каквато е.

Ангъс, чийто обикновено дълбок, силен глас се бе смекчил, попита:

— Тогава защо не можеш да простиш на майка си?

Кам се отдалечи от баща си, отиде до каменната камина, в която гореше слаб огън, и се загледа в пламъците. Ангъс продължи:

— Тя не е съвършена жена, Кам, както и аз не съм съвършен мъж. Обичам Алана; обичам я, откакто я видях за пръв път — тогава тя беше малко момиче… — Гласът му стана замислен. — Тя беше най-красивата жена, която бях виждал или се надявах да видя. Красива и разглезена, първо, от собствения си баща, сетне и от мен, щом се оженихме.

Ангъс гледаше сина си. Кам се обърна и се взря в очите му.

— Дълго не можех да повярвам, че ме обича. Но това бе истина и все още е така. Обича и теб.

От устата на Кам се чу някакво грубо подобие на смях.