— Обичаше ме, когато не бях обезобразен.
Ангъс се съгласи.
— Да, така е, момчето ми. Не мога да го отрека. Ти беше чудният й ангел, истинска наслада за сърцето й.
— Докато красотата ми не изчезна — каза Кам обвинително.
— Тя допусна грешка. На теб не ти ли се е случвало?
Кам рязко изпъна рамене, доколкото му позволяваше скованият гръб.
— Никога не съм твърдял, че вървя по пътя на ангелите, татко. Да, допускал съм много грешки. — Фейт Белами беше най-голямата му грешка, доколкото можеше да прецени; тя едва не му коства живота и разума. Насилването на майката на Елзбет също бе грешка, но единственото, за което съжаляваше, беше смъртта й, тъй като никога не би могъл да съжалява за раждането на дъщеря си.
— В такъв случай, щом не си безгрешен, дай на майка си още една възможност. Или безмилостната кучка, която те обезобрази, е изгорила цялото състрадание в душата ти?
— По дяволите, татко! — извика Кам. — Позволявате си прекалено много!
— Не е така, синко. — Ангъс пристъпи към сина си и леко го докосна по рамото. — Помисли добре за това, което казах. — Гласът му загрубя от вълнение. — Нека Господ ме съди, Камерън, но ти и Алана сте най-скъпото в живота ми, дори повече от честта и личната ми сигурност, повече от краля и родината.
Ангъс се обърна и си тръгна, като остави сина си да размишлява над думите му.
— Графиня Тейрн — обяви Чарити — моли тя и графът да бъдат извинени за вечеря, тъй като и двамата са уморени от пътуването и желаят да си починат. Братовчедка ви, лейди Браяна, също ви моли да я извините, защото има главоболие.
— Знае ли за това готвачката? — попита Мариса.
— Да, миледи — отвърна Чарити.
— Добре — рече Мариса. — Помолете я да изпрати по-късно някого да провери дали графът и графинята не се нуждаят от нещо. А съпругът ми и господин Ковингтън?
— Графът и господин Ковингтън са заедно в библиотеката, миледи. Преди час от Лондон пристигна пратеник със съобщение за господин Ковингтън.
Мариса леко изтърси пясъка от бележката, която току-що бе написала. Взе парче восък, запали свещта и накапа няколко капки върху сгънатата бележка. Сетне духна свещта, взе печата си, носещ вече изображението на лебед, и го притисна върху разтопения восък.
— Дайте това лично на съпруга ми.
Чарити взе писмото.
— Изчакайте, докато го прочете, и ми предайте отговора му. Ще бъда или в детската стая, или при братовчедка си.
— Да, миледи — отвърна Чарити.
Мариса се отправи по дългия коридор към стаите, които заемаше братовчедка й. Не бе виждала Браяна, откакто сутринта бе отишла на езда с Джейми Ковингтън.
Почука леко но дебелата дъбова врата и влезе. Това, което видя вътре, я накара да спре на прага. Прислужницата на Браяна опаковаше вещите на господарката си в голям куфар. Мариса сложи ръце на кръста си и попита:
— Какво означава това?
— Едит, оставете ни — нареди Браяна.
— Да, миледи — бързо отговори слугинята и излезе от стаята.
— Реших да се върна в Ирландия — каза равнодушно Браяна, сгъна една рокля и я сложи в тапицирания с кадифе куфар.
— Защо? — Мариса бе ужасно озадачена. До днес братовчедка й не бе показала с нищо, че иска да си заминава.
— Защото трябва — бе отговорът на Браяна.
Мариса забеляза, че очите на Браяна я избягват, и заподозря, че братовчедка й крие нещо. Направи няколко стъпки към нея, хвана я за китките и попита нежно:
— Какво се е случило?
— Нищо — отвърна Браяна.
— Глупости — настояваше Мариса. — Досега изобщо не си говорила за заминаване.
— Обмислях това от известно време.
Мариса повдигна вежди.
— Нима? — Поради някаква причина тя не й вярваше.
Браяна бе обърна с гръб към Мариса. Колко трудно правеше положението й братовчедка й! Ако Мариса бе повярвала на историята с главоболието й, тя вече щеше да е далече, преди някой да се сети.
— А Джейми? — попита Мариса, като заобиколи братовчедка си и я погледна в лицето. И видя издайническото изчервяване на страните й.
— Какво имаш предвид? — Златистите очи на Браяна се срещнаха със зелените очи на Мариса.
— Не може да не си забелязала отношението на Джейми към теб — усмихна се Мариса. — Той е ужасно влюбен в теб, братовчедке.
— За всички ще е най-добре, ако си тръгна — повтори Браяна.
— Не разбирам — възпротиви се Мариса. Питаше се какво ли е предизвикало отчаянието, което бе видяла в очите на Браяна. Братовчедка й гледаше като заловено в капан животно. Дали не се боеше да поеме риска от нова любов? — Браяна — започна тя, като хвана ръката на братовчедка си, — да не би да се страхуваш, че ако се влюбиш отново, ще оскверниш паметта на Донал? Никой ли не може да го измести от сърцето ти?
Нежните въпроси на Мариса накараха златистокафявите очи на Браяна да се напълнят със сълзи. Тя знаеше, че не може да продължава да се преструва, че в брака й е имало любов.
— Бракът ми с Донал не бе такъв, какъвто си мислиш.
— Какво искаш да кажеш? — попита Мариса. — В какъв смисъл?
— Ела, трябва да ти разкажа някои неща — колебливо започна Браяна, решила да разкрие поне малко от истината, която се криеше зад фасадата на брачния й живот с Донал. И разказа на Мариса колко ужасно може да бъде обвързването с неподходящ мъж. — И така, разбираш — заключи Браяна, — че изпитах повече мъка поради смъртта на прислужницата си, отколкото заради Донал. Тя повече не можеше да понася отношението му към мен и обрече собствената си душа на гибел, за да ме освободи.
Сълзи се стичаха по бледите й страни. Мариса се отзова на очевидната мъка на братовчедка си и я притисна към себе си, опитвайки се да я успокои. При този жест Браяна се отпусна в прегръдките й, а насъбралите се сълзи потекоха свободно по бузите й.
— Ти заслужаваш да бъдеш щастлива, мила братовчедке — рече Мариса. — Джейми е много по-различен от онова адово изчадие, за което си била омъжена. Той ще те разбере, стига само да му разкажеш.
Браяна се разхълца, опитвайки се да преодолее емоциите си.
— Аз му казах, Мариса.
— А какво каза той? — Мариса бе сигурна в преценката си за Джейми.
— Той естествено бе смаян и много разгневен.
— Така и трябва — заяви Мариса.
— Не е толкова просто — настоя Браяна.
— Сигурна съм, ме Джейми е мъж, на когото можеш да размиташ, братовчедке — увери я Мариса. — Той никога не би се отнесъл лошо с жена.
— Така е — съгласи се Браяна, — той несъмнено има добро сърце.
Мариса оправи няколко непокорни мерни къдрици, които падаха безредно около лицето на Браяна, и изведнъж забеляза малка тревичка, преплетена в една от тях.
— Да не би да се страхуваш, че той ще се окаже мъж, неспособен да люби нежно и мило?
Браяна обърна глава и срещна зелените очи на братовчедка си.
— След днешния ден не се страхувам за това.
Мариса подозираше, че разбира какво иска да й каже Браяна, но искаше да е напълно сигурна.
— Любовници ли сте с Джейми?
— Да — Браяна за миг успя да се усмихне. — Това стана днес, докато бяхме на езда. Той ме помоли да се омъжа за него и тогава му обясних за нас с Донал. Почувствах се в примката на лоши спомени и си помислих, че Джейми би могъл да ми помогне да забравя. Така бих открила онова непознато удоволствие, за което само бях чувала да говорят.
Това обясняваше тревичката.
— И?
— Той ми отвори очите за онова, което двама души могат да споделят, ако се обичат.
— Това ли е причината за прибързаното ти заминаване? Искаш да съобщиш на Килрун, че ще се омъжваш отново? — запита Мариса с надежда. — Ако той има някакви въпроси, Камерън и аз ще гарантираме за Джейми, а зная, че ако трябва, и самият Чарлз Стюарт ще го направи.
Браяна се изплъзна от прегръдката на братовчедка си.
— Няма да има сватба.
Мариса се обърка.
— Няма да има сватба?
— Не мога да се омъжа за Джейми. И се връщам в замъка на брат си, защото не съм в състояние да му го кажа лично. Прекалено страхлива съм.
— Ти не си страхливка, Браяна О’Далей! — възкликна разпалено Мариса. — Ти си оцеляла от ад, който мнозина не биха понесли.
— Двама души не оцеляха — тъжно рече тя.
— Ти не си виновна — каза Мариса. — Чуваш ли ме?
— Благодаря ти, Мариса. — Гласът на Браяна премина в накъсан шепот. — Твоята вярност винаги е била утеха за мен.
— Браяна! — Мариса бе решена да накара братовчедка си да постъпи разумно. — Обичаш ли Джейми?
— Сама си зададох този въпрос днес — призна Браяна. — Тогава не бях сигурна в отговора, но го разбрах след това и именно, защото го знам, не мога да вкарам Джейми в капан.
— Да го вкараш в капан? За какво говориш? — Мариса отново бе озадачена от думите й.
— Аз съм безплодна — отвърна тъжно Браяна с ръце на корема си. — Утробата ми никога няма да даде живот на дете. Бих ли могла да откажа на мъжа, когото обичам, наследника, който заслужава? Няма да е честно. — Очите й бяха пълни с тъга. — По-добре е да го оставя да си мисли, че не го обичам достатъчно, за да се оженя за него.
— И ще изпуснеш възможността да бъдеш щастлива?
— Да, защото няма да го окова към себе си.
— Ти си глупачка, Браяна — заяви Мариса. — Защо не си му го казала? Може би за Джейми това не ще бъде пречка.
— Мислиш ли? — В гласа на Браяна се прокрадна внезапен интерес.
Мариса й отговори със студена логика:
— Никога няма да разбереш със сигурност, ако не му кажеш нищо.
— Трябва ли да го насилвам да избере мен вместо наследника, който трябва да има?
Мариса даде воля на надигащото се в нея раздразнение.
— Господ да ме опази от хора, които взимат решения вместо другите. Дай на Джейми възможност! — помоли я тя.
Браяна поклати глава.
— Не.
Мариса опита отново.
— Браяна, трябва да се бориш за любовта си.
— Така ли би постъпила ти?
— Да — призна Мариса. — И ще го направя.
— В такъв случай ти наистина обичаш Бюканън?
— С всеки изминал ден все повече и повече — отвърна откровено Мариса и продължи с тиха решителност: — И той ще бъде само мой. — Устните й се усмихнаха леко. — Зная за миналото му и то няма никакво значение, защото аз съм неговото бъдеще, както и ти би могла да си бъдещето на Джейми, ако му довериш истината. Ако те обича, ще те приеме такава, каквато си.
— А ти прие ли мъжа, за когото се венча?
— Напълно — отвърна Мариса. — Белезите му съществуват и аз не мога да ги излича. — Тя се приближи до широкото легло и прокара длани но драпериите, които, спуснати, можеха да обгърнат леглото в тъмнина. — Но аз видях мъжа зад маската, която носи. Него обичам. Смелия и верен мъж, който има бърз ум и чувство за хумор. Мъжа с желязна воля и сила, който се нуждае от любовта ми, макар все още да не иска да го признае. — Тя добави с лека усмивка: — Точно, както и аз трябва да имам неговата любов.
— Поставяш си опасна задача, братовчедке.
— Камерън си заслужава.
— И как ще я постигнеш?
Мариса я погледна с потайна усмивка.
— Нищо няма да се получи, ако просто кажа на Камерън, че го обичам. Думите не значат нищо за него. Трябва да му го покажа, защото ще го разбере по делата, и се моля на Бога да разбере и да повярва. — Мариса се върна на предишната тема. — Дължиш на Джейми Ковингтън истината, Браяна. Нали ще помислиш върху думите ми преди да вземеш решение, което би могло да разбие живота ти?
Уморена, с ум, объркан от всичко, което се бе случило през деня, Браяна най-сетне се съгласи.
— Предавам се, братовчедке, и ще сторя това, за което ме молиш.
Мариса я целуна по бузата.
— Така е най-добре.
— Предполагам — отвърна Браяна.
— Вярвай ми — каза Мариса и щом излезе, видя Чарити.
— Носиш ли ми отговор?
— Да, миледи — рече Чарити. — Негово благородие нареди да ви кажа, че отговорът му е «да».
— Добре — зарадва се Мариса. Бе хвърлила стръвта и той я бе налапал. — А сега — каза тя, понижавайки глас, — ела с мен, защото трябва да ти дам да отнесеш още едно писмо.
— Друго писмо? — каза Кам учудено.
Чарити се усмихна на графа и подаде на Джейми сгънатия лист хартия.
— То е за вас, господине.
Кам позна печата. Преди малко Чарити бе донесла подобно писмо и на него.
— От жена ми ли е?
Джейми разгледа печата.
— Така изглежда.
"Девицата и звярът" отзывы
Отзывы читателей о книге "Девицата и звярът". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Девицата и звярът" друзьям в соцсетях.