Лека усмивка трепна в ъгълчетата на устните му. Той беше точно това, което някои го наричаха — «кралският пуритан».

А какво ли ставаше с приятеля му горе? Дали физическият акт бе достатъчен, за да прогони демоните, каквито и да бяха те, които терзаеха душата на Камерън?



Пейшънс влезе в затъмнената стая. Скоро щеше да настъпи пладне и тя усети в стомаха си първите признаци на глад. Може би мъжът нямаше да се бави, след като приключи. Тя бе открила, че повечето мъже не го правят. Страстно желаеха да получат наслаждение, а после всичко свършваше. Много рядко наистина се срещаха мъже, които се интересуваха от това дали тя също бе получила удоволствие. Както и да е, сви рамене тя, едва ли имаше от какво да се оплаква. Клиентите на мадам Кардуел бяха предимно добри мъже, които търсеха нещо или някой, за когото да се хванат, макар и за кратко. А и щяха да й дадат достатъчно пари, за да може да си осигури прилична зестра. Тя имаше намерение да се омъжи за преуспяващ фермер и да роди децата, от които сега се стараеше да се предпази, като взимаше съответните мерки.

Всичко това обаче принадлежеше на бъдещето. Сега трябваше да изпълни дълга си към клиента, който бе заплатил за уменията й.

— Как мога да ви доставя удоволствие, милорд? — попита тя, пристъпвайки бавно към седналия в сянка тайнствен непознат.

— Ела тук — каза Кам. Когато тя застана пред него, Кам се изви така, че дясната страна на лицето му да остане скрита. Би предпочел да извърши деянието в тъмнина, без свещи и без разговори, да задоволи страстта си, и да си тръгне.

— Да донеса ли още свещи? — попита жената, като го изтръгна насила от мислите му. Кам се раздвижи в креслото, лицето, му се обърна право срещу нейното и той чу задавения възглас, който се изтръгна от гърлото й.

— Сега знаеш защо предпочитам тъмнината, госпожо, въпреки че това не те засяга — каза той. Виждаше очертанията на малките й гърди, напиращи под тънката материя на ризата й. Вдигна облечената си в ръкавица ръка и погали тъканта на ризата, после разголи гърдите й. Тя ахна отново, но този път той знаеше, че възгласът и не се дължи на отвращение. Допирът на меката еленова кожа до нежната плът на щръкналите й зърна бе предизвикал неволния звук. Кам я привлече върху скута си и наведе глава, за да усети вкуса на гърдите й.

Пейшънс развърза връзките, които придържаха ризата, за да освободи гърдите си и да улесни достъпа му до прелестите си. Очите й се притвориха от удоволствие, докато се отдаваше на умелите докосвания на устните му, които вършеха чудеса с нея. Начинът, по който смучеше и лижеше зърната й, разгаряше пламъка на страстта в долната част на корема й, замествайки предишния й глад с много по-съществено желание. Тя сграбчи с ръце главата му, прокарвайки пръсти през гъстите златисторуси къдрици. Косата му беше удивително чиста и мека като коприна. Допирът й до разголената й плът й доставяше огромно удоволствие и тя притискаше устата му все по-силно към гърдите си.

Посегна и хвана лявата му ръка, измъкна ръкавицата със зъби и я захвърли на пода. Лежеше в скута му. Кам пъхна ръката си без ръкавицата под алената й фуста, търсейки сърцевината на страстта й. Почувства топлата влага между краката й, пръстите му си запроправяха път през нежните къдрави косми.

Тя седна напреки върху силните му бедра, ръката й се протегна и зашава по панталоните, след това по фините му ленени долни гащи, докато не откри това, което търсеше.

Ловките й пръсти освободиха от дрехите свидетелството за мъжката му сила. След секунди тя бе отгоре му, а бедрата й се движеха срещу неговите.

Дори когато тялото на Кам реагираше физически на опитните движения на проститутката, мислите му блуждаеха в друга посока. Вместо високата, по момчешки стройна фигура, която се движеше в отговор на неговите мощни тласъци, той си представяше друга, с буйна кестенява коса, спускаща се на вълни около гъвкавото й тяло, с големи, сочни гърди, притискащи се към тънката му ленена риза, с ръце, които се движеха по гърдите му, докато той се наслаждаваше на дълбоките, страстни стонове на удоволствие, излизащи от устните й.

«Мариса» — помисли си той в мига, когато страстта му избухна на воля. Мариса.

Глава пета

— Някаква работа извън града — изрече Мариса в отговор на въпроса на братовчедка си. Гласът й издаваше нейния скептицизъм.

— И това ли е извинението му, че вчера е напуснал къщата ти? — попита Браяна.

— Да — отвърна Мариса. — Това е лъжа, разбира се.

— Защо мислиш така?

Мариса свали ръкавиците от фина еленова кожа и ги захвърли небрежно на малката мраморна масичка във вестибюла, върху която бе оставена и въпросната бележка.

— Що за работа е тази, която кара един мъж да стане от сън преди зазоряване, когато се предполага, че кара меден месец с жена си, и да го държи далеч от дома му през цялата нощ?

Тя стискаше здраво бележката във високо вдигнатата си ръка. После втренчи поглед в братовчедка си.

— Ти също не можеш да ми дадеш отговор, нали? Защото просто няма такъв — заяви Мариса.

— Може би — предположи Браяна — е трябвало да свърши някаква работа на краля.

— Не, не ми се вярва — каза Мариса. — Малко вероятно е Негово величество да подготви цяла сватбена церемония и след това да изпрати младоженеца по дворцови дела преди още да е започнал брачният му живот.

В златистокафявите очи на Браяна се появи тревога.

— Имало е и други случаи, когато кралят използва своите прерогативи, за да отпрати съпруга на жената, защото той самият я е пожелал.

Мариса се засмя в отговор:

— Ласкаеш ме, братовчедке. Негово величество съвсем не се нуждае от тялото ми, когато има на разположение толкова други жени, особено Барбара Палмърс. Макар всъщност да не се съмнявам, че ако бях от жените, които са склонни да се поддадат, Негово величество със сигурност би опитал от плода, който му се предлага, защото това е в природата му, както и на всички мъже от рода Стюарт. Но не мога да се съмнявам в уважението и добрите му чувства към моя съпруг. Чарлз не би предал приятеля си, нито пък аз бих изменила на клетвата си, за разлика от някои други жени в двореца.

— Ще вечеря ли тази вечер съпругът ти с нас?

— Изглежда, че ще го стори.

— Може би бихте предпочели да сте сами двамата? — рече Браяна.

Мариса разгъна смачканата в ръката й бележка и я прочете отново.

— Бюканън съобщава, че ще доведе със себе си и своя приятел, Джейми Ковингтън. По всичко личи, че не желае да вечеря насаме с мен.

— Мисля, че все пак би трябвало аз да вечерям в стаята си — настоя Браяна.

— Глупости — смъмри я нежно Мариса. — Тази вечер ще се храниш с мен. Не искам повече да чувам възраженията ти. Така съм казала и така ще бъде. — Дяволитите пламъчета в зелените й очи опровергаваха властните й думи. Тя вдигна ръкавиците си и ги сложи отново на ръцете си. — Хайде — подкани Мариса братовчедка си и я хвана под ръка. — Негово величество ни очаква в Уайтхол.

— Бих предпочела да не идвам, ако нямаш нищо против, братовчедке — заяви Браяна.

— Защо? — настойчиво попита Мариса.

Браяна сведе очи, а гласът й, когато отново заговори, едвам се чуваше.

— Не е редно. Аз съм вдовица съвсем отскоро и не трябва да нарушавам жалейката си.

— Това е просто покана да разгледаме кралските конюшни и да се срещнем с търговеца на коне, Браяна, не е някакво тържествено гостуване, уверявам те.

— И все пак, бих предпочела да не присъствам. Където е кралят, там е и свитата му.

«И клюката» — помисли си Браяна. И може би щеше да има някой, който бе чул за смъртта на съпруга й и се съмняваше дали наистина е било нещастен случай. Тя не можеше да рискува.

— Дори и облечена в черно, ти би засенчила всички придворни дами — увери Мариса братовчедка си и я погледна с обич. — Това е истинската причина за страха ти, нали? Не би желала Барбара Палмър да те приеме за своя съперница и да потърси отмъщение?

Браяна се засмя:

— Колко точно разгада тайните ми мисли, братовчедке. Но аз бих добавила, че Касълмейн би трябвало да се бои повече от теб, отколкото от мен.

— Ако е така, тя може да се чувства напълно спокойна.

— И все пак, моля те, пази се — побърза да добави Браяна.

— От какво?

— От престореното ласкателство на дворцовите кавалери. Ти си невероятно красива жена, братовчедке, а освен това и много богата.

Мариса долови скрития страх в гласа на братовчедка си.

— Браяна, нима досега не си разбрала мнението ми за повечето от хората на Чарлз? Медените им слова няма да ме подмамят. — Зелените очи на Мариса придобиха сериозно изражение: — Нужно е нещо повече от обикновената размяна на остроумия и красиво лице, за да допусна някого между краката си — и то при положение, че съм свободна, а вече не съм. А ти какво ще правиш, докато ме няма?

— Мислех да поседя в градината. В библиотеката ти намерих няколко томчета с поезия, които бих желала да почета. — Браяна се спря и погледна Мариса: — Позволяваш ли ми?

Пламенността, с която братовчедка й изрече молбата си, накара Мариса изненадано да трепне.

— Разбира се, че позволявам — отвърна тя. — Всичко, което имам, е и твое. Трябва да ти призная, че от години не съм преглеждала библиотеката. Мина много време, откакто за последен път бях тук заедно с цялото семейство.

Мариса замълча и си припомни времето, когато беше малко момиче и се покатерваше на коленете на щастливия си баща, докато той седеше в огромното си кресло пред камината в библиотеката. «Разкажи ми приказка, татко», казваше тя и той й разказваше: безкрайни истории за храбри прадеди, подли злодеи, благородни дела, безценна любов, безрезервна чест. В повечето случаи майка й седеше тихо край тях, бродираше и пресъздаваше безкрайно изтънчено върху тъканта сцени от приказките на баща й. Сега вече Мариса осъзнаваше, че майка й е била истински художник, защото си служеше с иглата и конеца така, както другите използват боите. Братята й, заедно с цяла менажерия от домашни любимци, допълваха картината. Да, те бяха щастливи тук, а и в различните си имения из провинцията, преди Кромуел и подобните нему да поведат страната към бунт и раздори. Сега всичко това бе изчезнало. Ако не бяха братовчедите й, тя сигурно щеше да забрави какво е да се смееш, какво е щастието, което човек намира в семейството, щеше да е забравила толкова много обикновени неща от живота заради ужасната гражданска война, разкъсала страната й на две.

Мариса съзнаваше, че сега неин дълг е да се погрижи за това в именията й отново да се възцари радостта и сладките незабравими спомени.

Но как би могла да се справи с тази задача, след като съпругът, за когото току-що се беше омъжила, бе напуснал леглото й, пренебрегвайки нейното решение да му се отдаде, както й повеляваше дългът на честта?

Безразличието му към нея беше като удар с нож върху гордостта й.

Мариса поглади с ръка огърлицата си от злато и сапфири. Нямаше повече да допусне същата грешка.



— Благодаря ти, Бридж, това е всичко — каза Джейми и избърса устни с плътната ленена салфетка. Икономът кимна и излезе от стаята. Бе донесъл бутилка чудесно бургундско вино й парче топъл най с пълнеж от дивечово месо за всеки от присъстващите. Върху поднос от порцелан лежаха филии топъл хляб, а до него имаше малка съдинка с прясно масло.

Джейми наля вино на Кам и се взря в приятеля си с внимателен поглед, докато му поднасяше чашата. Откакто бяха напуснали публичния дом, Камерън мълчеше. Джейми се чудеше дали Кам е намерил временната утеха, която търсеше, или преживяното също му е донесло разочарование.

Кам съзираше неизречените въпроси в кафявите очи на приятеля си. Знаеше, че Джейми би желал да узнае как се бяха развили нещата между него и проститутката. Разбираше също, че Джейми не се интересува от пикантните подробности, а е загрижен за доброто му емоционално състояние. Но какво ли би могъл да му каже? Че успешно бе блудствал с проститутката? Наистина беше успешно, ако човек измерваше успеха с приключването на акта. Той не беше такъв наивник, че да вярва в искреността на виковете от удоволствие. Преди може би щеше да държи на това, дори само за да се докаже пред самия себе си. Сега вече до такава степен не го беше грижа, че дори не мислеше за това. Не можеше да довери на Джейми каква студенина беше почувствал, когато проститутката се беше опитала да доближи устните си до неговите, как я беше отблъснал настрана в желанието си да запази отношенията им колкото се може по-формални. Не искаше никаква фалшива близост помежду им, никакви празни жестове на интимност. Просто си беше послужил с нея така, както би си послужил и с нощното гърне.