Къде се бавеше Сузана? В този момент чу, че някой се изкашля силно зад гърба му. Това бе Тоби, застанал на горната площадка на стълбището.

— Роухън? Миледи? Готови ли сте?

Зад момчето изскърца врата, последва вик.

— О, Тоби, как можа?

— Истински фанфари — заяви силно баронът. — Започва се. — Усмихна се в очакване. Тогава тя се появи до брат си. Младият мъж не помръдна. А и не мислеше, че би могъл да го направи, дори и да иска. Можеше само да я съзерцава. — Сузана?

Гласът му прозвуча ниско и дрезгаво. Продължаваше да я гледа, докато тя слизаше и с всяка следваща стъпка се приближаваше към него.

Движеше се толкова бавно и предпазливо, че лорд Маунтвейл започна да се пита дали не е сложила някакви нови обувки, които й убиват. Беше му се заклела, че вече нищо не я боли и не й се вие свят.

— Доволна съм — обади се Шарлот. — Лично ще поздравя Сабин, макар тя вече да знае прекрасно, е че е истински гений.

— О, Боже! — възкликна неволно синът й, въпреки че не възнамеряваше да казва каквото и да било.

Беше виждал десетки жени, по-красиви от снаха си, но те не бяха оставили никаква следа в душата му.

Сузана спря и най-после го погледна. Прокара език по горната си устна.

— Добре ли изглеждам? Роклята е на майка ти, но тя ме увери, че цветът ми подхождал. Никога досега не съм носила този нюанс на синьото. Да не би да е прекалено светло? Или прекалено тъмно? Тоалетът е прекрасен. Досега не съм притежавала нещо толкова хубаво. Сабин ми направи прическата. Добре ли е? Харесват ли ти всички тези плитчици, лимби и тям подобни?

Младият мъж положи усилия да се концентрира.

— Харесвам този нюанс на синьото и панделата в същия цвят в косите ти. Изглеждаш приемливо. Да, дори прекрасно. Готова ли си? Мисля, че чувам да пристигат първите ни гости. Майко, ела да ни дариш с по една нежна усмивка и да увериш бедната Сузана, че няма да изплаши гостите.

— Да, прескъпи мой. Ти не ме посрами, Сузана.

— Благодаря, Шарлот.

— Къде е Мариан? Най-после те пусна, така ли?

Младата жена се усмихна, макар да беше толкова нервна, че се чувстваше като пред припадък.

— Обещах й от ябълковия сладкиш на готвачката, ако се отдели от глезена ми.

Тоби, целият в черно по подобие на барона, се засмя и разтърси глава.

— Мариан е малка негодница. Попитах я кое иска, майка си или ябълков сладкиш, и тя изкрещя „сладкиш“ с цяло гърло.

— Звучи интересно — обади се лейди Маунтвейл.

Лорд и лейди Донтри пристигнаха първи. Роухън харесваше лорда, който се грижеше добре за земите си и се отнасяше справедливо към арендаторите. Имаше късмет и с децата си, но съпругата му беше друго нещо. Тя контролираше мъжа си, четирите дъщери и двамата им сина и дори превзетата мисис Гибс, местна матрона, която можеше да проследи корените си назад до самия Уилям I. Маунтвейл предполагаше, че лейди Донтри би могла да нареже цяла риба с езика си, без да спре да говори.

И едва по средата на този прием узна за друг от големите й таланти. Вечерята бе преминала доста приятно и бе дошло време за танците.

Баронът изигра един котильон със Сузана, а след това бърз шотландски рил с майка си. Всички се отнасяха към снаха му с подчертано любопитство. Дочу коментари по повод нейното отвличане и как бе яздил обратно до Маунтвейл Хаус, като я държал гола в скута си. Бе очаквал да чуе подобни преувеличения. Като цяло обаче бе по-скоро горд от съседите си. Поне повечето приказки бяха добре прикрити зад шепите им. И се държаха учтиво със Сузана, когато не говореха за нея.

Наблюдаваше я докато танцува с Еймос Мортимър, един сух джентълмен, който отглеждаше свине, но не за да ги продава, а като домашни любимци. Тя танцуваше красиво. Колкото до нейния партньор, той също се справяше доста добре с това, макар на пръв поглед да изглеждаше, че прекалено тънките му крака не биха го удържали дори прав.

Беше почти полунощ, когато Тоби го хвана насред поредния шотландски танц.

— Побързай! Побързай, Роухън! Хванали са на тясно Сузана и ще я закопаят. Изглежда така, сякаш всеки момент ще избухне. Или ще се строполи. Повечето пудра е паднала от лицето й и синините се виждат. По-бързо, трябва да сложиш край на това. Само ти можеш да го направиш.

— Кой? Какво да спра? За какво говориш, Тоби?

Но момчето вече бе изтичало навън от балната зала и хукна нагоре по стълбите. Роухън го следваше по петите. Да не би похитителят й да се бе измъкнал отново? Да не би да я бе пленил?

Тоби спря рязко пред отворената врата на стаята за почивка на дамите. Даде знак на младия мъж и притисна показалец към устните си.

13

— Наистина вече се чувствам много по-добре, мадам — отвърна с привидно спокойствие Сузана на своята събеседничка, лейди Хаксл, но баронът усети, че в действителност й се искаше да закрещи. — Толкова сте мила, че се интересувате от здравето ми. Признавам, че известно време не бях в особено цветущо състояние.

Лейди Донтри беше изпратила напред част от войската, за да омаломощи неприятеля. Сега вече можеше да атакува; оръдието бе насочено и готово за стрелба. Усмихна се мило и убийствено на младата жена.

— Виждам, че скъпата Шарлот е успяла да прикрие синините на лицето ви.

— Да.

Трите дами я бяха заобиколили и двамата не можеха да я видят от прага. Това бе странно. Какво ли искаха тези жени?

— Колкото до останалото — продължи лейди Донтри, — видях, че го давахте доста бързо с младия Питър Брайър, бедното момче. Той всъщност не е чак толкова опитен… имам предвид вашия тип опитност.

За какво говореше тази жена?

— Да — отвърна Сузана, — бях доста задъхана, когато свърши танцът. Та защо Питър Брайър е „бедното момче“?

— Както казах, давахте го прекалено бързо.

Лейди Карингтън разбра, че събеседничката й намеква нещо. Искаше й се да излезе веднага, но другите две буквално бяха завардили изхода.

Мисис Хаклс, очевидно близка приятелка на лейди Донтри, нямаше търпение да продължи разискването на темата.

— Но вие не за първи път го давате така бързо, нали? Всички ви видяха гола в обятията на барона. Дланта му лежеше върху бедрото ви. Всички ви видяхме. Мисис Гудгейм бе направо шокирана, както и лейди Донтри, и аз самата. Той ви бе увил в ризата си и в горната си дреха. Явно ви беше видял гола.

— Но мен ме отвлякоха — отвърна младата жена, като вдигна длани в знак на протест и може би с надеждата да ги отпрати, но ги свали миг по-късно, разбрала, че това е безполезно. — Наистина бях отвлечена. Моят похитител е тук, в къщата. Попитайте когото и да било от лакеите. Попитайте Шарлот. Или пък барона.

— Не става въпрос за това, скъпа — обади се мисис Гудгейм. — Искам да кажа, че баронът дори ви докара дотук и ви сложи в леглото. Откъде знаем ли? Ние знаем всичко. Той вероятно дори си е поискал обратно жакета и ризата; това е напълно в неговата природа. Той ви е опознал, бедна ми мисис Карингтън, опознал ви е.

— Да — намеси се лейди Донтри, отдавна забравила за неискрената си учтивост. — На всички ни е ясно, че една наскоро овдовяла млада жена не внимава чак толкова за репутацията си.

— Но аз съм вдовица от една година.

— Една година е нищо за жена като вас. Ами да, в присъствието на смайващия си девер вие изгубихте и последния морал, за който сте могла да претендирате. Прелъстихте ли горкия барон? Но това всъщност е без значение.

— Не — обади се мисис Хаклс, първия хор от гръцката трагедия на лейди Донтри, — него няма да можете да излъжете да се ожени за вас, както вероятно сте сторили с бедния Джордж Карингтън — толкова жалко за родителите му. Не, един мъж не може да се ожени за съпругата на брат си. Такъв е законът. На вас очевидно този факт не ви е бил известен. Е, сега вече го знаете. Най-добре си вземете детето и оставете на мира горкия барон и милата му майка. Натрапихте им се по най-вулгарен начин.

Сузана ги съзерцаваше прехласнато. Главата, която не я бе боляла от два дена, започваше да пулсира заплашително. Очите я боляха от взиране в трите натрапници, които я бяха наобиколили и я гледаха с ентусиазма на жесток съдия в пълна с крадци зала. Искаше да се измъкне оттук, но знаеше, че ще трябва да ги събори, преди да й позволят да излезе.

Не й оставаше друго, освен да се опита да ги вразуми. Изгледа ги подред и разтвори ръце.

— Но какво съм направила?

— Съблякла си си дрехите и си се опитала да прелъстиш бедния барон, като си се престорила, че онзи те е ударил — заяви без капчица колебание лейди Донтри. — Вече обсъдихме това. Тук не си добре дошла. Всъщност дори се питаме дали наистина си била женена за горкия старомоден Джордж. Скъпият барон ще открие всичко за теб и тогава ще те изрита оттук, заедно с момчето и малкото копеленце.

Сузана бе готова да се нахвърли върху събеседничките си. Надяваше се, че ще им счупи я ръката, я крака, с късмет дори главата. Как смееха да наричат Мариан копеле! От войнствените й намерения я възпря мъжки глас.

— Дами, надявам се, че не ви притеснявам.

Това бе Роухън, който се придвижваше грациозно покрай нейните неприятелки в стаята за отдих на жените, за чието съществуване по принцип един джентълмен дори не би трябвало да подозира. Снаха му изправи гръбнак, вперила поглед в него. Откога беше тук? Колко бе чул? О, Боже, какво ли щеше да направи?

Той продължи да говори все така невъзмутимо.

— Приятно е човек да има толкова грижливи съседи, нали, Сузана? Изглеждаш ми малко преуморена. Постарах се да те накарам да останеш в леглото, но ти настояваше, че не можеш само да лежиш, а и костите ти започнали да гният. Виж сега какво стана. Ще трябва да кажа на майка си да дойде веднага, за да се погрижи за теб. Мили дами, радвам се, че всички сте тук, тъй като щяхте да се погрижите за Сузана, ако бе припаднала. Благодаря ви за вашата загриженост, за вашето великодушие.

— Милорд, мисис Карингтън определено все още не е чак толкова добре, за да танцува с такава жар — обади се лейди Донтри. — Вече й го казахме.

— Да, струва ми се, че чух нещо такова — отвърна баронът. — Знаете ли, след като ви послушах, започнах да се чудя за някои неща. Нима предполагате, че след като лицето й изглежда така, случилото се е станало по неин замисъл? Нима мислите, че изглежда така зле благодарение на грима? Питам се дали всичко това не е някаква хитрост?

Мисис Хаклс се произнесе с толкова гръмък, изнесен глас, че би могла да оглуши цял кон на петнайсет метра разстояние.

— Бихме предположили, че се шегувате, милорд. Наистина сарказмът в думите ви е прекалено голям, за да бъде шегата ви успешна, но въпреки това ние ще го приемем като опит за шега. Тя бе съвсем гола само преди три дни…

— И вие я носехте — додаде лейди Донтри. — Скъпият ми съпруг забеляза, че ръката ви е върху крака й… върху горната част на крака й. На разголения й крак. И, естествено, това не му повлия добре.

— Завиждаше, така ли?

— Милорд!

— Умишлено отклонявате темата — заяви лейди Донтри.

Затова пък те трите очевидно бяха готови да я разискват до безкрайност. Именно в този момент младият мъж осъзна, че това нямаше да има край. Сузана щеше да бъде отлъчена от обществото. Било си е само мечта, когато се е надявал, че всичко ще се нареди, че съседите му ще приемат нещата. Вероятно просто трябваше да й даде нейните двайсет хиляди лири стерлинги и да я прати да си върви по живо по здраво. Да, най-добре беше да направи така. Това бе единствената почтена постъпка. Тя го заслужаваше, независимо стореното от Джордж. Така щеше да се освободи от нейното присъствие, да разреши всички проблеми, които бе донесла със себе си. Да, точно така и щеше да постъпи.

— Всъщност, дами, вие сте напълно прави — каза в крайна сметка баронът. — Чух като питахте дали изобщо е била омъжена за брат ми и дали детето й не е незаконно. Позволете ми да бъда откровен с вас, тъй като ме познавате от малък и интересите ми винаги са ви лежали на сърцето. — Пое си дълбоко въздух и изрече: — Бяхте абсолютно прави. Мисис Карингтън никога не е била омъжена за брат ми Джордж.

До този момент Сузана го бе наблюдавала с възхищение, което се полага за велик оратор, който разбива на пух и прах другите претенденти. Но изглежда сега не го бе чула правилно. В момента бе способна само да го гледа като отровена, както впрочем правеха и трите вещици. Кръвта пулсираше болезнено в главата й, повдигаше й се. Успя да се добере до един стол и да се отпусне на него. Затвори очи. Може би ако ги подържеше така, всичко щеше да изчезне.

— Всичко е наред, любов моя — усмихна й се Роухън, а гласът му прозвуча гальовно и успокоително.

Изумлението й бе такова, че дори успя да отвори отново очи. „Моя любов ли?“ Какво бе замислил пък сега? О, Боже, чувстваше, че то нямаше да й хареса, каквото и да беше.

— Да. Разбирате ли, мили дами, тя никога не се е омъжвала за Джордж. Аз съм онзи Карингтън, за когото се е омъжвала. Сузана е моя съпруга от четири години и половина. Да, така е. Мариан е нашето законно дете.