Разбира се бракът бе нещо ново за него. Може би изречените от мистър Байъм слова бяха причината за загадъчната, дори плашеща го реакция. Просто удоволствието бе прекалено голямо, а самоконтролът — прекалено малко. Беше се забравил напълно. А това не му допадаше никак. Интересно дали и тя се бе чувствала по същия начин. Обърканият, реещ се поглед в очите й говореше, че най-вероятно бе точно така. Роухън се надяваше да е така. Една жена не би трябвало да се страхува от своя съпруг. Би трябвало да го желае, да го използва и да му се наслаждава.

Сузана го бе използвала много добре. Най-после риданията й преминаха в хълцане. Баронът обаче все още не казваше нищо, а и какво ли можеше да й каже? Усети точно момента, в който младата му съпруга заспа.

А я познаваше едва от две седмици без един ден.

* * *

На следващата сутрин не я събуди, както бе обещал, поради простата причина, че той самият отвори очи едва когато на вратата на спалнята се почука леко. Младата жена лежеше почти отгоре му, косата й го гъделичкаше по носа, коляното й бе върху корема му.

Почукването се повтори.

Защо не се бе събудил по-рано?

Маунтвейл въздъхна, измъкна се внимателно изпод нея, зави я добре и наметна халата си.

— Боже милостиви — прошепна той, щом отвори вратата. — Ти ли си, Тинкър? Крайно време беше да се появиш.

— Да, милорд, и мистър Пулвър е с мен. Той беше болен и не можех да го оставя. Аз му бях болногледачка. Но сега вече сме тук, милорд, за да се погрижим за вас.

— За мен вече се погрижиха, благодаря ти, Тинкър. Вратовръзките и шалчетата ми обаче сигурно са пострадали в твое отсъствие.

— Мистър Фиц ни каза, че сте се оженили, милорд. Оженили! И то не скоро, а преди няколко години, дори години преди смъртта на баща ви, и че имате дете, момиченце. Че сте баща. И сте пазили всичко това в тайна. Не сте казали дори на мен. Никакъв намек дори. Абсолютно нищо. Всичко това е крайно необикновено, милорд. Не сте го споделили дори с мистър Пулвър. Ако гърлото все още не го болеше много, той само щеше да ви каже колко мъчно му е станало, че не сте му се доверили. Аз обаче не мога да повярвам на това, милорд, не и за човек с вашите апетити…

— Може би ще намериш някой не толкова трънлив път за словесните си упражнения, Тинкър. Да, женен съм, благодаря. Ако погледнеш зад гърба ми, ще видиш моята съпруга в леглото ми. Да, държах го в тайна от всички, в това число и от майка си. Сега стана ли ти малко по-леко? Така, какво искаш сега?

Внезапно зад гърба на Тинкър се появи Пулвър. Гласът му бе пресипнал и нисък.

— Не бихме искали да се натрапваме, милорд… — изкашля се, — …но сигурно си давате сметка, че сме изумени. Почти до безсловесност.

— Радвам се, че не си започнал да грачиш заради ангината, Пулвър, но все още звучиш като самия дявол. Иди при мисис Бийт. Тя знае лек за всяка болест. А след това си легни и не ставай поне до обяд. А сега, питам отново, какво искате двамата?

Внезапно на изпитото лице на Тинкър се изписа изненада.

— Мили Боже, някой ме ухапа!

И той се извъртя, за да застане пред широко усмихнато момиченце. Щом той си отмести, малката прелетя през пролуката и прегърна с две ръце крака на барона.

Той се наведе веднага и я вдигна.

— Добро утро, мишленце. Добре ли спа? Пусна ли кръв от крака на мистър Тинкър?

— Той ми стоеше на пътя — обясни Мариан и погледна от височината на ръцете на Роухън към двамата господа, които имаха вид на ударени от гръм.

— Тинкър, Пулвър, това е моята дъщеря, Мариан.

— Тя прилича страшно много на вас, милорд.

— Да, прилича — отвърна без колебание младият мъж.

— Може да наследи и прекрасния характер на баба си — обади се Тинкър. — О, Боже — възкликна миг по-късно той, — нейно възхитително височество е вече баба. Това е немислимо, невъобразимо, направо абсурдно. Трябва да е съсипана. О, Боже!

— Не се притеснявай. Мариан и съпругата ми допаднаха много на майка ми. Скоро ще се запознаете и с Тоби, братчето на моята жена. Добро момче е, учи при мистър Байъм, докато тръгне в Итън. Така, питам ви за трети път, какво искате?

В този момент Мариан се дръпна напред.

— Мама — рече тя и се дръпна още по-силно.

О, не, не можеше да стане така. Всичките му изпълнени с нежност видения как събужда Сузана и как наблюдава красивите й, замаяни от съня очи да подивяват от страст, започнаха да избледняват.

— Върви — рече Маунтвейл и постави детето на пода.

То хукна към леглото и започна да го щурмува. Успя да смъкне повечето завивки на майка си, докато се мъчеше да се качи при нея.

Чу Сузана да изпъшква, а след това да се смее.

— Скъпичко, добро утро. Колко красива си тази сутрин. Ела да ме прегърнеш.

Не след дълго младият мъж чу смукане на пръсти и се усмихна. Обърна отново поглед към Тинкър и Пулвър. Те го съзерцаваха така, сякаш му бяха израснали кучешки зъби и по устата му се бе появила пяна.

Усмивката изчезна от лицето му.

— Така, какво има? Все още е сутрин, нали, и западното крило не е пламнало, а? Да не би мисис Бийт да ви е настанила на тавана?

— Ами, милорд, започна Пулвър, — работата е там, че мис Лили се появи в дома ви в Лондон, защото била много притеснена за вас. Ние не знаехме какво се е случило, тъй като нямахме никаква връзка с вас, освен писмото, което изискваше присъствието ни тук. Не можехме да обясним нищо на мис Лили. Тя е разтревожена, милорд. Не разстроена, защото това не е в стила й, но определено разтревожена.

— О, по дяволите — възкликна младият мъж.

Изобщо бе забравил за съществуването на Лили, което не бе особено похвално от негова страна.

— Решихме, че ще искате да научите незабавно — додаде Тинкър. Снижи глас и продължи да говори, като прикри уста с длан. — Баща ви, милорд, никога не забравяше да информира всички дами за своето местонахождение.

Роухън завъртя очи.

— Благодаря, че ме информирахте. Пулвър, след като си тук, ще ти намеря работа. Не, почакай… оставаш да почиваш в леглото до обяд. После може да се усамотиш със сметките за чифлиците на имението. Възможно е по-късно да се присъединя към теб, ако пожелая да се самобичувам. Но, честно казано, подобно решение ми се струва доста невероятно.

И затвори вратата на спалнята под носовете им.

21

Обърна се и видя Сузана, седнала в леглото, придърпала завивките до врата си, тъй като бе съвсем гола. Мариан седеше в скута й и пееше някаква песен, която подозрително приличаше на петостишията на Джейми.

Маунтвейл се приближи до леглото и се пъхна под одеялото.

— Е, мишленце, ще попееш ли сега и на мен?

— Трябва да поговоря с Джейми — рече с въздишка младата жена.

— Струва ми се, че познах песничката.

Наведе се и я целуна по бузата. Разпери пръсти и започна да разресва разбърканите й коси. Тя го съзерцаваше безмълвно.

— Отново ли се чувстваш като животно?

Потърка кожата на главата й, след което започна отново да й разресва косите.

— Мариан е тук.

— Защо си играеш с косата на мама, Роухън?

И той изплю камъчето, без да се замисли.

— Тя има най-красивата коса на света, мека като козинка на норка, и обичам да я пипам. Но снощи майка ти спа много неспокойно. Просто оправям заплетеното с пръсти.

Сузана изсумтя.

— Какво е норка?

— Едно животинче с много ценна козина. Ще ти подаря маншон от норка за рождения ден. — Момиченцето го гледаше, наклонило глава на една страна, точно както правеше и Джордж. После вдигна длан и докосна косите на майка си. — Мека — заяви то.

Миг по-късно пръстите му политнаха отново към устата. Облегна се върху гърдите на младата жена. Не след дълго мляскащите звуци станаха по-тихи и спокойни.

— Притеснява ме това, че сякаш изтривам всичко за Джордж, като променям миналото му така, сякаш изобщо не е съществувал — рече тихо Роухън. — Ще взема дори дъщеря му. Ще й кажем ли истината някой ден? Не знам. Но това ме притеснява, Сузана.

Тя лежеше гола в леглото му, а дъщеря й спеше върху нея. Всичко това му се струваше много странно. Но не чак толкова странно, колкото изминалата нощ. Под сериозния тон в гласа му младата жена дочу болка. Изкашля се.

— Джордж не заслужава да бъде заличен. Но, от друга страна, заслужава ли да има дъщеря, да има Мариан?

— Той бе съвсем млад.

— Както и аз. Бях дори още по-млада от него. Това извинява ли го?

— Не, разбира се, но жените като че ли усещат по-добре от мъжете нуждите на живота. Той беше още момче.

— Не е бил момче, ако наистина е замислял нещо с онзи мистър Ламбърт. Не е бил момче, щом е наел онзи мним свещеник да ни венчае наужким.

— Да, права си, естествено. Въпреки това, Сузана, честно казано се моля в Оксфорд да открием нещо, което да обясни, да оправдае поне донякъде явната нетактичност и себичност на брат ми.

— Да оправдае противозаконните му действия, може би?

— Да.

— Роухън, ние ще открием истината. После ще се справим с нея, с онова, което открием, каквото и да е то. Надявам се, че Джордж не е злодей, но онова, което научих за него през последните дни, действа страшно обезкуражаващо. Днес ще можем ли да тръгнем?

— Утре сутринта, обещавам. Непрекъснато отлагам, нали? Но днес трябва да се свършат доста работи. Нали видя двамата мъже на прага? Тинкър, пълният и по-ниският, е моят камериер, а преди това е бил камериер на баща ми. Слабият, който като че ли е готов всеки момент да се строполи в ковчег, е Пулвър, секретарят ми. Трябва да им помогна да се настанят, да въведа Пулвър в делата на имението. Ако не работи, той съвсем ще спре да се храни. Не бих искал да бъда отговорен за гладната му смърт.

— И те са дошли само, за да ти кажат това за твоята любовница?

— Значи си чула, така ли?

— Била толкова разтревожена за теб, че отишла в лондонския ти дом, нали? Любовница, която посещава къщата на своя покровител?

— Не, но, разбираш ли, Лили не я бива в писането. Научих я на някои неща, но когато е разтревожена, забравя как да пише дори собственото си име.

— Учил си твоята любовница да пише?

— А защо не?

— Като че ли мъжът не може да живее единствено със секс.

— Това не е пълната истина. Даже човек с моята репутация от време на време има други мисли в главата си освен секс. Лили би ти допаднала. — Спря да говори за момент, загледан в портрета на един отдавна умрял представител на семейство Карингтън, след което добави: — Отдавна я познавам. Тя не е някое двайсетгодишно момиченце. Тя е зряла жена.

— Не е ли странно това?

Баронът изви вежди. Косата му бе разбъркана. Тъй като бе рус, наболата по лицето му брада не личеше много. Сузана отмести поглед към русите косми по гърдите му. Бе галила тези гърди, бе чувствала космите по тях между пръстите си. И всичко това й бе доставяло удоволствие.

— О, разбирам. Тя ли обучава новопостъпилите в твоя харем?

— Така, какво знаете за харемите, лейди Маунтвейл?

Тя придоби внезапно съкрушен вид.

— Почти нищо. Освен, че сега, както изглежда, съм част от един от тях.

Роухън вдигна длан и започна отново да глади косите й.

— Скоро ще се наложи да мина от другата ти страна. Косата ти оттук вече е гладка като коприна, няма нито едно заплетено кичурче.

Младата жена въздъхна и се облегна на него, завряла буза в рамото му. Мариан се размърда услужливо, докато се намести по малко и върху двамата.

Вратата се отвори и през нея подаде глава Тоби.

— Тоби, преди да влезеш, иди да намериш Фиц; кажи му, че бихме искали закуската да ни бъде сервирана тук. Можеш да се присъединиш към нас. Както виждаш, Мариан вече го е направила. — Едва изчака момчето да излезе, за да се обърне отново към своята съпруга. — Какво ще кажеш, ако призная, че нямам никакъв харем?

— Хайде, хайде, мъж с твоята репутация. Имаш няколко десетки жени. Снощи не трябваше да се изненадвам изобщо, когато ме накара да си изгубя ума. Пък и нали си известен с уменията и майсторството си?

— Всъщност — промълви замислено Маунтвейл, — последната нощ бе истинска изненада и за мен самия. Докато те галех с пръстите си, ти направо избухна. Много добре го направи, Сузана.

— Не го направих нарочно. Нямах представа, че един мъж може да прави подобни неща на една жена.

— О, да, но това не е всичко. Това е страстта… понякога човек изобщо не контролира реакциите си. Точно така се чувствах снощи и аз. И много се надявах тази сутрин да повторим всичко, но какво може да стори човек?

Мариан засмука по-силно пръстите си.

* * *

— Хареса ли ти снощи, скъпа моя?

Не би трябвало да се шокира от въпроса й, знаеше, че не би трябвало. Вече познаваше достатъчно добре свекърва си, за да знае, че за нея е напълно нормално да я пита дали е била съвсем гола с някой мъж в леглото и дали го е оставила да прави с нея всевъзможни неща, доставили й удоволствие. Сузана преглътна рязко, после изправи рамене. Какво друго можеше да направи?