Простена отново, когато ръката му се плъзна под нощницата й и помилва чувствителните коленни ямки. От деня, когато той я освободи от прозореца, носеше бельо под нощницата, но сега разбра колко е била глупава да вярва, че парченцето коприна ще запази добродетелта й. Трябваше да знае, че за мъж като дракона то представляваше повече дразнител, отколкото препятствие.

Едва когато го чу да пъшка, тя се сети за копринените си гащички. Сръчните аристократични пръсти намериха без усилие кичурчетата между бедрата й, чиято влажност издаваше желанието й. Бедрата й се подадоха, поканиха го — не, помолиха го да й натрапи тъмната си воля.

„Ето какво било“, помисли си неволно Гуендолин и безсилно отметна глава назад. Това значи беше греховното блаженство, за което Неса и Глинис бяха заменили невинността си. Той глезеше устата й с целувки, милваше я и я галеше, даде й възможност да се наслади на медения нектар на опиянението. След малко палецът му помилва свежата пъпка на входа на утробата й и два пръста се плъзнаха в топлия отвор, който никога преди това не беше посрещал мъж.

Гуендолин сама не усети как се разтвори, за да приеме милувката му. Тялото й се разтърсваше от нови и нови вълни на удоволствие. Поиска да произнесе името му и с ужас установи, че не знаеше как да го нарече.

Той беше непознат. Абсолютно чужд мъж без лице, наведен над нея в мрака, мушнал ръце под полата й.

Толкова я досрамя, че й се зави свят. Тя изплака и се отдръпна от него.

— Не! — изпищя тя и се изтръгна от ръцете му. Той я последва до края на сянката.

— Какво ти стана? Нима помисли, че ще те принудя? За бога, Гуендолин, аз не съм чудовище!

Тя се вкопчи в облегалката на дивана и се постара да успокои дишането си. Не искаше да плаче пред него, пък и не можеше да хълца сърцераздирателно като Неса и Кити.

— Вие не разбирате. Не е заради вас, а заради мен. — Тя сведе глава. — Трябваше да ви го кажа веднага. Всички жени в нашето семейство много лесно показват слабостта си.

Мъжът се изсмя облекчено.

— И това ли е всичко? Уверявам ви, скъпа, че онова, което изпитахте, е напълно нормално. Няма нищо лошо да изпитвате удоволствие. Това е приятно и за вас, и за мен.

Гуендолин изпита още по-силно унижение.

— Знаете ли какво казват мъжете от селото за сестра ми Неса? „Внимавай, като вдигнеш полата на момичето Уайлдър, да не видиш там друг мъж.“ И си намигат, бутат се и си шушукат. „Знаеш ли кое е по-хубаво от това да проснеш по гръб момичето Уайлдър? — Да го накараш да коленичи!“

Драконът я наблюдаваше от мрака. Мълчанието му беше неразгадаемо.

— Неса се раздава без остатък и накрая не остана нищо, което да я определя като личност. А Кити, най-малката, тръгна по нейния път. Но как бих могла да ги съдя, като не съм ни на йота по-добра от тях? Предлагам се на първия непознат с топли устни и пламенен език, който ме обработва с целувки и ми разправя, че съм имала мека кожа!

Той мълча дълго — достатъчно дълго, за да може Гуендолин да се запита дали не го бе наранила с думите си.

— А ще ми кажете ли на колко такива негодници сте се предложили досега?

Гуендолин изхълца, но бързо се овладя.

— На нито един. Само на вас.

— И това ми било леко момиче — изсмя се подигравателно той.

— Не можете да отречете, че ви разреших недопустими волности!

— Аз не ги смятам за недопустими — отвърна той и в гласа му звънна гняв. — Първо ми позволихте да ви целувам по устата. После ми позволихте да помилвам великолепните ви гърди. А след това допуснахте да пъхна пръсти във…

— Престанете! — изплака Гуендолин и затисна ушите си. Подигравката му беше непоносима. — Как можах да ви позволя всичко това, след като дори не знам името ви? Нито съм виждала лицето ви!

— Това е вярно — отговори спокойно той, — но преди малко бях готов да се закълна, че познавате сърцето ми.

Тя изхълца отново, но успя да потисне сълзите си. Така й се искаше да падне в обятията му… Но тя беше пленница на лунната светлина, както той беше пленник на мрака. Докато той отказваше да й разкрие самоличността си, пропастта помежду им оставаше непреодолима като тази между кулата и морето. За да изпревари поредния пристъп на слабост, тя се обърна рязко и избяга от залата.

Лунната светлина падаше на тесни ивици през отворената врата. Свободата мамеше.

Вместо да избяга навън, Гуендолин хукна нагоре по стълбата. Драконът остана сам в мрака. Тя не видя как той изскочи от залата и я последва, без да се плаши от лунната светлина. Не видя и как се свлече до стената и зарови ръце в косите си, докато слушаше хълцанията й от кулата.

15

— В името на бога! — изгърмя Айзи и с все сила тръсна върху масата коритото с мръсните нощници.

Кити се сгърчи като от удар, а Глинис едва успя да спаси бисквитките си от мръсната вода, която плисна от коритото. Дремещото куче веднага усети събиращите се буреносни облаци, скочи и избяга навън.

Кити и Глинис си размениха страхливи погледи, но не посмяха да се обадят. Айзи изсипа съдържанието на коритото в голямото ведро, което вреше на печката, грабна дървената лъжица и се зае да бърка дрехите. Приличаше досущ на злобна вещица, която забърква дяволски питиета.

След малко в кухнята влезе Неса. Очите й бяха подути, косата разрошена. Макар че отдавна бе минало десет, тя явно не си беше отспала.

— За бога, Айзи, трябва ли да крещиш с все сила и да вдигаш такъв шум? Ще събудиш и мъртвите.

— Ще събудя мъртвите, но не и теб. — Айзи извади лъжицата от водата и я размаха. — Имам пълното право да крещя и да вдигам шум. Станала съм на разсъмване, когато вие двете най-сетне се прибрахте вкъщи. Цяла нощ се мотаете с разни мъже…

Кити се изчерви, а Неса падна в най-близкия стол. Глинис съчувствено й подаде една бисквитка.

— Тъй като в момента се интересувам само от Лаклан, би трябвало да кажеш „с един мъж“.

Слугинята извъртя очи.

— Добре де, от мен да мине, с един мъж. Утре ще дойде следващият.

— За разлика от Неса аз съм вярна. Докато бях омъжена, не съм изневерявала на съпрузите си — подчерта Глинис.

— И това ги е вкарало в гроба. Бедните старчоци трябваше да изпълняват ролята на дузина силни млади мъже.

Неса се разсмя, Глинис се нацупи и захапа поредната бисквитка.

— По-добре да бях закусила в някоя от къщите си, Айзи. Когато си в лошо настроение, с теб е невъзможно да се разговаря цивилизовано.

Айзи посочи с лъжицата към стената.

— Ако ти, госпожичке, беше затворена по цял ден с умопобъркания си баща, сигурно щеше да си постоянно в лошо настроение! Не знам как сестра ти е издържала няколко години. На нейно място щях да умолявам дракона да ме изяде!

За момент всички утихнаха, замислени за Гуендолин.

— Вчера татко ме сбърка с мама — заговори след малко Кити. — Вкопчи се в полата ми и ме помоли за прошка.

— Така и трябва. Защото неговата ненаситност погуби бедната ви майка.

Момичетата зяпнаха смаяно. Никога не бяха чували Айзи да говори така. За момент сгорещеното й от огъня лице пламна още по-силно.

Тя им обърна гръб и ожесточено разбърка дрехите с дървената лъжица.

— Исках само да кажа, че непременно държеше да й направи син. Прав си е човекът, кой би се радвал на три моми като вас?

— Да, всеки мъж иска син… — промърмори с отсъстващ вид Кити и бутна чинията си.

Глинис я погледна загрижено.

— Какво става с теб, малката? От няколко дни си мрачна. Никога не си била такава.

— Да не си бременна? — Неса стисна ръката й.

— Само това липсваше — простена Айзи. — Още един задник за бърсане.

Кити издърпа ръката си и удостои сестрите си с гневен поглед.

— Не съм бременна! Не си ли спомняте, че още преди години ме научихте как да се пазя?

Неса се отпусна назад и си наля чаша чай.

— Би трябвало да ми бъдеш благодарна — отвърна укорно тя.

— Така ли? Защо не ме научи на нещо по-полезно? Например да кърпя чорапи, да лъскам сребро или да водя домакинството!

— Виж, миличка, повечето мъже не държат особено на лъснатото сребро — опита се да я успокои Неса.

Кити се ядоса още повече.

— На света има много мъже, които не мислят единствено за онази работа.

Глинис и Неса си размениха многозначителни погледи.

— Всеки здрав и силен мъж се интересува от онази работа.

— Сигурно си срещнала мъж, който е устоял на чара ти! — досети се Неса.

Кити сведе глава.

— Той изобщо не ме намира красива. — Тя се загледа мрачно в чашата си.

Глинис помилва косата й.

— Това е смешно. Всеки знае, че ти си най-красивото момиче в Балиблис.

— Само тя не го вижда. — Неса се усмихна малко изкуствено.

Глинис смръщи носле и отново се обърна към Кити.

— Да не си направила някоя глупост, момиче? Да не би да си влюбена?

Кити изплака жално, остави чашата си и скри лице в ръцете си.

— О, защо не изпратихте мен при дракона?

— И какво ще намери у теб похотливият дракон? — опита се да я развесели Глинис. — Той иска само девственици!

Айзи изпръхтя презрително, Неса и Глинис избухнаха в смях, но Кити отново изплака, скочи и избяга от стаята.

Сестрите се загледаха смаяно след нея. Смехът им заглъхна.

— Какво му става на това момиче? — попита неодобрително Неса.

— Не знам, но ще разбера — отговори решително Глинис и стана.



Облегнат на една бойници, драконът седеше на върха на северната кула. Отдавна не беше виждал как изгряващото слънце позлатява вълните, отдавна не беше усещал милувката на южния бриз. Подложи лицето си под слънчевата светлина и въздъхна доволно.

Бурята беше прочистила въздуха и светът се чувстваше като новороден. Искаше му се и неговите грехове да се отмият толкова бързо.

Затвори очи и видя пред себе си Гуендолин, обляна от лунната светлина. Разрошената коса беше като златен ореол, бузите зачервени от удоволствието, което той й бе дарил. Тя беше една от богините от фреските в кулата, слязла за малко на земята. Но нейните дарове не бяха за смъртните.

Особено за човек като него.

Той си припомни колко наранена и засрамена беше тя, когато избяга от него, и скри лице в ръцете си. Даже когато искаше да дари радост, той носеше само болка.

Приглушени стъпки и неловко покашляне му подсказаха, че вече не е сам.

— Отидох да видя какво прави Гуендолин. Вратата беше отворена. Първо си помислих…

— Че ще я намериш в моето легло — завърши драконът и изгледа пронизващо приятеля си. — Не ми се иска да навредя на славата си, но изкуството ми да прелъстявам претърпя провал.

— Щом е така, защо тя не е избягала?

— Попитай нея.

— Не исках да я будя. Видях по бузите й засъхнали сълзи. Сигурно е заспала, както е плакала.

В гърдите на дракона лумна гняв.

— Какво не е наред, Тапър? Да не би да ти омръзна да си играеш със селяните? Не се ли забавляваш вече?

— О, разбира се, че се забавлявам — отговори Тапър и се облегна на отсрещната бойница. — Баба Хай е на легло, защото вярва, че гайдата е всъщност ревът на феите на смъртта, дошли да вземат душата й. Синът на подкована се сби със сина на дърводелеца, защото се обвиниха взаимно, че бащите им са предали Маккълог. А пък Иън Слоан едва не застреля жена си, когато се събудил от поредното пиянство и я сбъркал с дракона. Или поне той така твърди. — Тапър извъртя очи.

— Май вече се чувстваш у дома си сред хората от Балиблис? — подхвърли драконът и го погледна изпитателно.

Тапър се изчерви.

— Нали трябва да им измъкна хилядата фунта.

Драконът се обърна отново към морето. През миналата нощ, под омаята на сладките, нежни целувки на Гуендолин, мрачните му планове бяха забравени. Но този момент беше бегъл като удоволствието, което споделяха. Той не можеше да й предложи бъдеще, само минало.

Погледът му проследи чайката, която се спускаше почти отвесно към скалите.

— Корабът е хвърлил котва в заливчето зад скалите. Чакат само знак от мен, за да се махнем оттук.

— О, но ние не бързаме, нали? — попита стреснато Тапър. — Аз обработвам селяните, но точно сега не бива да прибързваме. Какво ще кажеш да им дадем още четиринадесет дни?

Драконът стана от мястото си.

— Не мога да чакам толкова дълго! Не знам дали разполагам дори с още една нощ.

Той се хвана за парапета и втренчи поглед в далечината. Как да обясни на Тапър, че защитата на мрака се е обърнала срещу него? Че вече го е страх от тъмното? Страх, че ще се издаде сам и ще се качи в кулата. Че вече не му е достатъчно да наблюдава Гуендолин, докато спи, а иска да влезе в леглото й и да завладее устата и тялото й.

Той не я излъга. Никога нямаше да я принуди да му се отдаде. Щеше да приложи изкуството си на прелъстител и тя щеше да го допусне до себе си. Но тогава щеше да се почувства като още по-страшно чудовище, отколкото и без това беше.