Той пъхна пурата в устата си и продължи напред. Беше отскоро в Лондон и още нямаше врагове. Най-много да беше оскърбил невярната съпруга с острата си забележка.

Обаче гневният съпруг щеше не да го проследи по пътя към дома, а да се изправи пред него и да го извика на дуел. Естествено Бърнард нямаше да му откаже това удовлетворение. По-добре да го улучи пистолетен куршум — това беше по-бързо и по-почтено, отколкото да се напие до смърт.

Кой би помислил, че една хубава къща на популярния Баркли Скуеър в сърцето на Лондон може да изглежда по-самотна и плашеща от руината на брега на морето в шотландските планини? Ярко осветените прозорци на съседните къщи посрещаха обитателите си с добре дошли, отнякъде се чуваше детски смях и весело дрънкане на пиано, през отворена врата падаше лъч светлина. Къщата на Бърнард в края на улицата очакваше стопанина си мрачна и мълчалива.

Тъкмо когато се качваше по стълбището, той забеляза трепкаща светлина на горния етаж. Спря и се хвана за чукчето на вратата. Беше готов да се закълне, че бе освободил Дженкинс за вечерта. Взря се напрегнато в тъмните прозорци, но призрачната светлина бе изчезнала. Поклати глава, отключи входната врата и се закле никога вече да не пие шампанско, а само портвайн.

Вечеря със студен ростбиф и хляб и се задълбочи в сметките си. Седя над книгите, докато числата затанцуваха пред очите му. Беше толкова изтощен, че изкачи с мъка стълбите до спалнята, въпреки това заспа едва след полунощ.

Събуди се рано сутринта от адски рев. Седна в леглото и установи, че тъжната мелодия беше произведена от гайда. Само след миг свирнята спря толкова внезапно, та Бърнард помисли, че е сънувал.

Необясними шумове от стъпки. Трепкащи светлини в самотна къща. И обвиняваща мелодия на гайда насред Лондон.

Или сънуваше, или беше на път да полудее. Опипа по шкафчето си за свещ и прахан. Тъкмо когато установи, че и двете липсваха, разбра още нещо.

Не беше сам в стаята.

Някой беше проникнал в спалнята му. Някой дишаше тихо — като контрапункт на лудо биещото му сърце. Той измъкна безшумно изпод възглавницата си зареден пистолет и насочи дулото към едва доловимата сянка.

— Кой сте вие, по дяволите, и какво търсите в моята къща?

— Някои твърдят, че съм предводителката на клана Маккълог, други ме наричат господарката на Уейркрейг Касъл, но вие, сър, можете да ме наричате милейди Дракон.

27

Да види как Гуендолин излиза от сянката — това беше все едно слънцето да излезе иззад пелената от облаци. Неочакваната светлина му причини болка в очите. Тя беше като сън в лавандуловосиньо. Меките линии на копринената рокля подчертаваха чувствените извивки на тялото й. Косата падаше на златни вълни около лицето, сините очи блестяха топли и живи.

— Добре. Значи сънувам — промърмори на себе си той и присви очи. Ала когато отново ги отвори, Гуендолин все още беше там и го наблюдаваше със снизходителна усмивка.

— Махни това нещо, преди да е гръмнало.

Трябваше му малко време, преди да проумее, че все още стискаше пистолета. Изпълни молбата й с трепереща ръка.

— Не беше много умно от твоя страна да ми откраднеш свещта и да оставиш пистолета. Не разбираш ли, че можех да те застрелям?

— Разбира се, че нямаше да ме застреляш. — Тя показа трапчинките си. — Пистолетът не е зареден.

Бърнард хвърли ненужното оръжие на шкафчето, ужасно ядосан на себе си.

— А къде скри Тапър с гайдата му? На тавана ли е?

— В мазето. Но не се притеснявай за него. Кити му прави компания. Нали знаеш, меденият им месец още не е свършил. Убедих я, че е много по-вълнуващо да дойдат с мен в Лондон, вместо да ходят в Единбърг.

— Нова копринена рокля. Пътуване до Лондон. Радвам се да видя, че си намерила приложение на хилядата фунта, които ти оставих.

— Точно така. И защо не? — Тя вдигна вежди. — В крайна сметка си ги спечелих.

За миг Бърнард загуби ума и дума.

— Наистина ли мислиш, че съм ти ги оставил като възнаграждение за… за…

Тя вдигна рамене.

— Какво друго трябваше да си помисля? Когато се събудих, ти беше изчезнал и бе оставил златото.

Бърнард беше готов да скочи от леглото и да я раздруса, когато се сети, че не понасяше нощниците и предпочиташе да спи гол. Панталонът му беше хвърлен на стола до вратата. А може би Гуендолин беше скрила и дрехите му?

Той скръсти ръце на гърдите и я изгледа заплашително.

— Има неща, за които не може да се плати, скъпа госпожо.

Под трепкащата светлина на свещите не можа да различи дали Гуендолин поне малко се беше изчервила.

— Или да кажем, че те струват само това, което човек е готов да плати.

В очите му светна бдителност.

— Защо дойде в Лондон, милейди дракон? Да не си търсиш невинна жертва?

— Ако беше така, нямаше да дойда в Лондон. — Гуендолин приседна на ръба на леглото, на достатъчно разстояние от ръцете му. — Не търся неопетнена кръв, а достоен за доверие адвокат.

— И за какво ти е адвокат? Или си решила да нахлуваш в чуждите къщи и да будиш обитателите им с гайда?

Тя го потупа успокоително по стъпалото.

— Не ставай глупав. Искам да обсъдя възможностите за анулиране на брака си. Или при нужда за развод.

Бърнард падна тежко във възглавниците. Не беше подготвен за ледените тръпки по гърба си.

— Искаш да се разведеш с мен?

— И защо не? Ти заяви, че ми връщаш свободата, нали? Сигурно не можеш да очакваш, че цял живот ще гния в онази купчина камъни. Ти може би нямаш намерение да се ожениш отново, но аз не искам да прекарам сама остатъка от дните… и нощите си. — Тя му хвърли предизвикателен поглед.

— Няма ме едва от няколко седмици и ти вече мислиш за друг мъж?

— Вече имах възможност да се убедя, че в Балиблис не липсват кандидати. Например Рос…

Бърнард щеше да скочи от леглото — по дяволите панталонът!

— Рос? Ти да не си полудяла? Той те остави да те изяде драконът! Той искаше да те изгори на клада!

Гуендолин подреждаше диплите на роклята си, сякаш изобщо не забелязваше вълнението му.

— Може би си прав, но откакто съм водачка на клана, Рос се показва само от най-добрата си страна. Отрупва ме с внимание и любезности. — Тя се усмихна кокетно. — Всеки ден ми носи букетче от диви рози или друг малък знак на внимание. А пък ако с Рос не си допаднем, ще се насоча към Лаклан. Той е много нещастен, откакто Неса го заряза заради племенника на подкована.

— За бога, жено! Как така ще се омъжиш за Лаклан! Та той има снопчета косми в ушите!

Гуендолин го погледна с прелестна невинност.

— Всички казват, че това е знак за мъжественост…

Бърнард беше сигурен, че вече не е звяр, но от гърлото му се изтръгна дълбоко ръмжене.

— Само при горилите, Гуендолин!

Тя се изправи и се заразхожда около леглото му, придавайки си вид на дълбоко замислена.

— Може би си прав. Благодаря ти, че ме предпази от такава ужасна грешка. Трябва много добре да обмисля за кого да се омъжа.

— Слава на небето! — пошепна безсилно той.

След като обиколи няколко пъти стаята, тя оповести решението си.

— Най-добре е да си потърся обожател в Лондон! По-рано ми липсваше самочувствие, но ти ме убеди, че имам какво да предложа на мъжете. И не си единственият, който е на това мнение. — Тя скръсти ръце и се изправи пред него, сякаш се готвеше да му чете от библията. — Днешната мода предписва на жената да бъде крехка като силфида, но предвидливият мъж в крайна сметка избира добра кокошка за разплод.

Бърнард се наведе към нея, питайки се кой ли беше негодникът, внушил тези глупости на жена му.

— От кого чу това?

— Естествено от леля Тафи. Тази любезна дама прие всички ни в дома си, след като бащата на Тапър го изхвърли, задето се е оженил за шотландско момиче без нито едно пени зестра. Тя се разгневи ужасно на виконта и го лиши от наследство. След смъртта й Тапър ще наследи цялото имущество.

— Ако я надживее — възрази мрачно Бърнард, който беше готов да убие стария си приятел заради ролята, която беше изиграл в този цирк.

Тъй като вече не издържаше да стои далече от Гуендолин, той уви бедрата си в чаршафа и стана.

— И как смяташ да се сдобиеш с многообещаващ кандидат за женитба? Искаш ли да ти представя няколко? — Той се изправи пред нея и се поклони подигравателно. — Здрасти, Дейвид, стари момко. Това е жена ми Гуендолин. Ще бъдеш ли така добър да се ожениш за нея?

Гуендолин се засмя звънко.

— С това грозно и мрачно лице ще прогониш всички ухажори.

— За съжаление не успях да прогоня теб…

— Точно обратното, скъпи — ти избяга от мен. И защо? — Тя се нацупи и се престори, че размисля. — О, да, спомних си. Ти не си момчето, което съм обичала някога. Не знам защо забрави най-важното: аз също не съм малкото момиче от някога. — Тя сложи ръце на гърдите му и усети напрягането на силните мускули. — Аз не искам момчето, което обичах. Искам мъжа.

Куражът й беше неустоим. Бърнард улови китката й и отведе ръката й до мястото, където между бедрата му пулсираше огън.

— Ако е така, дошла си на правилното място.

Тя го помилва нежно, примигна и дъхът й се учести. Бърнард я привлече към себе си и завладя устните й. Сладката й уста го посрещна с вкус на зрели ягоди със сметана. Езикът му потърси неговия и желанието му избухна с дива сила.

Стенейки, той падна на леглото и постави Гуендолин отгоре си. Доброто му намерение да я вземе бавно и внимателно бе забравено под напора на страстта.

Нямаше търпение отново да проникне в топлата й утроба.

След гореща, мокра целувка той пъхна ръце под полите й. Нямаше време да свали копринените гащички, а просто ги разкъса. Още една целувка, и пръстите му проникнаха в нея с ритъма, който жадуваше да имитира друга част на тялото му. Тя се нагоди към движенията му и зачака с нетърпение радостите, които беше готов да й даде.

Бърнард бързо махна чаршафа и когато Гуендолин отново се отпусна върху него, членът му проникна дълбоко в утробата й.

Тя се разтрепери. Силното младо тяло се притисна до бедрата му и той я изпълни цялата. Тя искаше мъж и той й даваше всеки сантиметър от този мъж.

Бърнард вдигна ръце и помилва зачервените й бузи.

— Хайде малко да забавим ритъма, ангеле мой. Искам ти да се насладиш на тази езда също като мен.

Решен да й достави цялото удоволствие на света, той я хвана за хълбоците и я задвижи в ритъм, достатъчно бърз, за да увеличава насладата, и достатъчно бавен, за да им позволи да запазят разума си. Скоро се окъпа в пот, защото забавянето му струваше неимоверни усилия. Но като погледна блаженото лице на Гуендолин, бе обезщетен за всички мъчения.

Изчака, докато тя отметна глава, отвори устни и тихо захленчи, и мушна ръка под полата й. Трябваше само да я докосне с върховете на пръстите си, и тихите й въздишки преминаха във викове на удоволствие.

Самообладанието му се пропука. Хвана я отново за хълбоците, но вече не беше способен да нагоди тласъците си към ритъма на нейното удоволствие. Жаждата да се движи в нея отстъпи място на много по-силния примитивен инстинкт. Все пак на върха на екстаза, докато тялото му се разтърсваше от силни тръпки, успя да потисне зверския си рев.

Гуендолин падна тежко върху него. Той я прегърна, притисна я до гърдите си и се закле, че никога вече няма да я пусне да си отиде.



Бърнард нахлу като вихър в трапезарията на вила Тапингъм в Майфеър и изрева:

— Къде е тя?

Тапър, който тъкмо поднасяше към устата си филийка с масло и мармалад, застина насред движението. Кити избърса устничките си с ленената салфетка и сведе глава. В утринната си роба от тънък поплин и обшитото с дантели боне тя изглеждаше учудващо елегантна и зряла за осемнадесетгодишна хлапачка от планините на Шотландия.

Младоженците не седяха — както беше обичайно — един срещу друг на голямата маса, а един до друг — достатъчно близо, за да може крачето на Кити нежно да се плъзга по прасците на съпруга й.

След Бърнард влезе развълнуваният иконом.

— Прощавайте, сър. Опитах се да обясня, че леля ви никога не става преди обяд и не приема абсолютно никого преди два, но джентълменът не пожела да ме чуе.

— Няма нищо, Добинс. Той не е джентълмен.

Слугата побърза да се оттегли. Бърнард удари с юмруци полирания плот на масата и се огледа. С разбърканите коси и развързаната вратовръзка повече от всякога приличаше на звяр.

— Къде е тя? Какво сте направили с жена ми?

Тапър отпи малко горещ шоколад от порцелановата си чашка.

— Защо? Липсва ли ти?

— Когато тази сутрин се събудих, не беше до мен в леглото.

Тапър се намръщи подозрително.

— Много странно. Никога досега не си имал проблеми да задържиш дамите в леглото.

— За никоя от тях не съм бил женен — изграчи разярено Бърнард.