— О, знам, знам… — Корнелия го погали по гърдите. — Ще бъда предпазлива и сдържана пред другите. Ала тук сме само двамата… Не може ли да се порадваме тайничко?

— Може би мъничко — засмя се Пизон, приведе се и я целуна дълго и замечтано.

— Ще закъснееш — промърмори Корнелия между целувките. — Тази сутрин Галба ще те представи пред войската. — Тя, разбира се, нямаше да се яви в преторианските казарми, където не допускаха жени.

Пизон прокара пръсти през косите й.

— Ще почакат.

— Ммм… — целуна го унесено тя. — Наистина ли?

Надяваше се да остане, но той простена и се изправи.

— Не, права си. Трябва да вървя.

Корнелия донесе най-хубавата му тога, отпрати робите и му помогна да се облече.

— Вдигни ръка, не, другата… Не мърдай…

— Ще закъснея — промърмори Пизон.

— Ще се оправдаеш с похотливата си съпруга — отвърна тя, нагласяйки диплите по раменете му.

— Непременно — съгласи се той с престорена строгост. — И после ще те направя августа.

Корнелия се усмихна скромно, прикривайки вълнението си. С добродетелност и проницателност Ливия, съпругата на император Август, бе заслужила титлата августа и правото да придружава мъжа си, когато обсъжда политически въпроси.

— Сенатът няма да се съгласи. Твърде млада съм за августа.

— Ще се съгласи. Това ще е първият ми декрет. — Пизон преметна през глава единия край на тогата си. — Но най-напред, скъпа, ще се опитам да убедя Галба да плати надницата на преторианците. Полага им се, а не бива да им позволяваме да роптаят.

— Кой би възроптал срещу теб?

Устните му намериха нейните и те се целунаха отново. Отвън долетяха стъпки и Пизон се отдръпна бързо, а в сърцето на Корнелия се надигна копнеж да продължи да я целува, макар, разбира се, наследникът на престола да е длъжен да спазва благоприличие. Обърна се с усмивка и видя на прага центурион Друсус Денсус, стиснал шлема си под мишница. Зад него стояха двама преторианци в червено и златно.

— Готови сме да ви придружим до двореца, сенаторе. Изпратиха още един отряд на ваше разположение.

За миг Корнелия се почувства неловко, че са я сварили в нощна роба и с коси, разпуснати свободно по гърба, но не успя да потисне лъчезарната усмивка, напираща върху устните й.

— С радост ти поверявам сигурността на следващия римски император, центурионе.

Денсус се усмихна.

— С радост изпълнявам дълга си, домина.

— Останете с домина Корнелия днес, центурионе — нареди Пизон. — Другият отряд ще ме придружи до казармите.

— Да, сенаторе — отдаде стегнато чест Денсус.

Пизон не я целуна за сбогом, ала стисна ръката й под прикритието на тогата.

— Августа — отрони едва доловимо и тръгна, император от главата до петите. Макар да не беше редно да мисли така засега.

Корнелия почака и когато Пизон се скри от погледа й, не се сдържа и се завъртя в кръг, надавайки тих победоносен вик. Приглушен смях й припомни, че центурионът още стои пред прага. Тя се изкикоти, неспособна да се овладее.

— Съжалявам, центурионе. Скоро ще съм по-благопристойна, обещавам.

— Няма да кажа никому, домина — поклони се той. — Докъде ще ви придружа тази сутрин?

— До храма на Фортуна. — Богинята на късмета определено заслужаваше жертвоприношение. — И на Юнона. — За по-лично жертвоприношение. — После ще се присъединя към съпруга си да чуя предсказанията на гадателите. Тази вечер сигурно ще има и гощавка.

Корнелия положи повече грижи за външния си вид от обикновено. Прибра косите си в по-изящна плитка, избра стола от тъмнозелена коприна, закопчана със златна брошка на рамото, и решително извади огърлицата, която Пизон й подари за миналогодишните Луперкалии — масивен квадратен смарагд на фина златна верижка и квадратни обеци. За обикновените съпруги няма значение дали носят бижута през деня, ала жената на императорския наследник трябва да изпълнява ролята си. Сега Галба очакваше от тях да изглеждат безупречно (макар, както Пизон отбеляза суховато, императорът да не им бе увеличил издръжката, за да подпомогне царствения им начин на живот). И въпреки че Пизон щеше да стане император едва след смъртта на Галба, задълженията на Корнелия като първа дама на Рим щяха да започнат далеч по-рано. Галба нямаше съпруга, нито майка, нито сестри — несъмнено щеше да възлага на Корнелия ролята на домакиня на императорските приеми.

Центурион Денсус се поклони много ниско, когато тя най-сетне се появи, покрила косите си със златен воал.

— Императрице! — възкликна той.

— Не още, центурионе — сгълча го Корнелия.

— Императрица духом, домина. — Огледа я възторжено. — До мозъка на костите.

Чу как хората си зашепнаха, когато слезе от носилката пред храма на Фортуна.

— Ще бъде императрица! — замълви множеството. — Избраха съпруга й за императорски наследник!

Сториха й път дори без преторианците да се намесват и Корнелия коленичи сама — средоточие на всички погледи — пред статуята на Фортуна. Богинята на щастливата съдба, изваяна от розов мрамор, стъпила върху колелото, с което направлява човешката орис. Колелото, издигнало Пизон и Корнелия толкова нависоко. Корнелия затвори очи с искрена благодарност и жреците без никакво колебание доведоха най-здравия бик пред жертвения олтар.

Корнелия се изправи, за да избегне пръските кръв.

— Тя е бъдещата императрица — надигна се отново шепотът, когато заслиза по стълбите.

— Вижте смарагдите…

Определено не беше сбъркала, че ги избра. Плебеите обичат показността.

Центурионът помаха да докарат носилката и Корнелия прие протегнатата му за помощ загрубяла длан.

— Центурионе! — възкликна импулсивно тя, когато седна и той понечи да се отдалечи. — Искам да поговорим!

— Както желаете, домина — и той тръгна редом с носилката, която се вдигна плавно, а очите му се изравниха с рамото на Корнелия.

— Какво се говори в преторианските казарми? — Знаеше какъв безценен извор на сведения са телохранителите, а всяка императрица трябва да разполага със собствени източници. — Доволни ли са от избора на Галба?

— Достатъчно — предпазливо отговори той.

— Говори открито, Денсус.

Той сви рамене. Крачеше енергично до носилката, ръката му не се отлепяше от гладиуса — късия меч, а алените пера се поклащаха над главата му. Ранобудни амбулантни търговци хвалеха стоката си от двете страни на улицата, а при вида на преторианците другите носилки отстъпваха път на Корнелия.

— Все им е едно дали Галба ще посочи муле за наследник, стига да им плати надниците.

— А той отказва засега.

— Да. Сенатор Отон раздава щедри подаяния в казармите. Мнозина го харесват. Моите войници обаче не са от този сой — побърза да добави Денсус. — Подбирам само най-добрите. Повечето обаче са алчни кучи синове, домина — той се изчерви. — Съжалявам…

— Не се извинявай. Казваш истината. — Дори първата дама на Рим може да си позволява дребни волности от време на време, за да поощрява преданост. — А легионите в Германия? И те ли са… хмм… алчни кучи синове?

— Носят се слухове, че са провъзгласили губернатор Вителий за император. Ала не е само слух, домина.

— Не мога да повярвам, че са способни на такава глупост — небрежно подхвърли Корнелия. Сенатор Вителий… е, той беше дебел пияница, в чийто ум се въртяха само гуляи и състезания с колесници. — Сенатор Вителий никога няма да стане истински император.

— За разлика от сенатор Пизон. — Думите му я изненадаха. — Той ще бъде добър император, домина. Справедлив и стабилен.

Корнелия се усмихна зад ветрилото.

— Одобрението ти ще го зарадва, сигурна съм.

— Не го приемайте като незачитане, домина — Денсус пропъди рояк кресливи хлапета и продължи: — Доскоро ни управляваше Нерон, днес е ред на Галба, утре ще е сенатор Пизон. Познавам императорите. Той ще ни донесе добро.

„Не бива да подценявам редовите войници“, реши Корнелия.

— Радвам се, че мислиш така, Денсус.

Той й се усмихна и я погледна дружелюбно изпод перата върху шлема, а Корнелия му позволи да поеме ръката й, когато слезе от носилката и се смеси с множеството пред статуята на Юнона — внушително светилище в Капитолийския храм в чест на покровителката на съпругите и майките, възправена строго до олтара на Юпитер. Както винаги стъпалата гъмжаха от жени — млади жени се надяваха на щастлив брак, жени в напреднала бременност молеха за леко раждане, достолепни матрони търсеха помощ за порасналите си синове и буйните си дъщери. Юнона чуваше всичко.

Този път Корнелия остана глуха за шепота и за възторзите, които посрещнаха смарагдите и преторианците й. Коленичи безмълвно — една от многото — и сведе глава.

„Велика богиньо! Императорът трябва да има син и наследник. Дай ми син.“

След като колелото на Фортуна ги беше издигнало толкова нависоко, не се ли полагаше щастливата звезда да ги осени и за това?

Осем години брак и нито помен от дете. Никаква злополучна бременност. Нито една седмица закъснение на месечния й цикъл.

Корнелия се взря в строгото мраморно лице.

„О, Юнона! Моля те! Чуй ме!“

Стълпотворението тук прояви по-голяма неотстъпчивост, когато преторианците й запроправяха път обратно към носилката — любопитните жени се домогваха по-близо да огледат до най-дребната подробност бъдещата императрица: как е облечена, как се държи, как изглежда. Корнелия не успя да запази обичайното си спокойствие. Въздъхна тихо, когато Денсус я върна при носилката.

Центурионът неочаквано проговори:

— Юнона ще чуе молитвите ви, домина.

— Молитви? — примигна Корнелия.

— За… за каквото се молите. Ще го изпълни.

Той отстъпи назад, преди Корнелия да се запита дали знае за какво се моли толкова горещо.

— … толкова голям и златен, Марсела, не можеш да си представиш! И силен! Вдига ме във въздуха, когато правим любов! Абсолютно божествено е. Отначало беше срамежлив, но аз току настоявах за масажи и накрая схвана идеята.

— … приспособиха се добре в конюшнята на Червените, въпреки че се опитаха да ги нахранят с развалено зърно. Не изключвам да са сложили отрова. Сините са готови на всичко…

— Побързайте! — пришпори ги Марсела, без да прикрива раздразнението си от братовчедките. От едната й страна Лолия напиваше за любимия си русокос жребец, от другата Диана бърбореше за проклетите си Червени. Чудно как още не беше умряла от скука. Милостива Фортуна! Братовчедките й нямаха ли скрити мисли?

— Хайде! Искам да стигнем до Домус Ауреа.

— … не разбирам защо ни отмъкна от Марсово поле — оплака се Диана. — Гледах как трибуните се надбягват с впряговете си. Не стават за истинска надпревара, разбира се…

— … ако използвам речника на Диана, той е чистокръвен жребец! — въздъхна замечтано Лолия. — Сигурно не бива да говоря така пред Диана. Не си омъжена, скъпа, но едва ли си в пълно неведение за житейските факти. Конете са прословути любовници.

— Може би — сряза я Марсела, — но поне не го обсъждат.

В този студен и ветровит зимен ден слънцето се криеше зад буреносни облаци. Отнякъде проехтя гръмотевица. „Лоша поличба.“ Ала всички поличби бяха лоши през тази първа седмица от новата година — още откакто представиха Пизон в казармите на преторианците. Жертвеният бик се оказа болен, с увреден черен дроб и войниците започнаха да мълвят, че вещае сериозно злощастие. Галба обаче ги смълча с викове.

Дали наистина бяха замълчали?

Преддверието на Домус Ауреа гъмжеше от хора и жужеше възбудено — въоръжени стражи, придворни във фини ленени тоги и с бижута, трескави роби. Въпреки неспокойния трепет, свил сърцето й, Марсела се озърна да огледа прословутия Златен дом на Нерон. Пищен дворец с триста празнични зали и сто акра съвършено поддържани градини. Място за интриги, красота, любовни афери и тайни, докато император Нерон подрънкваше на сребърната си лютня и наблюдаваше всичко — жизнерадостен и не съвсем здравомислещ бог.

— За пръв път ли идваш тук? — прошепна Лолия, когато ги въведоха в залата за пиршества. — Откакто…?

— Да. — Марсела вдигна очи към приказния таван: гравирана слонова кост със скрити жалузи, които се въртяха бавно и разпръскваха благовония и розови листенца върху гостите долу. Сега таванът беше неподвижен и неосветен. — Този път поне не съм единственият гост.

Онази нощ през миналата пролет наистина беше сама. Поради объркване робите бяха заредили тавана не с един, а с три различни парфюма. Накрая Марсела не само се чувстваше като блудница, но и миришеше на лека жена.

— Не отивай — посъветва я сестра й, чула поканата, която й отправи Нерон. — Не бива да му позволяваш да те петни, макар да е император!

— Кажи му, че ти е лошо — намеси се Лолия.

Но всъщност нямаше избор. Баща й вече беше мъртъв, а Луций за кой ли път беше поел в странство. Гай оставаше сляп за всичко; вълнуваха го единствено новите му задължения като глава на семейството. Тулия, при всичките й приказки за женско целомъдрие, беше готова лично да достави зълва си в леглото на императора, само и само да спечели благоволението му. Не й оставаше друго, освен да стисне зъби, да облече най-красивата си роба и отиде в двореца.