— Горкият Салвий! — След смъртта на Отон Корнелия бе склонна да прояви съчувствие към брат му. Той се завърна в Рим далеч по-скромно, отколкото го напусна — смирен и непретенциозен без властническия ореол на брат си. „Дори не си пука кокалчетата вече“, отбеляза тъжно Лолия.

Вителий го бе пощадил, поне засега, но всички в Рим го отбягваха. Дядото на Лолия благоразумно уреди развод на малкото си съкровище и си прибра зестрата до последната сестерция. Два дни по-късно Фабий Валент я поиска за съпруга.

— Готово — заяви Лолия и се огледа без особена радост. Прислужниците се скупчиха край нея да я понапудрят за последно или да добавят някоя декоративна фиба в косите й — козметичката, фризьорката, маникюристката, стилистката, шивачката и момичето, което се грижеше за кожата й, строени като центуриони. Зад тях на опашка се редяха робините като легионери, грейнали от гордост от съвършеното си творение.

— Не изглеждам ли чудесно — въздъхна без капчица ентусиазъм Лолия, но зараздава монети на жените. — Съжалявам за огледалото. Вземете си почивен ден. Вероятно ще се забавлявате повече от мен.

Корнелия побутна настрани чашата с вино и последва Лолия навън. На три от предишните сватби на Лолия тя придружаваше младоженката. Сега обаче Тулия очакваше Лолия при останалите й гости, гласеше припряно диплите на кораловочервената си роба и хокаше сина си Паулиний.

— Добре, добре… — Тулия огледа Лолия от главата до петите. — Нов съпруг за лятото. Да се надяваме, че ще го задържиш по-дълго.

— Изненадвам се, че Гай издържа толкова дълго — отвърна със сладък гласец Лолия. — Маркус Норбан явно е надарен с нечовешко търпение. Гласът ти стърже като нокти по мрамор.

Тулия тръсна изкуствените си къдрици, сляпа за решителните опити на малкия Паулиний да се изкачи по ръба на фонтана.

— Гай не се оплаква.

— Скъпа, ти не позволяваш на Гай да каже и дума. Вече никой не знае какво мисли.

— Толкова се радвам да видя отново малкия Паулиний — намеси се припряно Корнелия и свали сина на Тулия от ръба на фонтана. — И Маркус ли е тук?

— Не, не чу ли? — прозя се Тулия. — Вителий го хвърли в затвора за нещо си, та засега Паулиний ще е при мен. Чудя се дали да не го изпратя извън града за известно време. Не искам да свързват името Норбан с мен.

„Клетият Маркус.“ Корнелия остана поразена от тази новина и все още я обземаше безпокойство, когато се сетеше. Маркус Норбан — в тъмница заради престъплението да носи кръвта на император Август в жилите си. Вителий сигурно щеше да го освободи скоро. Нали започваше нова ера? Нищо лошо нямаше да се случи, щом Отон умря. Нищо лошо.

Е, най-малкото можеше да се погрижи за невръстния Паулиний, докато баща му е в затвора. Особено след като Тулия притежава майчински инстинкти на камък. Корнелия открай време обожаваше Паулиний — енергичен и забавен чаровник.

— После ще ловиш жаби — сгълча го тя и го свали пак от фонтана. — Олеле, Паулиний, трябва да те подстрижем! Ще го направя собственоръчно утре, а после обещавам да си играем дял ден!

— О, богове! — въздъхна Лолия и нервно отпрати един паж да извика дядо и от залата за приеми, където се суетеше около празничната трапеза. — Време е да започваме, а Фабий още го няма.

Тулия изгледа рубините на Лолия — по-големи от нейните.

— Сигурно му е писнало от теб по-бързо, отколкото на другите.

— Той иска парите ми, скъпа Тулия, а на кого му писва от пари? На теб — никога — усмихна се Лолия. — За щастие Фабий ще похарчи моите по-бавно, отколкото ти пилееш парите на Гай. Знаем как разори Маркус, преди да се разведеш с него.

— Аз предлагам на съпрузите си по-привлекателни примамки от парите.

— Например? — попита Лолия. — Най-скучният секс в Рим?

В този момент се появи дядото на Лолия, намести перуката си и ги изпепели с поглед. Тулия изсумтя неодобрително и млъкна, а Лолия целуна малката Флавия, която грееше в усмивка в прегръдките на дядо си, окичена с празничен цветен венец. „Велика Юнона!“, помисли си Корнелия, „само Флавия е засмяна!“ Сватбеното шествие се изниза мрачно пред вратата.

— Искаш ли да вървим заедно, Паулиний? — попита Корнелия, понеже майка му го бе забравила напълно.

— Да, моля — просия той и пъхна ръчичка в нейната. — Мама мрази сватбите.

— Така ли?

— Или мрази само сватбите на леля Лолия — замисли се той. — Или леля Лолия.

„Quando tu Gaius, ego Gaia.“ Поредната сватба. Корнелия настани Паулиний в скута си и зачака. Рубините на Лолия примигваха на слънцето като десетки алени очи, свещеникът се дразнеше, че младоженецът закъснява и бави церемонията. Фабий Валент най-сетне изтрополи по стъпалата, следван от група свои командири и германски военни. Странна сбирщина — груби провинциалисти с чорлави коси, покрити с белези ръце и недодялан латински. Съвсем различни от сенаторите в строги тоги от антуража на Галба и елегантните придворни от свитата на Отон. Дори не бяха римляни. Ала колкото и недодялан да беше, Фабий Валент и мъжете му сега владееха Рим. „Вчера е бил никой“, дивеше се Корнелия, докато поредният съпруг на Лолия повтаряше клетвата, намигвайки на хората си. „Нищо и никакъв командир на легион. Днес всички му се кланят доземи.“ В какви странни времена живееха!

„Фабий Валент поне е красив“, зарадва се Корнелия за Лолия. Беше висок и смугъл и добре сложен, в ризница, която не си бе направил труда да свали, на четирийсет и шест, но жизнен като наполовина по-млад мъж. Очите му измерваха одобрително рубините на Лолия, докато изпълняваше безучастно церемонията. Жертвеният бик се замята уплашено пред стълбите на олтара и едва третият удар на ножа разпори врата му. Лоша поличба, но нима някой предсказа краха на предишните бракове на Лолия?

Корнелия усети как сестра й застава до нея — мълчалива и безразлична в бледосиня роба с нефритени мъниста.

— Добре ли си? — прошепна й тя.

— Разбира се — отвърна равнодушно Марсела.

Със същия поглед измерваше всеки друг от семейството, осмелил се да любопитства, само че навремето ги издебваше и възнаграждаваше Корнелия с дяволит поглед зад гърба им. Сега обаче Корнелия не забеляза никаква следа от някогашните съзаклятнически искрици в очите й. „От кога ме приравни с другите? Кога станах поредният роднина, когото се налага да търпи?“

— Гай! — долетя иззад тях съскащият шепот на Тулия. — Защо не ми купи онези сапфири? Всички гостенки са натруфени като за коронация!

Диана дойде по средата на церемонията. При появата й сърцето на Корнелия се сви болезнено за миг. Диана закъсня и за предишната сватба на Лолия, понесла нещо неописуемо в кожена торба, нещо с ужасна разкривена гримаса.

— Лельо Корнелия, стискаш ме! — възмути се малкият Паулиний и тя отпусна смъртоносната прегръдка около пълничкото му телце.

Диана зае мястото си — този път с празни ръце.

— Трябва да се радваме, предполагам, че не носи отрязан крак — изкикоти се сподавено Тулия.

Диана се обърна и я изгледа втренчено.

— Мога да го уредя.

Лолия и Фабий Валент се уловиха за ръце; съюзът беше сключен. Семейство Корнелий заръкопляскаха, германците на Фабий нададоха нечленоразделни възгласи.

— А сега да празнуваме… — промърмори дядото на Лолия, въртейки гривните си. — Велики богове, готвачите ми…

Ала просторната зала беше подредена безупречно, когато сватбеното шествие се завърна. Копринените ложета — парфюмирани и осеяни с възглавнички, робите — усмихнати и изрядни, статуите — окичени с цветни гирлянди, а от фонтана навън бликаше златисто аминейско вино вместо вода. Дори небето блестеше безупречно синьо в тон със сините мраморни колони, опасващи залата, и с метличините, разпръснати по мозаечния под. „Дали дядото на Лолия е подкупил Аполон за слънчев ден?“, почуди се Корнелия, веейки си с една ръка. „Не бих се изненадала.“

Паулиний бе увиснал върху рамото й, сгорещен и раздразнителен.

— Тулия, Паулиний е изморен. Трябва да подремне.

— Е, извикай бавачката му!

— Не, аз ще го сложа в леглото…

Бавачката обаче вече тичаше към тях. Сбърчила укоризнено чело, грабна момчето от ръцете на Корнелия. Очевидно и тя споделяше мнението на Тулия, че на патрицианките не бива да се позволява да се грижат за децата си. Паулиний й се усмихна сънено, докато го отнасяха, и сърцето на Корнелия се сви. „Мечтаех за такъв син. Мечтаех, молех се и плачех, а Тулия…“

Не биваше да мисли за старите мечти. Никога нямаше да има деца; никога нямаше да се омъжи отново. Животът й принадлежеше на Пизон. Поне успя да отмъсти за него. Вече пораснали, Паулиний и всичките й неродени племенници и племеннички щяха да си шепнат за леля Корнелия — побеляла, но още в черно. „Щяла да стане императрица“, щяха да обсъждат с благоговение предаността й, „но съпругът й умрял и тя посветила живота си на паметта му. Минали са петдесет години, а още носи сватбената му халка…“

Германците на Фабий се втурнаха с дюдюкане към винения фонтан, грабейки сребърни чаши от ръцете на робите. Фабий поведе Лолия към почетното ложе, подвиквайки над главата й на подчинените си. Корнелия забеляза как сестра й погледна унищожително иконома, когато установи, че е настанена на ложето до Тулия.

— Чудесно! По-добре да ме беше хвърлил в змийско гнездо!

Корнелия извади по-добър късмет — седеше до Диана. Стъписа се обаче, когато шалът на Диана се смъкна от раменете й.

— Какво си правила? — възкликна тя, впила очи в моравите синини, осеяли ръцете на младата й братовчедка. — Да не би баща ти най-сетне да е решил да те вкара в правия път с колана?

— Не — сви рамене Диана. — Паднах от колесница.

— Всичко това от едно падане?

— Е, колелата минаха малко през мен.

Ордьоврите заприиждаха като върволица — зелени и черни маслини, врабци в пикантен яйчен жълтък, печени наденички с джанки и зърна от нар, рагу от стриди и черни миди. Лолия се обърна първо да си измие пръстите в купата с розова вода, но Фабий зарови нетърпеливо ръка в подноса с наденички. Подчинените му го последваха, подвиквайки си един на друг през ложетата. Не можеха да очакват, разбира се, легати[1], прекарали половината си кариера в Германия, да спазват стриктно етикецията.

Трио флейтисти влязоха в залата и засвириха, ала ненадейно тръбен зов заглуши мелодията.

— Императорът!

Нов човешки поток — преторианци в червено и златно, още дузина германци във варварски панталони, тук-там някоя ярко гримирана жена, самият император — шумен и засмян в оплескана с вино тога. Дядото на Лолия се спусна към него, привел ниско глава. Придърпаха напред почетното ложе. Вителий се пльосна върху него с доволно ръмжене и махна на Фабий Валент да дойде.

— Булката е красавица, а?

Императорът потупа Лолия по бузата. Гостите заприиждаха да му предложат усмивките си, поклоните си, отчаяните си надежди, че никой няма да разбере колко ослепително са се усмихвали и колко ниско са се кланяли на Отон.

„След два месеца Отон ще потъне в забвение“, усмихна се Корнелия, наблюдавайки как Гай и Тулия раболепничат пред Вителий. Когато пристигна вестта на смъртта на Отон, настъпи час-два предпазлива паника — плебеите хукнаха по улиците да обезглавят статуите му, да трошат бюстовете му по градските форуми и да окичват с гирлянди статуите на Вителий. Извадиха дори старите статуи на Галба и ги окичиха, понеже Вителий обяви, че отмъщава за Галба. Всички приятели и познати, които по времето на Отон страняха от Корнелия, сякаш е чумава, сега се тълпяха пред прага й, стискаха ръката й и изразяваха съболезнования за загубата на Пизон. „Толкова достоен мъж, домина Корнелия. Щеше да стане велик император. Възнамерявах да ви посетя по-рано, разбира се…“

„След седмица никой не би признал, че е подкрепял Отон.“ Корнелия скъта дискретно тази мисъл. „А след месец ще го зачертаят от всички хроники и от всяко съзнание в Рим.“

Поднесоха основното ястие — фазан, изпечен с перата, печена свиня с печените й прасенца, подредени около нея, цяла змиорка, сервирана върху печени зеленчуци.

— Ще взема главата! — извика императорът и му я поднесоха върху сребърен поднос, инкрустиран с гранати.

Трупа африкански танцьори влезе в залата да забавлява гостите — вихрушка от позлатени къдрици и намаслена абаносова кожа — но барабанната музика едва се чуваше, заглушена от възторжените крясъци на германците.

— Скъпа домина Корнелия!

Императорският иконом се втурна напред. „Хитър грък, служил и на тримата императори с еднакъв плам“, помисли си презрително Корнелия. Сигурно щеше да служи и на следващите трима.

— Запознаха ли ви с генерал Фабий Валент? Той настоя изрично…

Отведе я до ложето на младоженците и я представи раболепно. Корнелия се поклони ниско на новия съпруг на Лолия.

— Генерале, искам да ви поздравя за грандиозната победа при Бедриакум.