Корнелия го изгледа стъписано. Отон й бе поднесъл изискани, неискрени съболезнования. Семейството й предложи сдържана утеха; сестра й и братовчедките й — безмълвни прегръдки. Никой не каза просто: „Съжалявам.“ В гърлото й заседна буца. Вителий се усмихваше мило.

— Ще те възмездя — обеща той и притисна пръстите й в масивната си длан.

Фабий Валент се ухили над рамото му.

Корнелия се оттегли с припрян реверанс. Стига да не възнамерява да ме възнагради с нов съпруг…

Диана, седнала в дъното на ложата, се набиваше отдалеч в очи. Седеше намръщена, сякаш не забелязва погледите на императорските офицери и придворни — като никога неодобрителни, а не възторжени. Сред морето от синьо тя изпъкваше — петно от безапелационно яркочервено, по един медальон за всеки от любимите й коне около врата, развяла червени поли и с алени панделки, вплетени в платиненорусата й коса.

— Няма да обърна гръб на Червените само защото императорът залага на противника — заяви тя, забелязала вдигнатите вежди на Корнелия. — А и ти не носиш цветовете на префърцунените Сини.

— Да — съгласи се Корнелия и седна. — Какво си направила с ръцете си?

Изглеждаха твърди като варовик и мазолести.

— Шшт! Парадът започва.

Конете поеха на церемониална обиколка по пистата от изравнен пясък — пет отбора, дефилиращи тържествено под знойното месингово небе. Сините излязоха първи. Дерик насочи камшика си към тълпата, а тя възнагради прословутия жест с възторжени възгласи. Жените възклицаваха и хвърляха цветя; Вителий изрева и стовари месест юмрук по облегалката на стола. Диана бърчеше чело и ръкопляскаше само на любимия си впряг от огненочервени коне, които бе нарекла Анемои като четирите вятъра. Корнелия призна мислено, че жребците са красиви — алени като хамутите си, те сякаш танцуваха пред колесницата, нетърпеливи да се впуснат в бяг. Когато заеха местата си на старта, Диана нададе вик, заглушен от гръмогласните облози на Фабий Валент и императора.

— Здравейте, любими мои — Лолия се настани до тях, размахала ветрило от паунови пера. — Милостиви богове, каква жега!

— Как е новото ти семейство? — попита Корнелия, понеже арената поглъщаше цялото внимание на Диана и не й беше до любезности.

— Новият ми съпруг е… енергичен. Неуморен по-скоро. Слава на боговете, че по цяла нощ играе на зарове с Вителий и се задява с уличници, иначе нямаше да ме остави да мигна. — Лолия надникна към пистата, където колесничарят на Сините — Дерек — се пъчеше в синьо-златистата колесница. — Надявам се Диана да не научи, че навремето пофлиртувах с Дерек. Никога няма да ми прости.

— Спала си с колесничар?

— Да. И от мен да знаеш — бързината е качество на арената, но не и в леглото.

Корнелия едва възпря напушилия я смях.

Кафеникавите жребци на Сините се втурнаха напред, преди сигналният шал да падне, та се наложи да ги обуздаят и да ги върнат обратно. Фалстартът изтръгна ропот от тълпата и за да я поразсея, Вителий заподхвърля номерирани дървени топчета към човешкото море долу. Всяко от топчетата в кошницата носеше награда — расов бик, впряг коне, дори лятна вила. „Новият ни император очевидно е щедър.“ Плебеите се хвърлиха в борба за топчетата и нетърпеливите възгласи прераснаха в крясъци, а после — в победоносни викове. Фабий нареди на Лолия да се върне до него и пъхна син шал в ръката на императора, когато конете се подредиха отново на старта. Диана се приведе напред, прехапала устни. Вителий хвърли шала и конете полетяха по пистата.

Трибуните ревнаха. Зрителите окуражаваха колесничарите, сключваха облози. Вителий се надвеси през парапета, крещейки за Сините. Диана задъвка устни. На първата обиколка Червените изпревариха всички след зрелищен остър завой и от императорската ложа проехтя само нейният радостен възглас. Фабий я изгледа намръщено.

— Ще подкрепям когото желая — невъзмутимо заяви Диана. — Божествени колела, какво ли не бих дала центурион Денсус да е тук!

Корнелия примигна. Отдавна не беше се сещала за това име. Откакто я придружи до дома й от Марсово поле преди битката при Бедриакум и й наговори толкова груби думи.

— Защо ти е точно той?

— Защото е почитател на Червените. На първото надбягване през тази година ги подкрепяше с мен. Щом посмя да се изправи сам срещу петима пред храма на Веста, не би крил предпочитанията си и сега, независимо какво смята императорът.

Диана скочи на крака и изруга, понеже Зелените взеха първи завоя, а Корнелия помаха на преторианския страж, застанал прав в дъното на ложата. Нов мъж, не го познаваше, но вителианците бяха внедрили много от своите хора в преторианската стража.

— Какво стана с центурион Друсус Семпроний Денсус?

Недоумяваше защо пита. Сигурно беше загинал в битката при Бедриакум. Иначе досега да го беше видяла да придружава Вителий с другите преторианци.

— Обвиниха го в предателство, домина.

— В предателство?

— Оцеля в битката, домина. Но после генерал Валент преся преторианците. Уволни мнозина, задето са предали Галба.

— Но защо повечето само са ги уволнили, а него са нарочили за изменник?

Трибуните скочиха с рев на крака, ала Корнелия нито виждаше арената, нито чуваше крясъците.

— Генерал Валент реши, че той е продал Галба и наследника, домина. Възможно е дори да е убил наследника, кой знае. Според Валент сега центурионът трябва да послужи за назидание, щом Отон го е превърнал в такъв герой.

— Това е нелепо!

— Кое е нелепо? — прекъсна ги глас.

Корнелия вдигна поглед и видя Фабий Валент, стиснал чаша от синьо стъкло.

— Центурион Друсус Денсус да бъде обвинен в предателство — отвърна тя откровено. — Категорично не е замесен в смъртта на съпруга ми. Бях там, знам какво се случи.

— Но не е успял да спаси Пизон — сви рамене новият съпруг на Лолия.

— Не по своя вина. — Денсус се държеше грубо понякога, но несъмнено не беше предател. — Екзекутираха ли го вече?

— Не. Така и не го заловихме. Разбра някак си и избяга. Няма значение. Вече никога няма да служи на императора.

— Но… — тя млъкна.

Фабий се усмихна.

— Смятай, че сме отмъстили за съпруга ти.

— Не търся отмъщение, генерале.

„Вече не. Не и след смъртта на Отон.“

— Аз решавам какво търсиш.

Корнелия обърна невиждащи очи към арената и попита Диана:

— Коя обиколка е?

— Петата.

Диана седеше на ръба на стола и безмълвно движеше устни. Сините и Червените непрекъснато си разменяха водачеството.

Фабий проговори много тихо, прокарвайки пръсти по ръката на Корнелия.

— Трябва ти съпруг, а един от приятелите ми си търси жена. Казва се Цецина Алиен.

Зрителите закрещяха, понеже Белите се опитаха да изпреварят Сините от вътрешната страна на пистата; колесничарят на Сините сви навътре и блъсна Белите. Колесницата се разпадна; едно колело се затъркаля бясно по пясъка, а цвилещите коне препуснаха на свобода. Втурнаха се право към Червените и Диана заруга ужасно, когато налетяха върху тях сред вихрушка от огнени гриви и червени юзди.

— Диана! — скастри я Корнелия, възползвайки се от възможността да пренебрегне сервилния глас на Фабий и да изнесе на братовчедка си стегната лекция за злините, които навлича лошият език.

По-къса лекция от обичайното — Корнелия също не беше на себе си.

Вителий се разсмя гръмогласно и заудря доволно парапета, защото Сините поведоха. Далеч назад Червените разплетоха поводи и препуснаха отново.

— Няма да наваксат дистанцията — простена Диана и потъна отчаяно в стола си.

Нейните ветрове обаче напрегнаха дълги муцуни в бесен галоп, залепили червени гриви към лъскавите си вратове, и разстоянието започна да се стопява. Изоставаха с половин обиколка, с една трета… Подминаха Зелените, които сякаш стояха на едно място. Кожите им изглеждаха по-скоро черни, отколкото червени от потта.

— Познаваш ли Цецина Алиен? — попита Фабий, доближил устни до ухото на Корнелия. — Чешит е, но е добра партия. На млада вдовица като теб… сигурно й текат лигите за нов съпруг.

Корнелия облиза устни, вперила отчаяно поглед в арената. Видя как колесничарят на Сините поглежда назад и размахва камшик над главите на кестенявите си жребци. И двата впряга взеха последния завой с главоломна скорост.

— Хайде! — крещеше Диана, но финалът дойде твърде бързо, изопнатите муцуни на Червените се изравниха с оста на Синята колесница. — О… — оброни глава Диана, а синьо-зелените й очи се просълзиха. — О, клети мои ветрове, малко не ви достигна.

— Наистина не бива да се разчувстваш толкова на състезания — порица я Корнелия.

Усети ръката на Фабий върху лакътя си и се впусна припряно в още по-дълга лекция за порядъчното патрицианско поведение. Диана седеше, оглушала и отпусната в стола; наблюдаваше как колесничарят на Сините поема на победна обиколка, поощряван от възторжени женски възгласи, и как императорът потупва приближените си по гърбовете. Корнелия почти не чуваше трибуните, обсебена от допира на Фабий. „Милостива Юнона! Той решава бъдещето ми. Не бива да го пренебрегвам.“

Дерик — колесничарят на Сините — скочи в императорската ложа, прашен и широко усмихнат, и императорът му връчи победната палмова клонка.

— На пиршеството довечера ще седиш до мен! — извика императорът, поаленял от задоволство, и го обгърна през рамо. — Ще вдигнем тост в чест на победата над страхливите червени копелета!

Премина вихрушка от червена коприна. Корнелия посегна към ръката на Диана, но закъсня. Вителий вече гледаше изненадано стройното алено момиче под носа му.

— Недей… — Диана насочи показалец към императора на Рим — да обиждаш моите Червени! Те се надпреварваха достойно. По-добри са от твоите Сини.

Дерик се засмя, вперил очи в нея изпод сърдечната прегръдка на императора.

— Домина Диана е почитателка на Червените — ухили се той. — И не умее да губи, но…

— Млъкни! — сряза го тя.

Гостите в ложата зашепнаха, а Вителий сбърчи вежди. Корнелия замръзна в стола. Гай застина със зяпнала уста. Лолия поклати умолително глава, но, приковала присвитите си синьо-зелени очи в императора, Диана продължи:

— Червените извадиха лош късмет, цезаре. Белите ги изблъскаха от пистата. Много впрягове биха се отказали от надпреварата, но не и моите Червени. Препуснаха отново и без малко да победят Сините ти, защото безценният ти Дерик беше толкова зает да брои палмовите клонки, че намали скоростта. Млъкни! — нареди тя на настръхналия колесничар. — Той караше лошо, цезаре, а това е по-зле от лош късмет. Затова не наричай конете ми страхливци. — Мушна показалец в масивните гърди на римския император. — Моите Червени могат да победят безценните ти Сини, когато пожелаят.

Гробна тишина. Диана стоеше, вирнала брадичка. Алените й поли се развяваха, косите й се спускаха по гърба като водопад от бяло злато. Червендалестото лице на императора беше застинало, очите му искряха и ненадейно Корнелия зърна човека, когото три легиона в Германия бяха провъзгласили за император.

Диана се взираше гневно в императора без капчица страх. Дерик я изпепеляваше с поглед. Корнелия пое вледенен дъх и се приготви да разведри мълчанието с някаква любезна реплика.

Внезапно императорът отметна глава и се засмя.

— Права си — съгласи се той. — Твоите Червени се състезаваха достойно. Не биваше да ги наричам страхливци. — Обгърна я през раменете и се обърна към императорския иконом. — Сложи и тази кибритлийка до мен довечера. Ще обсъждаме стратегии, домина, и ще те принудя да признаеш, че моите Сини са по-бързи от твоите Червени.

— Не са! — отвърна Диана изпод ръката му с пламнали очи.

Тих смях се понесе из ложата, когато Вителий й се усмихна и нареди да донесат вино. Корнелия също се засмя, усетила как коленете й се подкосяват. „Диана! Смахната малка глупачка!“ Само Диана е способна да се измъкне безнаказано. Само Диана.

Корнелия чу как Фабий шепне на иконома:

— Сложи домина Корнелия до Алиен на пиршеството довечера. Или до Суоний — и той ще оцени една сочна млада вдовица.

Смехът на Корнелия замря. „Първа дама на Рим“, помисли си тя. „Бях първа дама на Рим. А сега съм само сочна млада вдовица.“

Заповяда на пръстите си да не треперят, заповяда на очите си да не овлажняват, да не блуждаят и да не примигват. Спомни си как през мъчителните седмици след смъртта на Пизон си повтаряше: „Бъди мрамор. Бъди лед. Да видим колко сок ще изстискаш от колона от черен мрамор, Фабий Валент.“

[1] Легат — представител, пратеник, офицер. — Б.пр. ↑

[2] Вомитариум — помещение за повръщане. — Б.пр. ↑

Глава тринайсета

— Паулиний!

Едва пристъпила прага на спалнята на Лолия, Корнелия се извърна рязко и побутна сина на Тулия навън.