„Ще трябва да напусна Рим, ако истината излезе наяве.“ Всяка нощ Корнелия се насилваше да си го представи — шушукането, кикотенето, унижението. „Семейството ми ще потъне в земята от срам. Гай ще ме лиши от наследство.“ И ще заловят Друсус, ще го зарестуват и ще го екзекутират. „Ще умре заради мен.“

Всяка нощ Корнелия насилваше въображението си да съживява с мъчителни подробности позора, срама и смъртта, докато потъне изтощено в сън. „На сутринта ще се вразумя. Ще осъзная колко глупаво постъпвам.“ Но сутринта идваше и робите донасяха поднос с плодове и яйца за закуска и преди дори да стане от леглото, Корнелия започваше да обмисля как по-бързо да се измъкне от къщата и да отиде при Друсус.

— Всеки ден ли идваш вече, домина? — Крещящо гримираната съдържателка на публичния дом вдигна боядисаните си вежди, щом Корнелия пристъпи в коридора. — Леле, леле! Това момче сигурно си знае работата. Вдигаш повече шум от курвите ми.

Корнелия вирна брадичка и я изгледа студено, но съдържателката се разкикоти невъзмутимо.

— Не си играй на благородна матрона с мен. Тук си заради същото като тях. — Махна към мъжете, вмъкващи се през завесите към тесните ниши, нетърпеливи да сграбчат леките жени или закопчаващи заситено колани в коридора. — Единствената разлика е, че това момче е твърде заслепено да ти иска такса.

— Добра идея — съгласи се Друсус, когато Корнелия му предаде думите й, разпенена от гняв. — По колко да започна да ти вземам?

— Защо да не ми плащаш ти? — Корнелия се отскубна от ръцете му, но той я повали обратно върху леглото. Тя се възпротиви, ала той я усмири бързо и се усмихна широко. — Плащай поне носилките, които наемам да ме докарват до тук?

— Възможно ли е да се разплатя с услуга?

Разпери ръцете й и впи устни в шията й.

— Не по врата! — засмя се Корнелия. — Остават белези. Лолия ще забележи!

— Лолия ли беше любителката на конете?

— Не, Диана. Тя не би забелязала белег, освен ако не е върху шията на безценните й Анемои. Лолия обаче е наблюдателна.

— Добре де, ще страня от врата ти тогава — промърмори Друсус, притиснал устни към кръста й. — Жалко… толкова красив врат!

Вече знаеше всичко за семейството й. Потни, толкова сгорещени в задушната стаичка, че не можеха да търпят дори чаршаф, те лежаха голи в тясното легло, провиснало по средата, и разговаряха.

— Разкажи ми за твоето семейство — помоли Корнелия, подпряла брадичка в шепа.

— Отраснах в Тоскана — той скръсти ръце под главата. — Татко имаше виночерпница. Много хубава виночерпница — добави доста отбранително Друсус. — Преди три години си откупи статут на еквестрианец[2].

— Еквестрианец? — усмихна се Корнелия. — О, чудесно!

— По-добре от плебей, нали? — пощипна я леко по хълбока той.

— Е, ако беше плебей, срещите ни щяха да са не само неразумни, но и незаконни.

Тя заизрежда различните закони, забраняващи връзки между плебеи и патриции, но Друсус й запуши устата с целувка.

— Снобка! Но ти прощавам заради трапчинките — целуна ги една по една. — Знаеш ли колко често се опитвах да те разсмея, когато ти бях телохранител, само и само да видя тези трапчинки? Дълбоки са като кладенци…

— Разказваше ми за семейството си — напомни му Корнелия след малко.

— Да… Сега майка ми има къща с атриум. Много се гордее с него. А малката ми сестра ще си намери добър съпруг. Всички се гордеем с това. Имам и по-голям брат в легионите. Служи някъде в Дакия. Може да стане оптио, но му е все едно. Харесва войнишкия живот.

— Значи ти си гордостта и радостта на семейството? — Корнелия прокара пръсти през косата му. — Центурион в Преторианската стража на трийсет и четири! Сигурно се пръскат от гордост!

— Да — усмивката му се стопи. — Тази година странях от тях. Не исках да ги повлека надолу.

Корнелия го целуна безмълвно. Доскоро охранявал императори, сега — скрит в публичен дом. Корнелия разбираше, че още пламти от унижение, макар тя да е с него.

— Значи сестра ти ще се омъжи скоро? — смени темата тя. — Има ли си любим или родителите ти ще й намерят подходящ съпруг?

— Харесва едно момче — усмихна се отново Друсус. — Син на съдия. Баща ми предпочита да се омъжи за едил, но тя ще постигне своето.

— Баща ти трябва да й уреди брак — заяви Корнелия. — Младите момичета са толкова лекомислени, че не могат да си изберат рокля, камо ли съпруг! И не само младите момичета. Избира ли някой разумно за себе си? Лолия си харесва роб от Галия, Диана по-скоро би се омъжила за кон…

— А аз избрах теб — Друсус отметна мократа от пот коса на Корнелия от врата й и я уви около ръката си. — Семейството ми би се ужасило. Да ухажваш потомка на семейство Корнелий? Права си, никой не избира добре за себе си.

— Да — тя се намести върху рамото му. — Аз оставих татко да ми избере съпруг и бях много щастлива.

— Сенатор Пизон?

Корнелия кимна. За пръв път споменаваха това име. Пръстите на Друсус застинаха в косите й.

— Често ли… мислиш за него?

— Никога тук. — Тя прокара показалец по гърдите му. — Тук сме само ние.

— Стаичката ми е твърде малка да побере трети. Дори да е бълха.

— За бълхите винаги има място! Прислужницата ми ги намира в робите и все се оплаква. Трябва да я подкупвам да си мълчи и за това…

Друсус се засмя и придърпа Корнелия върху себе си. Но по обратния път тя мислеше за Пизон, докато носачите я отнасяха у дома. Той се бе прокраднал тихомълком в съзнанието й.

Нямаше го от осем месеца. Ако превратът на Отон бе претърпял неуспех, досега Галба можеше да я умрял от естествена смърт и Пизон да е станал император. Император Луций Калпурний Пизон Лициниан застава пред Сената и поздравява ликуващото множество. Със сигурност не би се любил със съпругата си посред бял ден; не беше прилично, а и нямаше да му остава време. Би се намръщил, ако я види разчорлена, нали съпругата на владетеля никога не бива да се разхожда рошава. Тя щеше да е императрица на Рим, да прекосява улиците, обсипана с бижута и сподиряна от овации, вместо да се прокрадва по глухите улички. И през ум не би й минало, че центурионът може да й бъде нещо повече от телохранител.

„Съжалявам“, каза Корнелия на съпруга си. „Съжалявам.“ Ала не знаеше за какво съжалява. Струваше й се невъзможно да е загинал едва преди осем месеца. Все още помнеше ясно красивото му смугло лице, стройното тяло, което изглеждаше толкова добре в плисетата и диплите на тогата, изящните ръце и беглата усмивка. „Ще остане поразен, ако ме види сега.“ Сдържаната му, безупречна съпруга, която винаги прикриваше свенливо голото си тяло под завивките, винаги спокойна, винаги изрядна, сега се хвърляше като безумна в прегръдките на някогашния му телохранител, лежеше гола, потна и безсрамна в тясното легло с дъх на плесен.

„Пизон нямаше да ме хареса такава“, помисли си горчиво Корнелия. „Щеше да си помисли, че се държа като Лолия, като лека жена.“

Пизон обаче щеше да остане още по-поразен от събитията през тази година, ако бе доживял да ги види. Императорите се възкачваха един след друг на трона, всички патрициански семейства в Рим се надпреварваха да печелят благоразположението им, хора с древно потекло и неопетнени служители на Империята като сенатор Маркус Норбан гниеха в затвора, докато впиянчени самозвани плебеи от рода на Фабий Валент благоденстваха, сякаш са принцове. Това щеше да порази Пизон дълбоко. И може би, понеже целият свят беше полудял, той щеше да прости на съпругата си. „Дори да се стъписа, навярно би се зарадвал, че съм щастлива.“

Август се изтърколи и дойде септември. Марсела им съобщи, че Мизийските легиони са провъзгласили Веспасиан за император и Вителий няма избор, освен да се бие. Вителий продължаваше да гуляе в Златния дом всяка нощ и настояваше, че ще срине Веспасиан със земята, но Рим се тревожеше. Рим се разтревожи много, когато Фабий Валент започна да събира армия. Всички се тревожеха освен Корнелия… и още някой, както разбра през един жарък следобед.

— Вчера те видях — каза без предисловия тя на Диана вечерта, докато чакаха да ги откарат на императорския банкет. Марсела се беше появила без бижута както обикновено, а Лолия заяви, че изглежда твърде скромно и я отмъкна да я екипира с обици и брошки. Диана и Корнелия останаха сами. — Знам тайната ти.

— Нима? — Диана завъртя един от колесничарските медальони около врата си.

— Баща ти казва, че всеки следобед се срещаш тайно с някакъв колесничар от Британия. А вчера те видях с него на Марсово поле.

Корнелия бързаше към Друсус и избра по-пряк път. В жестоката жега на Марсово поле беше почти безлюдно. С едно изключение — самотна колесница и впряг изтощени коне, край които крачеха две фигури. Малката светлокоса братовчедка на Корнелия и по-висок силует.

— Обикновено карам в имението му — обясни невъзмутимо Диана. — Но в горещините никой друг не използва Марсово поле, та той ме доведе в града да се упражнявам на истинска арена.

— Само се упражнявате? — попита меко Корнелия.

Видя ги отдалеч, но между дребничката и високата фигура цареше неподправено разбирателство. Диана изля весело половин мях вода върху врата му, а той се усмихна, грабна я съвсем непринудено и я метна върху колесницата.

— Изглеждахте много… хмм… близки.

Диана се усмихна.

— Няма да те издам — въздъхна Корнелия. — Трябва, но няма.

— Добре. Защото няма да се откажа.

Корнелия погледна най-младата си братовчедка — толкова дребничка и толкова смела да се среща тайно с колесничар. „Знам, че съм длъжна да я порицая, но не мога. Милостива Юнона! Просто не мога!“

— Корнелия? — Друсус беше мъглив силует в мрака. Изправи се в леглото и посегна механично към сабята. — За пръв път идваш през нощта? Колко ще останеш?

— До сутринта — прошепна Корнелия и пропълзя гола в леглото до него в горещата стаичка, опиянена от собствената си дързост. — Ще остана цяла нощ, Друсус. Всяка нощ.

Тя го прегърна и го целуна на фона на долитащите през тънките стени стонове и пъшкане и разбра, че е щастлива.

Надяваше се Пизон да се радва поне мъничко.

[1] Виналии — селски празник на 19 август, посветен на узряващото грозде, и празник (11 октомври) на новия гроздов сок в чест на Юпитер. — Б.пр. ↑

[2] Еквестрианци (конници) — това съсловие е имало право да работи в областта на услугите, развлеченията и образованието. — Б.пр. ↑

Глава шестнайсета

— Флавия!

Корнелия проследи усмихнато как Лолия прегръща дъщеря си и я завърта в кръг.

— Ти ли си Флавия всъщност? — продължи Лолия. — Поверих малкото си момиченце на прадядо й, а сега намирам красива млада дама. Къде е Флавия?

Лолия се озърна шеговито и Флавия се разкикоти.

— На четири години — отрони Лолия. — Какво голямо дете! Хареса ли ти празненството?

— Прадядо ми подари пони! И перлена огърлица, и ветрило, и мънички нефритени животни…

— Празненството беше чудесно — обади се Корнелия. — Флавия се забавляваше много.

Отрупаха малката Флавия с подаръци; тя яздеше гордо раменете на прадядо си, обикаляше от скут в скут, впрегна Диана с панделка като конче и я подкара из градината. Лолия не успя да дойде; Фабий бе настоял да го придружи на поредния императорски банкет.

— Беше твърде заета и не усети липсата ти, Лолия.

— Не ме успокояваш много — отвърна Лолия, а Флавия улови майка си и леля си за ръцете и ги задърпа към покрития с плочки атриум. — Трябваше да бъда с вас.

— Не изпитваше угризения, когато пропусна предишните й три рождени дни! На първия беше в новата лятна вила в Бая, на втория обикаляше Крит на кораб с някакъв поет, а после…

— Струва ми се, че е било преди цяла вечност — въздъхна Лолия.

— Защо не вземеш Флавия при теб? — попита Корнелия. — Ще я държиш далеч от Фабий.

— Не смея. Напоследък гледа с подозрение на всичко, свързано с Веспасиан, а Флавия му е внучка. Не че Веспасиан я е виждал — въздъхна отново Лолия. — Аз самата съм се срещала с него само два пъти. Помня как ни поздрави с Тит за сватбата с най-силния провинциален акцент, който би могла да си представиш. Симпатичен мъж. С дядо се разбираха добре — и двамата са находчиви търговци.

— Опасяваш се Фабий да не сметне Флавия за заплаха? — примигна удивено Корнелия. — Момиченце на четири годинки…

— От къде да го знам какво ще си помисли? — напрегнато възкликна Лолия. — Но не искам да я доближава!

— Елате да видите рибките! — извика Флавия и ги повлече към малката си лична градина с бълбукащ фонтан, за който се излизаше направо от розовата й стая.

— Прадядо им сложи златни пръстенчета!

Тя настани Корнелия и Лолия върху ръба на фонтана и им заразказва развълнувано за краля риба и за кралицата риба и всички принцове и принцеси във фонтана. Светлите й къдрици подскачаха върху раменете й, а перлите от нейния обичлив прадядо сияеха около врата й.