Последният делфин спуска нос. Сините изостават с пет дълги секунди, Зелените и Белите се суетят след тях, а Червените вече са преполовили последната си победна обиколка. Разкъсват изранените длани на Диана, които се опитват да ги подкарат ходом. Току се спускат напред, извили шии, цвилейки, и за пръв път Диана чува хвалебствените викове, валящи от трибуните, усеща розовите листенца, обсипващи главата й. Червени розови листенца. Протяга зашеметено длан и улавя цяла шепа, докато двеста и петдесет хиляди гърла надават възторжени викове.

— Червени! Червени! Червени!

Плебеите се спускат по трибуните и заливат като море арената, тичат след нея, гребат шепи пясък за спомен, протягат се да отскубнат косъм от опашката на Зефир или да остържат боя от осите на колесницата. Ръце се пресягат към туниката й и ушите й звънтят от крясъците.

— Червени! Червени! Червени!

Светът отново се прояснява и тя го осъзнава.

Пожънала е победа на Циркус Максимус.

Диана спря колесницата до финала, където я чакаше тълпа възторжени коняри в червени туники. Пусна поводите, когато те се втурнаха напред да уловят оглавниците на конете, и осъзна, че ръцете й треперят. Напорът на Анемоите беше обтегнал толкова силно поводите, че възлите се бяха впили в плътта й и едва се освободи. Слезе замаяно от колесницата и светът се килна настрани, но конярите се трупаха около нея и крещяха радостно:

— Домина! Домина!

Явно всички са знаели, че не е Сикулус.

Свали ръкавиците и видя огромните мехури, разпукани върху дланите й. Вече се тресеше цялата, не само ръцете, но заобиколи колесницата и застана до Анемоите, докато ги разпрягаха. И те трепереха, увесили носове към пясъка. Никой кон не бива да препуска, както те бяха препускали сега; бяха изчерпали всяка капчица сила и бързина и бяха намерили още, когато тя поиска. Седмици, може би месеци нямаше да се състезават, но какво от това? Колкото по-дълго отлагаха момента да ги принудят да изгубят от Сините, толкова по-добре. Нали днес победиха? Днес победиха и го разбираха, нейните смели ветрове.

Диана едва си поемаше дъх под шлема. Свали го, глуха за ропота, който се надигна, когато множеството зад Червените забеляза лицето й и дългата, потна коса. Допря буза до муцуната на Зефир и му благодари, че е ги е повел след себе си на последния завой; подръпна ушите на Нот и му пошепна, че може да надбяга слънчевите коне на небето; отметна заплетената грива на Еврус от очите му и го похвали, че никога не е препускал с по-сигурна стъпка; накрая прегърна възлестия врат на Борей и захлипа върху покрития му с пот и пяна хълбок.

— В името на Фортуна, момиче! — изръмжа някой.

Тя вдигна поглед и видя намръщеното лице на Ксеркс.

— Разбрах, че си ти на втората обиколка. От днес нататък ти забранявам да се качваш на колесниците ми.

— Добре — тя изтри очи и се усмихна щастливо.

— Нали ще кажеш на императора, че нямам пръст в ужилването?

— Да.

Тълпата я вдигна и я понесе към стъпалата, отвеждащи към императорската ложа. Тя прокара за последно изранени пръсти по носа на Борей и им позволи да я отнесат. Зърна бегло Дерик, застанал до жребците си с напрегнато, яростно лице.

С последни сили изкачи стъпалата до императорската ложа. Би лазила на четири крака като куче, ако ръцете не я боляха колкото краката. Зърна императора в пурпурната му мантия — замъглена и неясна фигура в резбован стол, стиснала чаша с вино — и ненадейно вихрушка от коприна и благовония се спусна върху нея.

— Диана, глупачка такава!

— Милостива Юнона! Какво те прихвана…

— Разбрахме, че си ти чак накрая… Щяхме да припаднем, ако…

Братовчедките й. Лолия кършеше ръце, Марсела приглаждаше коси, Корнелия я прегърна и Диана се засмя пресекливо. Внезапно те също избухнаха в смях и тя осъзна колко отдавна не са се смели заедно. Залитаха, кикотеха се като хиени и потта на Диана ги мокреше пред неодобрителните погледи на всички. Най-сетне Диана се отскубна.

— Цезаре… — напуши я нов пристъп от смях, когато се поклони пред него. — Идеята беше изцяло моя. Не обвинявай фракцията на Червените.

Фабий Валент я гледаше втренчено. Ако очите можеха да убиват, досега да бе паднала мъртва върху плочките. Няма как обаче да убиеш патрицианка в някоя глуха уличка като клетия колесничар на Белите, осмелил се да надделее над Сините.

— Момиче! — избоботи Вителий. — Знаеш ли, че забраних с указ патриции да участват в надбягвания с колесници?

— Знам — тя отметна сплъстената си от пот коса от врата. — Но в указа не се споменават никъде патрициански момичета, цезаре.

— Милостиви Юпитер! Това не съм го предвидил! — Лицето на императора се разтегна в неохотна усмивка, когато блесна победната палмова клонка в ръката й. — Обещай ми отсега нататък да оставиш състезанията на професионалистите и ще ти простя.

— О, обещавам — усмихна се ослепително Диана и братовчедките й се спуснаха да я подкрепят, защото коленете й се подгънаха.

— Ръцете ти… — проплака Корнелия. — Станали са на парцали…

— Да беше видяла изражението на Тулия — додаде злорадо Марсела. — Императорът ти прости, но Тулия няма да ти прости никога.

Диана не ги чуваше. Само се взираше в клонката в ръката си. Малко палмово клонче с леко повехнали листа. До утре щеше да е сухо като свитък, по-леко от въздух. Палмовата й клонка за първата й и единствена надпревара.

— Хайде, момиче — Вителий се надигна тежко от стола. — Искам да сляза в конюшните. Дойде ми до гуша от благовония, закопнях за добрия почтен мирис на сено. Как наричаше онези твои коне?

— Анемои, цезаре, като четирите вятъра.

Със сгърчено от болка тяло, стиснала палмовата си клонка, Диана последва императора. Дерик тръгна след нея, все още мрачен, и в това възторжено настроение сърце не й даваше да го намрази. Подкани всички да влязат в конюшнята на Червените, където конярите очевидно си бяха организирали набързо пиршество. Скриха каните с вино, когато императорът и свитата му нахълтаха, но не успяха да скрият доволните си усмивки.

— О, какви красавци! — възкликна одобрително Вителий и спря пред Анемоите.

Вече ги бяха разпрегнали и ги разчесваха. Розови листенца все още осейваха тук-там гривите им, но доволните коняри ги бяха оставили нарочно.

— От къде са?

— От конюшните на Лин ап Карадок.

Диана издекламира потеклото на всеки кон, влачейки ведро с вода за Еврус. Конете вече се бяха охладили и нямаше опасност да се сгърчат в спазми, ако се напият. Еврус пресуши цялото ведро на няколко глътки. Диана се засмя и напълни ново — за Нот, който потърка муцуна в рамото й, след като се напи.

— Да… Харесват ми — Вителий прокара ръка по врата на Зефир.

Всички коне харесваха Вителий; дори злонравният Борей вреше муцуна в грубите длани на императора. Зад гърба на Вителий германците му се хилеха самодоволно и се обзалагаха, а сенаторите пристъпваха предпазливо от крак на крак, преструвайки се, че нямат нищо против да поизцапат сандалите си с конски тор.

— Да видим какво могат с истински колесничар, а? Не че ти не кара прилично днес, момиче, но знаеш, че донякъде и късметът ти помогна.

— О, знам, знам — усмихна се широко Диана.

— Добре. — Вителий се обърна към Ксеркс, който сияеше до разпрегнатата колесница, стиснал чаша вино. — Погрижи се да предадат конете на Синята фракция.

— Какво?

Диана се извърна, размахала щастливо в разранената си ръка ведрото, което Борей току-що беше изпразнил.

— Нямам търпение да видя как ще работят за Дерик! — възкликна доволно императорът и перна толкова силно брадичката на Диана, че главата й отскочи назад. — Добре се състезава, момиче. Странна птица си ти!

Той се разкикоти и докато се отдалечаваше, в очите му проблесна жестока искрица. Антуражът му го последва, а зад него на ледени вълнички се възцари тишина. Конярите се споглеждаха колебливо, стиснали винени чаши; Ксеркс изглеждаше окаменял. Скръстил ръце, Дерик стоеше облегнат на стената на конюшнята и се подсмихваше доволно. Само конете се движеха, пиейки жадно.

Най-после Ксеркс проговори.

— Стефанус! — извика той на един от конярите през устни, които едва помръдваха. — Отведи конете в конюшнята на Сините.

— Не! — Диана застана пред Борей. — Не бива… те са наши…

— Императорът може да прави каквото си поиска — нахвърли й се Ксеркс, оголил зъби. — И ако не бяхте се намесили, мадам…

Гласът му обаче замря. Слухът някак си вече бе достигнал до Сините; широко усмихнат, директорът на фракцията им се клатушкаше към тях да се увери лично.

— Е — просия той и прокара длан по хълбока на Борей.

Някой — не разбра кой — впи пръсти в лакътя й, преди да успее да скочи напред и да се опита да го убие.

„Сините! Сините!“

Дерик впи очи в палмовата клонка на Диана и избухна в смях.

„Сините.“

Диана проследи вцепенена как един по един намятат със сини чулове нейните ветрове и ги отвеждат.

Не помнеше как стигна до имението на Лин. Сигурно с носилка под наем или с каруца, или бе тичала по целия път. Просто се озова на хълма. Препъваше се нагоре и цялото й тяло трепереше. Изранените й пръсти туптяха, кръстът й се беше превърнал в колан от болка от заплетените поводи, краката й едва помръдваха, но тя усещаше само вледененото място някъде дълбоко в нея.

Лин излизаше от конюшните, понесъл скъсан оглавник, и разплиташе оплела се юзда, когато я видя. Спря.

— Мадам?

Диана застина, разтреперана като лист. Осъзна, че още стиска палмовата клонка.

— Мадам? — Лин пристъпи напред и тя се олюля към широките му гърди.

— Конете ми — прошепна, долепила устни към грубата му туника и вледененото място ненадейно се разтопи. — Взеха конете ми!

— Взеха ми всичко — каза Лин.

Изправен като колона, той придържаше Диана, най-после избухнала в плач.

Глава осемнайсета

— Вярно ли е, че конете отлепили копита от земята и прелетели последната обиколка?

— Не — усмихна се Корнелия. — Е, не съвсем. Почти. Разбирам откъде е тръгнал този слух — бяха четвърт обиколка напред, когато прекосиха финала. Нов рекорд на Циркус Максимус.

— Иска ми се да го бях видял — призна завистливо Друсус, поглеждайки към Корнелия, облегнала глава върху рамото му, и се усмихна. — Вярно ли е, че братовчедка ти блестяла като истинско сребро, когато слязла от колесницата.

— Като сребро? Как изобщо…

— От божествения благослов на богинята Диана — издекламира тържествено Друсус. — Само за това говорят във Форума.

— Милостива Юнона! Братовчедка ми не сияеше. Всъщност лицето й беше покрито с толкова прахоляк, че приличаше на нубийка, а косата й беше прилепнала от пот. Едва се държеше на краката си. Но се хилеше като демон. — Корнелия впи замислено очи в тавана. — Знаеш ли? Смятам, че е време да се откажем от идеята да омъжим Диана. Мъжете я поглеждат и виждат само обвивката. Ала истинската Диана е онова мръсно ухилено демонче, което слезе зашеметено от колесницата.

— Вярно ли е, че заплюла императора в лицето, когато дал конете на Сините? Така говорят във Форума.

— Не — въздъхна Корнелия.

Цяла седмица младата й братовчедка умоляваше императора — на всяко пиршество, на всяко надбягване, умоляваше го, глуха за кикотенето зад гърба й, но той не я чуваше.

— Победата оправдава всички справедливи средства, момиче! Ти спечели надпреварата, сега ще видим какво ще направят конете за Сините. Не че ще могат да се състезават скоро. Ти им изцеди силите…

— Справедливи средства! — възкликна Диана. — Мислиш, че състезанията са честни?

— Моите Сини спечелиха дванайсет надбягвания след твоята победа, нали? — усмихна се Вителий.

Усмивката му обаче по-скоро разкриви болезнено червендалестото му лице и Корнелия забеляза как в очите му ненадейно просветва страх. Сети се за предсказанието на Марсела, че генералите му ще го предадат. Вителий винаги вземаше на подбив слуховете, но онзи ден Корнелия различи нещо жалко и уплашено в погледа му.

„Докато Вителий е пиян, а търбухът му — пълен, докато Сините побеждават, светът е благословен и Веспасиан не може да го досегне.“ Каква крехка химера! Дори едно изгубено надбягване с колесници можеше да я разруши. На Корнелия й дожаля за него почти толкова, колкото и за малката й братовчедка, чиято дързост беше повехнала.

— Корнелия, ти знаеш всичко за боговете — Диана дойде при нея, едва сдържайки сълзите си, остаряла сякаш с десет години. — Кой според теб ще ми помогне, ако го помоля да ми върне конете? Обиколих десетки предсказатели, но те говорят само това, което искам да чуя. Дори прехваленият астролог на Домициан ме успокои: „Не се тревожи, скъпа, ще пришпорваш пак тези коне и залогът ще е много по-голям.“