— Искаш да кажеш… — погледна той към корема й, — че ще го махнеш.

— Не. — Не и детето, което вече си представяше — здраво момченце, силно и смело, или момиченце с кестеняви къдрици и може би с нейните трапчинки. — Нищо подобно.

— Но семейството ти… Те ще…

— Ще се справя с тях. Ще трябва да се омъжа, но…

Тя отклони поглед от зашеметените му очи.

— Да — каза рязко Друсус. — Права си.

Корнелия си припомни изражението му, когато въведе брат си в кабинета.

— Гай — подхвана тя без предисловия, преди смелостта й да се изпари, — подготви се за сватбена церемония в началото на следващата седмица. Ще се омъжа за центурион Друсус Семпроний Денсус и сватбата трябва да е скоро, защото съм бременна.

Устата на Гай, затворила се след думата „сватба“, зейна отново.

— Не е много изгодна женитба, но е почтена — продължи Корнелия възможно най-спокойно, макар сърцето й да туптеше шумно в собствените й уши. — Семейството на Друсус е от еквестрианската класа в Тоскана. Не, Гай, не ме прекъсвай. В Преторианската стража Друсус се слави с безупречна репутация, а обвинението в предателство, повдигнато му от вителианците, е отменено. Гай, казах ти да не ме прекъсваш. Друсус ще дойде при теб този следобед да уточните подробностите.

Беше преполовила пътя към вратата, когато Гай успя да изхленчи:

— Какво ще кажа на Тулия?

— Гай! — Корнелия се обърна и изгледа ядосано брат си. — Тулия не е глава на семейство Корнелий. Ти си главата на семейството. Дръж се както подобава.

И толкова. След седмица семейството щеше да присъства на още една сватба, но този път не се омъжваше Лолия. При тази мисъл Корнелия потръпна доволно под пръстите на масажистката.

— Какво си шушукат онези стари кукумявки там? — Диана пристъпи гола в запарения калдариум и уви в хавлия подгизналата си от пот коса. — Ще ни урочасат със злобните си очички.

— О, обсъждат скандалната ни Корнелия — обясни безгрижно Лолия.

— Не съм скандална — не успя да сдържи оправдателната нотка в гласа си Корнелия. Не че се срамуваше от Друсус или от себе си, но за пръв път в живота си ставаше обект на злостни клюки. — Сключвам съвършено почтен брак.

— Почтен? — изсумтя Диана и протегна ръце напред, та прислужницата да избърше потта по тялото й. — Ще родиш след шест месеца.

— Е, мислехме да се установим извън Рим. — Корнелия подпря брадичка в шепа, когато масажистката приключи с раменете й и премина към гърба. — Така никой няма да разбере откога сме женени…

Днес Друсус дойде в двореца и чакаше с още десетки молители да види дали ще го назначат отново в Преторианската стража.

— Не съм сигурен, че искам да се върна отново в двореца — сподели той. — Но искам да обучавам млади войници. В тренировъчния лагер в Терачина, да речем. Ще ги уча на преданост още от малки, за да не си и помислят да свърнат от правия път като онази пасмина, когато подкупите и императорите потекоха като водопад.

Подаде молба за повторно назначение. Още нямаше отговор, но несъмнено всеки кален в битки командир би се гордял да му служи мъж като бъдещия съпруг на Корнелия… „Съпруг. Милостива Юнона! Обичам тази дума…“

— Е, надявам се бебето да е момиче — каза Диана и простена, когато прислужницата изтърка ожуленото й рамото. — Ще я науча да кара колесница и ще има с кого да се състезавам.

— Няма да направиш дъщеря ми колесничарка! — възпротиви се Корнелия.

Всички в Рим вече знаеха последната история с Диана — как директорът на Сините се изкатерил, пуфтейки, до имението на хълма и си поискал Анемоите, как високият британец безмълвно подал на Диана ножа си — или сабята според някои — и как тя подгонила директора с острието…

— Време е да чуем истината, Диана — Лолия втри розово масло в пухкавите си колене. — Влюбена си лудо в онзи безочлив британец, нали?

— Чудех се известно време — отвърна замислено Диана. — Не, не мисля.

— Признай си, скъпа. Всички тук сме екип скандални — аз спя с роба на дъщеря си, Корнелия се омъжва за плебей.

— Не е плебей!

— … Длъжна си значи да последваш примера ни, влюбвали се във варварин.

— Влюбването май не ми се удава много. — Диана отметна влажната си коса от очите. — Поне влюбването в двуноги. Виж Борей е друго нещо… той е любовта на живота ми.

И трите се разкикотиха. Корнелия се смъкна от пейката за масажи и се уви целомъдрено в хавлия, а Лолия даде бакшиш на прислужниците. Изнизаха се през парата към тепидариума — залата с топла вода — и Корнелия чу приглушеното шушукане, когато подминаха трите злобни матрони.

— … вярно ли е, че се запознали в публичен дом?

— О, не е единственият. Половината преториански казарми са минали през леглото й.

— При това преди съпругът й да почине! Клетият Пизон, ако знаеше каква развратница е…

Корнелия се втренчи за миг в пода, но после вдигна брадичка и се усмихна широко, дръзко.

— Милостива Юнона! — опита се тя да се засмее. — Ще се радвам, когато друг скандал да привлече вниманието им.

— По-скоро, отколкото си мислиш.

Диана се обърна, приближи до най-шумната сплетница, сграбчи в шепа бухналите й къдрици и дръпна силно. Жената изпищя, посягайки напразно към перуката си. Диана вдигна ръка като дискохвъргач. Фалшивите къдрици пльоснаха във фонтана, а Диана обходи със зловещ поглед ненадейно стихналия калдариум.

— Каже ли някой лоша дума за братовчедка ми — предупреди тя, — ще последва перуката във фонтана. С главата надолу.

Лолия се разкикоти. Корнелия поруменя и излезе бързо от калдариума, но пътьом стисна признателно ръката на Диана, която я последва бавно. Вратата се захлопна и заглуши писъка на старата сплетница.

— Е, това беше забавно — заключи Лолия, когато нови прислужници ги заобиколиха, понесли парфюми, пудри и вино. — Да, маска за лице за мен, педикюр за Корнелия, може би червено в тон с булчинския воал? И нещо, което да смъкне мазолите от ръцете на Диана. Не, пемзата няма да свърши работа. Може би длето…

Марсела влезе при тях, увита в хавлия, порозовяла от плуването.

— Не смятах да се бавя толкова, но водата беше прекрасна…

Тръсна мократа си коса около врата и се настани до тях върху дългите мраморни пейки. Лолия обаче я изпревари и посочи тържествуващо, когато робините закръжиха около тях.

— Някой ти оставя белези по врата! Не ми казвай, че онзи дребен плужек, така нареченият принц на Рим, най-после е сломил съпротивата ти.

— Домициан? — Корнелия сбърчи нос и вдигна крак в скута на робинята, за да изпили и да лакира ноктите й.

Някак си й беше по-лесно да приеме, че Диана е влюбена във високия британец, отколкото да си представи сестра си в леглото с навъсения дребосък.

— Понякога е много отегчителен — Марсела наведе глава назад към робинята, дотичала с гребени и помади, — но е полезен.

— Източник за новата ти история ли? — попита Диана.

Две прислужници държаха ръцете й и се вайкаха при вида на мазолестите й длани.

— О, отказах се да пиша хроники. — Марсела затвори очи, когато гребенът заразресва мократа й коса. — Никой няма да ги прочете, а и е далеч по-интересно да наблюдаваш реалния живот.

— Нима? — възкликна Диана.

— Лолия, приличаш на призрак — засмя се Корнелия.

Една робиня нанасяше хлебна маска по лицето и врата на Лолия за избелване и стягане на кожата.

— „Искам да видя какво ще се случи.“ — Присвитите очи на Диана пронизаха Марсела. — Любимата ти фраза тази година.

— Но аз наистина искам. — Марсела отвори очи и примигна. — Интересна година беше.

— Аз не бих използвала тази дума. — Диана отпрати робините и пристъпи напред с коси, разпилени по голия й гръб. — Казваш, че си се отказала да пишеш хроники. Но винаги пишеш зад писалището си, по салфетки на вечерите, по парчета пергамент по време на състезанията. Какво пишеш, Марсела?

Тя се усмихна — високата сестра на Корнелия, увита в бяла хавлия, с коси, вчесани гладко над гърба й, с изваяно, невъзмутимо лице.

— Нищо съществено.

Диана погледна прислужниците.

— Оставете ни.

— Какво става? — попита Корнелия, когато момичетата излязоха.

Смаяните очи на Лолия надничаха през втвърдената бяла хлебна маска.

— Когато не пишеш, Марсела, шушукаш из целия град — продължи Диана, сякаш Корнелия не бе продумала. Няколко жени от другия край на залата вдигнаха погледи към тях, но се намираха твърде далеч и не можеха да ги чуят. — Виждах ви с Домициан във Форума, не ми приличахте обаче на любовници на среща. Виждах те да седиш до Цецина Алиен в театъра, ала не обръщахте внимание на пиесата. Виждах те на пиршествата на Отон как шепнеш в ухото на брата на Вителий. А преди месеци на празненствата на Гапба те виждах да шепнеш на Отон.

Корнелия погледна сестра си, която стоеше неподвижна, стискаше гребена и по устните й играеше бледа усмивка.

— Шушукаше непрекъснато — продължи Диана. — На сенатори, които от вителианци се превърнаха във веспасианци. На претори, които предадоха Отон и застанаха на страната на Вителий. На губернатори, които предадоха Галба и застанаха на страната на Отон. А сега в леглото ти се озова Домициан.

— Диана — прекъсна я Корнелия, — какво…

— Наистина не пишеш хроники, нали? — Синьо-зелените очи на Диана не се отклониха нито за миг от Марсела. — Безсмислено е, както сама каза. Пишеш история.

— О, богове! — тихо отрони Марсела. — Просто разпространявам по някой слух. Съвсем безобидно занимание.

— Нима?

— Ще ми обясни ли някой за какво говорите? — намеси се Лолия. Маската върху лицето й бе започнала да се лющи.

— Аз ще ти обясня — Диана прекоси помещението с две гъвкави крачки. Шегуваха се, че е олицетворение на богинята Диана, но сега тя наистина беше ловец, дебнещ плячка. — На Марсела й доскучало да пише хроники и решила да се забърка в действителните събития. Подшушнала нещо на Отон, което отприщило бунта. После в Германия провъзгласиха Вителий за император и тя се почудила какво ли ще стане, ако предостави информация за войската на Отон…

— Марсела не е виновна — изчерви се Корнелия. — Бях толкова обезумяла след смъртта на Пизон, че исках само едно — Отон да умре.

— И от къде набавяше ценните си сведения, Корнелия? Ти не би могла да прецениш кое е съществено, но историците знаят. Марсела ти е подшушвала информацията, всичко необходимо на военачалниците на Вителий, за да сразят Отон, и ти си я предавала вместо нея. — Диана погледна отново Марсела, която прокарваше гребена по зъбите си. — Армията на Отон претърпя поражение. Вероятно заради нея. Тя дори замина с войската, за да наблюдава битката. Да види как умира Отон.

— Мислиш ме за пророчица? — запротестира Марсела. — Не съм си и представяла, че ще се самоубие. Отидох, защото…

— Искаше да видиш какво ще се случи — довърши Корнелия.

— И се върна — продължи Диана. — Вителий се обяви за император и ти реши да започнеш да подхвърляш това-онова на Алиен и на мнозина други, за да видиш дали ще станат предатели. Те оправдаха очакванията ти и войската на Вителий изгуби битката. Рим стана на пух и прах. Сега имаме нов император и известно примирие, но ти побърза да приласкаеш Домициан в леглото си и започна да му шепнеш… Какво? Че ще е по-добър император от брат си? — Диана погледна към Корнелия, застинала в хавлията си, и към Лолия — смаяна под бялата маска. — Случи се доста от всичкото това „какво ли ще се случи.“ Четирима императори управляваха Рим тази година. И нашата Марсела има пръст в краха на трима.

— Е, четирима, ако броим и миналата година — призна сестрата на Корнелия. Скулите й бяха поруменели леко. Дали от гордост? — Помните ли онзи инцидент с император Нерон? Е, тогава само му подхвърлих нещо. Нямах представа, че ще последва съвета ми и наистина ще се самоубие. Какво? — Тя ги погледна. — Защо ме зяпате така?

Бяха се втренчили в нея, сякаш вместо коса по главата и никнеха змии.

— Преувеличавате. — Марсела остави гребена. — Намесих се тук-там, но поне стотина сенатори заговорничат по същия начин. Защо обвинявате само мен за цели три преврата?

— Бих те разбрала, ако си го правила заради собствена изгода — продължи неумолимо Диана. — Или за да се защитиш. Но ти си се месила за забавление.

Думите се процедиха с усилие през вкочанените устни на Корнелия.

— И съпругът ми умря.

— Не знаех, че ще стане така. Никой не би могъл да го предвиди. — Марсела ги изгледа една по една. — Мислите, че съм искала да ви навредя?

— Без малко да успееш. — Лолия грабна хавлия и се уви, сякаш внезапно усетила хлад. — Пизон загина, аз трябваше да се омъжа за онова животно Фабий и всички едва не умряхме. Първо пред храма на Веста и после в тълпата, когато свалиха Вителий от трона. А ти си стоеше на Марсово поле и наблюдаваше.