– Сега вие ме изненадахте, Джем. Красива охрана си имате!

Кралят се обърна към момичето и леко се поклони.

– Мадам...

Прислужницата приклекна леко в отговор, както бе виждала да правят дамите в Родос, Ница и Лион. За пореден път Джем се запита: "Коя всъщност е Феримах? Не ѝ подхожда да е слугиня. Знае толкова много. Възприема така бързо".

Шарл свали пелерината си. Един от придружителите му притича да я вземе, но той предпочете да я подаде на Феримах, която вече бе протегнала ръка.

– Ще ме извините, кралю! – каза Джем любезно. – Мога да ви предложа единствено стол. Нямам с какво да ви почерпя.

Както и предполагаше османецът, под пелерината се показа крехко и издължено детско тяло. Кралят носеше силно пристегнат в кръста жакет с големи подплънки. Тънките му крачета, обути във впит панталон, се губеха в широките чизми.

Шарл седна. Намести меча си, за да му е по-удобно.

– Е – въздъхна той, – най-после можем да започнем нашия разговор.

"Само това унижение не бях изтърпял досега – да преговарям с едно дете!" – помисли си Джем.

– Слушам ви, кралю!

Шарл се усмихна лъчезарно.

– Санута! – провикна се той, а после се обърна към принца. – Не си ли помислихте току-що, че още съм твърде малък за преговори, Джем?

През вратата влезе възрастен мъж с дълга коса, вързана на опашка с голяма кордела.

– Това е Санута Лоран – представи го кралят. – Мой съветник. Всъщност той бе съветник на баща ми. А сега поучава мен. С него ще обсъдите важните въпроси.

Джем усети, че му олеква. Какво ли можеше да си каже с този невръстен хлапак? Съветникът изглеждаше мъдър и опитен човек.

– А вие ще останете ли с нас, кралю?

– Да, разбира се – усмихна се Шарл. – Ще слушам как говори Санута. Имам много да уча от него.

Джем реши, че моментът е подходящ да разсее съмнението, което отдавна го измъчваше.

– Първо искам да изясним нещо. От дълго време ме гложди един въпрос.

Шарл погледна към съветника си.

Санута Лоран наблюдаваше Джем внимателно.

– Питайте, мосю!

Джем стана. Направи няколко крачки около двамата си посетители. Приведе се към съветника на краля и промълви:

– Тази крепост ваше владение ли е или на родоските рицари?

Санута се изправи бързо и се провикна към стражите:

– Затворете вратата!

Лоран погледна изпитателно към Феримах.

– А тази дама?

– Не знае френски – успокои го Джем.

Съветникът разбра, че османецът държи момичето да остане в стаята, така че пристъпи към отговора на въпроса му.

– Тази крепост, мосю Зизим – започна бавно мъжът, – е на френския крал Когато видя, че Джем се кани да възрази, вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

– Само че хоспиталиерите поддържаха приятелски отношения с крал Луи XI. Бяха му верни съюзници. По тази причина Негово Величество бе позволил да използват крепостта при извънредни обстоятелства. Новият крал държи на приемствеността в политиката на баща си.

– Аз съм извънредно обстоятелство, така ли? – Джем отново се приведе към съветника. – Разчитам, че ще ме разберете правилно, мосю. Това, което искам да знам, е: чий заложник съм. На Франция или на хоспиталиерите? Отговорете ми, без да увъртате, ако обичате.

Санута Лоран подскочи. Шарл го наблюдаваше с изражение на прилежен ученик.

– Зизим! – прошепна съветникът.

– Джем – поправи го кралят, но Лоран сякаш не го чу.

– Вие сте тук преди всичко по благоволението на покойния папа Сикст IV, както и на настоящия ни духовен отец Инокентий. Намирате се под протекцията на хоспиталиерите, но сте гост на Франция.

– Ха! – иронично подзе Джем. – Нима настанявате всичките си гости в такива затънтени планински пущинаци?

– Зизим – повиши глас съветникът, – забравяте нещо много важно. Не ние сме избрали да ви доведем тук. Не ние причинихме поражението ви. Нито пък ви подтикнахме да търсите убежище при родоските рицари. Не е наша вината, че брат ви плати солидни суми, за да ви отведат колкото е възможно по-далеч от османските земи. И сега плаща, без да го караме. Но как да откажем толкова пари? Да продължа ли да изреждам, мосю? Не сме виновни ние, че брат ви прави всевъзможни опити да ви убие.

Лоран бе безпощадно честен. Джем отдавна таеше подобни подозрения, но те бяха твърде болезнени, за да ги признае открито. Такава бе истината за живота му. И сега този неверник му я сервира без ни най-малко съчувствие. Дори напротив – изпитваше удоволствие от зловещата си реч.

Въздействието на тези думи върху Джем със сигурност не убягна от проницателния поглед на Санута Лоран.

– Но не е само това – продължи мъжът. – Цяла Европа от години е на тръни заради вас. Хората живеят в страх. В Рим постоянно се боят от османско нападение. Вие сте обект на сериозни спорове между кралете. Всеки иска да ви има. Трябва да ви призная, че Франция прие предложението на султана рицарите хоспиталиери да ви доведат тук, защото се бои от немско нападение. В момента всички искат да се доберат до вас. Султанът – за да ви убие, а европейските крале – за да ви отвлекат. Не е изключено да се стигне и до война. В едно можете да сте сигурен: създавате сериозни главоболия на християнския свят.

– Веднага ще ви избавя от мъките ви. Просто ме пуснете да си ходя.

Французинът се изправи. Наведе се към Джем. Принцът усети пропития му с вино дъх.

– И да искахме, няма как да го направим. Вече е твърде късно. Не можете да отидете никъде без позволението на папата.

– Бутнете ме тогава от някоя скала!

– Няма смисъл, мосю. Султанът ще свърши това някой ден вместо нас. Отначало искаше просто да сте далеч от него. Впоследствие намеренията му се промениха. Той няма да се успокои, докато не ви убие. Защо мислите, че ви доведохме в този замък. Смъртта ви дебне отвсякъде. За едно сте прав: наричаме ви гост, но на практика сте задържан. Само че не се сърдете на нас, вие сам се обрекохте на плен.

Този път Лоран прекали. Джем погледна гневно към Шарл.

– Само за да ми кажете всичко това, ли бихте път дотук, кралю?

– Не, имаме едно спасително предложение за вас – отвърна Санута вместо Шарл.

Щом чу думата "спасение", Джем бе готов да изслуша всичко.

– Да чуем предложението ви!

– Преди това искам да ви попитам, Зизим, какви са вашите цели оттук насетне?

Джем отдавна нямаше цели.

Внезапно у него се пробуди рижият вълк. "Хайде, принце! – обади се той. – Не изпускай тази възможност. Човекът те пита какво искаш. Отговори му: трон, корона, войска! Не се колебай!"

– Да се върна… – отрони се от устните на Джем.

– Да се върнете?! Да се предадете?! Вероятно се надявате на споразумение с брат си. Отдавна сте изпуснали тази възможност. Сега вече няма как да стане. Той харчи купища пари, за да ви убие. И не само вас. Той иска да изтрие от лицето на земята хоспиталиерите и Светия престол в Рим.

– И срещу каква сума бихте се съгласили да изпълните неговото желание? – попита Джем с леденостуден глас.

Съветникът хвърли бърз поглед към Шарл. Той леко се усмихна. Вдигна рамене.

– Не сме определяли цена – отвърна Лоран. – Ако приемете нашето предложение, ние ще ви бъдем много задължени.

– Задължени?

– Да. Ще ви дължим престол и корона.




Престол и корона!

В душата на Джем се разрази истинска буря. Какви ги говорят тези хора? Рижият вълк весело размаха опашка.

– Бъдете сигурен, че Франция ще ви се отплати добре.

Джем се престори на замислен, за да успее да овладее вълнението си. Проговори с равен глас:

– Какво е предложението ви?

– Да обединим усилията си за постигането на обща цел.

– Не зная каква е целта на Франция.

Съветникът погледна към Шарл за разрешение. Кралят кимна утвърдително.

– Йерусалим – прошепна Лоран. – Крал Шарл иска да освободи Йерусалим.

"Иска да го освободи от мюсюлманите!" – каза си Джем, но с нищо не издаде мислите си. Усмихна се.

– Само кралят ли? Всички към това се стремят. Рицарите йоанити, онзи поп, когото наричате папа… И кой ли още не

– Не! – възрази Санута. – Те не са искрени. Само говорят. Единствено намеренията на Франция са сериозни.

– Добре, и каква е моята роля?

– Крал Шарл иска да поведе голяма кръстоносна войска към Йерусалим. Папа Инокентий се страхува, че ако това се случи, ще загуби влиянието си над Франция. Мощта му ще отслабне. Освен това Светият отец се бои, че османците и мамелюците могат да обединят усилия и да нападнат Рим. Рицарите се интересуват само от златото

– Говорете по същество! Какво точно искате от мен?

– Да се съюзите с Франция. Да се присъедините към войската, която ще свика крал Шарл. Рамо до рамо с него

– Достатъчно! – Джем изгледа намръщено Шарл, който продължаваше да се усмихва. – Как въобще ви хрумна да ми предлагате подобно нещо?! Да се включа във войска, тръгнала на поход срещу братята ми мюсюлмани!

Кралят най-после се намеси в разговора:

– Ще воюваме рамо до рамо като двама владетели. Френският крал Шарл VIII и османският султан Джем I. Ще обявя, че ви признавам за падишах. Заедно с мен ще ви признаят кралете на Неапол и Кастилия, както и много балкански владетели, над които тегне гнетът на Баязид. Тогава

– Папата няма да има избор, освен да признае вас за официален османски султан – включи се и Лоран.

– Искате да извърша предателство спрямо вярата си!

– Съвсем не! – извика разтревожено Санута. – Йерусалим е свещен не само за мюсюлманите, но и за християните, Зизим. Щом кръстоносците влязат в Йерусалим, ще го провъзгласите за град на три религии. Ще го направите вие, султан Джем I.

Османецът се изправи.

– Феримах, отвори вратата! Кралят си тръгва! – заповяда той.

Когато Шарл и Санута видяха момичето да отваря вратата, разбраха, че срещата е приключила. Изражението на краля веднага се промени.

– Нима избирате смъртта?

– Да! Предпочитам нея пред проклятие от братята мюсюлмани.

Двамата мъже тръгнаха към вратата.

– Мадам – усмихна се насила кралят. Изненадващо намигна на Феримах и прокара ръка пред гръкляна си. После посочи Джем и отново направи движение, с което показваше, че гърлото му ще бъде прерязано.

– Жалко! – обади се Лоран, преди да заслиза по стълбите. – Вече не ви остава друго, освен да паднете на колене пред папата и да се молите за живота си.

– Грешите – отвърна Джем. – Има и друг изход.

Още докато слушаше Лоран, принцът бе решил да прибегне до една крайна възможност.

Внезапно в съзнанието му бяха изплували думите на Великия магистър Пиер Д'Обюсон: "Ваше Величество, ако се случи да изпаднете в беда, прошепнете на стражаря пред вратата си: Non cantabit gallus. Той ще ви отвърне: donec ter me neges".

Джем си спомни как се бе присмял на думите на Д'Обюсон. Великият магистър обаче бе останал напълно сериозен: "Рицарите хоспиталиери ще ви се притекат на помощ".

Каква глупост! Нима можеше да се надява, че някой ще разпознае паролата насред пущинака в планината?

Пиер Д'Обюсон обаче му бе дал отговор и на този въпрос: "Хоспиталиерите са навсякъде. Можете да ги срещнете, където и да отидете. Така е било и така ще бъде. Докато свят светува".

Джем напълно бе забравил думите на Великия магистър. Особено след като разбра, че са го продали на французите. Вече не можеше да им има никакво доверие.

Сега обаче нямаше друг избор, освен да се довери на предателите си.

Джем застана до Феримах и изчака да заглъхнат стъпките на посетителите му. След малко по стълбището се разнесе трополенето на изкачващия се нагоре стражар, който обикновено стоеше пред вратата на османеца. В тъмнината скоро просия светлината от факлата му. Мъжът се стресна, когато видя стоящия на вратата османец.

– Зизим! – промълви той.

– Non cantabit gallus – прошепна Джем.

Стражарят го изгледа слисано. Извади кръстче и отвърна:

– Donec ter me neges.

Джем бе още по-смаян. Нима този възрастен, прегърбен човек, който едва изкачваше стълбите, бе хоспиталиер?

Затвори вратата.

– Какво му казахте, господарю?

– Преди да са пропели петлите.

– А той какво ви отвърна?

– Ще се отречеш от мен три пъти.