— Връщаш се рано — излая Куин сърдито. — Не ми казвай, че братовчед ми е толкова бърз.

Блей не спря дори за секунда. Просто продължи нагоре по стълбите.

— Братовчед ти е истински джентълмен.

Куин последва най-добрия си приятел.

— Така ли мислиш? Според моя опит само изглежда такъв.

Това накара Блей да се обърне.

— Преди винаги си го харесвал. Беше ти любимец. Помня, че говореше за него като за бог.

— Надживях този етап.

— Е, аз го харесвам. Много.

На Куин му се прииска да изреве, но потисна импулса, като отвори бутилката текила и отпи една глътка.

— Браво на теб. Много се вълнувам за вас двамата.

— Наистина ли? Тогава защо дори не използваш чаша?

Куин заобиколи приятели си и не спря, когато Блей попита:

— Къде са Джон и Хекс?

— Навън. По света. Насаме.

— Мислех, че ти трябва да останеш с тях.

— Бях освободен за кратко. — Куин поспря на върха на стълбището и докосна сълзата, татуирана под окото му. — Тя е убиец, за бога. Ще се погрижи за него без проблем. Между другото те са в бившата къща на Тор.

Когато стигна до стаята си, Куин затвори вратата с ритник и съблече дрехите си. Отпи от бутилката, затвори очи и изпрати ментална покана.

Точно в този момент Лейла щеше да е добра компания. Щеше да му пасне идеално. В крайна сметка тя беше обучавана за ерос и всичко, което искаше да прави, бе да го използва за еротичните си упражнения. Не се налагаше да се притеснява, че ще нарани чувствата й или че тя ще се привърже към него. Лейла беше професионалистка, така да се каже. Или поне щеше да е такава, когато той приключеше с нея.

Колкото до Блей? Нямаше представа защо се беше върнал, вместо да отиде право в леглото на Сакстън, но едно беше ясно: между тях двамата имаше привличане и Сакстън нямаше навика да чака, когато желаеше някого.

41.

Партито във фермерската къща продължаваше. Хората не спираха да прииждат, паркираха колите си на моравата и се бутаха в помещенията на долния етаж. Леш беше виждал повечето от тях в парка „Екстрийм“, но не всички. И продължаваха да носят алкохол — стекове с бира, бутилки, малки буренца. Само бог знаеше каква незаконна стока носеха в джобовете си. Леш се зачуди какво става. Може би беше сгрешил и Омега е бил задържан някъде от перверзните си… От север задуха вятър и Леш застина на място, като продължи да поддържа защитата си и изключи съзнанието си. Сянка… Той проектира образа на сянка в себе си и около себе си.

Пристигането на Омега беше предшествано от лунно затъмнение и идиотите вътре нямаха никаква представа какво се случва… Но малкият боклук беше наясно. Хлапето пристъпи през външната врата и светлината от вътрешността на къщата освети входа.

Родният баща на Леш се появи на неподдържаната морава с развяваща се около него бяла роба, а пристигането му още повече понижи температурата на въздуха. В мига, когато прие форма, малкият мизерник се приближи до него и двамата се прегърнаха.

Леш изпита изкушение да отиде при тях, да заяви на баща си, че не е нищо повече от побъркан перверзник и да предупреди малкия плъх, че дните и нощите му са преброени… Покритото с качулка лице на Омега се извърна към него. Леш остана напълно неподвижен и проектира в съзнанието си напълно празна повърхност, която го направи невидим.

Сянка… Сянка… Сянка…

Като че мигът продължи цяла вечност. Ако Омега беше усетил Леш, без съмнение това щеше да е краят му.

След миг Омега насочи вниманието си обратно към своя любимец, а в този момент на вратата се появи някакъв олюляващ се нещастник, който размахваше ръце в опит да се задържи прав. Когато стигна тревата, се заклатушка към една леха със зеле, но преди да я е достигнал падна на колене и се просна по очи. Докато хората вътре се смееха, а шумът от купона отекваше в нощта, Омега се понесе към прага.

Партито течеше с пълна сила, когато той влезе в къщата, защото без съмнение тъпите копелета вътре бяха прекалено пияни, за да осъзнаят, че под белия плат се намира самото зло, което току-що е станало част от компанията им.

Неведението им не трая дълго обаче.

Задейства се гигантска светлинна бомба, а изригналото зарево изпълни къщата и заструи през прозорците към гората наоколо. Когато заслепяващият блясък избледня до меко сияние, стана ясно, че няма оцелели. Всички купонджии лежаха един върху друг на пода, а веселбата определено беше приключила. Мили боже. Ако целта на всичко това беше… Леш се придвижи към къщата, като внимаваше да не оставя следи в буквален и преносен смисъл и когато се приближи, чу странен стържещ звук.

Застана пред един от прозорците на дневната и погледна вътре. Малкото копеле влачеше тела из помещението, подреждаше ги в редица едно до друго на пода, така че главите им да сочат на север, като оставяше помежду им около трийсет сантиметра. Боже… Бяха толкова много, че редицата продължаваше в коридора и в столовата.

Омега наблюдаваше отстрани и беше видимо доволен от гледката, как новата му играчка влачи телата наоколо.

Каква идилия.

На копелето му отне близо половин час да подреди всички тела, като намиращите се на горния етаж бяха довлечени до долу, хванати за краката, а главите им се блъскаха във всяко стъпало и оставяха яркочервена кървава диря. В действията му имаше логика. Къде по-лесно е да теглиш мъртво тяло за краката. Когато всички бяха събрани заедно, копелето започна да действа с ножа и създаде поточна линия за въвеждане в Обществото на лесърите. Започна от столовата, като режеше наред гърла, китки, глезени и гръдни кошове, а Омега минаваше зад него, процеждаше по малко от черната си кръв в гръдните кухини, после ги удряше с електричество, преди да отстрани сърцата им. В този случай нямаше подготвени урни и когато извадеше сърцата, Омега просто ги захвърляше в някой ъгъл.

Къщата приличаше по-скоро на касапница.

Когато всичко свърши, в центъра на дневната, там където дъските бяха хлътнали, се образува кърваво езеро. Друга голяма локва се беше оформила в основата на стълбището в коридора. Леш не можеше да види добре, но беше повече от сигурен, че имаше още една в столовата.

Скоро след това започнаха да се чуват стоновете на новоприетите. Хленченето им щеше да се увеличава с напредването на трансформацията, докато не изповръщаха и последната капка от човешката си същност.

Омега се носеше насред хаоса и агонията, газеше с танцова стъпка гърчещите се тела, а бялата му роба се влачеше по засъхващата мръсотия на пода, но въпреки това по нея не се виждаше и петънце.

Застанал в ъгъла, малкият нещастник запали трева и си дръпна здраво, като че си отдъхваше след добре свършена работа.

Леш се отдалечи от прозореца и се запъти към дърветата, като държеше къщата под око. По дяволите, той самият е трябвало да предприеме нещо такова. Но не беше разполагал с контакти в света на хората, за да осигури нужното присъствие. За разлика от онова лайно.

Това щеше да промени цялата ситуация с вампирите. Нещастниците отново щяха да се срещнат с легион от лесъри. Леш се върна в мерцедеса, запали двигателя и напусна района на фермата по обходен маршрут, без да доближава къщата. Разярен седеше зад волана, а вятърът брулеше лицето му през отстреляния прозорец. Майната им на всички жени. Сега най-важната цел в живота му беше да се разправи с малкото копеле. Да отнеме трофея на Омега. Да унищожи Обществото на лесърите.

Е… добре, с жените до голяма степен беше приключил. Чувстваше се абсолютно изцеден, защото имаше нужда да се храни… Каквото и да се случваше с обвивката му, отвътре все още жадуваше за кръв и трябваше да разреши този проблем, за да бъде в състояние да се срещне лице в лице с татенцето. В противен случай с него беше свършено.

Докато шофираше към центъра на града, извади телефона си и сам се зачуди на онова, което се канеше да направи. Но пък общият враг често водеше до необичаен съюз.

* * *

В имението на Братството Блей се съблече в банята си и влезе под душа. Започна да се насапунисва и се замисли за целувката в онази тъмна пряка.

За вампира.

За… онази целувка.

Докато търкаше гърдите си, той наклони глава назад и остави топлата вода да се стича по косата и гърба му. Не бързаше, докато втриваше шампоана в косата си и докато прокарваше хлъзгавите си длани по цялото си тяло.

Отново се замисли за целувката.

Боже, като че споменът как устните им се бяха слели в едно беше магнит, който го привличаше обратно към себе си, отново и отново. Притеглянето му беше прекалено силно, че да се бори срещу него. Прекалено примамливо, че да се опитва да го избегне. Плъзна ръце надолу по тялото си и се запита кога ли ще види отново Сакстън.

Кога пак щяха да бъдат насаме?

Плъзгайки ръце все по-надолу той…

— Господарю?

Блей се завъртя толкова рязко, че петите му изскърцаха върху мрамора. Прикри възбудения си член с две ръце и подаде глава иззад стъклената врата.

— Лейла?

Избраницата му се усмихна срамежливо, а очите й пробягаха по тялото му.

— Бях призована, за да служа.

— Не съм те викал.

Може би се беше объркала. Освен ако…

— Куин ме призова. Реших, че става дума за тази стая.

Блей затвори очи за кратко, а ерекцията му спадна. После си заповяда да се стегне, спря топлата вода и се протегна за кърпа, която уви около кръста си.

— Не, Избранице — каза тихо. — Не тук. В неговата стая.

— О! Извинете ме, господарю. — Тя заотстъпва назад, а лицето й пламтеше.

— Всичко е наред… Внимавай! — Блей се протегна и я хвана точно когато тя се блъсна във ваната и загуби равновесие. — Добре ли си?

— Напълно, трябва да внимавам къде вървя. — Тя го погледна в очите и опря длани в голите му ръце. — Благодаря.

Той се взря надолу в съвършеното й лице и не му беше трудно да разбере защо бе заинтригувала Куин. Беше прекрасна, нямаше спор, но имаше нещо повече от това… Особено когато притвори клепачи, а зелените й очи проблеснаха. Невинна, но излъчваща еротика. Точно това беше. Тя представляваше тази запленяваща комбинация от невинност и неподправен сексапил, която я правеше неустоима за обикновените мъже… А Куин не беше обикновен. Той би изчукал всяка и всеки.

Почуди се дали Избраницата знаеше това. Дали би имало значение за нея, ако научеше?

Свъсил чело, Блей я отблъсна внимателно от себе си.

— Лейла…

— Да, господарю?

По дяволите… Какво се канеше да й каже? Беше повече от ясно, че не е била призована, за да храни Куин, защото това го бяха свършили предишната вечер… Боже, може би именно това беше причината. Вече бяха правили секс веднъж и тя се връщаше за още.

— Господарю?

— Нищо. По-добре върви. Сигурен съм, че те чака.

— Така е. — Ароматът на Лейла се усили и мирисът на канела погъделичка ноздрите на Блей. — И съм много благодарна за това.

Когато тя се обърна и си тръгна, на Блей му се прииска да закрещи. Не искаше да си представя как Куин прави секс в съседната стая… По дяволите, имението беше единственото място, неосквернено от всички тези безразборни връзки.

Сега обаче, единственото, за което можеше да мисли, беше как Лейла влиза в стаята на Куин и оставя бялата си роба да се свлече от раменете й, за да разкрие гърдите, корема и бедрата си пред разноцветните му очи. И щеше да се озове под него само след миг.

Куин щеше да се погрижи за нея подобаващо. Така стояха нещата, поне когато въпросът опираше до секс. Беше щедър по отношение на времето и уменията си. Щеше да вкара всичко в действие, ръцете си, устните… Добре. Нямаше нужда от такива подробности. Докато се бършеше с кърпата, му хрумна, че може би Лейла беше идеалната партньорка за приятеля му. Благодарение на своето обучение тя не само щеше да му достави удоволствие, но никога не би поискала от него да бъде моногамен, не би негодувала срещу подвизите му с други жени и не би го притискала за емоционална връзка. Дори най-вероятно би се присъединила към забавленията, защото от начина, по който се движеше, личеше, че се чувстваше комфортно в собственото си тяло.