И всичко това ги поставяше пред един проблем: според Хекс синът на Омега трябваше да бъде убит от нея.

Не че трябваше да обсъждат това точно сега.

Влагата от плочките попиваше в панталоните й, а от Джон се стичаха струйки и тя се изненада от онова, което й се искаше да направи. Беше нелогично поради безброй причини и със сигурност идеята не беше добра. Но когато опираше до тях двамата, логиката не взимаше прекалено голямо участие.

Хекс се примъкна напред и опря длани в хлъзгавия под. Движеше се бавно на ръце и колене, докато не стигна до него. Разбра кога той долови аромата й. Защото членът му под подгизналите шорти се втвърди.

Когато се озова лице в лице с него, тя закова поглед в устните му.

— Мислите на двама ни вече са едно цяло. Искам същото да се случи и с телата ни.

След това се наведе напред. Точно преди да го целуне, се спря за миг, но не защото се тревожеше, че той ще се отдръпне… Наситеният аромат на подправки, който се излъчваше от него, й подсказваше, че няма такова намерение.

— Тълкуваш нещата погрешно, Джон. — Докато четеше емоциите му, тя поклати глава. — Не си наполовина мъж, заради онова, което са ти сторили. Ти си два пъти повече от всички други, защото си успял да оцелееш.



Животът често те поставя в най-неочаквани ситуации. При никакви обстоятелства, дори в най-ужасния си кошмар, Джон не си беше представял, че би понесъл Хекс да разбере за онази случка. Защото независимо колко голямо и силно вече бе тялото му, той не можеше да се отърси от мисълта, че някога е бил толкова слаб. А страхът, че онези, които уважава, могат да научат за станалото, го караше да се чувства слаб отново и отново.

И ето че скелетът не просто беше изваден от гардероба, а беше и осветен от прожектори.

Колкото до продължилия два часа душ… Той все още агонизираше вътрешно, заради това, че Хекс е била наранена по този начин… Беше прекалено болезнено да мисли за станалото, прекалено ужасяващо, за да може да се справи. А към всичко това се добавяше и потребността му на обвързан вампир да я закриля и да се грижи за безопасността й, както и фактът, че бе напълно наясно какво е да преживееш подобно нещо.

Само ако я беше открил по-рано… Ако беше положил повече усилия… Но тя се беше освободила сама. Не я беше измъкнал той… За бога, та той беше стоял в онази проклета стая, където е била изнасилвана, и дори не беше разбрал, че тя е до него. Твърде много му идваше, за да може да се примири. От всички тези объркани обстоятелства главата му бучеше така силно, сякаш мозъкът му се бе превърнал в хеликоптер, който всеки момент ще излети, за да не се върне никога.

Единственото, което го задържаше на земята, беше възможността да убие Леш.

Докато знаеше, че копелето диша някъде там из света, Джон щеше да има нещо, върху което да се фокусира, за да запази разсъдъка си. Мисълта за убийството на Леш беше връзката му със здравия разум, тя му даваше цел, подхранваше силата му.

Но само още една проява на слабост, като например да не успее да отмъсти за своята жена, и с него беше свършено.

— Джон — произнесе Хекс, като очевидно се опитваше да спре този трескав поток от мисли. Той се съсредоточи върху нея и се загледа в искрящите й червени очи, което му напомни, че тя беше симпат. А това означаваше, че може да се рови из съзнанието му, да отвори скрити капани, да освободи всичките му демони и да наблюдава танца им. Но не го беше направила, нали? Да, беше проникнала в съзнанието му, но само за да разбере какво става с него. И макар да се беше докоснала до най-мрачните му тайни, не го беше посочила с пръст, нито се беше отдръпнала отвратено. Вместо това се бе промъкна до него като котка и имаше вид, сякаш желае да го целуне.

Очите му се насочиха към устните й.

И с изненада откри, че може да понесе този контакт помежду им. Думите не бяха достатъчни, за да уталожат омразата, която изпитваше към самия себе си, но ръцете й върху кожата му, устните им, слети в едно, тялото й, притиснато към неговото… Именно от това имаше нужда, а не от разговори.

— Точно така — каза тя с пламнал не само заради симпатската й същност поглед. — Двамата с теб имаме нужда от това.

Джон вдигна влажните си студени ръце и обхвана лицето й. После се озърна. Може би сега беше моментът, но не това беше мястото. Нямаше да прави любов с нея на твърдите плочки.

— Ела с мен — произнесе с устни, а после се изправи и я дръпна към себе си.

Докато напускаха съблекалнята, шортите му се бяха издули отпред. Но той държеше под контрол потребността си да се слее с нея, която караше кръвта му да кипи, защото искаше да й даде нежност, в замяна на насилието, на което е била подложена.

Вместо да се запътят към тунела и обратно в къщата, те поеха надясно. Нямаше начин да се качи в стаята си с нея под ръка и ерекция с размер на носеща греда. А и беше съвсем мокър. Прекалено много неща за обясняване пред огромната на брой публика в имението.

В съседство със съблекалнята имаше помещение с маси за масаж и джакузи в ъгъла. На пода имаше сини постелки, които не бяха използвани от поставянето им там… Братята рядко имаха време да провеждат спаринг, а още по-рядко да се правят на балерини с разните му там разтягания и разгрявки.

Джон блокира вратата с един пластмасов стол и се обърна с лице към Хекс. Тя се разхождаше наоколо, а прекрасното й тяло и плавната й походка предлагаха по негово мнение повече от пълна стриптийз програма.

Той посегна и угаси лампите.

Червено-белият надпис „Изход“ над вратата хвърляше мъждива светлина, която тялото му разделяше на две, а дългата му сянка се простираше от сините постелки чак до краката на Хекс.

— О, Джон, желая те — промълви тя.

Нямаше да й се наложи да повтаря. Той изрита маратонките си „Найк“, измъкна тениската през главата си и я запрати на пода. После пъхна палци в ластика на шортите си и ги смъкна надолу по бедрата си, а пуснатият на свобода член щръкна напред. Всичко у Джон, от мозъка и кръвта до биещото му сърце, беше фокусирано върху жената, намираща се на няколко крачки пред него.

Но той не желаеше да й се нахвърли и да започне да я чука. Не. Дори това да означаваше, че тестисите му ще посинеят от възбуда…

Способността му да мисли логично се стопи, когато тя хвана ръба на тениската си, с елегантно движение я плъзна нагоре по тялото си и я съблече. Отдолу нямаше нищо друго освен прекрасна гладка кожа и високите й стегнати гърди.

Когато ароматът й се понесе към него и той задиша тежко, пъргавите й пръсти се насочиха към връзките на медицинските панталони, разхлабиха ги и зелената памучна тъкан се свлече в краката й.

О… боже, тя стоеше гола пред него и впечатляващите извивки на тялото й бяха удивителни. Макар да бяха правили секс вече два пъти, всичко се беше случило така бързо, че той не беше имал шанса да я огледа както трябва… Джон примигна стреснато. За момент единственото, което виждаше, бяха синините по тялото й, които бе видял, когато я беше открил, като особено натрапчив беше споменът за онези от вътрешната страна на бедрата й. И сега, когато знаеше, че не са получени просто от юмручен бой…

— Не го прави, Джон — помоли тя дрезгаво. — Аз няма да го правя, недей и ти. Той вече отне и на двама ни прекалено много.

Гърлото му се стегна в желание за мъст, което успя да потисне, само защото знаеше, че тя е права. Със силата на волята си наложи да приеме, че вратата зад него, която бе залостил със стола, ще държи навън не само живите същества, но и духовете на злото.

По-късно, след като се насладяха на този интимен момент от живота си, щеше да има достатъчно време да изравни резултата.

— Красива си — произнесе той беззвучно.

Но тя, разбира се, не можеше да види устните му в тъмното. Очевидно щеше да се наложи да й покаже какво си мисли.

Джон направи крачка напред и после още една, и още една. И не само той се приближаваше. Срещнаха се по средата, на половината път, а тялото й беше обгърнато от сянката, която хвърляше неговото. Но въпреки това тя беше единственото, което той виждаше.

Когато застанаха един пред друг, сърцето му туптеше бясно.

— Обичам те — произнесе с устни в тъмнината.

Протегнаха се един към друг едновременно. Той посегна към лицето й, а тя опря длани в ребрата му. Устните им се сляха в изпълнения с електричество въздух, впиха се едни в други, сливайки мекотата и топлината си в едно.

Джон я придърпа към голите си гърди и обви ръце около раменете й, като я притискаше силно, а целувката им ставаше все по-страстна… Тя му отвърна, без да се поколебае, като плъзна ръце от двете страни на тялото му и те се озоваха на кръста му.

Членът му докосваше корема й и всяко нейно движение предизвикваше горещи вълни по гръбнака му. Но той не бързаше. Леко движеше таза си напред-назад и потъркваше ерекцията си в кожата й, докато ръцете му галеха тялото й.

Езикът му потъна още по-дълбоко в устата й, а едната му ръка докосна късата й коса в основата на тила. Другата му длан се плъзна към задната част на бедрото й. Кракът й се подчини на нежния му натиск и той почувства как мускулите й се напрягат… С пъргаво движение тя отскочи и обви крака около бедрата му. Членът му се докосна до нещо меко и влажно. Той изръмжа и положи двама им на пода, като я придържаше здраво, докато я настаняваше на постелката под себе си.

Джон прекъсна целувката им и се отдръпна леко, за да плъзне език от едната страна на шията й. Проследи вените й, докато вампирските му зъби, пулсиращи в такт с ерекцията му, достигнаха до ключицата й. Докато се движеше надолу, тя зарови пръсти в косата му и го насочи към гърдите си.

Джон се отдръпна, за да я погледне, очите му пробягаха по тялото й, осветено от надписа „Изход“ над вратата. Зърната й бяха набъбнали, а плоският й корем се напрегна, когато тя разтвори бедра. Видът на вагината й го накара да отвори уста за беззвучна въздишка… Без предупреждение тя се протегна и хвана възбудата му в ръката си. Допирът го накара да трепне така силно, че трябваше да се подпре на дланите си, за да намери опора.

— Красив си — простена тя.

Звукът на гласа й го извади от вцепенението му. Той се отдръпна и освободи ерекцията си от дланта й, за да коленичи между бедрата й. Наведе глава и долепи устни до едното й зърно, а после плъзна език около него.

Стонът, който се откъсна от устните й, почти го накара да свърши върху нея и се наложи той да спре, за да възвърне самоконтрола си. Когато приливната вълна, заплашваща да го помете, се уталожи достатъчно, той продължи с ласките на устата си върху гърдите й… И остави ръцете му да се спуснат бавно надолу по тялото й.

Типично за нея тя беше тази, която го насочи към центъра на женствеността си. Хекс покри едната му длан със своята собствена и я намести точно там, където и двамата искаха тя да бъде.

Гореща. Гладка. Влажна.

Оргазмът му настъпи в мига, когато пръстите му достигнаха мястото, в което умираше да проникне. Напълно невъзможно му беше да спре кулминацията си и тя се засмя гърлено, когато той изля маркиращата си течност върху бедрата й.

— Значи ти харесва чувството да ме докосваш — промълви тя.

Той я погледна в очите и вместо да кимне, вдигна към устните си ръката, която тя бе докосвала. Когато пое в устата си пръстите, покрити с нектара й, беше неин ред да потръпне и да разтвори още по-широко бедра.

Изпод притворените си клепачи той не отделяше поглед от нейния, подхвана с две ръце хълбоците й и се наведе над женствеността й. Може би щеше да е по-изискано да я обсипе с леки целувки, да я подразни с език и с връхчетата на пръстите си.

По дяволите с тези глупости.

С невъздържана жажда той я засмука отведнъж и силно. Оргазмът му бе оставил част от следата си там и той вкуси и нея заедно с нейния нектар… И обвързаният вампир у него се наслади на комбинацията.

Което го накара да се почувства щастлив. Когато приключеха любовната си игра, наситеният му аромат на подправки щеше да е проникнал из цялото й тяло — отвътре и отвън.