Дж. Уорд - Единствена любов

— Какво има? — попита Трез, когато тя започна да нервничи.

— Нищо. Просто съм в бойна готовност, а наоколо няма мишена.

— Глупости.

— И няма да е зле да сложим точка на този разговор.

Десет минути по-късно тя отново се взираше в часовника на стената. Повече не можеше да понася това.

— Ще се върна обратно в имението на Братството за половин час — рече тя. — Вие останете тук и ми се обадете, ако някой се появи.

Даде им номера си, а те бяха достатъчно любезни да не задават въпроси… Но пък сенките, подобно на симпатите, умееха да разгадават състоянието на околните.

— Разбрано — отговори Трез. — Ще се свържем с теб в секундата, когато нещо се случи.

Тя се дематериализира и прие форма пред къщата на Братството. Мина по чакъла и се озова пред достойните за базилика стълби. След като влезе във вестибюла, погледна към обектива на камерата.

След миг Фриц отвори вратата и се поклони.

— Добре дошли у дома, мадам.

Думата „дом“ я накара да потръпне.

— А… благодаря. — Тя огледа празното фоайе. — Ще се кача горе.

— Подготвих ви стаята, в която бяхте отседнали преди.

— Благодаря. — Но тя не отиде там.

Водена от усещането за кръвта на Джон, тя изтича по главното стълбище и се запъти към спалнята му. Почука, изчака и като не получи отговор открехна вратата към тъмната стая. Чу шума от душа. Срещу нея върху килима се виждаше вертикална светла ивица, подсказваща, че той е в банята.

Мина по ориенталския килим, като съблече коженото си яке и го хвърли на един стол. Стигна до банята и отново почука. Без да се поколебае. Силно.

Вратата се отвори рязко от само себе си и разкри влажния въздух и приглушеното осветление, идващо от лампите над джакузито. Джон стоеше в душкабината с лице към нея, а водата се стичаше надолу по гърдите, корема и бедрата му. Възбуди се в мига, в който очите им се срещнаха, но той не помръдна и не изглеждаше доволен, че я вижда.

Всъщност, горната му устна се изкриви в гримаса и той изръмжа, но това не беше най-лошото. Емоционалната му решетка беше затворена за нея. Той я блокираше и Хекс дори не беше сигурна дали беше наясно, че го прави. Не можеше да се докосне дори до частица от онова, което преди беше чувствала така ясно. Хекс вдигна дясната си ръка и изписа нескопосано.

— Върнах се.

Веждите му помръднаха. А после започна да пише с пръсти гладко и бързо.

— Предполагам с информация за Рот и братята. Сигурно се чувстваш като герой. Поздравления.

Той спря водата, излезе от кабината и се протегна за кърпа. Не се покри, а просто се избърса и при всяко негово движение не беше трудно да се забележи възбудата му. Никога не беше вярвала, че ще дойде момент да проклина периферното си зрение.

— Не съм говорила с никого — заяви тя.

Това го накара да спре насред движението, докато бършеше гърба си, като естествено тази поза накара мускулите на гърдите и корема му да изпъкнат още по-ясно. После той преметна небрежно кърпата на рамото си и изписа:

— Защо дойде тук?

— Исках да те видя. — Болката в гласа й я накара да се разкае, че не беше използвала езика на знаците.

— Защо?

— Тревожех се…

— Искаше да видиш как го понасям ли? Искаше да знаеш как се чувствам, след като прекарах последните седем часа в безпокойство дали си жива…

— Джон…

Той дръпна кърпата и я размаха във въздуха, за да я накара да млъкне.

— Искаше да знаеш как понасям мисълта, че се биеш сама, или си мъртва, или още по-лошо — попаднала си отново там, където беше? Или може би симпатската ти страна има нужда от малко отмора и развлечение?

— Боже, не…

— Сигурна ли си? Не носиш обръчите си. Може би задоволяваш глада си, като се връщаш тук…

Хекс се обърна и се насочи към вратата, неспособна да се справи с многобройните си емоции, задушавана от гняв и огорчение. Джон я хвана за ръката и тя се озова до стената, притисната от тялото му, а той започна да изписва пред самото й лице.

— О, не, няма да ти се удаде да избягаш. След като ме накара да премина през всичко това, няма да избягаш само защото не можеш да се справиш с кашата, която сама си забъркала. Аз нямах възможността да избягам от днешния ден. Наложи ми се да остана тук като в капан и сега ще ти върна жеста.

Тя искаше да фокусира очите си върху нещо друго, за да не може да следи изписваното от ръцете му.

— Искаш да знаеш как съм? Абсолютно непоколебим, ето как се чувствам. Предишната вечер с теб достигнахме много важен момент. Казваш, че имаш право да тръгнеш след Леш? Аз също имам това право.

Съблекалнята, помисли си тя. Предателството, за което тя не знаеше подробности, но чувстваше, че беше пряко свързано със случилото се с Джон, когато е бил млад, самотен и беззащитен.

— Ето каква е сделката и тя не подлежи на преговори. Ще работим заедно, за да го открием, заловим и убием. Ще работим като екип, което означава, че където е единият, там ще е и другият. И накрая, който го притисне на земята, ще получи честта. Така стоят нещата.

Хекс въздъхна с облекчение. Верният отговор й хрумна на момента. Не й беше харесало да бъде в онази фермерска къща без него. Не й се струваше редно.

— Дадено — отговори.

По лицето му не пролича изненада или задоволство… което й даде да разбере, че каквото и да беше планирал при отрицателен отговор от нейна страна, то беше нещо крайно.

Но после веднага разбра защо той беше толкова спокоен.

— След като всичко свърши, всеки ще поеме по пътя си. Приключваме един с друг.

Кръвта се отдръпна от лицето й и изведнъж краката и ръцете й станаха безчувствени. Което беше глупава реакция. Предложението му беше възможно най-добрата уговорка и най-добрият изход от ситуацията. Двама бойци щяха да работят заедно и когато постигнеха целта си, между тях не беше нужно да остава каквато и да било връзка.

В действителност, след края на кошмара с Леш, тя си беше представяла бъдещето именно по този начин. Да се добере до кучия син и го убие. А после да приключи с това фиаско, наречено живот.

Бедата беше… че така ясните й по онова време планове постепенно се бяха размили. По пътеката, която беше начертала в ума си, когато се беше освободила, постепенно се бяха появили препятствия, нямащи нищо общо с намеренията й, а по-скоро с голия мъж срещу нея.

— Добре — произнесе дрезгаво. — Става.

Това вече предизвика реакция у него. Тялото му се отпусна върху нейното и той опря ръце в стената от двете й страни. Когато очите им се срещнаха, тялото й се изпълни с топлина.

Когато ставаше дума за Джон Матю отчаянието й действаше като запалена клечка кибрит в резервоар с бензин. И ако се съдеше по движението на таза му, той се чувстваше по същия начин.

Хекс вдигна ръка и стисна врата му. Тя не беше нежна, когато го придърпа надолу към себе си, нито пък той, когато впиха устни един в друг, а езиците им не толкова се срещнаха, а по-скоро започнаха дуел. Когато тя чу внезапен шум от разкъсване, осъзна, че той беше хванал тениската й и беше съдрал предницата й на две… Голите й гърди изскочиха, докоснаха неговия гръден кош и зърната й се отъркаха в кожата му, а женствеността й жадуваше отчаяно за него. По дяволите с отчаянието, потребността й да го поеме в себе си стигаше по-далече от това. Празнотата, която чувстваше, когато бе далеч от него, беше истинска агония.

Кожените й панталони бяха на земята само след секунда. После с един бърз скок тя се оттласна от земята и обви крака около кръста му. Посегна надолу и го намести, а после заби пети в задните му части и направи проникването реалност. Пенисът му потъна дълбоко и тя го погълна изцяло. Плъзгането му навътре беше достатъчно да я доведе до див оргазъм.

Изживяното облекчение я накара да оголи кучешките си зъби, а Джон прекъсна целувката им и отметна глава назад, за да й предостави вената си.

Ухапването беше неописуемо. Мощта, струяща от него, беше зашеметяваща. Тя я поглъщаше със силни засмуквания, а той се движеше в нея, като отново я беше довел до ръба на екстаза и беше готов да я запрати надолу в един луд полет, който нямаше да завърши с твърдо приземяване… Последва я в този божествен скок без парашут, а възбудата му потръпваше в нея, достигнал до оргазъм.

Имаше една много кратка пауза… И после Джон отново започна да се движи… Не, носеше я към леглото в тъмната стая, а крачките му го караха да прониква по-дълбоко в нея и после да се отдръпва леко.

Тя се стараеше да запомни абсолютно всяко усещане, като складираше всичко дълбоко в съзнанието си, правейки мига вечен, благодарение на съкровището, наречено памет. И когато той се настани върху нея, тя направи същото като него — предложи му вената си и така те щяха да се превърнат в най-могъщия възможен екип.

Партньори.

Просто не постоянни.