Тя можеше да усети желанието му чак до пръстите на краката си, изгарящата нужда да я притежава.

Той се откъсна от нея със стон, после я грабна на ръце и се запъти към стълбите.

– Дрейвън, гърдите и крака ви!

– Не ме интересуват – отвърна той с пресипнал глас.

– Къде ме носите?

– Където толкова много пъти съм искал. –Тя се изчерви, но по тялото ѝ премина тръпка на очакване. Най-после щеше да е неин и да я притежава напълно. Знаеше, че трябва да се чувства уплашена или засрамена, но единственото, което усещаше, бе че всичко, което се случва, е правилно. Те бяха предопределени да споделят този миг, независимо от последствията.

Дрейвън я занесе нагоре по стълбите в стаята си и затръшна вратата зад тях. Пусна я пред себе си бавно, за да почувства как тялото ѝ се плъзва по неговото и после спусна резето.

Емили стоеше нестабилно на краката си, когато той се обърна с лице към нея.

– Давам ти последна възможност да напуснеш, докато още съм способен да го направя – каза той и свали ризницата си през глава. – Ако останеш, ще бъдеш моя.

– Аз съм твоя – прошепна тя.

Този път, когато я взе в ръцете си, прегръдката му беше груба и търсеща. Вкусът на страстта се усещаше по устните му, които говореха за сладки обещания, когато спусна ръцете си зад гърба ѝ, за да разкопчае роклята ѝ.

Тя смело развърза черната му туника и я измъкна през главата му, откривайки твърдите опънати мускули на неговите гърди с нетърпеливите си ръце. Той си пое рязко въздух, когато тя докосна горещата му кожа, която сякаш можеше да я изгори.

Емили се отдаде на всичките копнежи, които беше изпитала от момента, в който го беше видяла за първи път върху белия му жребец, толкова силен и властен, и толкова мъжествен.

Този ден, тя щеше да загуби своите фантазии и да открие веднъж завинаги чувството да бъдеш жена. Щеше да бъде притежавана от този воин така, както природата повеляваше жената да познава мъжа.

Внимателно, тя проследи линията на изгорения белег на рамото му и си спомни как той лежеше ранен на поляната. Беше толкова близо това да го загуби, че страхът я връхлетя отново.

– Сигурен ли си, че можеш да направиш това? – попита тя, страхувайки се от болката, която той можеше да изпита.

Той хвана лицето ѝ в ръце и я погледна твърдо, като прокара левия си палец по подпухналите ѝ от страстните му целувки устни.

– В този момент, милейди, бих могъл и да летя.

Емили се усмихна.

Дрейвън наклони ръката си и спусна устни върху шията ѝ. Хиляди вълни от удоволствие преминаха през нея, когато той прокара огнена следа по врата ѝ, а топлият му дъх я погъделичка, докато езикът му нежно и чувствено описваше кръгове по кожата ѝ.

Тя обгърна раменете му с ръце и прокара едната си ръка по гърба му.

Дрейвън потръпна от удоволствие. Никога в живота си не се беше чувствал по този начин. Никога не се беше чувствал толкова освободен пред някоя жена. Всичко, което чувстваше и можеше да вкуси в този миг, беше нейната любов.

Тя го приемаше топло.

Дрейвън трепереше от силата на чувствата си и от нуждата да притежава тази жена, която беше най-близката му представа за рая, който никога не беше познал. Днес, щеше да вкуси всеки сантиметър от тялото ѝ, да я притежава по начини, по които никой друг не я беше имал.

Дрейвън се отдръпна и я погледна в замъглените от страст очи.

– Красива си – прошепна той.

Тя му отговори с целувка. И за първи път в живота си той позволи на някого друг да има власт над него. В действителност, той изпита удоволствие от нейната властност и с желание отговори на докосването ѝ.

Смелостта ѝ го изуми и развълнува. Той отпусна глава назад, когато тя постави устните си върху брадичката му и погали нежно кожата му с език. По тялото му се разля безкрайно удоволствие.

Всичко наоколо изчезна и за него съществуваше само Емили. Бе способен да усеща единствено докосването, дъха и топлината ѝ.

Нейната женственост го обгръщаше, изпълваше и допълваше.

Тя бе осмислила живота му. И в този момент, всеки лош спомен беше прогонен от съзнанието му. Вече нямаше минало, което да си спомня, освен това, в което тя принадлежеше.

Емили беше неговото минало, неговото настояще и бъдеще – каквото и да беше то.

Тя беше част от него.

Емили въздъхна, когато той свали роклята ѝ и впи жадния си поглед в прекрасното ѝ тяло. Никога преди не беше стояла гола пред някого. Усещането беше възбуждащо, вълнуващо и я оставяше без дъх. Тя инстинктивно се опита да се прикрие с ръце.

– Погледни ме – заповяда и той.

Тя изпълни заповедта му.

Дрейвън взе ръцете ѝ в своите и ги разпери широко, докато задържа погледа ѝ с очите си.

– Не искам да се криеш от мен. Никога –каза той, като протегна ръка и пое гърдата ѝ в шепата си. Зърното ѝ се втвърди и набъбна при допира на топлата му длан. – Чаках твърде дълго да те видя, за да се криеш сега.

Тя облиза пресъхналите си устни.

– Доколкото си спомням, вие бяхте този, който бягаше от това, милорд. Дрейвън, – поправи се тя, когато той дръпна главата ѝ назад, за да се притисне във врата ѝ. Дъхът му беше като огън върху кожата ѝ и тя се остави усещането да я завладее напълно.

– Никога, не искам да те чувам да ме наричаш по друг начин, освен по този. И аз приключих с бягането от теб, Емили.

Той я целуваше по врата и когато захапа игриво меката част на ухото ѝ, изпрати тръпки по цялото ѝ тяло.

Главата ѝ се замая, когато той я подпря на стената и смъкна останалата част от дрехите ѝ. Той я придърпа към себе си и тя изстена, когато плътта им се притисна една в друга. Твърдата му гръд опираше в нейните гърди, които се втвърдиха още повече при допира до къдравите му косъмчета.

Никога преди не беше изпитвала удоволствието гола плът да се притиска към нея, от раменете до краката ѝ. Тя инстинктивно се изви към топлината на тялото му и усещането да бъде близо до него.

Неговата твърда мъжественост се притисна към корема ѝ и той изстена дълбоко. Стонът проехтя през нея и тя почувства неговото удоволствие като свое собствено.

Очите на Дрейвън потъмняха, когато се протегна и обхвана гърдите ѝ с ръце. Той се наведе и пое дясната в устата си. Емили изстена, когато езикът му се завъртя около зърното ѝ и го накара да се втвърди, докато се превърна в малка чувствителна пъпка.

Тя изскимтя, когато я заляха тръпките на удоволствието. Той беше безмилостен в желанието си да я вкусва. Прехвърли целувките си върху другата ѝ гърда, където предизвика същото преднамерено и изгарящо желание.

– Дрейвън – изстена тя, възхищавайки се на бурята от наслада и копнеж, която той предизвикваше.

Той отново се върна върху устните ѝ, а ръцете му се спускаха по тялото ѝ, като докосваха и изучаваха всичко по пътя си. Тя се извиваше в ръцете му и жадуваше за безкрайното удоволствие, което ѝ причиняваха.

Той спусна ръката си по корема ѝ и докосна центъра на нейната женственост.

Емили подскочи при този неочакван допир.

– Шш-т – прошепна в ухото ѝ. – Всичко е наред, повярвай ми.

Тя се отпусна, когато пръстите му се плъзнаха в женствеността ѝ и започнаха да се движат по интимен начин. Никога преди не беше изпитвала нищо подобно, когато горещината се спусна по тялото ѝ и се съсредоточи там, където пръстите му я докосваха и изследваха. Тя инстинктивно надигна тялото си към ръката му, изисквайки още от екстаза, който той ѝ предлагаше.

Тялото му се изопна и той се отдръпна от нея с проклятие.

– Нещо лошо ли направих? – попита тя.

Той поклати глава.

– Не мога да чакам, Емили – прошепна той. – Прекалено много те искам.

Тя не разбра думите му, докато погледът ѝ не се спусна надолу по тялото му. Лицето ѝ се обля в червенина при вида на неговата възбудена мъжественост.

Той отново се притисна към нея. Очите му се извиняваха, когато отново я притисна към стената.

– Дрейвън?

Целуна я, после разтвори бедрата ѝ с коляно. Емили изстена от усещането на твърдото му бедро, притиснато към онази част от нея, която молеше за неговото докосване. Тя инстинктивно се отърка в твърдите мускули на бедрото му, което го накара да изстене високо.

Тялото ѝ гореше, а тя се наслаждаваше напълно на усещането да го притиска към неговото.

Докато той не нахлу в нея.

Тя ахна, когато болката взе връх над удоволствието.

– Ти ме излъга – прошепна тя, докато тялото ѝ туптеше болезнено от странната пълнота да го усеща в себе си.

Той целуна бузата ѝ нежно.

– Това е, защото си девствена, Емили. Обещавам ти, че веднъж след като свикнеш с мен повече няма да те боли.

Тя не знаеше дали да му вярва. Отново и отново чуваше гласа на сестра си, който я предупреждаваше за болката.

Той вдигна краката ѝ от пода и ги обви около кръста си. Наклони главата си така, че да може да впие очи в нейните.

– Погледни ме – заповяда ѝ той и тя го направи.

– Ако ме изтърпиш през следващите няколко минути, ти се кълна, че когато приключим, никога повече няма да се страхуваш.

– Не разбирам.

– Ще разбереш – каза той и после започна да се движи срещу бедрата ѝ.

Емили стисна зъби, опитвайки се да не изкрещи от болката, която движенията му ѝ причиняваха.

Дрейвън притисна устните си към шията ѝ, мразейки начина, по който тя се напрягаше.

– Отпусни се прошепна той в ухото ѝ. Но тя не го направи. Освен всичко друго, думите му я стресираха още повече.

Той се прокле, за това че не знаеше какво да направи, за да облекчи дискомфорта ѝ, но никога преди това не го беше правил с девственица.

С разочаровано проклятие, той излезе от нея.

Краката ѝ се спуснаха на пода и тя усети как се отпуска на собствените си крайници. Не каза нито една дума, когато вдигна роклята си от пода и я притисна към гърдите си.

Тогава той видя сълзите в очите ѝ.

– Ох, Емили – въздъхна той. – Не исках да те нараня.

– Джоан беше права – прошепна тя. – Боли ужасно много.

Дрейвън я придърпа към себе си. Тялото му все още се нуждаеше от нея и това беше всичко, което можеше да направи, за да не плаче от болка заради насъбралото се в него желание. Но той нямаше да я нарани отново.

Никога не е бил такъв егоист.

– Не боли – прошепна той и после я целуна.

В първия миг, тя отново се напрегна, но след няколко удара на сърцето ѝ, се отпусна. Дрейвън изпусна една въздишка на облекчение. Той щеше да ѝ помогне, дори това да беше последното нещо, което щеше да направи.

Емили не знаеше какво да мисли, докато той прокарваше устните си по шията ѝ, а езикът му отново се зае да възбужда кожата ѝ.

Това чувство беше толкова приятно и прекрасно.

Но с тази мисъл дойде и знанието, че той отново ще влезе в нея. Тя се сви. Не трябваше ли да се свърши с това, след като веднъж вече го беше направил?

Усещането на устните му върху нейните беше достатъчно удоволствие. Само ако не водеше до другото.

Той дишаше в ухото ѝ, после прокара език по повърхността му. Емили изпусна роклята си и изстена от удоволствие, после прокара ръце по ребрата му. Дрейвън се отдръпна от нея и я отнесе до леглото.

Все още несигурна, тя се напрегна, когато той я положи върху ухаещия на рози сламеник.

Погледът му се спусна от главата към гърдите ѝ, които пламнаха под жадния му поглед и надолу към свивката между бедрата ѝ.

На лицето му беше изписано болезнено желание.

После той легна до нея на леглото.

Като огромен мускулест звяр, той се плъзна по тялото ѝ и се надвеси над нея. Погледите им се срещнаха, когато той я огледа така, сякаш щеше да я погълне, както си лежеше.

Въпреки че той не я докосна, тя можеше да усети топлината на тялото му.

И после се случи най-удивителното нещо от всички. Той погледна лицето ѝ и се усмихна.

Сърцето на Емили подскочи при този жест.

– Ти никога не си се страхувала от мен преди – прошепна той грубо. – И в името на всички светни над нас, ти няма да се страхуваш от мен и сега. Не и когато те имам така, както съм мечтал.

С тези думи, той плъзна тялото си надолу и нежно я помилва от главата до пръстите на краката ѝ, след което се повдигна. Тя простена от усещането на горещата му плът, която докосваше нейната.

Той прокара ръцете си по цялото ѝ тяло, по гърдите и лицето ѝ с нежни, но излъчващи собственическо чувство, движения.

– Ти си моя – каза той напрегнато.

– Да, Дрейвън, твоя съм.

Дрейвън я погледна, когато чу тези най-безценни за него думи. Той можеше да усети как тялото ѝ се отпуска срещу него и че тя се отдава още веднъж на докосването му.

Тялото му пламна от нуждата, но след нескопосания си опит с нея от преди малко, той реши да действа по-бавно, за да не я нарани отново.