Бурята на неговата страст се завихряше около него, през него и в него. Емили щеше да бъде негова и той щеше да се отнесе с нея както трябва.

Емили простена, когато той задълбочи целувките си, като докосваше гърдите ѝ с палците си. За неин ужас, той се отдръпна от устните ѝ. Но само за да прокара влажна пътека по бузата и врата ѝ, докато не докосна ухото ѝ. Тя тръпнеше от удоволствие, когато тялото ѝ се разтресе в отговор на играта на езика му, който се въртеше и навлизаше около пламналата ѝ плът.

Дъхът му я гъделичкаше.

– Това ти харесва, нали?

– Да – изстена тя.

После той се премести по-надолу с целувките си, към гърдите и корема ѝ. Страните му нежно драскаха кожата ѝ, докато я облизваше отгоре до долу.

Емили затвори очи и се остави на усещането от неговите докосвания, докато той не се премести и не гризна бедрото ѝ. Тя му се беше отдала и си беше обещала, че никога повече няма да отдръпне тялото си от неговото.

Дори ако я нарани. За нея той означаваше много повече от всеки дискомфорт.

Неговото удоволствие щеше да бъде и нейно. Сега и завинаги.

Тя плъзна ръце в косите му и изстена, когато той захапа леко чувствителната плът от вътрешната страна на бедрото ѝ.

Той се отдръпна от нея и намести тялото си между бедрата ѝ.

-Дрейвън...

– Шш-т – прошепна той срещу бедрото ѝ. –Обещах ти, че няма да боли.

Емили внимателно разтвори краката си и му позволи достъп до себе си. Той премести тялото си и тя очакваше да навлезе в нея отново. Но той не го направи. Вместо това внимателно разтвори женствеността ѝ и я пое в устата си.

Емили извика, когато невероятното удоволствие я връхлетя. Никога не беше чувствала такова удоволствие, както това от езика му, който правеше невероятно нечестиви неща с тялото ѝ.

Главата ѝ се замая.

Той безмилостно я дразнеше с езика и дъха си и разгорещяваше тялото ѝ, все повече и повече. Удоволствието ѝ нарастваше с всяка изминала секунда.

И само като си помисли, че се страхуваше да не я боли!

Тя се протегна и зарови ръце в косите му, докато той ѝ доставяше удоволствие. Насладата ѝ растеше, докато тя не си помисли, че ще умре и точно, когото беше сигурна, че това наистина ще се случи, нейният захлас се превърна в нещо дълбоко и силно. И тялото ѝ се взриви в множество малки тръпки от чист екстаз.

Тя отметна главата си назад и извика, докато цялото ѝ тяло се разтресе от невероятна сила.

Тялото ѝ все още трепереше, когато Дрейвън се намести върху нея и се плъзна вътре със силен и мощен тласък. Тя изстена от странното усещане да е дълбоко в нея.

Този път нямаше болка, а само чувство на пълнота.

На завършеност.

– Добре ли си? – прошепна той.

– Да – въздъхна тя и уви тялото си около неговото.

Дрейвън затвори очи, за да усети по-добре аромата, който се излъчваше от нея.

Бавно, за да не я нарани, той започна да се движи срещу бедрата ѝ, наслаждавайки се на тясната топлина, която го обгръщаше. Нейните въздишки на удоволствие го възбуждаха и когато тя започна да движи бедрата си срещу неговите, Дрейвън се притесни, че може да умре от удоволствие.

Тя заби нокти в гърба му, докато той засилваше тласъците си, един след друг дълбоко в нея. Ръцете и стоновете ѝ го зовяха отново и отново.

И когато дойде освобождението му, той си помисли, че ще ослепее от него.

Емили се усмихна, когато той потръпна и се отпусна върху нея.

Тя обви крака около бедрата му и се наслади на усещането за кожата му, притисната в нейната. На усещането, да го чувства още в себе си. О, но и тежестта му беше толкова приятна върху нея. Тя не искаше да го пусне никога.

Той дълго време не помръдна. Просто лежеше, докато тя не си помисли, че е заспал.

Дрейвън взе в ръката си златните коси, разпилени по възглавницата. Той можеше да почувства как гърдите ѝ се повдигат срещу неговите, когато тя си поемаше дъх.

Ако можеше, щеше да накара този момент да продължи завинаги.

Но рано или късно, трябваше да напуснат стаята и тогава...

Дрейвън затвори очи и изстена.

– Ще умра заради това – прошепна той, без да осъзнава, че го е казал на глас, докато Емили не се размърда.

– Не си ли малко драматичен.

Не, не беше. Познаваше Хенри добре. Нямаше нищо или никой, който да стоеше над законите на краля. Така беше откакто Хенри се беше възкачил на престола. Той се бореше за мир в царството си и независимо какво беше направил Дрейвън, баща ѝ никога нямаше да е удовлетворен, докато не го види мъртъв.

Тя се отдръпна назад, за да го погледне в очите.

– Ако се ожениш за мен...

– Как да се оженя? – попита той като се претърколи от нея. – Кой свещеник би посмял да ни ожени, без благословията на баща ти?

– Хората се женят тайно всеки ден.

– И тези женитби са бързо анулирани, щом го няма одобрението на настойника. Да не споменаваме и моята клетва пред краля. Хенри не приема предателството лесно.

– Това не винаги е вярно – оспори го тя. –Моят баща не спази клетвата си към Хенри, но въпреки това, запази земите си.

– Твоят баща запази земите си само защото дядо ти се би за Хенри и умря от удар, който получи, докато защитаваше гърба на краля. В отплата на това, той поиска от Хенри да се закълне, че ще прости на баща ти и няма да го остави безимотен.

Тя премигна, незнаейки дали да вярва на думите му.

– Никога не съм го знаела – прошепна тя. –Откъде знаеш за това нещо?

– Аз бях там.

– Но ти също си спасил живота на краля –настоя тя. – Няма ли да ти прости?

Той се замисли над думите ѝ, но знаеше истината. Хенри щеше да приеме неговото предателство като лична обида и щеше да реагира емоционално на това.

Не, нямаше надежда за тяхното бъдеще.

Но не искаше да я нарани, затова ѝ каза тихо.

– Може би ще го направи.

Изведнъж, лицето ѝ грейна. Тя се изправи и погледна към него.

– Аз съм повереница на краля, нали?

- Да.

– Тогава той може да даде разрешение за моята женитба.

- Да.

– Тогава баща ми няма да има избор и ще се съгласи. – Емили се усмихна и положи глава на гърдите му. – Всичко ще бъде наред, ще видиш. Кралят ще ти прости и татко ще се примири с нашия съюз.

Дрейвън погали копринените ѝ коси. Това, което не посмя да ѝ каже, бяха последните думи на Хенри.

Отнемеш ли девствеността ѝ, Дрейвън, ще бъдеш обесен, влачен и разкъсан на части. Ти защитаваш честта ми. Опетниш ли я, ще страдаш за това.

Той не се заблуждаваше нито за миг, че Хенри ще му прости. Знаеше това добре. Знаеше го добре от момента, в който я взе на ръце и я отнесе в стаята си. Но беше без значение за него. Искаше я и я направи своя.

Но този единствен момент на удоволствие с Емили, щеше да му струва най-високата цена.

Глава 16

Дрейвън искаше да прекара останалата част от деня в обятията ѝ, но не посмя. Имаше твърде много хора наоколо, които лесно можеха да съобщят на баща ѝ. Не че той се страхуваше за себе си – напротив. Бе приел възможността да загине млад още първия ден, в който бе хванал меч в ръка.

Но отказваше да види Емили наранена, заради неговите действия.

Той я остави в леглото и я целуна, после се облече и тръгна да намери Саймън.

И го откри. Саймън го чакаше в залата с такова изражение на лицето, сякаш Дрейвън беше ангелът на смъртта, дошъл да вземе непокаяната му душа.

– Взе я, нали? – попита той, след като Дрейвън се доближи.

– Не искаше ли и ти точно това?

Саймън погледна настрани смутено.

– Кога изобщо си ме слушал?

– Изглежда днес го направих.

На лицето на Саймън се изписа мъка.

– Нямах предвид да я вземеш по този начин. Мислех, че ще се ожениш за нея първо. Това беше целта ми. Сега какво ще правиш?

– Тя иска да изпратя вест на Хенри и да го попитам дали ще се възпротиви на сватбата.

– Ще го направи ли?

Дрейвън го погледна. Не беше добре да лъже, освен това никога не го беше правил с брат си.

– Ти какво мислиш?

– Хенри може да бъде разумен от време на време.

Дрейвън изсумтя.

– Имаш предвид капризен. Ако го хвана в правилния момент, може и да забрави какво е казал.

– И колко е вероятно това? – попита Саймън.

Дрейвън въздъхна уморено.

– Не ме е страх. Той ще види моите действия като лично предателство към него, защото аз съм неговият защитник.

Саймън вдигна глава.

– Съжалявам, че те забърках в това.

– Спокойно, Саймън – каза той и сложи ръка на рамото му. – Ти не си ме забъркал в това. Аз бях. Знаех за последствията и направих своя избор.

Дрейвън се усмихна при спомена за нея в обятията си.

– Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, тя си струва.

Саймън го погледна сериозно.

– Надявам се да кажеш същото и когато ти извадят вътрешностите с лъжица и си още жив да го почувстваш.

– Случвало ми се е и по-лошо.

– Като например?

– Денят, в който ми изтръгнаха сърцето. Мога да те уверя, че екзекуцията на краля никога не може да се сравни с болката, която изпитах в деня, когато видях как умря майка ни. – Той се загледа в далечната стена, където някога бе разположена масата на баща им. – Никога не се бях изправял пред всичко това, до днес. И сега...

– Сега? – насърчи го Саймън.

– Не мога да кажа, че вече не ме боли, но някак си онази празнина в мен беше запълнена.

Саймън се намръщи.

– Каква празнина?

Внезапно разбра какво се опитваше да му каже Дрейвън. Бяха минали години, откакто беше споделял нещо с него.

Какво беше сторила Емили с него?

Той се вцепени при тази мисъл и погледна Саймън комично.

– Кухата част между ушите ми. Сега върви и ме остави на мира.


* * *

Емили слезе по стълбите, за да изчака Дрейвън, но той никъде не се виждаше. Слугите бяха изчистили останките от подиума и когато се опита да поговори със Саймън, той измънка някакво неясно извинение и изчезна.

Тя се почувства като парий, когато седна пред горящия в камината огън в тъмната зала и зачака завръщането на Дрейвън. Една от неговите хрътки седна до нея и тя лениво я погали зад ушите, когато животното се загледа в огъня. Повечето обитатели на замъка се бяха оттеглили за почивка и тя се зачуди дали Дрейвън има намерение да се върне в залата тази вечер.

– Какво правиш тук?

Тя подскочи, като чу гласа на Дрейвън зад нея.

– Никога ли не издаваш звуци? – каза тя с разтуптяно сърце.

– Мислех, че си чула стъпките ми по стълбите – той се премести и застана зад стола ѝ.

Емили го погледна зад рамото си.

– Бих те попитала какво правиш тук, но предполагам, че по това време започваш нощното ти бдение.

- Да.

Тя се протегна и взе ръката му. Той леко я стисна, после я поднесе към устните си и целуна кокалчетата ѝ. Обля я топлина при този нежен жест.

Дрейвън пусна ръката ѝ и зарови в кесията си около минута. Емили се намръщи.

– Затвори очи – каза ѝ той.

Тя изпълни нареждането му. Той сложи нещо студено и тежко около врата ѝ. Емили опипа предмета с пръсти и разбра, че е колие.

Отвори очи и погледна надолу, за да види смарагдовата огърлица, за която търговецът се бе питал да я придума на панаира в Линкълн.

– Дрейвън? – попита тя с недоумение.

– Видях начина, по който я гледаше на панаира и поисках да я имаш.

– Но как?

– Изпратих Дрюс за нея в нощта преди да тръгнем.

Сърцето ѝ се преизпълни с топли чувства заради досетливостта му.

– Благодаря ти.

Той кимна.

Емили се изправи от стола и го целуна по бузата.

Дрейвън затвори очи, за да се наслади на усещането, което предизвикаха устните ѝ върху кожата му.

– Качи се горе с мен – прошепна тя в ухото му.

Господ да му е на помощ, но той я последва. В края на краищата, какво значение имаше вече? Хенри не можеше да го обеси два пъти за едно и също престъпление.

Освен това, беше безкрайно по-приятно да прекара нощта в обятията ѝ, отколкото да обикаля стените на замъка.

Тя го заведе в нейната стая, където огънят гореше слабо в камината и една-единствена свещ осветяваше стаята. Миришеше на рози и ябълки, и този аромат го стопли.

Дрейвън спря в средата на помещението и я придърпа в обятията си. Той наведе лице към свивката на шията ѝ и вдиша прекрасния аромат, който се излъчваше от неговата Емили.

Тя обгърна ръцете му със своите и сгуши главата си във врата му. Дрейвън преглътна. Емили го виждаше по начин, по който никой друг преди не го бе виждал. Когато погледнеше в очите ѝ, не виждаше демона, родил се от ада, а виждаше себе си такъв, какъвто искаше да бъде. Искаше да бъде мил, героичен, благороден и най-много от всичко, влюбен.