Той докосна устните ѝ с върха на пръстите си.

– Благодаря ти – прошепна той.

– За какво?

– За това, че виждаш най-доброто от мен.

Тя му се усмихна.

– Аз виждам само това, което е пред мен.

Не ѝ повярва и за миг, но се наведе и я целуна.

Емили се предаде пред него и изстена нежно от удоволствие.

– Никога не съм виждал нещо по-прекрасно от теб – каза той тихо.

Тя му се усмихна. Дрейвън я обгърна с ръце и я притисна близо до топлината на тялото си.

Емили трепереше. Поради някаква причина, тя се чувстваше така, сякаш се е върнала у дома след дълго отсъствие. Нещо я караше да мисли, че да бъде с този мъж, е правилно.

Тя погледна нагоре към него, за да види дали и той се чувства така добре. Не можеше да бъде сигурна, но погледът му гореше.

Дрейвън наведе глава към устните ѝ и тя посрещна целувката му. Емили изстена тихо, когато устните им се срещнаха. Това беше всичко, което искаше и към което се стремеше. Да прекара време насаме с мъжа, когото обичаше, докато той я обсипваше с целувки.

С дързост, която я изуми, тя засмука устните му със зъби и леко ги дръпна. Искаше ѝ се да изяде този мъж, да почувства всеки сантиметър от тялото му върху себе си и никога повече да не го пусне.

Главата на Дрейвън се замая, когато усети сладостта на устните ѝ. Тя обви ръце около врата му и го придърпа толкова близо към себе си, че той се уплаши да не я нарани.

В невинността си тя потърка гърдите си в неговите и го изгори с топлината си. Дрейвън изпъшка, когато тя се отпусна в ръцете му и бедрото ѝ се потърка в издутите му слабини.

– Емили – простена той и се опита да я отдръпне от себе си.

Вместо това, тя се наведе към него и отново притисна устните си към неговите.

Дрейвън настръхна от докосването ѝ. Вече беше преминал границата на разумното мислене. Можеше само да се съсредоточи върху сбъдването на мечтите си. Удоволствието от уханието ѝ и усещането на бедрата ѝ, притиснати към онази част от него, която от дълго време искаше да ѝ даде.

– Прави любов с мен, Дрейвън, през останалата част от нощта – помоли го Емили, докато прокарваше пръсти през косата му.

Тя усети ръцете му да се борят с подгъва на роклята ѝ и да го повдигат нагоре, така че да е в състояние да докосне голата плът на бедрата ѝ, докато я целуваше настървено и търсещо.

Емили се наслаждаваше на усещането да го има. Знаейки, че никога няма да пожелае друг мъж така, както желаеше Дрейвън.

Никога.

Не беше сигурна кое от усещанията беше по-вълнуващо: това, как езикът му галеше врата ѝ, или как силните му мъжки ръце я докосваха на места, където никой друг мъж не я беше докосвал.

Дрейвън взе лицето ѝ в ръце и я целуна дълбоко.

Емили затвори очи.

– Тук – прошепна той дрезгаво в ухото ѝ. –Докосни ме тук.

Взе ръката ѝ и я положи върху изпъкналостта на панталоните си.

Очите ѝ се разшириха при усещането за възбудата му под дланта ѝ. Първата ѝ реакция бе да се отдръпне, но удоволствието, изписано на лицето му, бе толкова огромно, че я подтикна да не го направи. Тя прокара ръката си нагоре до пояса на панталона му, после смело я придвижи надолу, през заплетените косъмчета между краката му, за да докосне плътта му с ръката си.

Той потръпна целия. Емили се усмихна при мисълта за властта, която имаше над този мъж, който твърдеше, че не се нуждае от никого.

Той я положи да легне на твърдия под и издърпа роклята ѝ. Изложена пред погледа му, тя се разтрепери несигурно. Лицето ѝ се обагри в червено, когато той плъзна погледа си по нея.

– Моята Емили – прошепна той. – Искам да те гледам, да те докосвам, но повече от всичко, искам да те вкуся.

Дрейвън наклони глава към гърдите ѝ и тя изви гърба си при усещането за езика му, който си играеше с напрегнатите ѝ зърна. Тя застена и хвана главата му с ръце, за да я притисне по-близо, докато горещият му дъх изпепеляваше кожата ѝ.

Той спусна ръката си надолу по корема и бедрото ѝ. Цялото ѝ тяло я болеше от желание. Мъчително сладкото удоволствие разкъса сетивата ѝ.

Той прокара ръката си между бедрата ѝ и докосна центъра на нейното тяло. Емили се задъха, когато тръпката на екстаза премина през нея, докато пръстите му галеха нежните гънки на женствеността ѝ.

Дрейвън простена дълбоко и се отдръпна назад, за да я погледне. Пръстите му продължаваха да галят и дразнят плътта ѝ с обещанието за още по-голямо удоволствие, докато накрая той не се откъсна от нея.

Емили изхленчи разочаровано. Той се изправи на крака и свали панталоните си и след това протегна ръка към нея.

Емили я пое и му позволи да я издърпа на крака. Той я заведе до ръба на леглото.

– Какво правиш? – попита тя

Той издаде дълбок гърлен звук, който я стопли.

– Не си чела книгата си напоследък – подразни я той и я целуна отзад по врата.

Емили се разтрепери.

Дрейвън застана зад нея, притисна гърба ѝ плътно към гръдния си кош и прокара ръце по гърдите, талията и бедрата ѝ.

Емили изпъна гърба си назад към него и вдигна ръце над главата си, за да прокара пръстите си в косата му.

Той обви едната си ръка около кръста ѝ, а другата плъзна отново към съкровището между краката ѝ. Емили изстена от удоволствие.

– Така – прошепна той във врата ѝ. – Отпусни тежестта си върху мен.

Тя го направи и Дрейвън обсипа раменете ѝ с целувки. Емили можеше да почувства върха на мъжествеността му да се притиска към дупето ѝ.

Той си пое рязко въздух през зъби и вдигна глава. Пръстите му се върнаха към центъра на женствеността ѝ и продължиха сладостното си изтезание. Емили не можеше да остане на краката си. Гърчеше се в ръцете му, докато пръстите му проникваха навътре и навън, засилвайки насладата ѝ.

Когато желанието ѝ непоносимо нарасна, той разтвори бедрата ѝ и нахлу в тялото ѝ.

Емили изстена блажено и наведе ханша си, за да го почувства по-дълбоко в себе си.

Дрейвън затвори очи, наслаждавайки се на въздишките ѝ, когато проникваше в нея. Никога преди не беше чувствал нищо по невероятно от усещането за стегнатата топлина, обвита около него, когато нахлуваше отново в нея.

Бог да му е на помощ за това, което беше направил. Но беше единственото нещо, което искаше в живота си. Някой, който го приемаше. Тя беше станала част от него и докато не нахлу в живота му с онова проклето червено пиле в ръце, той не бе разбрал, че му е липсвало нещо.

Емили стисна зъби. Силната вълна заля тялото ѝ. Главата ѝ се замая от усещането, когато той проникваше в тялото ѝ отново и отново, още по-дълбоко от преди. Беше невероятно да го чувства зад себе си и в себе си.

Пръстите му ускориха ритъма си, за да са в синхрон с бедрата му. Тялото ѝ сякаш имаше собствена воля, когато посрещаше всеки следващ тласък, който увеличаваше безумно удоволствието ѝ, докато вече не можеше да издържа.

И тогава тя избухна, разкъсана от вълната на чист екстаз. Емили изкрещя, когато я заля наслада, по-силна отколкото някога е предполагала, че съществува. Тя стисна косата му с ръка, а тялото и изтръпна от докосването му.

Дрейвън затвори очи, когато усети треперещото ѝ тяло в ръцете си и после се изля в нея при собствения си екстаз.

Дрейвън не беше предполагал, че съществува толкова всепоглъщащо задоволство, когато падна на колене.

Емили се обърна бавно. Тялото на Дрейвън блестеше от пот, когато той погледна към нея с благоволение. Усмихвайки се, тя коленичи до него и той прилепи устните си към нейните.

Целувката му беше дълбока и властна, сякаш си играеше с устните ѝ.

– Вие сте невероятна, милейди.

Тя прокара ръка по дължината на веждата му и продължи през косата му, докато се взираше в прекрасните му очи, обагрени във всички цветове на синьото.

– Нямах представа, че може да бъде и така – каза тя с благоговение.

– Нито пък аз – той се протегна за туниката си и избърса потта от лицето си, преди да се върне при нея.

Дрейвън седна с кръстосани крака на пода и я издърпа в скута си. Емили прехапа устни, след като той обви краката ѝ около кръста си и я придърпа здраво към себе си.

Тя се разтрепери от усещането за твърдите мускули на корема му, притиснати към нежната плът между краката ѝ. Усмихвайки се, тя приглади назад косата от очите му и го целуна бързо по бузата.

Дрейвън зарови глава във врата ѝ и изпрати тръпки по цялото ѝ тяло. Той се отдръпна назад и се заигра с колието ѝ. Емили изстена, когато повдигна големия смарагд с опакото на ръката си и погали с него гърдата ѝ. Дрейвън я погледна твърдо, преди да захапе леко гърдата ѝ със зъби.

Емили изскимтя от удоволствие и се изви назад. Дрейвън нежно я положи на пода и тя легна напълно разголена пред него, докато дупето ѝ остана в скута му.

– Знаеш ли – каза той, като се взираше настойчиво в нея. – Аз те пожелах от момента, в който те видях за първи път с онова пиле.

– Наистина ли?

– Да – той нежно я докосна и проникна с палеца си между краката ѝ. – Още мога да си те представя там, как тормозиш горкия човек.

Тя изстена и се сви при неговото докосване.

– Този беден човек ме задяваше, сър рицарю.

От израза на лицето му трудно можеше да каже дали го беше грижа затова поне малко. Той спря докосванията, с които изтезаваше тялото ѝ.

– Как те задяваше?

Емили се намръщи.

– Не се ядосвай Дрейвън. Ако ги нямаше несръчните опити на Тийодор, не бих могла да те оценя толкова много.

Лицето му се отпусна и той се върна към внимателното си занимание.

Емили почти не мислеше, когато я докосна отново. Имаше толкова много магия в допира му. Беше силен и едновременно нежен и това, което я учудваше най-много, че той е толкова отдаден.

Очите му потъмняха и тя го усети, как се втвърдява отново.

– Никога ли не стоиш мирно? – попита тя изпълнена с благоволение.

Тя изви въпросително вежда и тогава той направи най-изумителното нещо от всички.

Засмя се.

Когато този невероятен звук достигна до ушите ѝ, тя се изправи зашеметено.

– Дрейвън?

Той поклати глава.

– Не мога да се въздържа, Емили – прошепна той. – Ти ме правиш щастлив.

После той се намести между бедрата ѝ и я изпълни с удоволствие.

Тя изстена от усещането за горещото му и твърдо тяло вътре в нея. Прехапа устни и възкликна, а после се повдигна нагоре и се отпусна върху него.

Той изсъска и задържа кръста ѝ с ръце. Тя отвори очи и срещна горещия му поглед.

– Ваш съм, милейди. Правете с мен каквото поискате.

И тя го направи. Отново и отново, до раните часове, когато се измори.

Дрейвън я вдигна и положи на леглото. Тя заспа веднага, след като я покри с одеялото.

Той остана възхитен от това колко шумно спеше тя. Не можеше да си спомни в живота му да е имало по-щастлив миг от този, да се отпусне до нея.

Дрейвън би продал душата си, за да спре идването на зората. Да можеше да я задържи завинаги така до себе си. Но повече от всеки друг мъж знаеше колко безсмислени бяха мечтите и желанията.

Утрото щеше да настъпи.

И истината за тях да се разбере от всички. А на него щеше да му се наложи да се изправи лице в лице с гнева на Хенри.


* * *

Няколко часа по-късно, Дрейвън гледаше навън през отворения прозорец. Птиците започнаха да се пробуждат и той чу слугите как се залавят със задълженията си.

Емили шепнеше в съня си за дракони и рози.

Той се усмихна на сладкия ѝ глас и почувства как започва да се втвърдява. Поклати глава, изумен от факта, че все още я желае след нощта, която бяха споделили. Но беше факт, желаеше я.

Отмести нежно косата от рамото ѝ, целуна голата плът, а с ръка обхвана гърдата ѝ. Тя лежеше настрани с гръб към него. Дрейвън се промъкна под завивката, като повдигна леко крака ѝ, за да може да получи лесен достъп до нея.

С пламналото си тяло, той влезе отново в рая, който представляваше тялото ѝ.

Емили се събуди от усещането за топлината на тялото му вътре в нея. Тя въздъхна от удоволствие и се изви срещу него.

– Какво правиш?

Той приплъзна ръката си и нежно стисна гърдата ѝ, докато се навеждаше, за да прошепне в ухото ѝ:

– Позиция номер седемдесет и три.

Горещина заля страните ѝ.

– Как разбра за нея?

Смехът му изпълни ушите ѝ.

– Как разбрах ли? Това нещо не е престанало да ме преследва, откакто онази нощ видях книгата в ръцете ти.

Собственият ѝ смях секна в гърлото ѝ, когато той премести ръката си от гърдите към влажната ѝ сърцевина. Пръстите му запалиха още повече огъня в нея, докато той навлезе по-дълбоко в тялото ѝ.

Всичките мисли излетяха от ума ѝ и тя се отдаде на чистото желание, струящо от горещото тяло зад нейното, докато ръката му се движеше в синхрон с тласъците му.