Императрицата се беше оттеглила за следобеда и една фигура в розова копринена стола се беше вмъкнала и кацнала отстрани до стола на Домициан. Фигура с жълта коса.

– Аврелия Руфина? Тя е само временно, просто прищявка, всъщност Домициан иска мен.

– Мисля, че е приключил с теб, Лепида. Както и аз! – Маркус ме погледна, както гледаше сенаторите, които му противоречаха относно правата за ползване на питейна вода. – Следователно се развеждам с теб – по правен път, разбира се, тези неща не стават с думи. Давам ти време до довечера да изнесеш вещите си от дома ми!

Въпросът с императора остана на заден план. Какво знаеше Маркус за императора? Нищо, ето какво, но другата атака дойде толкова изневиделица, че аз си извадих ноктите.

– Със или без императора, Маркус, знаеш какво ще направя, ако се опиташ да се разведеш с мен! Скъпият ти Паулиний ще...

– Освен това – Маркус ме прекъсна, – ще повдигна срещу теб обвинения в прелюбодеяние. В рамките на шейсет дни, които се предвиждат от закона, ще представя на съда обширен списък с доказателства. – Той ми се усмихна, доста нежно. – Да, Лепида. Търпението ми се изчерпа.

Аз го зяпах с широко отворена уста цяла минута. Маркус?!

Очите на Калпурния проблясваха. Сабина гледаше ту лицето на баща си, ту моето.

Робите на арената се суетяха по окървавения пясък, като заобикаляха биещите се гладиатори и извличаха мъртвите.

– Калпурния, скъпа – казах аз на висок глас, – искаш ли да знаеш нещо за Паулиний? Той ме изнасили, когато бях още младоженка, а бъдещият ти тъст му позволи. Сабина е дете на Паулиний, не на Маркус, и аз ще повдигна в съда обвинение срещу него в изнасилване. Какво ще кажеш?

– Мисля, че лъжеш – каза Калпурния доста уравновесено.

Маркус положи дланта си върху квадратните ѝ селски пръсти в знак на признателност.

– Добър опит, Лепида – каза той, – но тази история можеше и да мине преди осем години. Опитай с нея сега и всички ще се зачудят защо не си я разказала по-рано. И, разбира се, тук изниква и въпросът за твоята репутация, която определено не е останала неопетнена през тези осем години. Наистина ли искаш всичките ти подмолни действия и тайни да излязат наяве?

– Ти… ти няма да посмееш да...

– Връзката ти със сина ми… Калпурния, би ли била така добра да запушиш ушите на дъщеря ми… като млада съпруга на двайсет години… Връзките ти с поне, по последни данни, двайсет и двама сенатори, деветима претори, трима съдии и петима управители на провинции.

– Това… това не е вярно, аз не съм.

– Тези поне са мъже от твоята собствена класа… – Маркус ме стъпка с поглед. – А историйките с кочияши на каляски и масажисти в обществените бани, ами легионерите – особено двамата братя от Галия, които са те обладали едновременно, отпред и отзад? – Маркус вдигна вежди, а зад него един боец с тризъбец умря, пронизан от меч в гърлото. – Управителите на провинции и сенаторите са едно нещо, Лепида, но отрепките от помийните ями Устните ми се разлепиха, сухи като пергамент.

– Ти не можеш… Ти никога не вдигаш поглед от глупавите си свитъци

– О, виждам доста неща, докато седя над свитъците си. Всъщност в продължение на години събирам доказателства. Имам документи, свидетели, роби, които биха проговорили с удоволствие, а бих добавил и без да са заплашвани или измъчвани. Ти никога не си била добра господарка, Лепида. Имам за свидетели и няколко от бившите ти любовници. Юний Клодий например, се съгласи да свидетелства веднага, когато предложих да покрия дълговете му.

– А какво ще стане с теб, след като бъдат изложени всичките тези доказателства? – окопитих се аз. – Ти ще се превърнеш в сенатора, чиято жена е спала с всички мъже в Рим.

– О, мисля, че моята репутация ще оцелее – рече той с усмивка. – А твоята?

Сабина със смях свали ръцете на Калпурния от ушите си.

– Ти! – обърнах се аз към нея. – Ако си мислиш, че някой мъж ще пожелае дъщерята на един рогоносец? Веднъж щом приключа с него, няма да има и един мъж в цялата империя, който да те поиска.

– По закон – Маркус произнесе думите, сякаш беше в Сената, – мъжът получава имуществото на бившата си съпруга, ако изневярата ѝ е подкрепена от доказателства. Всеки златен ауреус от зестрата ти ще отиде за Сабина. Достатъчно злато, струва ми се, че да си хване който мъж си пожелае – макар че тя и бездруго ще е същински дар за всекиго!

– Все още имам шанс! – изсъсках аз. – Съдилищата са съставени от мъже, нали знаеш?! Мога да накарам всеки мъж да ми повярва!

– Ще поема риска.

Те седяха – Калпурния до едното му рамо, Сабина – до другото – триумвират от съдии с океан от проливаща се кръв зад тях. Гладиаторите бяха приключили, победителите вдигаха оръжията си триумфално, а загубилите бяха извличани от сцената за храна на лъвовете. С гладиаторите беше свършено, както и с мен.

Не може всичко да е стигнало толкова далеч! Не може! … Щях да се превърна в отхвърлена от обществото жена, щях да търся който и да е мъж да се омъжи за мен – огледах се за оръжие, каквото и да е оръжие, и тогава чух Паулиний да се смее заедно с Траян зад мен.

– Ами синът ти, Маркус? На чия страна мислиш, че ще бъде? Той ме обича, в случай че си забравил! Той би се търкалял по земята и би скимтял като кученце, ако поискам! Така че, ако си мислиш, че ще одобри това.

– Тогава защо не го попитаме? Паулиний! – Преди да успея да го спра, Маркус подвикна над рамото ми към сина си, който хвърляше монети долу на арената към един триумфиращ германец във вълчи кожи. – Паулиний, развеждам се с мащехата ти. Имаш ли някакви възражения?

Паулиний спря, а очите му се стрелнаха по голите ми ръце и съблазнителни рамене – тялото, на което някога беше робувал.

– Никакви! – отвърна, а гласът му ме зашлеви като порив на северен вятър.

– Паулиний… – наведох се напред, за да му позволя да зърне гърдите ми. – Паулиний, той е отмъстителен, ще ме опозори! … Аз разчитам на теб!

Той ми обърна гръб. Просто ми обърна гръб и започна отново да говори на слисания Траян:

– Мисля, че си прав за обучението на легионите. Твърде много се толерира примиренчеството Това не можеше да е истина! Не можеше да е истина!

– Лепида – отново гласът на Маркус Не! Не! НЕ!

– Лепида, няма да те оставя съвсем без нищо. Недей да клеветиш Паулиний и Сабина и ще оттегля обвиненията в прелюбодеяние и ще ти оставя зестрата ти.

Зестрата ми? За какво ми бяха пари без съпруг? Римска жена без съпруг е нищо. Дори и Маркус да не очерни репутацията ми пред съда, кой мъж със статут на патриций би се оженил за мен, след като Маркус толкова безцеремонно ме е зарязал… Ами ако Домициан наистина ме е изоставил?!

Втресе ме.

Маркус вече се бе обърнал отново към Калпурния и обсъждаха дебатите в Сената, сякаш съвсем нищо не се беше случило. Сабина, облегната на мраморните перила на арената, наблюдаваше как робите търчат напред-назад, за да засипят кървавите петна с чист пясък. Паулиний обмисляше тренировъчни тактики с Траян. Горе, в императорската ложа, Аврелия Руфина се беше преместила от облегалката на стола му – в скута му Разведена. Бях разведена. Просто Лепида Полиа, вместо уважаваната Лепида Полиа, жена на сенатор и императорска любовница!

Чувах неясно рева на тълпата и погледнах нагоре към императорската ложа. Домициан тъкмо беше дал знак за начало на следващия бой – боец с тризъбец срещу въоръжен гал.

Не може да съм му омръзнала! Не може! Теа се беше задържала почти пет години. А аз бях властвала едва седем месеца Боецът с тризъбец умря бързо. Тълпата нададе рев в очакване на следващия двубой – Младия Варварин срещу известен сириец, и аз намерих време за мимолетна надежда, че отвратителният син на Теа ще умре бавно и мъчително от меч, забит в корема. А после започнах да планирам как точно да изместя малката Аврелия от императорската ложа през следващата почивка И как да накарам Маркус и Паулиний да си платят.


Теа

Бяха дали на Викс старите доспехи на баща му, стеснени, за да му станат, предпазния ръкав, шлема със сини пера. Лицето му, под сянката на шлема, беше като вкаменено. Те го пуснаха срещу един огромен сириец, а сърцето ми допълзя в гърлото. Винаги бях смятала, че е едър за възрастта си, но явно бях грешала. Изглеждаше толкова ужасно малък до масивното рамо на сириеца, когато се поклониха пред императора.

Отне ми момент да осъзная сред мъглата от ужас, че Викс запазва самообладание.

Сириецът го нападна, като замахна с меча си през рамо, чистият звън от удара на стомана в стомана затрептя из арената, когато остриетата се срещнаха. Той отстъпи назад, щом Викс отби удара и се приведе, а после парира атаката, когато мечът на сина ми проблесна в бавна отмерена дъга.

– Този сириец никога досега не се е бил с левичар! – Ариус изглеждаше сив и сбръчкан, изплашен, както никога не беше изглеждал по време на собствените си двубои, но говореше спокойно. – Викс ще продължава да напада слабата му страна.

Приближи се, наведи се, отстъпи! Приближи се, наведи се, отстъпи! Разумно, помислих си аз и се опитах да не спирам дишането си. Не се приближавай прекалено към по-силен противник, изчакай удобен момент! Синът ми сякаш ме чуваше, навеждаше се и заобикаляше, като че ли имаше цялото време на света. Гърдите му бяха порозовели от слънчевия загар, а шлемът превръщаше очите му в тъмни процепи.

Приближи се, наведи се, отстъпи… Сириецът загуби търпение и се стрелна напред. Викс отби първите два удара, избегна третия с приклякване, а след това се затича и краката му се носеха съвсем леко по пясъка. Вълна от смях се надигна в Колизеума. Сириецът спря, приведе се отново, а Викс продължи по стария начин. Приближи се, наведи се, отстъпи.

– Добре – промърмори Ариус. – Добре.

Кракът на сириеца се хлъзна и се огъна на пясъка. Той изруга… Май си беше навехнал глезена и се оттегли, накуцвайки.

– Давай! – прошепнах аз, но Ариус поклати глава. Викс се изправи, наклони глава на една страна и с лекота се наведе, когато сириецът скочи към него. Господи, синът ми наистина беше бърз!

Сириецът разсече въздуха отново, като позволи на Викс да се отдръпне назад с танцово движение. Мушна напред с меча. Направи финт.

– Не го оставяй да те притисне! – извика Ариус, но Викс направи още две чевръсти стъпки назад и замръзна на място, когато се озова с гръб, опрян в мраморната стена на арената.

– Викс – изпищях аз заедно с всички други крещящи привърженици, когато сириецът вдигна меча си.

Викс нападна. Сириецът едва имаше време да коригира ъгъла на острието си и то преряза връвта, която придържаше защитния ръкав на Викс и гладко захапа плътта на рамото му.

– Твърде високо! – промълви Ариус пребледнял.

Очакваше се още един удар – в дробовете – за бавна смърт!

Сириецът понечи да издърпа меча си.

Тогава Викс го сграбчи.

Хвана с ръка острието, пробождащо рамото му. Задържа го там, а кръвта капеше от дланта му и аз виждах как всичките мускули на ръката му се напрягат. Зъбите му се оголиха от напрежение, задържайки острието неподвижно, докато приближаваше рамото си още повече до дръжката.

Не беше много далеч. Само на една ръка разстояние. Достатъчно близо, че да удари.

Ариус кимна в знак на професионално одобрение, когато мечът на Викс проблесна нагоре, а кръвта на сириеца бликна и обагри пясъка.

– Добра работа – каза Ариус, сякаш Викс току-що беше приключил с тренировка.

Обърнах се и повърнах на земята.


Лепида

– Стратегия! И то на арената! – Траян удари с юмрук по перилото. – И това ако не е най-красивото възползване от слабостта на противника, което съм виждал! В моя легион има място за това момче, ако някой ден спечели свободата си

– Ако изобщо оживее – казах аз с раздразнение, но никой не ме слушаше.

– Аз ще те изпреваря и ще му предложа място при преторианците. – Паулиний метна монета към Младия Варварин, който беше протегнал здравата си ръка и изваждаше острието на сириеца от рамото си. За момент спря, вперил поглед в меча, а после съвсем тихичко се свлече на пясъка.

– О, богове! – чух да казва Сабина. Малкото ѝ мише лице беше порозовяло. – Горкото момче! – Тя се сгърчи в пристъп.

Нямах никакво желание да бъда видяна с гърчещо се, тресящо се отроче. Когато Калпурния и Маркус се наведоха над нея, аз се измъкнах от ложата. На арената внимателно слагаха изпадналия в безсъзнание Викс на импровизирана носилка, а публиката продължаваше да крещи във възторг. Домициан се беше навел напред, за да ръкопляска, но Аврелия Руфина изглеждаше полузаспала до него. Тя никога не беше разбирала за какво всъщност е целият този шум около игрите. Със сигурност императорът сега имаше нужда от моята компания!