Господин

неустоим

Сюзън Елизабет Филипс

Превод: Вера Паунова

Издава: © Издателство „Ибис", 2016 г.

Анотация

В градчето Уайнет, Тексас, се подготвя грандиозна сватба – събитието на века. Обичаният от всички кмет и най-виден гражданин Тед Бодин, самият господин Неустоим, се жени за Луси Джорик, дъщеря на първата жена президент на Съединените щати. Съвършената двойка, нали?

Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…

Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…

Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!

„Никой не може да разказва истории както Сюзън Елизабет Филипс. Нейното уникално умение да съчетава колоритни герои с неповторим хумор ги прави единствени по рода си.“

Романтик Таймс

„Любовните истории на Сюзън Елизабет Филипс на мига завладяват сърцето на читателя и остават незабравими завинаги.“

Оукланд Прес

На Ирис, госпожица Неустоима

.

„И преди Теди да се усети, майка му го прегръщаше, а баща му прегръщаше нея. Тримата стояха насред коридора пред офиса на охранителите на Статуята на Свободата и се прегръщаха, и плачеха като големи глупави бебета."

Из „Мис Каприз"

1.

Не бяха малко жителите на Уайнет, Тексас, които смятаха, че Тед Бодин встъпва в неравен брак. Все пак майката на младоженката вече не беше президент на Съединените щати. Корнелия Джорик бе напуснала Белия дом преди повече от година. А Тед Бодин си беше... ами Тед Бодин.

По-младите жители на града искаха той да се ожени за рок звезда, но той вече бе имал възможност да го направи и й беше отказал. Също както бе станало и с една прочута актриса. Повечето обаче смятаха, че би трябвало да си избере някоя от света на женския професионален спорт и по-точно - от Женската професионална голф асоциация. А ето че Луси Джорик дори не играеше голф.

Това не попречи на местните търговци да отпечатат лицата на Луси и Тед върху специална партида топки за голф. Само че заради трапчинките по топките те изглеждаха малко кривогледи, така че повечето от туристите, надошли в града, за да зърнат празненствата, които щяха да продължат през целия уикенд, предпочитаха по-представителните кърпи за голф. Други популярни продукти бяха възпоминателните чинии и чаши, които се произвеждаха в огромни количества от възрастните жители на градчето (постъпленията от продажбите щяха да отидат за ремонта на пострадалата от пожар Обществена библиотека на Уайнет).

Като родно място на двама от най-великите голфъри, за Уайнет, Тексас, не беше нищо ново по улиците да се разхождат знаменитости, макар и не чак бивш президент на Съединените щати. Всеки хотел в радиус от осемдесет километра беше пълен с политици, спортисти, филмови звезди и държавни глави. Навсякъде бяха плъзнали агенти на тайните служби, а прекадено много журналисти заемаха ценно място в местния бар „Роустабаут". Ала тъй като уайнетската икономика разчиташе на един-единствен сектор и градчето преживяваше тежки времена, жителите му приветстваха настъпилото оживление. От благотворителната организация „Киуанис" бяха проявили особена находчивост, като продаваха места по трибуните срещу презвитерианската църква на Уайнет по двайсет долара парчето.

Обществото бе изумено, когато булката предпочете за церемонията малкото тексаско градче пред столицата Вашингтон, ала Тед беше тексасец до мозъка на костите си и местните жители не бяха и допускали, че може да се ожени някъде другаде. Той бе възмъжал под зорките им погледи и те го познаваха така добре, както и собственото си семейство. Никой в града не можеше да каже дори една лоша дума против него. Даже бившите му гаджета можеха единствено да въздишат със съжаление. Ето какъв човек беше Тед Бодин.

С Ау акар и дъщеря на холивудски знаменитости, Мег Коранда беше останала без пукната пара, бездомна и отчаяна, което определено не я изпълваше с възторг пред перспективата да бъде шаферка на най-добрата си приятелка. Особено след като подозираше, че приятелката й е на път да допусне най-голямата грешка в живота си, като се омъжи за любимия син на Уайнет, Тексас.

Луси Джорик, бъдещата младоженка, кръстосваше апартамента си в хотел „Уайнет Кънтри Ин”, който видното й семейство бе ангажирало за предстоящите празненства.

- Никога няма да ми го заявят в лицето, Мег, ала всички в този град смятат, че не съм достатъчно добра за Тед!

Луси изглеждаше толкова разстроена, че на Мег й се прииска да я прегърне, а може би самата тя имаше нужда от утеха. Зарече се да не прибавя собственото си нещастие към тревогите на приятелката си.

- Интересно заключение от страна на местните селяндури, при положение че ти си най-голямата дъщеря на бившия президент на Съединените щати. Едва ли може да се каже, че си никой.

- Осиновена дъщеря. Еоворя сериозно, Мег. Хората в Уайнет ме подлагат на същински разпит всеки път щом си покажа носа навън.

Това едва ли би могло да се нарече нова информация, тъй като Мег се бе чувала с Луси по няколко пъти седмично, но

разбира се, телефонните разговори нямаше как да й покажат напрегнатите бръчици, които се бяха врязали сякаш за постоянно над свода на малкия нос на Луси. Мег подръпна една от сребърните си обици, която може да беше, а може и да не беше от епохата на древнокитайската династия Сун, в зависимост от това, дали можеше да се вярва на водача на рикша в Шанхай, от когото ги беше купила.

- Сигурна съм, че не се даваш току-така на добрите жители на Уайнет.

- Толкова е обезсърчаващо - каза Луси. - Опитват се да не го правят чак толкова явно, но не мога дори на улицата да изляза, без някой да ме спре, за да ме попита дали знам през коя година Тед е спечелил голф шампионата за аматьори или колко време е минало между бакалавърската и магистърската му степен, като уловката тук е, че е взел и двете едновременно.

Мег беше зарязала колежа, без да вземе дори една степен, така че идеята да защитиш две едновременно й се струваше повече от откачена. Разбира се, самата Луси също бе доста амбициозна.

- Просто изживяването да не ти се подмазват всички е ново за теб, това е всичко.

- О, повярвай ми, няма такава опасност. - Луси прибра кичур светлокестенява коса зад ухото си. - На едно парти миналата седмица някой ме попита, съвсем небрежно, сякаш всички водят подобни разговори, докато похапват сирене, дали знам какъв е коефициентът му на интелигентност, за което нямах и представа, но предположих, че и тя не знае, така че отговорих сто трийсет и осем. Обаче не... Оказа се, че съм направила огромна грешка. Очевидно последния път, когато се е тествал, резултатът му бил сто петдесет и едно. А според бармана тогава Тед бил болен от грип, иначе би се представил още по-добре.

На Мег й се искаше да попита приятелката си наистина ли е обмислила както трябва този брак, но за разлика от нея Луси никога не действаше импулсивно.

Двете се бяха запознали в колежа, когато Мег бе бунтарски настроена първокурсничка, а Луси - интелигентна, ала самотна второкурсничка. Тъй като и тя бе израснала с известни родители, Мег разбираше подозрителността на Луси към всяко ново приятелство, но постепенно двете се бяха сближили въпреки коренно различните си характери и Мег бързо бе успяла да забележи онова, което убягваше на другите. Скрита под твърдата решимост да не изложи по никакъв начин семейството си, у Луси се спотайваше истинска бунтарка. Не че някой би се досетил по външния й вид.

С деликатните си черти и гъсти мигли като на малко момиченце тя изглеждаше по-млада от своите трийсет и една години. Беше оставила лъскавата си кестенява коса да израсте и понякога я прибираше назад с кадифени ленти за коса, каквито Мег за нищо на света не би си сложила, така както не би облякла елегантната й бледосиня рокля по тялото, съчетана с черен рипсен колан. Вместо това Мег бе обвила дългото си слабо тяло в изобилие от лъскава коприна, която бе усукала и завързала на едното си рамо. Черни гладиаторски сандали (трийсет и девети номер) обгръщаха прасците й, а между гърдите й почиваше пищен медальон, който сама си бе направила от една старинна кутийка за бетелови орехи1, която си бе купила от един открит пазар в Централна Суматра. Беше допълнила вероятно фалшивите си обици от династията Сун с множество гривни, които бе купила за шест долара в „Ти Джей Макс"2 и бе украсила с африкански мъниста. Модата й беше в кръвта.

„И се предава по криволичещ път", както бе отбелязал чичо й, прочут нюйоркски дизайнер.

Луси докосна скромната си перлена огърлица.

- Тед е... Той е най-сполучливият опит на Вселената да съзт даде съвършения мъж. Кой младоженец подарява на булката си църква?

- Трябва да призная, че е впечатляващо.

По-рано същия ден Луси бе завела приятелката си да види изоставената дървена църква, сгушена в края на една тясна уличка в покрайнините на града. Тед я беше купил, за да попречи да бъде съборена, след което се бе настанил в нея за няколко месеца, докато строяха къщата, в която живееше сега. Въпреки че в момента бе празна, църквата бе очарователна стара постройка и на Мег не й беше трудно да разбере защо Луси толкова я харесва.

- Каза, че всяка омъжена жена се нуждае от място, което да е само нейно, за да не полудее. Можеш ли да си представиш нещо по-мило?

Самата Мег имаше доста по-цинично обяснение. Каква по-добра стратегия за един заможен женен мъж, ако възнамеряваше да направи подобно местенце и за себе си?

- Направо невероятно - отвърна тя. - Нямам търпение да се запозная с него.

И тя прокле поредицата от лични и финансови кризи, които й бяха попречили да се метне на самолета още преди месеци, за да се запознае с годеника на Луси. Обстоятелствата обаче се бяха стекли така, че бе пропуснала моминското парти на приятелката си и се бе видяла принудена да пристигне от Лос Анджелис в раздрънканата таратайка, която бе купила от градинаря на родителите си.

Луси въздъхна и се настани на дивана до Мег.

- Докато двамата с Тед живеем в Уайнет, никога няма да съм достатъчно добра.

Мег повече не можеше да се сдържа и я прегърна.

- Ти се справяш съвършено с абсолютно всичко в живота си. Собственоръчно спаси себе си и сестра си от детство в приемни домове. Без проблем свикна с живота в Белия дом. А що се отнася до интелекта ти... имаш магистърска степен.

Луси скочи от дивана.

- Която получих едва след като взех бакалавърска степен.

Мег не обърна внимание на това откачено изказване.

- Работата ти в помощ на децата е променила много животи и според мен това струва повече, отколкото един астрономично висок коефициент на интелигентност.

Луси въздъхна.

- Обичам го, но понякога...

- Какво?

Луси размаха ръката си с бледорозов маникюр, който рязко контрастираше с изумруденозеления лак на Мег.

- Нищо сериозно. Просто предсватбена треска. Няма значение.

Тревогата на Мег се усили.

- Луси, дванайсет години сме най-добри приятелки. Всяка от нас знае най-съкровените тайни на другата. Ако нещо не е наред...

- Не може да се каже точно, че не е наред. Просто съм нервна заради сватбата и цялото внимание, което привлича. Пресата е навсякъде. - Луси приседна на ръба на леглото и стисна една възглавница пред гърдите си, както правеше в колежа, когато нещо я е разстроило. - Само че... Ами ако е прекадено добър за мен? Аз съм умна, но той е по-умен. Аз съм хубава, но той е смайващо красив. Аз се опитвам да бъда добър човек, но той на практика е светец.

Мег си заповяда да потисне бързо надигащия се у нея гняв.

- Промили са ти мозъка.

- И тримата сме отраснали с известни родители. Ти, аз и Тед... Ала Тед е натрупал свое собствено състояние.

- Не е справедливо да правиш подобно сравнение. Ти работиш в благотворителна организация, което едва ли може да се нарече стартова площадка за мултимилионери. - Въпреки това Луси изкарваше достатъчно, за да се издържа, нещо, което Мег никога не бе успяла да постигне. Тя бе прекадено заета да пътува по целия свят под предлог, че изучава природозащитните им проблеми и се запознава с местните занаяти, ала всъщност просто се забавляваше. Обичаше родителите си, но не и начина, по който бяха спрели издръжката й. И защо точно сега? Може би ако го бяха направили, когато навърши двайсет и една, а не трийсет години, нямаше да се чувства такава неудачница.