- Обещавам. - Атлетичният й баща все още обичаше баскетбола, а благодарение на майка й сега яздеше за удоволствие, ала Мег изобщо не си го представяше как размахва стик за голф.

Днес беше говорила поотделно и с баща си, и с майка си, но вместо да ги помоли за пари, им бе съобщила, че си е намерила страхотна работа във важен кънтри клуб в Тексас. Макар и да не каза, че е координатор по забавленията, не си направи и труда да поправи майка си, когато тя стигна до подобно заключение и заяви колко прекрасно било, че Мег най-сетне била намерила полезен отдушник на вродените си творчески наклонности. Баща й просто се радваше, че има работа.

Мег повече не можеше да мълчи.

- На някого от вас хрумвало ли му е да оставите тази земя на мира? Искам да кажа, светът наистина ли се нуждае от още едно игрище за голф, гълтащо още и още природни ресурси?

Тед се намръщи почти незабележимо.

- Зелените площи за отдих са полезни за здравето на хората.

- И още как - отсече Спенс, преди Мег да успее да каже нещо за голфърите и техните „Бъдвайзер Лайт". - Двамата с Тед много сме говорили за това. - Той дръпна стола си назад. - Хайде, госпожице Мег. Много харесвам, тази песен.

Макар Спенс да беше този, който я дърпаше, Мег би могла да се закълне, че почувства как невидимата ръка на Тед я побутва към дансинга.

Спенс се оказа приличен танцьор, песента беше бърза, така че нещата започнаха добре. Ала когато пуснаха балада, той я притегли толкова близо до себе си, че токата на колана му се притисна в нея, да не говорим и за нещо доста по-неприятно.

- Не знам какво се е случило, за да се озовеш в това положение. - Лицето му докосваше ухото й. - Но изглежда, имаш нужда от някого, който да се погрижи за теб, докато си стъпиш на краката.

Мег се надяваше, че няма предвид онова, което й се струваше, че има предвид, ала доказателството под колана му потвърждаваше подозренията й.

- Не става дума за нищо, от което да се почувстваш неудобно - продължи той. - Просто да прекараме малко време заедно.

Мег нарочно се спъна в крака му.

- Ох. Май трябва да седна. Днес ми излязоха един-два мехура.

Спенс нямаше друг избор, освен да я последва обратно до масата.

- Не можа да ми издържи, на темпото.

- Обзалагам се, че са малко онези, които могат - каза господин Слагач.

Спенс придърпа стола си по-наблизо и преметна ръка през раменете й.

- Хрумна ми страхотна идея, госпожице Мег. Да отидем във Вегас тази вечер. Ти също, Тед. Позвъни на някое гадже и ела с нас. Ще се обадя на пилота си.

Толкова бе сигурен, че ще се съгласят, че веднага посегна към телефона си, и тъй като никой от мъжете на масата не се опита да го разубеди, Мег разбра, че трябва да се оправя сама.

- Извинявай, Спенс, но утре съм на работа.

Той смигна на Тед.

- Кънтри клубът, в който работиш, не е кой знае какво и съм сигурен, че Тед без проблем ще убеди шефа ти да ти даде ден-два почивка. Какво ще кажеш, Тед?

- Ако той не може да го направи, аз мога - заяви Дали, хвърляйки я на вълците.

Кени също се включи:

- Нека аз. На драго сърце ще се обадя в клуба.

Тед я наблюдаваше над бирената си бутилка, без да казва нищо. Мег отвърна на погледа му, толкова бясна, че кожата й гореше. Напоследък беше изтърпяла много, но това нямаше да понесе.

- Работата е там... - започна, процеждайки сричките с усилие. - Не съм точно свободна. Емоционално.

- В смисъл? - попита Спенс.

- Ами... сложно е. - Започваше дай се повдига. Защо животът нямаше бутон за пауза? В този момент се нуждаеше точно от това, защото без възможност да помисли на спокойствие, щеше да каже първото, което й дойде на ума, възможно най-глупавото, което можеше да измисли, но така беше, като нямаше бутон за пауза. - Тед и аз.

Бирената бутилка на Тед изтрака в зъбите му. Кени наостри уши, а Спенс придоби учуден вид.

- Тази сутрин казахте, че не сте двойка.

Мег си лепна насилена усмивка.

- Не сме. Засега. Но се надявам. - Думата заседна в гърлото й като кост. Току-що беше потвърдила подозренията на целия град за причините, накарали я да развали сватбата.

Кени обаче се облегна в стола си и заяви, по-скоро развеселено, отколкото обвинително:

- На Тед непрекъснато му се случват такива неща с жените. Никой от нас не може да проумее защо.

Без да сваля непринудената усмивка от лицето си, Тед процеди:

- Няма да го бъде, Мег.

- Единствено времето ще покаже. - Видяла веднъж колко много го беше ядосала, Мег моментално се въодушеви от темата, въпреки последиците, които думите й можеха да имат. - Имам лошия навик да се увличам по най-лошите мъже. - Остави им един миг, за да го преглътнат, и продължи: - Не че Тед не е съвършен. Дори прекадено съвършен, очевидно, но... в привличането невинаги има логика.

Рунтавите тъмни вежди на Спенс се сключиха.

- Не трябваше ли да се ожени за дъщерята на президента едва миналия месец?

- Края на май - отвърна Мег. - Луси е най-добрата ми приятелка. Беше същинска катастрофа, както несъмнено си научил от пресата. - Тед я наблюдаваше, лепнал дежурната непринудена усмивка на лицето си, ала един микроскопичен нерв в крайчеца на окото му подскачаше. Мег вече истински се забавляваше. - Само че Луси не беше подходящата жена за него. Благодарение на мен той вече го знае и откровено казано, благодарността му щеше да е смущаваща, ако не бях толкова хлътнала.

- Благодарност? - Гласът на Тед приличаше на закалена стомана.

По дяволите всичко. Мег махна с ръка и започна да си измисля като истинска дъщеря на актьора и сценарист Джейк Коранда.

- Бих могла да се престоря на срамежлива и да си дам вид, че не съм безпаметно (и наистина имам предвид безпаметно) влюбена в него, но никога не съм била от жените, които играят игрички. Винаги слагам картите си на масата. Така е по-добре в дългосрочен план.

- Откровеността е похвално качество - подхвърли Кени, без да крие, че се забавлява.

- Знам какво си мислите. Че е невъзможно да съм се влюбила толкова бързо, защото, независимо какво казват всички, аз не развалих сватбата. Само че... - Тя отправи пълен с обожание поглед на Тед. - За мен този път е различно. Толкова различно. - Не можа да се сдържи да не раздуха пламъците. - Пък и... ако се съди по посещението му късно снощи...

- Двамата сте се видели късно снощи? - попита баща му.

- Страшно романтично, нали? - Мег си измайстори замечтана усмивка. - В полунощ. В галерията...

Тед скочи на крака.

- Да танцуваме.

С едно движение на главата Мег се превърна в най-печалното създание на света.

- Мехур на стъпалото.

- Танцът е бавен - отвърна той с копринено мек глас. - Можеш да стъпиш на краката ми.

И преди да е успяла да се измъкне, той вече я дърпаше към претъпкания дансинг. Притисна я до себе си с желязна хватка. Поне не носеше колан, така че не трябваше да търпи токата му... нито разни други неща, докосващи се до тялото й. Единственото кораво нещо в Тед Бодин бяха очите му.

- Всеки път когато реша, че не е възможно да ми създадеш още неприятности, ти успяваш да ме изненадаш.

- Какво очакваше да направя? - не му остана длъжна тя. - Да отида във Вегас с него? Откога в длъжностната ти характеристика влиза и „сводник"?

- Нямаше да се стигне чак дотам. Всичко, което трябваше да сториш, е да бъдеш мила.

- И защо да го правя? Ненавиждам този град, забрави ли? И изобщо не ме е грижа дали ще построят тъпия ви голф комплекс. Аз не искам да го построят.

- Тогава защо ни помагаше досега?

- Защото се продадох. За да се храня.

- Това ли е единствената причина?

- Не знам... Стори ми се, че така е правилно. Господ знае защо. Противно на всеобщото мнение, аз не съм злата кучка, за която всички ме смятат. Но това не означава, че съм готова да стана проститутка за доброто на всички вас.

- Никога не съм твърдял, че си зла.

Прояви безочието да се направи на засегнат.

- Знаеш, че се интересува от мен единствено заради баща ми - изсъска тя. - Той е малък човечец с голямо его. Чувства се важен, когато се върти около известни хора, дори и такива като мен, чиято слава всъщност е взета назаем. Ако не бяха родителите ми, не би ме погледнал втори път.

- Не бих бил толкова сигурен.

- О, я стига, Тед. Да ти приличам на онези куклички, които богаташите обикновено си хващат?

- Не, не приличаш. - Гласът му омекна от огромно съчувствие. - Онези куклички обикновено са добросърдечни жени, чиято компания е много приятна.

- Не се и съмнявам, че говориш от личен опит. Между другото, на игрището за голф може и да си бог, но в танците никакъв те няма. Нека аз да водя.

Той пропусна една стъпка и я погледна странно, сякаш най-сетне го беше хванала неподготвен, макар Мег да не разбираше защо. Тя поднови атаката си:

- Имам идея. Защо ти и любовницата ти не отидете във Вегас със Спенс? Сигурен съм, че двамата ще се погрижите да си изкара добре.

- Това не ти дава мира, нали?

- Фактът, че си изневерявал на Луси? Абсолютно. В този момент тя се измъчва от угризения. И изобщо не си мисли, че няма да й разкажа и последната гнусна подробност за извънкласните ти занимания веднага щом ни се удаде възможност да си поприказваме по-дълго.

- Съмнявам се, че ще ти повярва.

- Не разбирам защо въобще си й направил предложение.

- Това, че не съм женен, започваше да ми пречи - отвърна той. - Бях готов да пристъпя към следващата фаза от живота си и имах нужда от съпруга. Впечатляваща съпруга. Като например президентска дъщеря.

- Някога обичал ли си я изобщо? Дори мъничко?

- Ти луда ли си? Всичко беше преструвка от самото начало.

Нещо й подсказваше, че й хвърля прах в очите, но разчитането на мислите му, с което се бе справяла толкова добре цяла вечер, този път не се получаваше.

- Сигурно е трудно човек да бвде на твоето място - заяви

тя. - Отвън - господин Самото съвършенство. Отвътре - Самото зло.

- Изобщо не е трудно. Останалите хора далеч не са толкова прозорливи, колкото теб.

Той отново й отправи нехайната си усмивка и за миг електрическа искра - толкова слаба, че едва си струваше да й обърне внимание... и все пак беше там - опари нервните й окончания.

- По дяволите! - възкликна той, давайки израз и на нейните чувства.

Мег обърна глава и видя какво беше привлякло вниманието му. Красивата му тъмнокоса любовница се бе насочила право към Спенс.

Заряза я и се върна на масата толкова решително, че бе истинско чудо как стъпките му не оставиха следи по пода. Стигна точно в мига, в който любовницата му протегна ръка на техния гостенин.

- Здравейте. Аз съм Тори Травълър О’Конър.

9.

Тори Травълър О’Конър? Мег си спомни разговора между Тед и Кени, който беше подслушала предишната нощ. Омъжената любовница на Тед беше сестрата на Кени?

Провлаченото тексаско произношение на Тори беше същински чувствен разкош.

- Чух, че днес си бил невероятен на последните девет дупки, Спенс. Нали нямаш нищо против да те наричам Спенс? Просто трябваше да се запозная с мъжа, натрил носовете на тези двамата.

Спенс изглеждаше поразен. Не беше трудно да разбере човек защо Тори имаше такъв ефект, с безупречните си черти, гладката мастиленочерна коса и дългите крака, обути в извънредно скъпи дънки. Три мънички сребърни амулетчета се полюшваха около врата й, огромен диамант проблясваше на лявата й ръка, още два, почти толкова големи, украсяваха ушите й.

Кени се намръщи насреща й. Застанали един до друг, невероятната им красота не оставяше никакво съмнение, че са брат и сестра.

- Защо не си вкъщи, за да се грижиш за племенниците ми?

- Защото те най-сетне заспаха. Необходими ми бяха няколко приспивателни, умело скрити в млякото им, но... Малки чудовища.

- Липсва им баща им - каза Кени. - Единственото стабилно влияние в живота им.

Тори се ухили и смушка брат си.

- Утре се прибира. Между другото, току-що говорих с лейди Ема. Каза, че ръката й си е съвсем добре, и ако й позвъниш още веднъж, тази вечер няма да ти пусне. - Тя целуна Тед по бузата. - Здрасти, господин кмете. Чувам, че днес си играл безобразно.

- Ако не се броят един ийгъл34 и няколко бърдата - подхвърли брат й. - Най-шантавият мач, който някога съм виждал.

Тори се огледа наоколо, търсейки къде да седне, и когато не видя свободен стол, се настани върху дясното бедро на Тед.

- Странно. Обикновено играеш много стабилно.

- Спенс ме смути - отвърна Тед с цялата искреност на света. - Досега не съм играл срещу по-добър голфър с хандикап седем.

Кени се залюля на стола си.

- Цял куп интересни неща се случиха днес, Тори. Мег току-що разказа на Спенс за несподелената си любов към Тед. Кой да предположи, а?