Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Очите на Тори се разшириха от изненада, последвана почти мигновено от тревога. И тогава Мег разбра. Въпреки че седеше в скута на Тед като лъскава човекоядна пантера и го прегръщаше през раменете, двамата не бяха любовници. Не беше сигурна какви точно са отношенията им, защо бяха заедно в хотела, където Тори беше само по хавлия, нито защо тя го беше целунала онази нощ в колата му. Противно на всички доказателства за обратното (както и на думите на самия Тед), Мег знаеше извън всякакво съмнение, че тези двамата нямат интимна връзка.

Тори отпи от бирата на Тед и насочи вниманието си към Мег.

- Никога не ми омръзва да слушам женски истории, особено когато става дума за мъже. Кълна се, бих чела по един любовен роман на ден, ако не бях прекадено заета да тичам подир децата ми. И какво - просто му каза какво изпитваш, така ли?

Мег опита да си придаде искрено изражение.

- Вярвам в честността.

- Изглежда убедена, че ще го спечели - заяви Кени.

Тори върна бирата на Тед, без да сваля очи от Мег.

- Възхищавам се на самоувереността ти.

Мег разпери ръце.

- И защо да не го спечеля? Погледни ме само.

Очакваше ехидни усмивчици, но не позна.

- Интересно - каза Тори.

- Ни най-малко. - Тед плъзна бирата си настрани, така че Тори да не може да я достигне.

Тя тъкмо оглеждаше обиците на Мег.

- Добре, че не си чул най-новия план на мащехата ми да събере пари за ремонта на библиотеката.

- Шелби не ми е споменавала никакъв план - каза Тед и Тори махна с ръка.

- Сигурна съм, че все някой ще те посвети, рано или късно. Комисията още не е уточнила всички подробности.

Тед впери поглед в Кени.

- Лейди Ема да ти е споменавала нещо за това?

- Нито дума.

Тори обаче беше жена с мисия и нямаше да допусне никой да я отклони от нея.

- Откровеността ти е освежаваща, Мег. И кога точно осъзна, че си влюбена в Тед? Преди или след като Луси го заряза?

- Престани - мило каза Тед.

Тори вирна съвършено оформения си нос.

- Не говоря с теб. Когато става дума за жени, ти винаги пропускаш най-интересните моменти.

- След като тя си тръгна - отвърна Мег и добави, по-внимателно: - Засега няма кой знае какво за разказване. Все още се надявам да... да се справя с проблемите на Тед.

- Ще ми припомниш ли какви точно са тези проблеми? - помоли Тори. - Като се има предвид колко е съвършен. - От начервените й устни се откъсна тихо ахване. - О, господи, Теди... Не и това. Нали каза, че виаграта помагала. - Тя се наведе към Спенс и прошепна така, че всички я чуха: - Тед води геройска битка с импотентността.

Скийт се задави с бирата си. Кени се разсмя. Дали потръпна, а Спенс се намръщи. Не беше съвсем сигурен дали Тори се шегува, а не обичаше да се чувства изключен от ставащото. За първи път Мег изпита моментен прилив на съчувствие - не към Спенс, а към Тед, който изглеждаше все така безметежно спокоен, макар че определено не беше.

- Тори се шегува, Спенс. - Мег извъртя пресилено очи. - Наистина, наистина се шегува. - А после, с престорено чувство на вина: - Поне от това, което съм чувала.

- Стига толкова. - Тед почти събори Тори, когато се изправи рязко и я улови за китката. - Да танцуваме.

- Ако исках да танцувам, щях да поканя брат ми - възрази Тори. - Не някой с два леви крака.

- Не съм чак толкова зле.

- Достатъчно.

Кени се обърна към Спенс:

- Сестра ми е единствената жена в Уайнет - вероятно и в цялата Вселена - осмелила се да каже на Тед истината за уменията му като танцьор. Всички останали просто пърхат с мигли и се преструват, че е Джъстин Тимбърлейк³⁵. Адски е забавно.

Очите на Тед се спряха върху Мег само за миг, преди да се извърне и да поведе Тори към джубокса.

Спенс се загледа след тях.

- Сестра ти е необикновена жена.

- На мен ли го казваш!

- Двамата с Тед изглеждат много близки.

- Тори е най-добрата му приятелка от детските години. Кълна се, тя е единствената жена под шейсетте, която никога не е била влюбена в него.

- И съпругът й няма нищо против тяхното приятелство?

- Декс? - Кени се усмихна. - Не. Декс е достатъчно уверен в себе си.

Тед като че ли повече четеше конско, отколкото танцуваше, и когато двамата с Тори се върнаха на масата, той се постара да й намери празен стол и да го сложи възможно най-далеч от Спенс. Което не й попречи да започне да възхвалява Уайнет като съвършеното място за построяването на комплекс за голф, да се опита да отгатне на каква стойност възлиза състоянието на Спенс, да го покани на тържеството на мащехата си по.случай Четвърти юли³⁶ в понеделник и да го принуди да се съгласи на игра голф в събота следобед.

Тед изглеждаше наранен и побърза да оповести, че двамата с Кени ще се присъединят към тях. Тори хвърли поглед към Мег с палави искрици в очите, които обясняваха защо Тед искаше да я държи възможно най-далеч от Скипджак.

- И Мег отново ще бъде кади на Тед, нали?

- Не! - възкликнаха Тед и Мег едновременно.

Ала по някаква необяснима причина Кени реши, че идеята е страхотна, и когато Спенс заяви, че без Мег мачът няма да е и наполовина толкова забавен, присъдата й беше подписана.

Когато Спенс отиде в тоалетната, разговорът стана по-сериозен.

- Едно не мога да разбера - каза Тори на Тед. - Миналата пролет хората на Спенс ясно дадоха да се разбере, че се е отказал от Уайнет и се е спрял на Сан Антонио. А ето че преди месец, без никакво предупреждение, той цъфва отново и заявява, че Уайнет имал шанс. Ще ми се да знам какво се е случило, за да го накара да си промени мнението.

- В Сан Антонио са не по-малко изненадани от нас - отвърна Тед. - Мислели са, че в кърпа им е вързан.

- Толкова по-зле за тях. - Тори помаха на някого в другия край на помещението. - Ние се нуждаем от този комплекс повече от тях.

Когато стана време да си тръгват, Дали настоя да откара Спенс в хотела му, поради което Мег се оказа сама в мерцедеса на Тед. Изчака, докато стигнат до магистралата, преди да наруши тишината:

- Нямаш връзка със сестрата на Кени.

- Най-добре да й го съобщя.

- И никога не си изневерявал на Луси.

- Както кажеш.

- Освен това - Мег се загледа в спокойния начин, по който държеше волана, и се зачуди дали има нещо, което да не се удава с огромна лекота на това съвършено създание, - ако все още се нуждаеш да ти помогна със Спенс (а вярвай ми, определено е така), трябва да се споразумеем.

- Кой казва, че имам нужда да ми помагаш?

- О, имаш, и още как. - Мег зарови пръсти в косата си. - Направо да не повярва човек кожо е впечатлен Спенс от баща ми... а заради него - и от мен. Обидно е за майка ми, разбира се, като се има предвид кожо важна е тя в киноиндустрията, да не говорим, че е една от най-красивите жени на света. И все пак Спенс спомена, че плакатът й висял на стената в стаята му, и очевидно е запленен от мен, независимо по каква извратена причина. Което означава, че от пасив аз изведнъж се превърнах в актив и ти, приятелю, трябва да се постараеш мажо повече да ми угодиш, започвайки от скъперническите си бакшиши. Спенс даде цяла стотачка на Марк.

- Марк не му коства три дупки и не знам още колко лоши удара. Но добре. Утре бакшишът ти ще бъде сто долара. Минус петдесет долара за всяка дупка, която изгубя заради теб.

- Минус десет долара за всяка дупка, която изгубиш заради мен. Значи, се разбрахме. Между другото, не си падам особено по диаманти и рози, но една отворена сметка в супермаркета няма да остане неоценена.

Той й хвърли един от ангелските си погледи.

- Мислех, че си прекадено горда, за да вземеш парите ми.

- Да ги взема - да. Да си ги спечеля? Ни най-малко.

- Спенс не би стигнал толкова далеч в живота, ако беше глупав. Съмнявам се, че са му минали твоите измишльотини за несподелената ти любов към мен.

- Надявам се да са му минали, защото няма да му позволя отново да ме опипва, не и ако от това зависят всички комплекси за голф в света. И твоята неустоима особа е моето извинение.

Той повдигна вежди насреща й, след което свърна в тъмната тясна алея, отвеждаща до временния й дом.

- Не би било зле да размислиш. Той изглежда окей и е богат. Честно казано, би могъл да бъде отговорът на твоите молитви.

- Ако исках да сложа цена на женските си части, щях да си намеря по-съблазнителен купувач.

Отговорът й му хареса и той все още се усмихваше широко, когато спряха пред църквата. Мег отвори вратата, за да слезе от колата. Тед преметна ръка през облегалката на седалката й и я погледна по начин, който тя не можа напълно да разбере.

- Предполагам, че мога да идвам, когато поискам. Като се имат предвид силните чувства, които изпитваш към мен.

Кехлибарените му очи бяха приковани в нея, излъчващи еликсир от прехласнато внимание, съвършено разбиране, дълбоко уважение и опрощение на всичките й грехове.

Определено си играеше с нея.

Мег въздъхна печално.

- Първо трябва да се науча да живея с неземното ти съвършенство, преди дори да съм в състояние да помисля да ти покажа похотливата си страна.

- Колко похотлива?

- Бедна ти е фантазията. - Тя слезе от колата. - Лека нощ, Тиодор. Сладки сънища.

Изкачи стъпалата, отвеждащи до църковната врата, а фаровете на колата му осветяваха пътя й. Пъхна ключа в ключалката и прекрачи прага. Църквата я погълна. Тъмна, празна, самотна.

Прекара следващия ден в количката с напитки, без да я уволнят - същинско постижение, при положение че не бе успяла да се сдържи и бе напомнила на неколцина от голфърите да хвърлят проклетите кутии от напитките си в контейнерите за рециклиране, а не в кошчетата за боклук. Брус Гарвин, баща на Кейла, приятелката на Бърди, се държеше особено враждебно и Мег подозираше, че дължи работата си на интереса на Спенсър Скипджак към нея. Освен това беше истински благодарна, когато установи, че новината за фалшивото й признание в любов към Тед не се беше разпространила. Очевидно онези, които бяха станали свидетели на случилото се предишната вечер, бяха решили да си мълчат - истинско чудо в такъв малък град.

Мег поздрави Хейли, дъщерята на Бърди, когато отиде в снекбара, за да вземе пресен лед и да попълни запасите от напитки в количката си. Хейли или беше стеснила служебната си риза, или беше заела нечия чужда, защото гърдите й се очертаваха съвсем ясно.

- Госртодин Колинс играе днес, а той страшно си пада по „Геторейд"³⁷, така че гледай да имаш достатъчно.

- Благодаря за съвета. - Мег посочи витрината с десертчета. - Нещо против да взема няколко от тях? Ще ги сложа върху леда и ще видя дали ще се продават.

- Добра идея. И ако видиш Тед, ще му предадеш ли, че трябва да говоря с него?

Мег искрено се надяваше да не го види.

- Изключил си е телефона - обясни Хейли, - а днес трябва да му напазарувам хранителни продукти.

- Ти му пазаруваш?

- Върша различни неща. Изпращам колети. Правя неща, за които той няма време. - Тя извади няколко кренвирша от съда, в който се варяха. - Май ти споменах, че съм личната му асистентка.

- Да, наистина го спомена. - Мег прикри развеселеността си. Беше израснала, заобиколена от лични асистенти, и те правеха доста повече от това, да изпълняват дребни поръчки.

Когато се прибра вкъщи тази вечер, отвори прозорците, доволна, че вече не е нужно да се крие, и отиде да се изкъпе в потока. След това се настани по турски на пода и се зае да разгледа непотърсените бижута, които й бяха разрешили да вземе от кутията за изгубени вещи в клуба. Харесваше й да работи с бижута и през последните няколко дена у нея беше започнала да покълва една идея. Донесе прастарите клещи, които беше намерила в кухнята, и се зае да разглоби една евтина гривничка.

Отвън спря кола и няколко секунди по-късно Тед прекрачи прага с небрежен и неимоверно привлекателен вид, облечен в тъмносин спортен панталон и смачкана сива спортна риза.

- Да си чувал за почукване на вратата?

- Да си чувала за влизане в чужда собственост?

Ризата му беше разтворена и разкриваше почернялата от слънцето ямка в основата на шията му. Мег се загледа миг по-дълго, отколкото трябваше, след което натисна закопчалката на гривната.

- Днес получих съобщение от Луси.

- Не ме интересува. - Той пристъпи в стаята, донасяйки със себе си отблъскващия мирис на концентрирана доброта.

- Все още не иска да ми каже какво прави, нито пък къде точно се намира. - Клещите й се изплъзнаха и пршципаха пръста й, карайки я да разкриви лице. - Всичко, което каза, е, че не са я заловили терористи и да не се тревожа.

- Повтарям, не ме интересува.

Мег засмука пръста си.

- Напротив, интересува те, макар и не така, както биха се интересували повечето изоставени младоженци. Гордостта ти е