- Добър съвет - отвърна Мег, докато подминаваха „Роустабаут". - Мислех, че отиваме да пийнем нещо.

- Първо ще се отбием за малко до депото.

- Вече съм го виждала и нямам желание да се връщам.

- Трябва да направя малко снимки. Няма да се бавим. Освен това там можем да говорим на спокойствие.

- Не съм убедена, че е необходимо.

- Необходимо е, и още как.

Съни свърна по пътя, отвеждащ до депото.

Той беше застлан с чакъл след последния път, когато Мег бе идвала тук, деня, когато двамата с Тед се бяха любили, облегнати на пикала му. Нов прилив на болка я блъсна в гърдите.

Съни паркира до ръждясалия знак, извади фотоапарата от чантата си и слезе от колата, а всяко нейно движение излъчваше целеустременост. Мег никога не бе срещала толкова уверен в себе си човек.

Нямаше намерение да остане да се спотайва в колата, затова също слезе. Съни допря апарата до окото си и се съсредоточи върху депото за отпадъци.

- Това е бъдещето на Уайнет. - Апаратът щракна. - Отначало бях против това, да строим тук, но след като опознах града и хората, си промених мнението.

„След като опозна Тед Бодин", помисли си Мег.

Съни продължи да снима от друг ъгъл.

- Такова уникално място. Истинската Америка и така нататък. По принцип татко не си пада особено по малки градчета, но

тук всички се държат страхотно с него, а и страшно му харесва, че може да играе с хора като Дали и Тед, и Кени. - Тя свали апарата. - Що се отнася до мен... Не е тайна, че проявявам интерес към Тед.

- Ти и всички останали жени по света.

Съни се усмихна.

- Ала за разлика от всички останали аз съм и инженер. В интелектуално отношение сме равни, а колко други жени могат да се похвалят с това?

„Не и аз", помисли си Мег.

Съни мина зад знака на депото и насочи обектива към тръбите за метан. - Разбирам технологиите, които го интересуват. - Фотоапаратът изщрака. - Мога да оценя страстта му към екологията както на научно, така и на практическо ниво. Той притежава забележителен ум и не са много онези, които са в състояние да не изостават от такъв интелект.

Поредната жена, която смяташе, че знае от какво се нуждае Тед. Мег не можа да се сдържи:

- И Тед споделя чувствата ти?

- И това ще стане. - Съни отново свали апарата. - Така поне се надявам. Аз съм реалистка. Може и да не стане както искам, но аз съм като баща ми. Не отстъпвам пред предизвикателствата. Вярвам, че с Тед имаме бъдеще заедно, и възнамерявам да направя всичко по силите си това да стане реалност. - Тя погледна Мег право в очите. - Е, нека свалим картите. Искам да си тръгнеш от Уайнет.

- Така значи? - Не виждаше причина да й обяснява, че вече щеше да го е направила, ако тя не я беше спряла. - И защо?

- Не е нищо лично. Смятам, че си много добра за баща ми. Напоследък той е доста потиснат. Напредването на годините и всичко останало. Ти отвлече мислите му от това. Проблемът за мен е, че спъваш Тед. Той никога няма да признае, че разчита на теб, но то е очевидно.

- Смяташ, че Тед разчита на мен?

- Виждам го в начина, по който те гледа, начина, по който говори за теб. Знам, че Луси Джорик е най-добрата ти приятелка. Напомняш му за нея и докато ти си тук, на него ще му бъде страшно трудно да продължи напред.

Толкова умна и все пак толкова глупава.

- Освен това искрено вярвам, че жените трябва да си помагат -

продължи Съни. - Да бъдеш толкова близо до него, не е добре за теб. Дори не мога да изброя от кожо хора чух, че вече си го превъзмогнала, но и двете знаем, че не е точно така. Приеми го, Мег. Тед никога няма да си падне по теб. Двамата нямате нищо общо.

Освен богати родители, привилегировано детство, страст към екологията и висок праг на търпимост към абсурдното, нещо, което Съни никога нямаше да разбере.

- Тед се чувства добре с теб, защото му напомняш за Луси - продължи тя. - Но това е всичко. Останеш ли тук, спъваш само себе си и усложняваш връзката ми с него.

- Не си от онези, които увъртат.

Съни сви рамене.

- Вярвам, че човек трябва да бъде откровен.

Ала онова, което тя наричаше откровеност, не бе нищо друго, освен коравосърдечно пренебрежение към всички чувства и мнения, които не съвпадаха с нейните.

- Тънките игрички никога не са ме привличали - заяви тя, гордо развявайки своята самомнителност като знаме. - Ако си съгласна да изчезнеш, аз съм готова да ти помогна да започнеш бизнес с бижутата си.

- Подкупваш ме?

- Защо не? Ти не си лоша инвестиция. Включвайки истински реликви в своите украшения, ти си открила чудесна пазарна ниша, която може да бъде много доходна.

- Само дето не съм сигурна, че искам да се занимавам с бижутерство.

Съни не бе в състояние да проумее, че някой би могъл да обърне гръб на обещаващо бизнес начинание, и тя едва прикри презрителната си усмивка.

- Какво друго можеш да правиш?

Мег тъкмо се канеше да й отговори, че ще прави с бъдещето си каквото тя реши, когато чу как по чакъла изсвириха гуми. Двете се обърнаха едновременно тъкмо когато една непозната кола удари спирачки. Слънцето я заслепяваше и Мег не можеше да види кой седи зад волана, но прекъсването изобщо не я учуди. Добрите жители на Уайнет нямаше да я оставят задълго сама с един Скипджак.

А после вратата на колата се отвори и стомахът й се сви. Мъжът, който слизаше от тъмния седан, беше Спенс. Тя се обърна към Съни.

- Откарай ме обратно в града.

Ала Съни беше приковала очи в баща си, който се приближаваше към тях, а панамената шапка засенчваше горната част на лицето му.

- Татко, какво правиш тук?

На Мег не й бяха останали никакви сили, за да се справи с това.

- Искам да се върна в града още сега.

- Остави ни сами - нареди Спенс на дъщеря си. - Има няколко неща, които трябва да кажа на Мег на четири очи.

- Не! Не си отивай.

Тревогата на Мег обърка Съни и усмивката, с която бе посрещнала баща си, избледня.

- Какво става?

Спенс махна с глава към колата на дъщеря си.

- Ще се видим в града. Върви.

- Стой, където си, Съни - каза Мег. - Не искам да оставам насаме с него.

Съни я изгледа така, сякаш е прокажена.

- Какъв ти е проблемът?

- Мег е страхливка - заяви баща й - Ето какъв й е проблемът.

Ала Мег повече нямаше да бъде безпомощната му жертва. - Съни, вчера баща ти се опита да ме насили.

20.

- Да те насиля? - Спенс се изсмя грубо. - Това си го биваше. Покажи ми поне една следа, където и да било по себе си, и аз ще ти дам един милион долара.

Обичайното хладнокръвие на Съни се беше изпарило и тя изгледа Мег с погнуса.

- Как можеш да кажеш нещо толкова долно?

По чакълената алея се зададоха още коли, не една, а цяла върволица. Всички бяха усетили надвисналите неприятности.

- Мамка му - изруга Спенс. - В тоя град човек не може и да се изсере, без всички да дойдат да зяпат.

Кейла изскочи от червена киа, зад чийто волан седеше една от сервитьорките в „Роустабаут".

- Какво правите всички тук? - изчурулика тя и се втурна към тях, сякаш току-що се беше натъкнала на пикник край пътя.

Преди някой да успее да отговори, Тори, Декстър и Кени се появиха от сребрист рейндж роувър. Саронгът с хавайски мотиви на Тори изобщо не си отиваше с карираното горнище на бански. Не носеше грим, а косата й беше мокра. Мъжът й пък беше облечен в тъмносин официален костюм. Кени вдигна ръка, върху която имаше лепенка със Спайдърмен.

- Здрасти, Спенс. Съни. Хубаво време имаме след вчера. Не че не се нуждаехме от малко дъжд.

Зоуи изхвърча от тъмносиня тойота камри.

- Тъкмо бях тръгнала на среща за учебния план - каза тя, без да се обръща към никого конкретно.

Зад тойотата й продължаваха да прииждат коли. Целият град като че ли бе усетил задаващата се катастрофа и до един бяха твърдо решени да я предотвратят.

Декстър О'Конър махна към депото за отпадъци.

- Късметлия си ти, Спенс. Толкова много възможности.

Спенс обаче изобщо не го погледна, впил яростно очи в Мег,

и облекчението й от появата на всички тези хора започна да се изпарява. Опита се да убеди сама себе си, че греши. Несъмнено той щеше да остави нещата така. Несъмнено нямаше да продължи този разговор пред толкова много хора. Ала от самото начало бе разбрала, че той не търпи някой да го победи.

- Договорът все още не е подписан - заяви той злокобно.

По лицата на всички наоколо се изписа паника.

- Татко... - Съни го докосна по ръката.

Тори пое контрола над ситуацията. Пристегна възела на саронга си и пристъпи към Спенс.

- С Декс сме решили да метнем няколко пържоли на скарата тази вечер. Защо двамата със Съни не се присъедините към нас, тоест ако нямате нищо против децата, а може пък да ги изпратим у татко? Съни, някога виждала ли си отблизо ему? С Декс имаме цяло стадо. Общо взето, се омъжих за него, за да мога да ги изхранвам. Той не е толкова луд по тях, колкото съм аз, но те са най-сладките създания, които можеш да си представиш. - Тори се впусна в задъхан и обстоен монолог на тема грижите и изхранването на емута, както и ползата им за човечеството.

Опитваше се да печели време и понеже всички непрекъснато поглеждаха към алеята, на Мег не й беше трудно да се досети защо. Очакваха един рицар в бледосин пикап да се появи и да спаси града от катастрофа.

Колите продължаваха да прииждат, а запасите на Тори от информация за емутата започваха да се изчерпват и тя погледна умолително към останалите. Пръв реагира брат й и като прегърна Спенс през рамото с една ръка, махна към депото за отпадъци с другата.

- Мислех си за пътищата...

Спенс обаче се извърна от него и огледа изпитателно увеличаващото се множество. След това отново спря поглед върху Мег и от начина, по който очите му се присвиха, тя разбра, че е настъпил часът на разплатата.

- Май си поизбързал мъничко, Кени. Трябва да мисля за репутацията си, а Мег току-що каза нещо ужасно шокиращо на дъщеря ми.

Стомахът на Мег се сви от ужас. Искаше да си отмъсти и знаеше точно как да го направи. Ако тя не се откажеше от думите си, щеше да нарани всички останали, ала при мисълта да отстъпи й се повдигна. Как бе възможно правилната постъпка да й се струва толкова неправилна? Тя заби пръсти в дланите си.

- Забрави.

Само че Спенс искаше тя да плати жестока цена за нараненото му его и нямаше намерение да отстъпи.

- О, не мога да го направя. Някои неща са прекадено сериозни, за да бъдат забравени. Мег твърди, че съм... Как точно го нарече?

- Нека го забравим - опита тя отново, макар да знаеше, че той няма да го направи.

Спенс щракна с пръсти.

- Сетих се. Каза, че съм се опитал да те насиля. Така ли беше, Мег?

През събралото се множество пробяга шепот. Начервените устни на Кейла се отпуснаха. Зоуи сложи ръка на гърлото си. Заизваждаха се мобилни телефони и Мег усети, че й се повдига.

- Не, Спенс, не беше така - каза тя сковано.

- Но аз те чух да казваш точно това. Това чу и дъщеря ми. - Той вирна брадичка. - Спомням си, че вчера поплувахме заедно, но определено не си спомням никакъв опит за насилване.

Челюстта й отказваше да помръдне.

- Прав си - промълви тя. - Аз сгреших.

Спенс поклати глава.

- Как може да сгрешиш за нещо толкова сериозно?

Очевидно възнамеряваше дая унижи до краен предел. Единственият начин, по който можеше да спечели, бе да го остави да победи, и тя с усилие се овладя.

- Лесно. Бях разстроена.

- Здравейте, всички.

Множеството се обърна едновременно, а спасителят им пристъпи напред. Не бяха забелязали пристигането му, защото се беше появил в тъмносивия мерцедес бенц, който все забравяха, че притежава. Изглеждаше уморен.

- Какво става тук? Да няма парти, за което съм забравил?

- Опасявам се, че не. - Спенс се намръщи, ала Мег усещаше колко се наслаждава на властта, която имаше над всички тях. - Страшно се радвам, че дойде, Тед. Появи се неочакван проблем.

- Така ли? И какъв е той?

Спенс потърка челюстта си, потъмняла от небръснатата му брада.

-Трудно ще ми бъде да правя бизнес в град, където един човек може да сее измислени обвинения и да се измъкне безнаказано.

Мег не вярваше, че ще развали сделката. Не и с умолителните погледи, които Съни му хвърляше. Не и когато целият град се беше събрал, за да му се умилква. Играеше си на котка и мишка, перчеше се, като я унижаваше и показваше на останалите кой командва.

- Неприятно ми е да го чуя, Спенс - каза Тед. - Предполагам, че навсякъде стават недоразумения. Хубавото на Уайнет е, че се опитваме да оправим неприятностите, преди да станат прекадено големи и да ни създадат главоболия. Да видим дали аз няма да успея да оправя нещата.