— Малко ми се вие свят, но да, добре съм. Все пак, с твоята помощ е по-лесно, нали? Защото знаеш как да подходиш към мен.

Той взе недопитата си бира и се облегна на стола си.

— Ако в магазина ти в Ню Йорк влиза жена и просто разглежда… Как разбираш накъде да я насочиш, как да подходиш към нея?

— Как да я предразположа? Донякъде преценявам по външността, по облеклото, чантата и обувките, които носи. Тези неща са повърхностни и могат да се окажат подвеждащи, но са начало. Освен това съм отраснала в този бранш, така че имам усет за типове клиенти.

— Залагам девет на едно, че си знаела кога да извадиш екстравагантна кожена чанта от склада и кога да се насочиш към консервативна черна. И дори клиентката да казва, че търси бизнес тоалет, си отгатвала кога всъщност би предпочела малка секси рокля и лъскави сандали.

— Имах набито око… Да. — Лейла въздъхна, сърдита на себе си. — Не зная защо продължавам да отричам. Да, често долавях нагласите. Собственичката наричаше това вълшебен усет. Мисля, че не е била далеч от истината.

— Как го правеше?

— Ако консултирам клиентка, просто се съсредоточавам върху нея, върху желанията и предпочитанията й… и мисля какво бих могла да й предложа. Вслушвам се в думите й, в езика на тялото и в собствената си преценка какво би й стояло добре. И понякога, винаги съм си мислела, че е инстинкт, получавах образ в съзнанието си за обувките или роклята, която търси. Казвах си, че просто съм прочела между редовете на казаното от нея, но всъщност чувах това гласче. Може би съм долавяла мисиите им. Не зная.

„Най-сетне го приема, помисли си той, свиква с това, което носи в себе си.“

— Била си уверена в способностите си, сигурна в здравата почва под краката си, която също носи спокойствие. Но си била съвестна. Искала си да намериш това, което истински ще им хареса, за да останат доволни. И да продадеш нещо. Нали?

— Разбира се.

— Същата програма, но на друг канал. — Фокс пъхна ръка в джоба си и извади няколко дребни монети. Преброи ги върху дланта си, закривайки я с другата си ръка. — Колко са?

— Аз…

— Сумата е в главата ми. Отвори вратата.

— Господи! Почакай. — Лейла отпи още глътка вино. Твърде много мисли се въртяха в собствената й глава, осъзна тя. Трябваше да се отърси от тях. — Не ми помагай! — каза рязко, когато Фокс посегна към ръката й. — Просто… недей.

„Скътай ги някъде, повтаряше си Лейла. Проясни ума си. Отпусни се. Съсредоточи се.“ Защо Фокс мислеше, че тя може да се справи с това? Откъде бе толкова сигурен? Колко мъже на света имаха толкова красиви мигли? Опа! Не се разсейвай. Лейла затвори очи и визуализира вратата.

— Долар и тридесет и осем. — Изведнъж очите й се отвориха широко. — О!

— Добре се справи.

Тя подскочи при почукването на вратата.

— Доставчикът. Опитай с него.

— Какво?

— Докато разговарям с момчето и му плащам, прочети мислите му.

— Но това е…

— Грубо вмешателство, разбира се. Ще пожертваме принципите в името на напредъка. Прочети мислите му — изкомандва Фокс, стана и тръгна към вратата. — Хей, Каз, как я караш?

Хлапакът беше на около шестнадесет, предположи Лейла. Дънки, памучен пуловер, високи маратонки „Найк“, които изглеждаха сравнително нови. Стърчаща кафява коса, малка сребърна халка на дясното ухо. Кафявите му очи я огледаха от главата до петите, спирайки се на моменти, докато торбичките и парите преминаваха от ръка на ръка.

Лейла си пое дълбоко дъх и побутна онази врата.

Фокс я чу да издава някакъв звук зад гърба му, нещо средно между въздишка и изсумтяване. Той размени още няколко думи с момчето, подхвърляйки и нещо за баскетбол.

После затвори вратата и остави торбичките на масата.

— Е?

— Мисли, че си задръстен.

— Такъв съм.

— Мисли, че съм горещо парче.

— Вярно е.

— Запита се дали ще ти излезе късметът тази вечер. Самият той не би имал нищо против апетитна хапка. Нямаше предвид яйчените рулца.

Фокс отвори торбичките.

— Каз е на седемнадесет години. Всяко момче на тази възраст непрекъснато мисли за апетитни хапки. Имаш ли главоболие?

— Не. Беше лесен. По-лесен от теб.

Фокс се усмихна.

— И момчетата на моята възраст мислят за същото, но обикновено знаят кога трябва да се задоволят само с яйчени рулца. Да вечеряме.



Не се опита да я целуне отново, дори когато я откара до квартирата. Лейла не знаеше дали си е помислил за това, но реши, че е най-добре да не се опитва да разбере. Собствените й мисли и чувства бяха като омотано кълбо с много възли, което я накара да се вслуша в съвета на Фокс да медитира. Откри Сибил на дивана в хола с книга и чаша чай.

— Здравей. Как мина?

— Добре. — Лейла се отпусна на един фотьойл. — Изненадващо добре. Всъщност, чувствам се малко замаяна. Сякаш съм изпила два скоча.

— Искаш ли чай? Има още в чайника.

— Може.

— Аз ще ти донеса чаша — каза Сибил, когато Лейла понечи да стане. — Изглеждаш капнала.

— Благодаря. — Със затворени очи, Лейла опита да започне йога дишане, да си представи отпускането, от пръстите на краката нагоре. Едва стигна до глезените, и се предаде. — Фокс казва, че трябва да медитирам — каза тя на Сибил, която се върна с изящна чашка върху чинийка. — Медитацията ме отегчава.

— Значи не я правиш както трябва. Първо опитай чая — каза Сибил, когато й наля. — И сподели мислите си, за да освободиш ума си от тях и да можеш да медитираш.

— Той ме целуна.

— Шокирана и изумена съм. — Сибил подаде чашата на Лейла и отново седна със свити крака на дивана. — Скъпа, момчето не сваля онези свои блестящи очи от теб нито за миг. Гледа те, когато излизаш от стаята, гледа те, когато се връщаш. Здравата е хлътнал.

— Каза… Къде е Куин?

— У Кал. Гейдж си е уредил игра на покер, така че къщата на Кал е празна и те се възползват.

— О! Радвам се за тях. Страхотна двойка са, нали? Добре си пасват.

— Той е идеалният за нея, няма спор. С всички предишни е било заблуда.

— Така ли?

— Подобие на любов. Кал е истинският. По-лесно ти е да говорим за тях, отколкото за теб?

Лейла въздъхна.

— Смущаващо е да се чувствам така и да опитвам да не долавям това, което изпитва той. Защото чувствата му още повече ме объркват. Да добавим и факта, че работим заедно в много отношения, което неизбежно води до близост, и тази близост трябва да бъде уважавана, дори защитавана, защото залогът е дяволски висок. Ако смесиш различните форми на физическа и емоционална близост и те прераснат в интимна връзка, как да поддържаш реда, който е необходим, за да успеем в това, с което сме се заели?

— Ооо! — Сибил присви устни и отпи от чая си. — Много поводи за размисъл.

— Зная.

— Задай си следния въпрос. Прост и директен. Падаш ли си по него?

— О, да, за бога. Но…

— Не, без увъртания. Не анализирай. Страстта е стихийна сила, зареждаща с енергия. Наслаждавай й се. Независимо дали ще я изживееш или не, раздвижва кръвта. Останалото рано или късно ще се подреди. Ти си човек, жена. Ние трупаме емоции, грижи, последици. Но се възползвай от възможността и цени това, което имаш сега. — Тъмните очи на Сибил проблеснаха закачливо. — Наслаждавай се на страстта.

Лейла се замисли, докато опитваше чая.

— Щом поставяш нещата така. Изглежда чудесно.

— Допий чая си и ще използваме страстта ти като фокусна точка за медитация. — Сибил се усмихна над ръба на чашата си. — Не мисля, че ще се отегчиш.

Пета глава

Отначало идеята на Сибил за медитация, основана върху страст, разсмя Лейла, но по-късно й се стори доста добра. Определено по-добра от обичайната й тактика да се преструва в курса по йога. Вдъхна страстта от пъпа до гърба, следвайки указанията, и с издишването се освободи от напрежението, от стреса. Съсредоточи се върху този „гъдел в корема“, както го нарече Сибил. Прие го себе си.

Някъде покрай смеха, дишането и гъдела, успя да се отпусне и да се заслуша в пулса си. И това бе началото.

Спа дълбоко, без да сънува. Събуди се бодра и, трябваше да признае, заредена с енергия. Очевидно медитацията невинаги бе отегчителна.

Щом Фокс бе в съда, а Алис — в кантората, нямаше причина Лейла да отива на работа сутринта. „Време за настройване на режим проучване със Сибил и Куин“, помисли си тя, докато вземаше душ. Трябваше да вложи тази енергия в търсенето на още отговори. Все още не бе добавила в схемите си нито инцидента до площада, нито общия си сън с Фокс.

Облече се за сутринта с дънки и пуловер, преди да избере следобедния тоалет за секретарката Лейла. Не можеше да отрече, че и това бе забавно. Да се старае да изглежда представителна в кантората, внимателно да подбира дрехи и аксесоари. В седмиците от пристигането си до започването на работа при Фокс определено бе заета. Трябваше да уреди толкова неща, да реши толкова проблеми. Но й липсваше работата, липсваше й мисълта, че някой я очаква на определено място в определен час, за да й възложи задача.

Освен това, колкото и повърхностно да изглеждаше, липсваше й повод да обуе страхотните си ботуши.

Докато излизаше от стаята с намерението да тръгне право към кухнята за кафе, чу тракането на клавиатурата от кабинета, в какъвто бяха превърнали четвъртата спалня.

Куин седеше с кръстосани крака на стола и пишеше. Дългите й руси коси, вързани на конска опашка, се полюшваха, докато клатеше глава в ритъма на песен, която звучеше в главата й.

— Не знаех, че си се прибрала.

— Прибрах се. — Куин натисна още няколко клавиша, спря за миг и погледна към нея. — Отбих се във фитнес залата да изгоря няколкостотин калории, но ги наваксах с огромна кифла с боровинков конфитюр от сладкарницата. Все пак мисля, че нямам нищо в излишък след вълнуващия изтощителен секс снощи. Пийнах кафе, взех душ и сега набирам записките на Сибил за съня ти. — Куин протегна ръце нагоре. — И се чувствам в достатъчно добра форма за Бостънския маратон.

— Явно сексът е бил страхотен.

— И още как. — Куин раздвижи задните си части на стола и избухна в силен похотлив смях. — Винаги съм мислила, че любовните романи преувеличават, че удоволствието от секса е по-голямо, когато си влюбена, но аз съм живо и невероятно щастливо доказателство. Е, стига толкова за мен. Ти как си?

Ако не се бе събудила изпълнена с енергия, помисли си Лейла, този кратък разговор с Куин несъмнено щеше да я ободри.

— Макар и не невероятно щастлива, и аз се чувствам доста бодра. Сибил стана ли?

— В кухнята е, със сутрешното си кафе и вестник. При кратката ни среща спомена, че си постигнала известен напредък с Фокс вчера.

— Спомена ли, че случайно бяхме хванати да се мляскаме в шкафа, при това от майка му?

Куин ококори яркосините си очи.

— Не беше много словоохотлива. Ти ще ми кажеш.

— Току-що го направих.

— Искам подробности.

— А аз искам кафе. Идвам веднага.

Още нещо, което й бе липсвало, осъзна Лейла. Забавното споделяне на лични подробности с приятелки.

В кухнята Сибил хапваше половин соленка, докато четеше разстлания на масата вестник.

— Нито дума за гарваните в днешния брой — заяви тя, когато Лейла влезе. — Странно наистина. Вчера имаше само кратка статия, без много подробности и никакъв коментар.

— Типично, нали? — Лейла замислено си наля кафе. — Никой не обръща голямо внимание на това, което се случва тук. А когато има разкази на очевидци или въпроси, те бързо отшумяват или се превръщат в легенди.