— Несравнима. Започва петъчната вечерна лига. — Фокс хвърли поглед към мъжете и жените с униформени фланелки, които минаха покрай рецепцията. — Кал ще има добър оборот.
— Ето го и Напър. — Гейдж отпи бира, оглеждайки мъжа с фланелка на отбора си в червеникавокафяво и кремаво. — Все още ли е…
— Да. Разменихме си няколко думи преди два дни. Същият негодник, пораснал и със значка.
— Петдесет и осем. — Лейла седна да смени обувките си. — Не мисля, че съм открила най-новата си страст.
— На мен ми харесва — каза Сибил, настанявайки се до нея. — Бих предпочела по-свестни обувки, но ми допада играта, рухването и възстановяването.
— Което означава?
— Търкаляш топката, събаряш кеглите, изтребваш ги. Но ако нанесеш точния удар, сякаш сами се избиват помежду си. После, след минута, отново са изправени, строени като войници. След толкова военни игри — закачливо се усмихна тя на Фокс — умирам от глад. — Наклони глава назад и погледна Гейдж. — Как мина битката?
— Повече ме бива с картите и жените.
— Натрих носа му, както се заканих. Бирите са за негова сметка.
Докато седяха на масата на пица и бира, не обсъждаха случилото се сутринта. Не чертаеха планове за следващия ден. За момента бяха просто приятели, прекарващи вечерта в забавленията, които предлагаше малкото провинциално градче.
— Следващия път ще играем моята игра — заяви Гейдж и се усмихна злорадо на Фокс. — Приятелски турнир по покер. Ще видим кой ще черпи тогава.
— Когато и където кажеш. — Фокс отвърна на усмивката му, грабвайки резен пица. — Тренирал съм.
— Покерът със събличане не се брои.
— Брои се, ако печелиш — възрази Фокс с пълна уста.
— Виж кой се е завърнал! — Шели Кьолер тръгна към тях, залитайки, в дънки, предназначени да увреждат вътрешни органи, и тениска с размер за недоразвито дванадесетгодишно момиче. Обхвана лицето на Гейдж с две ръце и впи устни в неговите в дълга, ненаситна и леко пиянска целувка.
— Здравей, Шел — каза той, когато измъкна езика си.
— Чух, че си тук, но не бях те зърнала. Както винаги, да те схруска човек. Какво ще кажеш да…
— Какво ново? — прекъсна я той и взе бирата си, за да спаси устата си от още едно нападение.
— Развеждам се.
— Съжалявам.
— Аз — не. Блок е безполезно двулично копеле, а онази му работа е колкото кисела краставичка, от малките.
— Не знаех.
— Трябваше да избягам с теб навремето — каза тя и замаяно се усмихна на компанията. — Здравейте. Здрасти, Фокс! Искам да поговорим за развода ми.
Шели искаше да говори за развода си през двадесет от двадесет и четирите часа на денонощието. Другите четири запазваше за злословене по адрес на сестра си, която бе станала твърде близка със съпруга й.
— Отбий се в кантората другата седмица.
— Тук мога да говоря спокойно. Нямам никакви тайни. Нямам тайни от никого в този проклет град. Всеки нещастник в него знае, че хванах мъжа си с ръка върху цицата на сестра ми. Искам да добавя още нещо към причините. Отчуждение, липса на физическа близост…
— Ще го обсъдим. Искаш ли да пийнеш едно кафе на бара, докато…
— Не искам кафе. Пийнах порядъчно, за да отпразнувам наближаващия си развод. Искам още една бира и да се повъргалям с Гейдж, както в доброто старо време.
— Добре, може и по бира.
— Бих се повъргаляла и с теб — каза тя на Фокс, когато стана и я поведе към бара. — Искам това да се запише.
— Толкова е нещастна. Съжалявам — промълви Лейла. — Неволно долавям тези неща. Дълбоко страда.
— Фокс ще й помогне. Такава му е работата. — Кал кимна към бара, където Шели бе седнала и слушаше Фокс, опряла глава на рамото му. — Той е от адвокатите, които твърде много се вживяват в ролята си на съветници.
— Ако сестра ми си играе на „стисни дините“ със съпруга ми, и аз бих му смъкнала кожата при развод. — Сибил отчупи малко парче мексиканска питка. — Искам да кажа, ако някога се омъжа. И то след като направя и двамата на пихтия. Наистина ли мъжът й се казва Блок?
— За жалост — потвърди Кал.
На бара, Шели не поглеждаше кафето, но слушаше.
— Престани да злословиш срещу Блок на обществено място. Пред мен можеш да говориш каквото искаш за него. Но не е в твой интерес да го обиждаш, особено за размера на мъжкото му достойнство, пред целия град.
— Всъщност не е колкото малка кисела краставичка. Но изобщо не заслужава да има мъжко достойнство.
— Зная. Сама ли си тук?
— Не — въздъхна тя. — Дойдох с приятелки. До игрите сме. Решихме да се насвяткаме, майната им на мъжете.
— Добре. Нали няма да шофираш, Шели?
— Не. Дойдохме пеша от къщата на Арлийн. После ще се върнем там. Разкарала е гаджето си.
— Ако сте готови за тръгване, докато съм тук, и искате някой да ви откара, обади ми се.
— Ти си най-сладкото създание в целия скапан свят.
— На игрите ли отиваш сега?
— Да. Но след малко ще се приберем да пием ябълково мартини и да гледаме „Телма и Луиз“.
— Звучи чудесно.
Фокс я хвана под ръка, преведе я покрай масите, далеч от Гейдж и другите, и я придружи до залата за видеоигри.
Решил, че заслужава още една бира, спря до бара и си я поръча за сметка на Гейдж.
— О, явно отношенията ви с Шели не са само професионални.
Фокс не се обърна, когато чу гласа на Напър.
— Спокойна нощ за силите на реда, а, заместник-шериф „Мързи ме да гледам“?
— Хората с истински професии имат право на почивка. Какво е твоето оправдание?
— Харесва ми гледката на хора без топки, които търкалят такива.
— Чудя се какво ли ще стане с твоите, когато Блок разбере, че сваляш жена му.
— Заповядай, Фокс. — Зад бара, Холи сложи бирата му на плота и го погледна с разбиране. Работеше тук от достатъчно години, за да знае кога и от кого да очаква неприятности. — Да ти донеса ли нещо, заместник-шерифе?
— Наливна „Бъд“. Обзалагам се, че Блок ще насини жалкия ти задник другата седмица.
— Не те съветвам да се бъркаш в това. — Фокс застана с лице към Напър. — Блок и Шели си имат достатъчно проблеми и без да наливаш масло в огъня.
— Ти ме съветваш какво да правя?
Напър го смушка в ребрата и предизвикателно оголи зъби в свирепа усмивка.
— Просто ти казвам, че Блок и Шели преживяват труден период и не е нужно да влошаваш нещата още повече, само защото изгаряш от желание да ме дразниш. — Той повдигна бирата си. — Време е да се размърдаш.
— Мога да правя каквото поискам. Тази вечер съм свободен, по дяволите.
— Така ли? Аз също. — Фокс, който никога не бягаше от предизвикателства, наклони халбата към ризата на Напър. — Опа! Кашкавалени ръце.
— Тъп шибаняк!
Напър го блъсна с такава сила, че Фокс щеше да се приземи на задните си части, ако не го бе очаквал.
С танцова стъпка той се отдръпна встрани и заместник-шерифът полетя по инерция към една от табуретките на бара. Когато се изправи и се завъртя, готов за нов удар, срещу него стоеше не само Фокс, а и Гейдж, и Кал.
— Какво разхищение — провлачено каза Гейдж. — Жалко за хубавата бира. Отива ти така, Напър.
— Напоследък не търпим създания от твоя вид в града, Търнър.
Гейдж разпери ръце и го подкани с жест.
— Изгони ме де.
— Никой от нас не иска неприятности тук, Дерик. — Кал направи крачка напред, заплашително вперил поглед в Напър. — Това е място за семейни забавления. Има много деца. Много свидетели. Ще те заведа в магазина ни за сувенири и ще ти облечем чисто нова фланелка. Няма да я плащаш.
— Не искам нищо от вас, проклетници. — Напър се озъби срещу Фокс. — Приятелите ти няма винаги да бъдат наблизо и да те защитават, О’Дел.
— Често забравяш правилата. — Гейдж се приближи и застана пред Фокс, преди приятелят му да се втурне към стръвта. — Ако тормозиш един от нас, ще си имаш работа с всички ни. Всъщност каква работа имаме ние с Кал? С удоволствие ще държим палтото на Фокс, докато те смели от бой. Няма да бъде за първи път.
— Времената се менят.
Напър си проправи път покрай тях.
— Не чак толкова — промърмори Гейдж. — Голям задник е, както винаги.
— Казах ти. — С привидно спокойствие, Фокс отново застана до бара. — Ще трябва да ми налееш нова бира, Холи.
Когато се върна на масата, Куин му се усмихна лъчезарно.
— Вечеря и шоу. Тук има всичко.
— Шоуто продължава вече двадесет и пет години.
— Той те мрази — тихо каза Лейла. — Дори не знае защо.
— На някои хора не им трябва причина. — Фокс сложи ръка върху нейната. — Забрави за него. Какво ще кажеш за една игра на пинбол? Получаваш хиляда точки аванс.
— Не го приемай като обида, но… Не! Не пий това. Господи! Погледнете.
Пенливата течност в чашата на Фокс беше кръв. Той бавно я остави.
— Две похабени бири за една вечер. Мисля, че купонът свърши.
Куин предпочете да остане в боулинг центъра с Кал, докато затвори, а Фокс изпрати Лейла и Сибил до вкъщи. Беше само на две преки и знаеше, че далеч не са беззащитни. Но не одобри идеята да излизат навън през нощта сами.
— Каква е историята на нещастника, чиято риза попи бирата ти? — полюбопитства Сибил.
— Просто побойник, който ме тормози, откакто бяхме деца. Сега е заместник-шериф.
— И те е нарочил без определена причина?
— Бях кльощав, по-дребен… и по-умен от него, и произхождах от семейство на хипита.
— Предостатъчно. Е… — Пръстите й леко притиснаха бицепса му. — Сега не си кльощав. Но все още си по-умен. — Усмихна му се с одобрение. — И по-бърз.
— Той иска да те нарани. Това е номер едно в списъка му от десет неща, които иска да постигне. — Лейла се загледа в профила на Фокс, докато пресичаха улицата. — Няма да се спре. Хора като него не се отказват.
— Списъкът на Напър не е първата ми грижа. Трябва да знае мястото си.
— Е, отново у дома. — Сибил се качи на първото стъпало, обърна се и погледна тихата улица. — Успяхме да съчетаем игра на боулинг, вечеря, малка разпра и предупреждение от злото, всичко това — преди единадесет. Забавленията нямат край в Хокинс Холоу. — Тя сложи ръце върху раменете на Фокс и леко го целуна. — Благодаря, че ни изпрати, сладур. До утре сутринта. Лейла, можеш да поработиш с Фокс върху логистиката, времето и транспорта и да ми кажеш. Ще бъда горе.
— Родителите ми трябва да излязат най-късно в осем — каза той на Лейла, когато Сибил се отдалечи. — Ще намина да ви взема, ако искате.
— Няма нужда. Предполагам, че ще дойдем с колата на Куин. А теб кой ще те изпрати, Фокс?
— Помня пътя.
— Знаеш какво имам предвид. По-добре е да останеш тук.
Той се усмихна и бавно запристъпва към нея.
— Къде тук?
— На дивана, поне засега.
Лейла сложи пръст на гърдите му и леко го побутна назад.
— Диванът ви е неудобен и имате само основните кабелни канали. Трябва да поработиш върху стратегията си. Ако беше предложила да остана, защото се безпокоиш, че със Сибил сте сами в къщата, щях да се опитам да поспя на дивана, докато върви повторението на „Закон и ред“, и да си мисля за теб горе, в леглото. Целуни ме за лека нощ, Лейла.
— Може би наистина се безпокоя.
— Не е вярно. Целуни ме за лека нощ.
Тя въздъхна. Наистина трябваше да поработи върху стратегията си. Съзнателно наклони глава назад и го целуна приятелски, както бе сторила Сибил.
"Град на демони" отзывы
Отзывы читателей о книге "Град на демони". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Град на демони" друзьям в соцсетях.