— Току-що добави още една причина да съм тук. С удоволствие ще пийна вино, благодаря.

Той отвори бутилка „Шираз“, подарък от клиент за Коледа, пусна музика на Ерик Клептън — реши, че подхожда за случая — и наля две чаши вино.

— Сега картините и сувенирите се виждат по-добре. Ммм, бива си го — каза тя след първата глътка, когато Фокс седна до нея на дивана. — Не бях сигурна какво да очаквам от човек, който повече си пада по бирата.

— Пълен съм с изненади.

— Да, така е. — „И невероятно сладък, с гъстите си кафяви коси и прекрасните тигрови очи.“ — Не успях да те питам дали си прочел записките ни или отбелязаните…

Лейла преглътна останалите думи, когато устните му отново срещнаха нейните. После Фокс каза:

— Няма да говорим за две неща. Адвокатска работа и мисии от боговете. Кажи ми, как се забавляваше в Ню Йорк?

Е, добре, помисли си тя, щяха да си бъбрят за обикновени неща. Нямаше нищо по-лесно от това.

— Ходех по клубове, защото обичам музика. Посещавах галерии, защото обичам изкуството. Но и работата ми беше забавна. Мисля, че човек винаги може да се забавлява, ако върши нещо, в което е добър.

— Родителите ти са имали магазин за дамски тоалети.

— Харесваше ми работата там. Е, играех си, когато бях дете. Толкова много цветове и материи. Обичах да съчетавам разни неща. Това сако — с онази пола, това палто с онази чанта. Мислехме, че един ден аз ще поема бизнеса, но просто започна да става прекалено трудно за тях.

— И ти напусна Филаделфия и замина за Ню Йорк.

— Исках да отида в града, който диктува модата, поне от тази страна на Атлантика. — Виното бе прекрасно, плъзгаше се по езика. — Да добия изтънченост, да натрупам опит в по-специализирана област и след време да открия свой магазин.

— В Ню Йорк?

— Пофантазирах за това около пет минути. Никога не бих могла да си позволя наема в центъра. Мислех си: може би в предградията, може би някой ден. Но този ден стана следващата година, и така нататък. Освен това работата като управител на бутик ми харесваше, а и нямаше риск. Бях приключила с поемането на рискове.

— Доскоро.

Тя срещна погледа му.

— Очевидно.

Фокс й се усмихна и доля чашите.

— В Холоу няма магазин за официални тоалети, моден бутик, или както се нарича това.

— В момента имам добре платена работа и вече не мисля за отваряне на бутик. Превиших квотата си за рискове.

— Каква музика… обичаш да слушаш? — добави той, когато я видя да смръщва вежди.

— О, доста разнообразна.

Фокс се наведе, свали обувките й и повдигна краката й в скута си.

— А изкуство?

— Също. Мисля… — Цялото й тяло въздъхна, когато пръстите му започнаха да разтриват ходилата й. — Всякакво изкуство, всякаква музика, която носи наслада и кара човек да се замисли… или по-скоро да се удивлява. Това ни прави хора. Потребността да творим, да се наслаждаваме на творенията си.

— Аз отраснах заобиколен от изкуство, във всякакви форми. Нищо не беше извън границите. — Палецът му, леко загрубял, възбуждащо се плъзгаше по ходилото й напред-назад. — За теб има ли граница?

Не говореше за музика или друго изкуство. В тялото й се бореха страст, плахост, очакване.

— Не зная.

— Можеш да ми кажеш, ако я премина. — Ръката му вече масажираше прасците й. — Кажи ми какво ти харесва. — Смутена, тя впери поглед в него. — Всичко е наред. Ще разбера. Харесвам силуета ти. Извивката на ходилата ти, стегнатите ти прасци. Особено привличаш вниманието ми, когато си с висок ток.

— Това е предназначението на високите токове.

Гърлото й бе пресъхнало, пулсът й прескачаше.

— Харесвам шията и раменете ти. Ще се спра на тях по-късно. Харесвам коленете ти, бедрата ти… — Ръката му се придвижваше бавно, едва докосвайки я, и стигна малко по-високо, до дантелата на чорапа й. — И това ми харесва — прошепна той, — малка изненада под черната пола.

Пъхна пръст под дантелата и внимателно я придърпа надолу.

— О, господи!

— Ще бъде бавно. — Гледаше я, докато плъзгаше чорапа по крака й. — Но ако поискаш да спра, което се надявам да не стане, просто ми кажи.

Пръстите му докосваха свивката на крака й, прасеца и глезена й, докато кожата й настръхна.

— Не искам да спираш.

— Пийни още вино — предложи той. — Това ще продължи дълго.

Дванадесета глава

Вече се чувстваше замаяна и макар да знаеше, че не се напива лесно, не се осмели да допие виното си, докато той я събличаше. Когато Фокс издърпа и втория й чорап, Лейла едва успя да остави чашата, без да я разлее. Той й се усмихна и долепи устни до извивката на ходилото й. Тръпката премина през корема й и запулсира там като второ развълнувано сърце. Фокс не бързаше, възбуждащите му ласки разпалваха малки пожари под кожата й, докосвайки необичайни и чудни точки на наслада. Когато обхвана глезените й и я плъзна към себе си с енергично движение, тя издаде стон на удивление и благодарност.

Лицата им бяха толкова близо, че неустоимите му златистокафяви ириси я хипнотизираха. Ръката му, загрубелите върхове на пръстите му се придвижиха плавно нагоре по крака й, под събраната пола. Бавно, бавно… После се спуснаха обратно, докато устните му играеха с нейните. Леко докосване, кратък миг на сладост, като прошепнато обещание, когато ръцете й се преплетоха зад врата му, когато изгарящото й тяло се притисна към неговото. Още глътка от сладостта безмилостно я тласна към забрава.

Той обхвана ханша й и я повдигна. Внезапният шок я накара да затаи дъх и инстинктивно да обвие крака около кръста му, когато Фокс се изправи с нея. Този път целувката бе дълбока и изучаваща.

— Наистина ми се вие свят — успя да промълви тя, когато я понесе на ръце.

— Така ще бъде още известно време. — В спалнята Фокс седна на леглото, притиснат между краката й. — Мислех първия път да бъде на свещи, но ще ги запазим за по-късно.

Прокара пръсти по раменете й, по меката вълна на красивия син пуловер, по малките перлени копчета отпред.

— Винаги изглеждаш съвършено. — Спусна се надолу по ръцете й, до лактите, и задържа дланите си там. — Имаш усет.

Докосна шията й с устни, леко я погъделичка със зъби и достигна до деколтето на прилепналата отдолу блуза.

Хареса му леката тръпка, която премина през нея, учестеното й дишане. И приятната руменина на лицето й, изписаното на него вълнение. Плъзна ръце по нейните и обхвана китките й през кашмира. Жадно навлезе с език в устата й, ненаситен за вкуса й, и заглуши тихите стонове на безпомощност, които напираха в гърлото й, докато сърцето й препускаше под дланта му.

Отдръпна се назад, съвсем леко, и с усмивка се вгледа в премрежените й очи.

— Ще запазим и това за по-късно — каза той и освободи ръцете й.

Взираше се в очите й, издърпвайки блузата нагоре. Взираше се в тях, докато пръстите му танцуваха по затоплената й кожа. Най-сетне сведе поглед и се наслади на гърдите й в разкошен сутиен от синя дантела.

— Да, винаги изглеждаш съвършено.

Посегна зад гърба й и разтвори ципа на полата й.

Струваше й се, че се носи през вода, топла и изпълнена с ухания. Ударите на сърцето й отекваха, бавни и силни, когато посегна към копчетата на ризата му, когато докосна стегнатите мускули на раменете, на гърдите и гърба му. При следващата целувка Фокс бавно я сложи по гръб върху леглото и водата отново я обгърна, топла, нежна и спокойна. Ръцете и устните му неуморно обхождаха тялото й. Беше беззащитна и срещу тях, и срещу собствените си пориви, и се предаде. Когато пусна гърдите й, тя се изви към него, завладяна от жадния допир на устните и езика му.

Той продължи да я изпълва с наслада, докато стигна до долната част на дантеленото бельо и го отстрани.

След миг Лейла бе увлечена в луд водовъртеж, който я теглеше към най-горещата точка. Издаде вик, сграбчвайки чаршафите при разтърсващия оргазъм. Докато задъхано изричаше името му, Фокс не спря. Новото издигане към върха бе като лудост.

Тялото й тръпнеше и се извиваше под неговото, изцеждайки и последните му капки самообладание. Отпусна се върху омотаните чаршафи, напълно безпомощна, на чезнещата вечерна светлина, която я обсипваше със златист блясък. Фокс отново обхвана ханша й и я повдигна, очите му отново срещнаха нейните. Остана съсредоточен в тях докато потъваше в нея и тя жадно го приемаше.

Заедно се носеха към върха на насладата и поривът го завладяваше.



Не знаеше дали може да помръдне, дали някога омекналите кости на тялото й ще станат достатъчно здрави, за да стои на крака. Но не я беше грижа.

Той лежеше отпуснат върху нея, тежестта му я притискаше, но и това нямаше значение. Приятно бе да усеща тази тежест, топлината му, ударите на сърцето му, които издаваха, че не е единствената изживяла този вълнуващ полет.

Бе очаквала да е нежен и забавен. Но не бе предполагала, че ще й дари това… вълшебство.

— Искаш ли да се отместя?

Гласът му звучеше пресипнал и леко сънен.

— Не особено.

— Господи, харесва ми така. По някое време ще стана да донеса виното и да поръчам нещо за вечеря.

— Не е нужно да бързаш.

— Имам въпрос. — Фокс потърка устни в бузата й. — Винаги ли носиш бельо в тон с тоалета си?

— Невинаги. Но често. Имам тази малка слабост.

— Харесва ми. — Той си заигра с лъскавата верижка на шията й. — Както и фактът, че сега си само с това и обиците, които все още са на ушите ти.

Наведе се да я целуне и докато устните им бяха слети, отмести ръце от верижката и потърка зърната на гърдите й с палци. Устните му се впиха в нейните, а от гърлото й се изтръгна стон.

— Надявах се да чуя това — прошепна той и отново се плъзна в нея, твърд като камък.

Очите й се отвориха широко.

— Как можеш… не трябва ли… О, господи!

— Толкова си нежна. Мека и влажна, и още по-чувствителна от преди. — Раздвижи се в нея, на бавни тласъци, които я караха да тръпне отново и отново. — Този път ще те отнеса по-далеч. Затвори очи, Лейла. Отпусни се и изживей това, което ти давам.

Нямаше избор, беше по-силно от волята й. Усещаше непоносима тежест в тялото си, докато в него изригваха хиляди малки вулкани. Той я докосваше и ръцете му събуждаха пориви, които бе мислила, че вече са укротени.

Отново полетя с него към блаженство, безкрайно и непознато.

— Не спирай. Моля те.

— Не и преди да стигнеш до края.

Когато това се случи, беше като спускане от небето, като свободно падане, което я остави без дъх.



Все още лежеше отпусната, когато Фокс й донесе чаша вино.

— Поръчах пица. Имаш ли нещо против?

Тя успя да кимне.

— Как… винаги ли се възстановяваш толкова бързо?

— Един от бонусите. — Фокс седна с кръстосани крака в леглото със своята чаша вино и закачливо наклони глава. — Куин не е ли споменавала? Хайде, зная, че вашият вид споделя подобни неща.

— Спомена… Всъщност каза, че е правила най-вълнуващия секс в живота си, ако това имаш предвид. И че бил… — странно бе да водят този разговор за приятелите си — … забележително издръжлив.

— След онази вечер знаеш колко бързо зарастват раните ни. Тук е почти същото.

— Ооо! — провлачено каза тя и утоли жаждата си с вино. — Хубав бонус.

— Любимият ми.

Той стана и запали свещите в стаята.

„Да, да, помисли си Лейла, наистина има страхотен задник.“ Косите му се спускаха в безпорядък около скулестото му лице. Златистите очи издаваха задоволство и изглеждаха леко сънени.