Нора Робъртс - Град на демони

Не беше точно лъжа, помисли си той сега, както си бе казал и тогава. Холоу бе неговото семейство.

— Сновях между Ню Йорк и Холоу в онези седмици и нижех лъжа след лъжа. Използвах дарбата си, за да прониквам в мислите й и да разбера на коя лъжа ще се хване.

— Защо не й каза, Фокс?

— Никога нямаше да ми повярва. В нея нямаше грам влечение към паранормалното. Карли беше човек на науката. Навярно това също ме привличаше в нея. Казвах си, че за нищо на света не би приела думите ми за реалност. Но това беше само част от причината, може би още една заблуда.

Фокс замълча, притискайки горната част на носа си, за да облекчи напрежението.

— Исках нещо, което не е свързано с кошмара тук. Исках реалността на живота си с нея, на онова, което имахме далеч оттук. Затова, когато лятото започна и знаех, че трябва да си дойда, измислих още причини, наговорих й още лъжи. Предизвиквах кавги. Предпочитах да ми е сърдита, отколкото която и да е част от това да достигне до нея. Казах й, че и двамата имаме нужда да се разделим за известно време. Да си починем един от друг. Казах й, че си отивам у дома за няколко седмици. Нараних я и се оправдавах пред себе си, че се опитвам да я предпазя. — Фокс бавно отпи голяма глътка вода. — Грозните инциденти започнаха преди седмия ден от седмия месец. Сбивания, пожари, вандализъм. С Кал и Гейдж нямахме миг покой. Веднъж й се обадих. Не биваше, но го направих, само за да й кажа, че ми липсва, че ще се върна след две-три седмици. Ако не бях изпитал желание да чуя гласа й…

— Дошла е тук — прекъсна го Лейла. — В Хокинс Холоу.

— В деня преди рождения ни ден пристигна с кола от Ню Йорк. Упътили я как да стигне до фермата и се появила на прага. Аз не бях там. Кал имаше апартамент в града и бях отседнал при него. Карли се обади от кухнята на родителите ми. Нима съм мислел, че ще пропусне рождения ми ден? Изпаднах в паника. Мястото й не беше тук, не биваше да идва. Когато стигнах до фермата, въпреки всичко, което й казах, остана непреклонна. Каквото и да се случи, щели сме да го преодолеем заедно. Какво можех да й кажа?

— Какво й каза?

— Твърде много, но не достатъчно. Не ми повярва. Как би могла? Реши, че съм подложен на твърде голям стрес. Искаше да се върна в Ню Йорк и да си направя изследвания. Отидох до печката в кухнята и сложих ръката си върху включения котлон. — Фокс направи същото сега, в малката кухня на кантората, но не докосна котлона. Какъв смисъл имаше? — Би трябвало да очаква някаква реакция — добави той и изключи котлона. — Видя раната да изчезва. Засипа ме с въпроси и продължи да настоява да отида на изследвания. Съгласих се с всичко, при условие, че тя се върне в Ню Йорк. Отказа да тръгне без мен и намерихме компромисно решение. Обеща да стои във фермата, денем и нощем, докато мога да замина с нея. Остана през нощта и на следващия ден. Но по-следващата нощ… — Фокс отиде до мивката, облегна се на нея и се загледа в съседните къщи и тревните площи навън. — В града цареше лудост и сред целия хаос се обади майка ми. Събудила се, защото чула някой да потегля с кола, и хукнала навън. Карли била изчезнала с колата, взета назаем от приятелка, с която бе дошла от Ню Йорк. Обезумях, когато мама ми каза, че я няма от двадесет минути, дори малко повече. Не успяла да се свърже с мен, чула само пращене, когато опитала.

Той замълча и отново седна. Лейла просто протегна ръка над масата, за да хване неговата.

— Една от къщите на Мил стрийт гореше. Кал пострада сериозно, докато изваждаше децата. Три хлапета. Джак Проктър, който държеше железарския магазин, беше грабнал пушка и стреляше по всичко, което се движи. Два куршума, още два, презареждане. Двама тийнейджъри изнасилваха жена на Главната, точно пред методистката църква. Имаше и още инциденти, не е нужно да се впускам в подробности. Не можах да я намеря. Опитах се да засека мислите й, но имаше толкова много смущения. Като статично електричество по линията, веднъж я чух да ме вика.

Фокс вече не виждаше къщи и тревни площи, а огън и кръв.

— Побягнах и Напър изскочи насреща ми. Беше спрял колата си на тротоара. Държеше бейзболна бухалка и я размахваше срещу мен. Нямаше да успея да мина покрай него, ако Гейдж не го бе повалил. Дотича и Кал, с незараснали още рани от изгарянията. Покатерих се на колата, прескочих я и продължих да тичам, защото Карли ме викаше. Вратата на библиотеката, старата библиотека, беше отворена. Вече я усещах, долавях страха й. Изкачих се по стълбите, крещях, за да знае, че идвам. Към мен летяха колички, книги…

Беше толкова реално, сякаш случило се вчера, и той затвори очи, закривайки лицето си с ръце.

— Няколко пъти паднах, не помня колко, сякаш бягах насън. Излязох на покрива. Навън сякаш вилнееше ураган. Карли стоеше на онзи тесен каменен перваз горе. Ръцете й бяха целите в кръв, капеше по камъка. Казах й да не мърда. „Не мърдай, за бога. Идвам да те хвана“. Тя ме погледна, само за миг дойде на себе си и се обърна към мен с огромен страх. Каза: „Помогни ми. Моля те, помогни ми“. И се хвърли.

Лейла премести стола си до неговия и както през нощта, притисна главата му към гърдите си.

— Не стигнах навреме.

— Нямаш вина.

— Всяка стъпка, която направих с нея, беше погрешна. Всички тези погрешни стъпки я убиха.

— Не. Убил я е демонът.

— Тя не беше част от това. Никога нямаше да се забърка, ако не бях аз. — Фокс се отдръпна назад, за да довърши разказа си. — Снощи сънувах… — започна той и сподели всичко.

— Не зная какво да ти кажа — промълви Лейла. — Не зная дали има подходящи думи. Но… — Хвана ръката му и я задържа между гърдите си. — Сърцето ми се къса от болка. Не можеш да си представиш колко ме боли. Други, които знаят за случилото се и те познават, вече са ти казвали, че нямаш вина. Или ще го приемеш, или не. Ако Карли те е обичала, би искала да го приемеш. Не зная дали си сгрешил, като си я излъгал. Не зная дали аз бих приела за истина всичко, което зная сега, ако не го бях видяла и изживяла лично. Искал си да я държиш настрана, да запазиш онова, което сте имали, връзката ви и нея, далеч от всичко тук, от човека, който си тук. Зная какво е да искаш всичко да бъде на мястото си. Но световете ви са се сблъскали, Фокс, и не си имал власт.

— Ако бях постъпил иначе…

— Може би нещата щяха да се развият различно — съгласи се тя. — Или по друг път да се стигне до същия край. Как би могъл да узнаеш? Аз не съм Карли, Фокс. Независимо дали ти харесва или не, заедно сме част от случващото се в Холоу. Сега изборът не е само твой.

— Видях твърде много смърт, Лейла. Твърде много кръв и болка. Зная, че ще има още, и че всички ще направим каквото можем, каквото е нужно. Но не зная дали ще мога да живея, ако загубя теб.

Тъга налегна сърцето й като непосилно бреме.

— Ще намерим начин. Винаги си вярвал в това. Накара и мен да повярвам. Хайде, качи се горе да полегнеш. Без възражения.

С увещания, смушкване и заплахи успя да го придума. Когато най-сетне се довлече до леглото си, Фокс бе твърде изтощен, за да спори или да подхвърля похотливи шеги, докато тя го съблича и завива. Щом се увери, че е заспал, Лейла изтича долу да затвори кантората и се върна да позвъни и повика Кал.

Сложи пръст пред устните си, когато той пристигна.

— Спи. Прекара тежка нощ и тежък ден. Кошмар — продължи Лейла и му даде знак да влезе в кухнята. — Сън, в който образът ми се слял с този на Карли.

— О! Мамка му!

Лейла му наля кафе, без да го попита дали иска.

— Разказа ми за нея, не без упорита борба и с доста болка. Изтощен е.

— Все пак, добре че ти е казал. За Фокс беше мъчително да го таи в себе си. — Кал понечи да отпие, но остави чашата и се намръщи. — Откъде се взе това кафе?

— Той ми купи кафемашина.

Кал се усмихна.

— Ще се оправи, Лейла. Понякога този спомен го връхлита. Не често, но когато се случи, е тежко.

— Обвинява себе си, което е глупаво — припряно каза тя и Кал повдигна вежди. — Но я е обичал и не може да се отърси от това. Каза ми, че веднага щом е разбрал, че я няма във фермата, е тръгнал да я търси. Ти си пострадал при спасяване на хора… на деца от пожар. Някакъв тип стрелял напосоки в града, а онзи кучи син Напър го нападнал с бейзболна бухалка… и все пак не може да си прости, че не е успял да й попречи да скочи.

— Ето какво може би не ти е казал, извинявай, ако греша. Той също беше обгорен, не колкото мен, но доста зле. След позвъняването по телефона хукна пред нас с Гейдж. По пътя срита Проктър, онзи с пушката, право в топките, хвърли оръжието му на Гейдж и продължи. Натупа едното от двете момчета, които бяха нападнали горката жена на тротоара. Аз хванах другото, но се забавих. А после и Напър. Фокс отнесе удар с бухалката. Ръката му беше счупена.

— Господи!

— Гейдж се втурна като разярен овен и Фокс отново хукна напред. Двамата едва успяхме да удържим Напър. Фокс вече бягаше по стълбите, когато влязохме в старата библиотека. Вътре беше истински ад. И ние се забавихме. Тя се готвеше за скок, полетя от ръба точно когато излязохме на покрива. Помислих, че и той ще се хвърли след нея. Беше изпоцапан с кръв от бой, от ударите на книгите, които се бяха разхвърчали срещу него като снаряди, и бог знае още какво. Не можеше да стори нищо. Знае го. Но понякога споменът го сграбчва и го задушава.

— Ако му бе повярвала, ако му се бе доверила и направила онова, което му е обещала, щеше да е жива.

Спокойните сиви очи на Кал погледнаха право в нейните.

— Да. Точно така.

— Но той не я упреква.

— По-трудно е да виним мъртвите.

— Не и за мен, точно в този момент. Ако го бе обичала достатъчно, ако му бе повярвала и удържала на обещанието си… нямаше да е нужно да рискува живота си, за да я спасява. Не му го казах, въпреки че трудно се сдържах. Но се чувствам по-добре сега, след като го изрекох на глас.

— Аз съм го изричал право в лицето му. Олекна ми, но явно нямаше същото въздействие върху него.

Лейла кимна.

— Има и друго. Защо Карли? Не е била от този град, и очевидно се е заразила за минути. Толкова силно, че да се самоубие.

— Случвало се е и друг път. Главно с хора от града, но е увличало и гости.

— Сигурно са станали жертви на някой местен, който е бил заразен. А тя, любимата на един от вас, е била увлечена мигновено. Това ме кара да се замисля, Кал. Питам се как я е чул, как е успяла да го повика и да изчака, докато той излезе на покрива, за да скочи пред очите му.

— Накъде биеш?

— Не съм сигурна. Струва си Сибил да направи проучване за нея, за рода й. Може би е свързана. Може би Карли е разклонение на някое от нашите заплетени родословия.

— И Фокс случайно се е влюбил в нея?

— Именно. Не мисля, че е имало нещо случайно. Кал, ти бил ли си влюбен, истински влюбен в друга преди Куин?

— Не — отвърна той без колебание и замислено отпи още глътка кафе. — Мога да те уверя, че и Гейдж не е.

— То използва емоциите — изтъкна Лейла. — Какъв по-добър начин за причиняване на болка — да използва любовта на един от вас? Да я завърти като нож в сърцето му? Не вярвам, че е била обсебена случайно, Кал. Мисля, че е била избрана.