Лейла посегна към ръцете му и ги усети студени като своите.

— Трябва да ти разкажа. Беше като в Ню Йорк, когато сънувах, че ме изнасилва. Когато в съня си бях Хестър и то ме изнасили. Исках всичко да свърши. Щях да се самоубия, да се удавя. Тя го е сторила. Нямаше начин да я спра. Беше завладяло съзнанието ми.

— Сега не е.

— По-силно е. Ти го почувства. Знаеш това. Фокс, то едва не ме накара да се самоубия. Достатъчно силно е да го стори, ако не сме защитени — Куин, Сибил и аз. Би могло да ни използва срещу вас. Да ме накара да те убия.

— Не.

— По дяволите! Ако ме бе накарало да вляза в кухнята, да взема нож и да го забия в сърцето ти? Щом може да ни обсебва, докато спим…

— Ако можеше да ти повлияе по такъв начин, че да ме убиеш, досега щеше да го стори. Да отстрани мен, Кал или Гейдж — това е цел номер едно в списъка му. Ти си потомка на него и Хестър, и е използвало Хестър срещу теб. Иначе щях да съм мъртъв, с нож в сърцето, а ти — три пъти удавена в езерото. Имаш логичен ум, Лейла. Това е логично.

Тя кимна и въпреки усилието, което положи, от очите й потекоха сълзи.

— То ме изнасили. Зная, че не бях аз, зная, че не беше истина, но го изживях. Драскането с нокти, грубото проникване в мен.

Когато Лейла замълча, Фокс я притегли в прегръдката си. „Малко му е да гори в ада“, помисли си той и я залюля в скута си, докато тя ридаеше.

— Искаш ли да се обадя на Куин или Сибил? Ако предпочиташ…

— Не. Не.

— То използва шока, травмата, за да сломи волята ти. — Погали косите й. — Няма да допуснем да се случи отново. Няма да му позволя да те докосне. — Повдигна лицето й, изтривайки сълзите й с палци. — Кълна ти се, Лейла, каквото и да трябва да се направи, вече няма да те докосне.

— Ти ме намери, преди сама да намеря себе си. — Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи. — Няма да позволим да се повтори.

— След няколко дни ще направим следващата крачка. Не стигнахме дотук, за да загубим. Когато унищожим демона, ти ще участваш. Ще бъдеш част от силата, която ще го погуби.

— Искам да страда. — Щом осъзна това, гласът й стана по-силен. — Искам да крещи, както аз крещях в съзнанието си. — Когато отвори очи, погледът й бе ясен. — Да имаше начин да му попречим да прониква в мислите ни. Като гонене на вампири с чесън. Звучи глупаво.

— На мен ми звучи добре. Може би нашата гениална хакерка ще открие нещо.

— Може би. Чувствам нужда да си взема душ. Зная, че и това е глупаво, но…

— Не, нищо подобно.

— Ще стоиш ли наблизо, докато съм в банята? Само да си говорим.

— Добре.

Лейла остави вратата отворена и Фокс се облегна на касата.

— Вече е почти сутрин — отбеляза той. — Имам пресни яйца от фермата, любезно предоставени от майка ми. — Връщане към нормалния живот, от това се нуждаеха и двамата. — Мога да приготвя бъркани. Все още не съм ти готвил.

— Мисля, че отвори няколко консерви супа по време на виелицата, когато бяхме отседнали у Кал.

— О, значи съм ти готвил. Както и да е, ще забъркам яйца. Като бонус.

— Първия път, когато отидохме заедно до Свещения камък, то не беше толкова силно, колкото сега.

— Не беше.

— Ще става все по-силно.

— Както и ние. Щом те обичам толкова, че предлагам да ти приготвя бъркани яйца, явно съм по-силен, отколкото преди ти да се появиш.

Тя затвори очи под горещата струя. Не сапунът и водата я накараха да се почувства чиста, а Фокс.

— Никой не ме е обичал толкова, че да ми приготви бъркани яйца. Харесва ми.

— Изиграй картите си добре, и може да получиш и от прословутия ми сандвич с бекон, маруля и домат.

Лейла спря водата и излезе за кърпа.

— Не съм сигурна дали заслужавам.

— О! — Той се усмихна, загледан след нея. — Повярвай ми. Мога да ти стопля и кравайче, ако получа насърчение.

Тя се спря на прага.

— Намира ли ти се някое?

— В момента — не, но закусвалнята ще отвори след час.

Лейла се засмя… господи, какво облекчение носеше смехът, и мина покрай него, за да вземе халата, който бе закачила в гардероба му.

— В Ню Йорк има безброй страхотни закусвални — отбеляза той. — Мислех си… като любител на хубавите закусвални и хубавите кравайчета, след това лято може да кандидатствам за право на адвокатска практика там.

Лейла се завъртя, докато връзваше колана на халата.

— В Ню Йорк?

— Повечето кантори в града изискват документ за това, когато приемат сътрудници. Договорът за пренаемане на апартамента ти изтича през август. Може би ще искаш да поостанеш до сватбата на Кал и Куин през септември. Или да си намериш друго жилище там. Имаш време да решиш.

Тя остана на мястото си, вгледана в лицето му.

— Говориш за преместване в Ню Йорк?

— Говоря за живот с теб. Няма значение къде.

— Твоят дом е тук. Кантората ти е тук.

— Обичам те. Вече изяснихме това, нали? — Той се приближи към нея. — Ти каза, че споделяш чувствата ми.

— Да.

— Хората, които се обичат, обикновено искат да са заедно. Ти искаш ли да бъдеш с мен, Лейла?

— Да. Да, искам да бъда с теб.

— Добре тогава. — Фокс нежно я целуна. — Ще отида да чукна няколко яйца.



По-късно сутринта Фокс седеше в офиса на Кал, потърквайки с крак задницата на Лъмп. Гейдж крачеше наоколо. Беше му безкрайно неприятно да бъде там, Фокс знаеше това, но нямаше начин да се измъкне. Можеха да поговорят насаме и бе удобно. Главно защото Фокс бе решил до пълнолунието да бъде достатъчно близо до Лейла, за да се отзове веднага щом тя го повика.

— Трябва да има причина да е набелязал точно нея. Шибан изнасилвач!

— И ако знаем причината, ще успеем да го спрем — кимна Кал. — Може би е защото нейната връзка е най-крехка. Имам предвид, че ние тримата се познаваме, откакто се помним, а Куин и Сибил — от колежа, но никой от нас не познаваше Лейла преди февруари.

— Или злото копеле просто е хвърлило жребий. — Гейдж се спря до прозореца, не видя нищо интересно навън и продължи: — Никой друг не е показал признаци на обсебеност.

— Различно е. Не е като онова, което става с хората през Седемте. Изнасилването се е случило в съня й. А втория път Лейла приличаше на сомнамбул. То следва същия модел като с Хестър Дийл. Има много начини за самоубийство, видели сме предостатъчно. Но щеше да бъде удавяне, в открит воден басейн. Както с Хестър. Може би така е трябвало да бъде.

— Един от нас ще остава в квартирата всяка нощ, докато това приключи — реши Кал. — Дори ако Лейла е при теб, Фокс, от сега нататък никоя от трите няма да стои сама в къщата нощем.

— Съгласен съм. След като изпълним танца си на лунна светлина, трябва да помислим по-сериозно върху това. Трябва да намерим начин да го спрем, да защитим… и трите.

— Вдругиден — промърмори Гейдж. — Слава богу. Успя ли някой да изкопчи подробности от мадам Волтер?

Устните на Кал трепнаха.

— Нищо съществено. Ако Куин знае нещо, държи устата си заключена. Казва само, че Сибил доизглажда нещата. После ме разсейва с тялото си, което не е никак трудно.

— Тя пише сценария. — Фокс повдигна ръце при изсумтяването на Гейдж. — Слушай, опитвали сме по безброй начини и не сме постигнали нищо. Нека и дамата се пробва.

— Дамата се тревожи, че всички ще загинем. Или петима от шестимата.

— По-добре разтревожена, отколкото твърде вироглава — реши Фокс. — Ще предвиди всички рискове. Умна жена е. Освен това обича Куин. Обича и Лейла, но с Куин са като сестри. — Фокс се изправи. — Трябва да се върна в кантората. Като заговорих за работа, може би ще се преместя в Ню Йорк, след като вие с Куин се ожените.

— Господи, още един налапал въдицата. — Гейдж поклати глава. — Или с халка на носа.

— Убий ме. Все още не съм казал на семейството си. Ще ги подготвя постепенно. — Фокс се взираше в лицето на Кал, докато говореше. — Но реших, че вие трябва да знаете. Ще изчакам да минат Седемте и после ще обявя сградата за продан. Погасил съм значителна част от кредита и пазарът е стабилен, така че…

— Вечният оптимист. Братко, доколкото знаем, в този град може да не е останал камък върху камък след четиринадесети юли.

Този път Фокс показа на Гейдж среден пръст.

— Както и да е. Ако ти или баща ти — обърна се той към Кал — проявявате интерес, ще обсъдим някои цифри.

— Това е голяма крачка, Фокс — бавно каза Кал. — Свързан си с града не само лично, а и професионално.

— Не всеки може да остане. Ти няма да останеш — обърна се Фокс към Гейдж.

— Няма.

— Но се връщаш, и ще продължиш. Аз също ще се връщам. — Фокс показа китката си и белега на нея. — Нищо не може да заличи това. А и Ню Йорк е само на няколко часа път, по дяволите. Фучах дотам и обратно през цялото време, докато следвах и…

— Докато беше с Карли.

— Да — кимна той на Кал. — Сега е различно. Все още имам някои връзки, пуснах пипала, да видя какво ще излезе. Но точно сега ме чака неотложна адвокатска работа. Мога да поема смяната тази вечер — добави той, докато вървеше към вратата. — Отново ще кажа, че онези жени трябва да си прекарат спортен канал.



Когато Фокс излезе, Гейдж седна на ръба на бюрото.

— Ще му бъде безкрайно мъчно, ако замине за Ню Йорк.

— Да, наистина.

— Все пак ще го направи и ще намери начин да потръгне. Защото О’Дел си е такъв. При него всичко потръгва.

— Щеше да опита и с Карли. Не зная дали щеше да се получи, но щеше да опита. Прав е, с Лейла е различно. Ще направи така, че нещата да потръгнат, и аз съм този, който безкрайно ще тъгува, че няма да виждам тъпата му физиономия всеки божи ден.

— Горе главата. Петима от шестима ни може да са мъртви след два дни.

— Благодаря. Това помага.

— Винаги на твоите услуги. — Гейдж стана. — И аз трябва да свърша нещо. Ще се видим довечера.

Той почти бе стигнал до вратата, когато на прага се появи баща му. И двамата застинаха, сякаш се бяха блъснали в стена. Кал безпомощно скочи на крака.

— А… Бил, би ли нагледал вентилатора в барчето? Слизам след минута. Почти приключих тук.

Докато руменината от изкачването изчезваше от лицето му, Бил впери поглед в сина си.

— Гейдж…

— Не. — Беше празна дума, изречена с безразличие на излизане. — Тръгвам.

Зад бюрото, Кал разтри тила си, за да разсее напрежението, а Бил гузно вдигна поглед към него.

— А… Какво искаше да нагледам?

— Вентилаторът. Леко трака. Не е спешно.

Когато остана сам, Кал се отпусна на стола си и потърка клепачи. И двамата му приятели, неговите кръвни братя, бяха поели по трънлив път. Не можеше да стори друго, освен да върви с тях по него, докъдето ги отведе.

Двадесета глава

Някои биха казали, че е малко странно човек да стане сутрин и да отиде на работа както обикновено, щом възнамерява да участва в кървав ритуал вечерта. Но за Фокс и приятелите му не бе кой знае колко необичайно.

Лейла, която би могла да засенчи дори многоуважаемата Алис Хоубейкър с организаторските си способности, успя да свие и преподреди графика му така, че в големия ден кантората да затвори точно в три. Фокс вече бе опаковал екипировката си. Едва ли някой би могъл да знае какво да вземе на поход през гората привечер, покрай обитавано от дух езеро към мистична открита местност, сред която се издига древен олтар, но за Фокс не бе трудно да реши. Дори се сети да провери прогнозата за времето.